|
Преди, когато имах желание да създам филм, който да предизвика смях у зрителите, бях впечатлен от сценария „Покана за вечеря”. Текстът ми се стори много оригинален и реших да го режисирам най-вече заради трогващите персонажи, поставени в центъра на една забавна история.
За мен, който идвам от една по-мрачна вселена, този сценарий е идеалната възможност да представя една сериозна тема по по-лек и забавен начин и да достигна до по-голяма аудитория. Сюжетът на тази история е сериозен, става въпрос за унижението: Какво унижение сме задължени да понесем, за да живеем в нашето общество?
За този сценарий вдъхновението идва от англосаксонската комедия – заради нейното чувство за ритъм и богатството на музикалната ѝ вселена; и италианската комедия – заради визията на границата между реализъм и художествена измислица. Ако познавате филмографията ми, ще забележите че „Zonzon” също разкрива една драматична история чрез хумора. Визията на филма е смесица между реализъм и измислица: много хора смятат че са успели да разпознаят затвора, той е изцяло въображаем. Ето защо смятам да обърна специално внимание на декорите и костюмите. Достатъчно е да гледате филмите на Педро Алмдовар или Тим Бъртън, за осъзнаете до каква степен дрехите и декорите могат да отразят психологията на един персонаж. Исках апартамента е в стил 70-те години, който никога не е обновяван – усещане, което ще бъде подсилено от избора на костюми. В същото време трябва да се внимава филмът да не се превърне в заснет театър. За целта смятам да се съсредоточа върху разнообразието от ъгъл на заснемане и кадри.
Надявам се филмът да ви достави удоволствие.
Поздрави,
Лоран Букник
|
