|
Погълнат от света на бойните изкуства, екшънът „Никога не се предавай” разкрива историята на Джейк Тайлър (Шон Ферис), жилаво хлапе с голямо сърце, което трябва да разбере, че в живота всеки води своята битка.
Роден в Айова, сега Джейк се превръща в жител на Орландо, Флорида, известен с именията си за десет милиона, разположени на по десет фута едно от друго. Облагодетелстваните тийнейджъри от илюзорната американска мечта нямат цел; те обикалят богаташките квартали със скъпите си коли по бански и джапанки със самочувствието на презадоволени деца. За тях животът е един голям купон.
В родината си Джейк е бил звездата на футболния отбор, но в новия град е просто един аутсайдер. С необщителния си и старомоден нрав „новото хлапе” няма шанс скоро да открие приятели, но това не го притеснява. Затворен в себе си, той тайно страда от скорошната загуба на баща си. Мрачното минало на Джейк обаче ще излезе на бял свят, когато в новото му училище се появява клип на голямо сбиване, разразило се на футболно игрище в Айова.
Нещата претърпяват обрат, когато Джейк се запознава със съученичката си Баха (Амбър Хърд). Тя е красива и по-умна, отколкото изглежда. Момичето го кани на купон, където влиза в бой с хулигана Райън Макарти (Кем Гигандет). Джейк е победен и унижен и това го кара да стане предпазлив към всички, особено към Баха, която вероятно го е натопила. Но ентусиазираният и добросърдечен съученик Макс (Евън Питърс), вижда у Джейк шампион. Той разказва на Джейк за спорта, известен като смесени бойни изкуства (ММА) и го кани на среща с треньора му, Жан Рокуа (Джимон Хонсу).
Джейк веднага си дава сметка, че ММА не е уличен бой, а форма на изкуство, което той е решен да усвои. Рокуа взема момчето под крилото си, но от Джейк зависи дали ще открие търпението, дисциплината и мотивацията, за да успее. Джейк не се стреми единствено към победа. Решението му е не само да постигне резултат, но и да открие самия себе си.
Главните актьори в „Никога не се предавай” са Шон Ферис, Джимон Хонсу, Амбър Хърд, Кем Гигандет и Евън Питърс. Режисьор на екшън-драмата е Джеф Уодлоу по сценарий на Крис Хоти. Продуцентите са Крейг Баумгартен и Дейвид Зелън, с ко-продуцент Бил Банерман. Оператор е Лукас Етлин. Номинираната за „Оскар” Ида Рандъм е художник. Джуди Ръскин Хауъл отговаря за костюмите, а Виктор Дю Боа и Дебра Уинфелд са монтажисти.
Веднага щом прочел сценарият, продуцентът Крейг Баумгартен разбрал, че: „... това е чудесна история за филм. Срещнах се със сценариста Крис Хоти и се впуснахме в начинанието. След това помолих продуцента Дейвид Зелън да се включи, тъй като притежава много знания и опит в сферата на ММА.”
За младия режисьор Джеф Уодлоу „Никога не се предавай” е амбициозно начинание. Във филма се разиграват зрелищни бойни сцени, които са подсилени от белезите на нещастно семейство и вътрешната борба на един млад мъж да приеме миналото си.
Използвани са сложни и светкавични сцени от стила ММА, които са преплетени с взаимоотношенията между великия боец и учител Жан Рокуа и неговия агресивен ученик Джейк.
Именно емоционалната и физическата страна на филма привлекли Уодлоу към проекта и оправдали всички останали предизвикателства.
„Веднага се вживях в тъжната история на Джейк Тайлър”, казва Уодлоу. „Това е човек, загубил баща си, който се опитва да превъзмогне удара като си го изкарва на целия свят. Разбира се, иронията идва от това, че той се нуждае от силна бащинска фигура, от която да научи важен урок: Това не се случва само с него, в живота всеки се бори и ние трябва да извадим полза от всяка ситуация. Той научава този урок от инструктора по смесени бойни изкуства Жан Рокуа, и аз имах чувството, че ще е много вълнуващо да се види как Джейк се развива едновременно емоционално и физически.
„Втората причина, която ме привлече към този проект беше възможността да снимам бойни сцени по начин, по който не са правени досега,” продължава Уодлоу. „Бойният стил, използван във филма е ММА, което е комбинация от много различни техники. ММА е най-бързо развиващият се спорт в страната в момента и печели по-голяма популярност дори от бокса. ММА е показван вече няколко пъти на екрана, но никога по такъв начин, че да те направи участник в боя. Реших, че ако мога да направя това за ММА, ако мога наистина да покажа тънкостите, стратегията и атлетизма, които тези момчета трябва да усвоят, тогава ще мога да накарам публиката да се почувства така сякаш участва в бой от ММА.”
Изборът на мъжката роля поставил „основната дилема”, както се изразява Уодлоу.
„Дали трябваше да търсим момчета, които можеха да се бият, или такива, които са добри актьори? Накрая решихме да търсим и двете и не повярвахме на късмета си. Шон Ферис и Кем Гигандет влязоха в стаята и спечелиха ролите си веднага. Но за да сме сигурни, ние ги заведохме в гимнастическия салон, да видим какво могат. Направо ни сразиха. Не само бяха невероятни актьори, но притежаваха и физическите умения да се бият и да се учат бързо. Това беше от голямо значение, защото трябваше веднага да започнат да работят на пълен работен ден. От вдигането на тежести до бойната хореография, разтягането и храненето, ние толкова много изтощавахме момчетата, че те нямаха търпение да започнат снимките, за да си починат!”
Подобно на Уодлоу, Ферис казва, че сценарият е отекнал в него на няколко равнища и при описанието на героя Джейк, Ферис открил, че също трябва да промени външния си вид.
„Много харесах сценария и ми допадна идеята да изуча ММА,” казва Ферис. „При първата си среща с Джейк той е сърдит на света и се самообвинява за всичко. Всеки от нас изпитва тези чувства понякога, но той не може да се освободи от тях. За да изиграя тази роля, понякога се прибирах у дома в лошо настроение, но наистина трябва да успееш да превъзмогнеш това и да видиш добрата страна на живота, защото нямаме контрол над всичко, което се случва. Трябваше да осъзная, че имам контрол над настроението си. Трябваше да реша денят ми след работа да бъде хубав.”
Амбър Хърд и Евън Питърс са сред избора ни на млади актьори, които изпълняват ролите на Баха и Макс. Първото прослушване на Хърд убедило Уодлоу не само да я избере за ролята, но и да измени леко персонажа на героинята.
„С Баха исках да открия някого, който е направил грешката да тръгне по течението, момиче, което мами себе си и в резултат се озовава с грешното момче (Раян). Идеята ми беше Баха да не осъзнава колко лош човек е Раян, докато той не постъпва брутално с Джейк. Но когато Амбър четеше ролята, макар и да изглеждаше ослепително, в очите й се четеше тъга и внезапно ми хрумна, че ще бъде много по-интересно, ако Баха знае колко лош човек е Раян, и чак когато среща Джейк, тя събира смелост да приключи връзката си с него. Сигурен съм, че дори и талантливият ни сценарист Крис Хоти ще се съгласи, че ролята на героинята Баха не е била напълно реализирана, докато не срещнахме Амбър.”
Уодлоу казва, че Евън Питърс е съумял да добави едновременно хумор и патос към ролята си, особеност, която направила Макс нещо повече от обикновен комик.
„При Макс имахме нужда от комик, но се страхувах, че може да се озовем с някой клоун. Човек, на когото да се смееш, но за когото да не ти пука. Евън беше забавен (гледам прослушването му винаги, когато искам да се посмея), но ролята спечели с искреността си. Създава впечатление, че наистина се интересува от ММА и приятеля си Джейк.
Силната страст на Евън към живота прави Макс привлекателен, но мисля, че истинското приятелство, което показват прави последната битка с Раян стойностна”, казва Уодлоу.
За ролята на учителя по бойни изкуства Жан Рокуа, Уодлоу казва: „... само на един герой гледахме сериозно: Джимон Хонсу.
За мен беше от огромно значение да няма никаква мистерия около Рокуа. В тази история няма древни тайни за каратето, тук става въпрос за материалния свят и как да оцелееш в него. Мисля, че затова ММА е толкова популярен... това е един много практичен спорт. Ако опонентът ти е нападателен, трябва да го нокаутираш. Ако се опита да ти приложи болезнена схватка, трябва да го отблъснеш. Точно този прост подход към борбата прилага Рокуа, и за да окуражи Джейк да постигне нещо, той го оставя да се потруди сам.
Единственият актьор, когото съм виждал да предава тази мъдрост и да притежава такива физически умения, е Джимон Хонсу. Без него филмът нямаше да се получи.”
Два пъти номинираният за „Оскар” Джимон Хонсу, който отначало гледал с недоверие на Уодлоу, оценява високо младия режисьор.
„Имал съм щастието да работя с велики режисьори във всякакви филми,” казва Хонсу. „Винаги съм скептичен към младите режисьори, но Джеф определено си го бива. Той знае какво иска. Той има собствено виждане, което споделя с теб, и това е най-важното.”
Хонсу е съвсем наясно защо е избрал тази роля. Чувствал е, че трябва да предаде съобщение на зрителите и най-вече на младите.
„Някои деца са много объркани, липсва им родителско тяло”. „Школите по бойни изкуства, които ръководи Рокуа са безценни в това, че държат децата далеч от улицата и ги учат да развиват тялото и ума си. Героят Рокуа подчертава също, че важното при бойните изкуства е те да се използват само за спорт или за самозащита.”
„Тази история не подкрепя насилието в никоя негова форма,” добавя Ферис. „Моят герой предава един урок. Първоначално, той е изпълнен с гняв и омраза и изпитва желание за унищожение. Иска да разруши всичко, към което се чувства несигурен. Печелейки самоувереност, той иска да продължи обучението си, не само защото то го избавя от неговата обърканост, но това е и пътят към превъплъщението му в най-добрия човек, който може да бъде. Той вече не иска да се бие, за да постигне добър резултат. Това за него е важен урок.”
Актьорите са преминали през изключително строга подготвителна тренировка, под ръководството на координаторите по бойна техника и акробатика Деймън Каро и Джонатан Еусебио, чиито филми включват „300”, „Превъзходството на Борн”, „Ултиматумът на Борн”, „Умирай трудно 4”, „Мистър и мисис Смит”, „Спайдърмен 3”, „Боен клуб” и „Специален отряд”. Филмът е изпълнен с бойни сцени. Задачата на Каро и Еусебио била да поддържат духа на екшъна като в същото време запазват истинността на историята и зрелищността на действието. Посветили месеци за подготовката и поддържане формата на актьорите, за да могат да изпълнят номерата си на екрана.
Тренировките започнали около осем седмици преди снимките и актьорите трябвало да преминат тежки изпитания при усвояването на ММА.
„Смесените бойни изкуства включват точно това – смесица от кикбокс, борба, мятане, удари с лакти и удари с коляно. Използват се движения и техники от борбата, джиу джицу, карате, самбо, муай тай, всички видове дисциплини,” казва Каро. „Повечето хора, които идват при нас, са тренирали джиу джицу или борба, така че те вече имат достатъчни умения в една област и трябва да поработят, за да ги съчетаят с останалите стилове.”
Каро отбелязва, че актьорите допринасят много не само за популяризиране на бойните изкуства, но и за премахване на бариерите между отделните дисциплини, които съставляват стила ММА.
„Бойните изкуства започнаха да стават популярни през 50-те години, когато карате, джудо и кунг-фу дойдоха на мода, но те останаха отделни спортове. Това беше почти като религия – хора, трениращи карате никога не преминаваха към джудо. Учителят ти трябваше да те освободи. Брус Лий оказа огромно влияние в разбиването на тази концепция. В неговия филм през 70-те, той съчетаваше различни стилове и вбесяваше всички. Последователи на различните техники му се противопоставяха и свършваха или държейки зъбите си в ръка или приемайки, че системата наистина работи. И така, постепенно тези бариери паднаха,” казва Каро.
Въпреки че Ферис и Гигандет бяха атлетични и в добра форма, те трябваше да спазват строг хранителен режим и да се научат как безопасно и достоверно да изпълняват сложните движения в този популярен спорт. Ферис е играл като атлет и в други филми, но за ММА той е пълен новобранец.
„Тренирахме по три часа и половина на ден,” казва той. „Никога преди не съм тренирал бойни изкуства. Сега научих таекуон-до, джиу джицу, мау тай, борба, всички стилове. След това имахме час и половина вдигане на тежести, да не говорим за диетата, на която бяхме подложени, за да качим килограми. По време на снимките тренирахме по 12 часа на ден и тогава свалих килограмите, които качих за филма.”
Въпреки че Ферис е играл футбол, американски футбол и ръгби като дете, този спорт му е бил толкова чужд, колкото и на Джейк.
Заучаването на тези нови умения, подобно на Джейк във филма, съответства на трансформацията, която е претърпял героят физически и емоционално.
„Обучението ми в бойни изкуства определено бе едно от най-трудните изпитания, на които съм бил подлаган, но също и най-стойностното,” казва той. „Спортовете, които съм играл във филмите, бяха подобни на онова, което съм тренирал като дете, но това беше нещо коренно различно. Нямах никакви познания в областта. Понякога си мислех, че няма да се справя, но когато превъзмогнах този период, наистина можех да почувствам напредък и подобрение. Вече можех да наритам нечий задник. Изведнъж всичко си дойде на мястото. По време на обучението разбрах, че става въпрос за състояние на ума, че не трябва да се перчиш с това умение, а да го използваш само за самозащита.”
Гигандет, съперникът на Джейк, също смята, че тренировките за бойните сцени са подплатили героя, който той играе. Гигандет е тренирал бойни изкуства, но не и на нивото на героя си, който е професионален боец, но използва способностите си неправомерно. Това, че Гигандет и Ферис прекарали доста време заедно, спомогнало за хореографията, която се изпълнява при последния сблъсък между Джейк и Раян.
„Един обикновен тренировъчен ден започваше с основните неща – удари, ритници, блокади, различни комбинации. След това се концентрирахме върху планирането и хореографията на боя – първо с учителите, а след това само Шон и аз. След известно време всичко започна да се получава много естествено и макар че беше планирана хореография, изглеждаше много истинско,” казва Гигандет.
В младежките си години Хонсу е тренирал бойни изкуства и бокс във Франция, но все пак е приел обучението като едно полезно предизвикателство.
"Израснах във Франция и тренирах седем години кунг-фу и пет години бокс и това много ми помогна, но трябваше да потренирам още за този филм,” казва Хонсу. „Прекарах около три седмици с каскадните координатори преди началото на снимките. Малко ми понаритаха задника – в ММА участват мускули и части на тялото, които не бях използвал досега и това беше слабото ми място, но иначе беше много забавно. Освен това, винаги има определен натиск, когато играеш роля, в която трябва да изглеждаш като професионалист.”
Подобно на героя си Рокуа, Хонсу осъзнава колко могъщи и смъртоносни могат да бъдат бойните изкуства и отговорността, която произтича от това.
„Независимо дали е кунг-фу, карате или ММА, при този вид спортове съществува закон, който забранява на хората да се бият извън тренировъчната зала,” казва той. „Ако нараниш някого, носиш отговорност за това.”
Координаторите по каскади не са били единствените експерти на снимачната площадка. Продуцентът Дейвид Зелън е тренирал две години израелската ръкопашна бойна техника Крав Мага. Бойните сцени е трябвало да изглеждат автентични на всички равнища, особено за Зелън, който има големи връзки с хора от света на бойните изкуства.
„Седмици наред снимахме само бойни сцени и беше пълно със специални камери и апаратура,” казва Зелън. „Целта ни беше да заснемем битката отблизо, да почувстваме всеки удар. Трябваше, разбира се, да предвидим и коефициентът на безопасност – винаги грешахме в това отношение – но искахме да заснемем нещо истинско и вълнуващо, да вдигнем летвата при снимането на бойни сцени. Затова координаторите много се постараха с хореографията и изисквахме от актьорите да направят всичко възможно, за да не изглежда фалшиво.”
„Никога няма да забравя първата сутрин на тренировките,” спомня си Уодлоу. „Случайно се срещнах с Шон и Кем на паркинга пред тренировъчната зала. Погледнах ги в очите и им казах, че макар и да имаме осем седмици до снимките, филмът започва да се прави от първия ден на тренировките. Положиха много усилен труд и мисля, че успехът им проличава на екрана. Научиха всеки един от бойните стилове и няма филм, който да не могат да направят.”
Уодлоу не знаел много за ММА преди да започне да се прави филма, но скоро след това станал експерт в тази област.
„От мига, в който прочетох сценария, толкова много ми се прииска да направя филма, че веднага започнах да си пиша домашното,” казва той. „Посещавах гимнастически салони и доджота, ходих да гледам всички срещи, които се провеждаха, изгледах стотици двд-та за бойни изкуства и прекарах безкрайни часове в салона с каскадьорския ни екип, където преповтарях хореографията и непрекъснато задавах въпроси. Не само що се отнася до боя, но и за различните видове тренировки, техният опит в бойните изкуства и за историята на различните дисциплини, които съставляват ММА. Заедно с оператора Лукас Етлин гледахме екшън филми до късно през нощта в офиса ми и се опитвахме да разберем как е възможно някои боеве да имат толкова голямо въздействие на екрана, а други да са толкова постни.”
Уодлоу бил толкова обсебен от спорта и всички подробности около него, че манията му се превърнала в шаблон за начина, по който да се заснемат бойните сцени.
"Подготовката за бойните сцени беше много изтощителна,” казва той. „Първо, сядах с Деймън Каро и Джонатан Еусебио и преглеждахме внимателно всеки бой в сценария. Казвах им на кое трябва да се наблегне от гледна точка на историята, и кои драматични линии исках да покажа във всеки бой. Те започваха да си отбелязват отделни движения за важните моменти и боят започваше да се оформя. На следващия етап отивах в залата и каскадьорите разиграваха истински бой като влизаха в ролите на Джейк и Раян. Първият въпрос, който идваше в ума ми, беше: „Това достатъчно ли е за ММА?” Обикновено отговорът беше „Да” – тези момчета са най-добрите – но ако нямаха съмнения, можеха да направят боя дори още по-добър.”
Целият филм се заснема в Орландо, Флорида. Макар че Орландо е известен със своите пищни паркове, продуцентите откриват местности, които изглеждат не толкова тропически, като например Айова, родното място на Джейк. Оказало се, че ММА се превръща в изключително популярен спорт в Централна Флорида.
За да предостави на екипа достатъчно време за тренировки, Уодлоу заснел по-голямата част от бойните сцени в края на програмата, като организирал нещо като „Разбиването” – ежегоден нощен турнир за аматьори. Боевете били подкрепяни от близо хиляда статиста, които огласяли всеки рунд от неколкодневния снимачен процес.
|
