Завръщане към черно-белия филм
“Винаги съм обичал черно-белите филми. Имах голямо желание да направя такъв и срещата с Оливие Маршал, Андре Белайш и Винсен Равалек: бившето ченге, гангстера и бившия журналист ми разкриха три много различни версии на света на бандита. Докато разговарях с тях, си помислих че можем да направим филм от три части – гледната точка на всеки от тях. Оливие Маршал пристигна с идеята за филма „Гангстери”; с Винсен Равалек мислихме за историята на едно ченге под прикритие в Марсилия; заедно с Андре Белайш разговаряхме за живота на бандата на Белвил и така стигнахме до „Последната банда””.
Художествена измислица и реалност
“Даниел Сен Амон, Лоранс Сиари и аз започнахме работа по сценария на филма в началото на 2003 г.. По това време нямаше написани книги за живота на тези хора и това, с което разполагахме бяха изрезките от пресата, видео и аудио репортажи, и свидетелството на Андре Белайш. Той беше заловен заедно с бандата в Йер, около Париж и беше посочен за главатар на крадците. Но Андре не разкри нищо по въпроса и закона не успя да докаже вината му.
Нашият подход не бе да направим документален филм за тази банда или за живота на Андре Белайш – виновен или невинен. Нашата цел бе да изясним неясните моменти от тази история, но с леко художествено преувеличение.
Историята е изпълнена с мистерия. Как се заражда групата, използваните методи, тяхната ловкост и арестите им. Шест години кражби и измами, без полицията да се домогне до каквато и да информация за тези хора – това е невероятно!
Сценарият се базира на два основни момента: Републик и д-р Бланш разделени от десет години. Във всяко от тези действия има един неидентифициран мъж. Смятаме, че става въпрос за един и същи човек, за който ние разказваме във филма, но никой не знае кой е. От една страна представяме гледната точка на пресата и разказа на Андре Белайш – историята на един обикновен мъж в изгнание, заедно със своята съпруга и дъщеря.
Важно беше да останем верни на духа на бандата: да не забравяме, че те са приятели от детството, една група хора, които живеят на ръба и които са решили да направят нещо нечувано досега”.
Подготовката
“След седем години работа, когато дойде време за снимки, аз се опитвах да се абстрахирам от сценария и избягвах да посещавам площадката с декори. Исках нещата да се случват свободно, без програма и всичко да се съгласува на място, заедно с актьорите, екипа, текста, декорите и идеите, които ми идват на момента. Заснемането се случваше на скорост, защото исках да предам същото напрежение и енергия на самия филм”.
Симон
„Докато подготвяхме сценария, не мислех за силуета, който би прилягал на персонажа. Толкова рядко мислех за това, че реших напълно да забравя истинските лица. Спомням си първата среща между Андре Белайш (162 см), Винсен Елбаз (186 см) и Лоранс, жената на Андре, която му каза: „Винаги си бил голям за мен”.
Винсен не беше първия, на който предложих ролята на Симон. Неговият талант е очевиден, но преди години го гледах в един филм и неговото представяне не ми се стори убедително. Мисля, че той представяше героя с и добре, но в същото време го съдеше. Затова му предложих ролята на Милан. Единствената роля, която го интересуваше беше тази на Симон. Помолих го да бъде горд от Симон, да го обича и лош, и добър. Той оправда очакванията ми”.
Бандата на Симон
„Каза и Симон са двете лица на една монета. Каза е спокоен, деликатен и разсъден, а Симон е груб и импулсивен. Но Каза контролира импулсите си, за да ги използва по-ефективно. Радвам се, че Сами Буажила прие ролята. След това събрахме цялата банда около Винсен, но без да търсим прилика с реалните персонажи. Избирахме актьори, с които ни беше приятно да работим. Важно беше и те да се разбират помежду си, за да повярват зрителите на дългогодишното приятелство на героите”.
Полицай или разбойник
„Ако има един образ във филма, който да е най-далече от реалния, то това е Милан. Имаше много различни образи на доброто ченге и Милан е съвкупност от всички тях. Въпреки това използвахме част от историята на Мерц – истинският полицай, който е заловил бандата на Белвил. Ченгетата не забравят разбойниците, те следят внимателно техните ходове и малко по малко това се превръща във фикс идея за тях. Така се роди и персонажа на Милан, обсебен от бандата. Той ги познава така добре, че те са станали част от живота му. Това е една от причините за озлоблението му, но не е единствената. Милан е добро ченге”.
В търсене на жената
„Риска от загубата на Жули е именно това, което кара Симон да се връща при нея. Клеманс Поези и Винсен Елбаз веднага си паснаха. Клеманс е голяма прелъстителка, работлива е и е способна е на всякакви емоции. Справя се със всякакви сцени и нищо не я притеснява”.
Сцените на обир
„Имах различни визии за филма, но не разчитах на тях. Не познавах добре интериора на банките, където щяхме да снимаме и не стъпвах там. Това, което Андре ми разказа е, че в началото и те са импровизирали, просто са имали повече късмет. Лека полека актьорите свикнаха да работят спонтанно и придобиха увереност. Единствената репетиция, която направихме беше за една сцена с опасни каскади”.
Париж през 80-те
“Заснемането на филм в Париж е трудна работа, а заснемането на филм в Париж от 80-те години е почти невъзможно. Снимахме малка част от продукцията в Белвил, а останалото оставихме на декорите. Ние не правим филм за 80-те, но останахме верни на духа на епохата”.
|
