Нямах желание да работя над филм за социалната средата. Не исках и история, в която персонажите са идеализирани. За мен беше интересно да намеря начин да придам форма на моите теми и интереси. В този ред на мисли, срещата с Андре Белайш беше решаваща.
Неговата лична история е много особена и мистериозна, както и неговите връзки с бандата на Белвил – това ми даде свободата да импровизирам, да създавам наново, да се потопя в този сюжет. В неговите разкази има много екшън, което не ме задължава да хиперболизирам. Андре е бил осъден на смърт на двадесет и четири годишна възраст, но успява да се укрие за десет години; той е смятан за част от най-известната банда крадци през 80-те години, хващан с оръжие в ръка и отново вкаран в затвора. Но дори след излежаване на присъдата той продължава да е влюбен в жената, която среща когато е на двадесет, и да изпитва гордост от дъщеричката си – неговият живот е сюжет за роман.
Главатар на бандата, той е изградил една фасада, една илюзорна външност, с помощта на която да навлезе в територията на съмненията, на страховете и опасенията, на изгубени мечти и приятелства, на смъртоносни ситуации. Въпроси без отговори, мрачни моменти...Това е добър материал за един сценарист, но филмът не е документален. Използвах фрагменти от различните версии на историята. Сценарият е от части вдъхновен от обвиненията на властите срещу Андре Белайш, обвинения, за по-голямата част от които той е признат за невинен.
Както винаги, легендата е по-интересна от самата истина.
Това, което запомних от нашите разговори са елементите, които ме интригуват най-много: какво е да израснеш в лоша среда и как можеш да промениш съдбата си. Всичко зависи от това, колко силно обичаш живота и как искаш да живееш.
|
