|
От фолклора до приказките, от суеверието до религиозните традиции, митологията около огледалата винаги e привличала мрака.
Римляните придавали на огледалата сила, за да отразяват душата на човека и да окажат влияние в живота му.
Това заедно с вярванията им, че животът се обновява на всеки седем години води до вековната легенда, че всеки счупил стъкло ще има седем години нещастен живот.
Във филмите и литературата огледалата служат като символи за суета и опасни портали на истина или средство за пренасяне на друго време и място. Евреите вярвали, че всички огледала в дома на починал трябва да се покрият по време на скръб, докато тя премине, за да не се разсейват живите от красотата и физическия свят.
Но тези предупредителни приказки за нарцисизъм и лош късмет бледнеят пред най-известния феномен, свързан с огледалата: смъртта.
Потапяйки се в културите от Рим до далечния Изток общото знание е, че огледалата са злобни и взимат душите на живите (затова причиняват смърт) или държат в плен душите на покойниците преди да стигнат до задгробния живот, проклинайки духа за вечни времена. (Също се говори, че вампирите нямат отражение, защото са същества, които са неживи и вече са изгубили душата си).
Асоциацията между огледалата и смъртта издържа през поколенията и позволява на обществата да говорят не само за сложната връзка на човек с Голямото Незнайно, но също и за отражението му.
„Огледалата постоянно ни предизвикват да поглеждаме в себе си”, обяснява Кийфър Съдърленд. „Това е много трудно. Няма значение колко добре може да изглеждаш. На физическо и духовно ниво е трудно да се изправиш пред себе си в огледало. В зависимост от това, което видиш, те могат да са доста страшни”.
В процеса на развитието на филма, римейк на Южнокорейския филм от 2003г. „В огледалото”, продуцентът Александра Милчън вижда потенциал за силен психологически трилър в стила на „Сиянието”.
„Изпод ужасния аспект в оригиналния филм има нещо много универсално и интересно относно мистиката в културата на огледалата, което е повод за голяма драма”, казва Александра, която е продуцирала филмите „Goodbye Lover” и „Праведно убийство”.
Тя предлага на сценариста и режисьора Александър Ажа („Хълмовете имат очи", „Високо напрежение”) да внесе своя дързък стил в проекта.
„Търсех проект, който ще ми позволи да изследвам страха по нов начин”, казва Ажа.
„Всички ние имаме определено отношение към своето отражение”, смее се Ажа. „Това е нещо, за което не мислим, но го има. Някои обичат да се оглеждат, други мразят. Огледалата ни показват травми и истината на подсъзнателно ниво, които чакат, за да ни се разкрият".
Изследвал и преди садистичната страна на човешката същност, Ажа предвкусва възможността да се поразрови в свръхестественото. „Концепцията беше много интересна, исках да създам история около нея, за да може публиката да се изправи пред себе си и страховете си по начин, който не си е представяла”, добавя той.
„Всичко около него се разпада”, казва Ажа за Бен Карсън, детектив от полицията в Ню Йорк, освободен от служба заради случайна стрелба срещу друг полицай. „Той загубва работата си. Загубва семейството си. Загубва и душата си".
Заради обзелия го гняв и вина, Карсън се отдалечава все повече от жена си и децата си. „Той е на най-ниското стъпало в живота си”, обяснява Съдърленд.
„Той избягва да мисли за миналото си, не иска да се изправи пред себе си и своите провали - не само като полицай, но и като съпруг и баща", добавя Милчън.
Това е смесен филм с добре измислен ужас и истинска семейна драма. „Алекс ми разказа хубава история”, спомня си носителят на награди Еми и Златен Глобус, който за пръв път се среща с Ажа, за да обсъдят проекта след дълги среднощни снимки на сериала по телевизия FOX „24”.
„Филмите с ужаси и напрежение винаги са ме привличали. Но в тази история за семейството, което отчаяно се опитва да разбере какво да направи, за да са отново заедно силно ме заинтригува. Става въпрос за възможността за втори шанс. В тази невероятно драстична ситуация, един мъж преоткрива себе си и връзката си със семейството. Когато нещата са много зле, той дава най-доброто от себе си. Ето това наистина ме заплени.”
Въз основа на тази кратка среща с Ажа и даже преди да е гледал „Хълмовете имат очи”, Съдърленд се съгласява да участва във филма. „Аз съм комарджия”, признава той. „Обичам да играя карти. Залагам на състезания с кучета и имах наистина силно усещане, че срещата ми с Алекс ще доведе до нещо специално. Вярвах и съм голям късметлия, че се оказах прав’.
Може би има още една причина, поради която Съдърленд се съгласява на участие в „Огледала”, без да е гледал известният филм на Ажа за хълмовете. „Страшните филми са ми много трудни да ги гледам”, признава Кийфър. „Заведох дъщеря ми да гледа „Търсенето на Немо” и когато акулата скочи в лодката, пуканките ми полетяха към тавана. Тогава дъщеря ми беше на 10 години и много ми се смя за това”.
"Знаех, че Алекс и Кийфър ще се сработят добре, защото и двамата са много директни и емоционални”, обяснява Милчън. „Ако погледнете как работи Кийфър ще забележите, че дава 150 процента от себе си. Той е много съсредоточен и истински, а публиката обожава това в него”.
Съдърленд внася в ролята на Бен Карсън своята запасена марка за напрежение. Бен е човек, който е на ръба да изгуби всичко, което има значение за него. Разорен и отчаян от опитите да възобнови живота си, Карсън започва работа като нощен пазач в магазина Мейфлауър... или в това, което е останало от него.
Но сценарият на Ажа и Левазьор отвежда оригиналната концепция далеч зад огледалата. Ами ако злобна сила е заключена в нашето отражение, навсякъде, където отидем и тероризира живите?! „Идеята, че целият свят може да живее на различна планета, да са заключени и да гледат света ни наопаки е много страшна”, казва Съдърленд.
Страхът се увеличава многократно, когато обикновените повърхности като прозорци, вода, телевизионни екрани, стоманени фасади и рамки на картини се превръщат в смъртоносни канали на злото.
„Огледала” използва силата, която даваме на собствената си представа за това кои сме. „Можете да се оковете в собствената си идея за вас самите и да видите неща в отражението си, които другите не могат да видят, неща, които не съществуват”, обяснява Пола Патън („Хитч”, „Дежа вю”), която играе ролята на съпругата на Бен, Ейми. „Както анорексиците виждат дебел човек в огледалото, когато всъщност то показва много слаба фигура. Става въпрос за възможността на мозъка ни да създава картини, които искаме да видим, така че огледалата никога не са точно отражение на нас самите”.
Милчън вижда уместен коментар на изследването на Ажа и Левазьор относно безкрайните повърхности, които отразяват всекидневния ни живот. „Ако погледнете архитектурата на Дубай, Ню Йорк, Лас Вегас ще видите навсякъде стъкла, огледала, лъскави и полирани повърхности”, казва тя. „Огледалата и повърхностите във филма представляват нашата култура и нейната подчертаност относно нарцисизма и парите. Аз съм тук. Аз съм на лицето ти. Виж ме”.
„Ако това, от което бягаш е собственият ти образ, е невъзможно да се скриеш”, обяснява Съдърленд. „Има толкова много огледални повърхности. Опитайте сами. Разходете се няколко пресечки и опитайте да не се огледате в прозорец или в локва. Невъзможно е. Това създава на Бен усещане за параноя, което за мен беше фантастична възможност като актьор”.
В реалния живот Съдърленд не харесва огледала. „Имам едно в банята и мисля, че имам едно в гардероба, за да съм сигурен, че си обувам правилните чорапи. Иначе не обичам много да се оглеждам”, казва той. „Много е странно да се гледаш постоянно докато работиш."
Когато Карсън разследва странната смърт на пазача и вероятната му връзка с огледалата в магазина, злото което го е взело на прицел се прехвърля на семейството му. Съдърленд допълва „Той си мисли, че всичко, което му се случва в магазина е плод на въображението му. Когато хората са много депресирани и са преживели падение в живота, започват да се съмняват в здравия си разум. Бен се съмнява в себе си, но когато семейството му е заплашено, всичко му се изяснява”.
„Ейми си мисли, че Бен е напълно превъртял”, казва Патън, която започнала да чете сценария на „Огледала” една вечер и не могла да си легне, докато не го прочете докрай. („Това беше добър знак", казва тя). „Ейми е много логична, насочена към научното мислене, затова идеята за духове и извънземни сили не е нещо, в което тя вярва. Тя е виждала доста ужасни и гнусни неща в нейната работа и не се плаши лесно".
В същото време тя забелязва, че нещо не е наред със сина им Майкъл, който изглежда e прекалено зает със своето отражение. „Семейството им се разпада”, обяснява Патън „и Бен се чувства по-сам от всякога, защото никой не му вярва”.
„Има страхотен баланс между двете им истории”, отбелязва Ажа. „В началото на филма Ейми е силната, тя брани това, което е останало от семейството им, докато Бен е развалина. Когато Бен намира сили да се противопостави на злите сили, които го тероризират, той и Ейми трябва да се борят в различни битки за едно и също нещо-спасяването на децата им, да спасят себе си и най-важното за тях, семейството”.
Ще може ли Кийфър Съдърленд да гледа „Огледала”? „Надявам се да съм достатъчно умен да не си купувам пуканки, но ако все пак си взема, те ще са във въздуха”, шегува се той. „Създадохме нещо наистина страшно, което ще докосне страха във вас. Допълнихме страха със семейна драма, толкова важна за мен - за мъж, търсещ втори шанс. По този начин дадохме дълбочина, която много малко филми на ужасите притежават”.
|
