от Мариана Иванава
 Явно трилърите не са от доходоносните заглавия напоследък и затова Холивуд предпочита да влага в продължения и зрелищни филми, отколкото в мистериозни. За жалост, бокс офисът определя темите. Едно промъкнало се изключение излиза на екран днес, но дори и да не беше дощло у нас, нямаше да сме ощетени, казва се „Измама”.
Лентата е дело на Марсел Лангенегер, който е дебютант, от който и ъгъл да го погледнете, което не винаги е повод за притеснение. Всеки започва отнякъде. Лошото е, че неговата неопитност прозира не само на моменти. Съжетът е толкова предсказуем от самото начало, че дори не можеш да пресметнеш колко прозявки ще съпроводят времетраенето. Оптимистите все пак има за какво да се хванат - трима известни актьори – Юън Макгрегър, Хю Джакман и Мишел Уилямс, от които всеки е участвал в повече от две силни заглавия.
 Спокойно мога да извадя от уравнението Мишелчето, защото милата не може да се похвали с повече от две лицеви изражения още от „Планината Броукбек” насам. А познатите актьори за мен също са трима, заради високата класа на желязната Шарлот Рамплинг, която може да „говори” само с очи и устни. Всъщност, с нейната поява, макар и в няколко кадъра се изчерпва удоволствието от гледането на лентата.
Още в завръзката на интригата, вече са ни запознали със заподозрените и то с очеизваждащи детайли - „С”-то на чантата на Мишелчето, дружелюбността на мачото Уилям Боуз (Хю) към мухльото Джонатан Макуори (Юън), размяната на телефоните. Не ви остава много време дори да предположите (да се двоумите пък хич) какво означава това или онова. А в това няма никаква загадъчност, каквото все пак очаквате от филма прочитайки анотацията. Хю Джакман както винаги изглежда добре, но това не спасява плиткия му образ - не успява да изглежда лош, нито му се удава душенето на красавици.
 Юън Макгрегър отдавна ни е доказал уменията си пред камера, в „Измама” потъва умерено в обувките на влюбен счетоводител, но едва ли неговите фенове ще си спомнят този Джонатан. Мишел се появява няколко пъти, идеята е да изглежда фатална, невинна, да гледа нещастно и да притежава огромна душа, но резултатът е скучен. И ни става ясно, че девойката май толкова може.
Едни предсказуеми 107 минути, в които добре разработената холивудската матрица не оставя нищо, което да напрегне мисълта. Всичко се е случвало и преди в други филми. И за финал ни поднасят толкова захаросан хепи енд, че ти нагарча от сладост...
|
