Пътят на самурая е отражение на уникалната личност на режисьора, формирана под влиянието на две култури и две кинематографични традиции – на Изтока и на Запада. Израснал в Корея и получил образованието си в престижния Нюйоркски университет, Ли с лекота борави с широк набор от жанрове, от неподвластните на времето каубойски приключения и каратисткия екшън до „спагети уестърна” и класическия гангстерски филм.
Режисьорът твърди, че филмът на първо място трябва да забавлява. „Целта ми беше да направя изключително зрелищен екшън с известно количество емоции и мисъл. Винаги съм оценявал тъжния хумор и интелекта в екшъна и обратното. За мен златното време на киното са 50-те, 60-те и 70-те години, когато се правят арт филми, интересни за масовата публика.”
Първият, който предусеща потенциалния международен интерес към Пътят на самурая е корейският продуцент Чуик Ли, широко известен в Азия с интернационалните си продукции. „Това не е типичният клиширан филм – казва той. – Филмът е уникален и свеж, с някои елементи, които не са виждани досега, и това го прави наистина великолепен.”
Продуцентът Ли показва сценария на Бари Осбърн, който е продуцирал някои от най-неконвенционалните и визуално новаторски епоси през последните години, в това число Властелинът на пръстените и Матрицата. “Харесаха ми кроскултурните аспекти в Пътят на самурая – казва той. – Идеята за азиатски убиец в Дивия Запад е напълно нова. Филмът пренася публиката в един измислен свят с ясно изразен азиатски привкус. Това е мащабно, динамично приключение, в чиято сърцевина лежи трагична любов.”
Осбърн на свой ред показва сценария на Майкъл Пейсър, с когото се познава още от началото на своята кариера. „Казах си, че сценарият е прекрасен – твърди Пейсър. – Не прилича на нито един от филмите, които съм гледал. Снгму е сценарист на някои много популярни в Корея филми, живял е и в Ню Йорк години наред. Творчеството му е синтез на азиатската и западната традиция.”
Неочакваните обрати, с които изненадва сценарият на Ли, според Пейсър издигат филма над нивото на традиционния екшън. „Това е епичен военен разказ – казва той. – Това е любовна история. Това е история, притежаваща голяма дълбочина и многопластовост. Но най-хубавото в нея е, че те води нататък, където обикновено те отвеждат уестърните и самурайските филми, но не стига дотам. Героите не се държат така, както очакваме. Те действат под натиска на нещо по-дълбоко, което току-що са открили.”
“Например, последната задача на героя е да убие детето, единственият оцелял член на вражеския клан – продължава Пейсър. – Той взема решение, което определя целия му по-нататъшен живот, заради една детска усмивка. По нататък се влюбва в американска жена и трябва да избира дали да остане с любовта на живота си, или да я защити.”
Джефри Ръш, който изпълнява ролята на градския пияница, нарича Пътят на самурая “азиатска интерпретация на богатата история и наследство на американския уестърн.”
“Филмът е една великолепна притча – казва актьорът. – Толкова чиста, с толкова много прекрасни и вълнуващи образи и такава неимоверна сила на разказа, че е универсална и неподвластна на времето.”
|
