|
„Да взема добре известната книга на Жул Верн и да я преработя в актуална история с нови герои, чрез нови технологии бе за мен невероятна възможност”, казва Ерик Бревиг, чийто режисьорски дебют е именно с „Пътуване до центъра на Земята”. „Целта ми беше да уловя духа на приключението, на откритието и на вярата, че всичко е възможно”.
„Мисля, че някои истории са вечни във времето, а разказа за трима необикновени изследователи, които си помагат по време на това привидно невъзможно пътуване е добър пример за това”, казва продуцентът Шарлът Хигинс. „Идеята, че можеш да направиш това, за което другите могат само да мечтаят е концепция, за която хората не само са писали, но и са се стремили още от зараждането на човешката цивилизация”.
Продуцентът Бо Флин отбелязва, „Нашата работа е да пренесем публиката в друг свят. Искаме кинолюбителите да се потопят в приключението. Това е важно за нас.”
Вдъхновен от класическата история на Жул Верн, Брендън Фрейзър е примамен от главната роля и от възможността да бъде изпълнителен продуцент. „Когато отивам на кино, искам да се пренеса на друго място”, казва Фрейзър. „Историята има оригинален сценарий, пълен с екшън, комедия и приключения от началото до края и грабна вниманието ми веднага”.
Сценарият за „Пътуване до центъра на Земята”, написан от Майкъл Уейс и Дженифър Флакет& Марк Левин се вътри около ученият Тревър Андерсън, племенникът му Шон и тяхната пътеводителка Хана. Тримата заедно прекосяват вулканично течение, което ги отвежда до центъра на Земята. Пристигайки в дълбоката кристална синя лагуна на хиляди километри под земната повърхност, те откриват невероятен свят от тучни джунгли и праисторически създания. Скоро разбират, че този свят е изпълнен с опасности и трябва бързо да намерят обратен път за дома, разчитайки един на друг.
Брендън Фрейзър играе ролята на Тревър Андерсън, американски професор и учен по геология, който се занимава с изследване на тектоничните плочи, движението на Земята, вулканите и времето. Заедно с брат си Макс, Тревър е на път да направи геологически пробив. Но Макс изчезва по време на експедиция в Исландия.
Сякаш Тревър си няма достатъчно проблеми, но и получава изненадваща визита от сина на Макс, тийнейджърът Шон, който неохотно идва да прекара една седмица с чичо си.
„С неочакваното идване на Шон, Тревър внезапно е тласнат в динамична ситуация, където изпитва удоволствие от ролята на родител. Тревър всъщност не знае как да се оправя с деца, въпреки че е професор в колеж”, отбелязва Фрейзър. „Той не може да се справи с колежаните, защото те не слушат лекциите му”.
Опитвайки се да разрушат леда помежду си, Тревър и Шон започват да ровят в стара кутия с принадлежности на Макс и откриват копие от книгата на Жул Верн „Пътуване до центъра на Земята”. Преглеждайки страниците, Тревър открива написана бележка от Макс, която дава информация за експедицията му в Исландия преди 10 години.
Въодушевен, че може най-накрая да разкрие какво е станало с брат му, Тревър взима Шон със себе си и тръгват на пътешествие към Земята на огън и лед. Двамата се изгубват безнадеждно в изолирана хижа в планината, обитавана от млада планинска водачка на име Хана (Анита Брием). Родом от Исландия Брием казва: „Хана живее сама в отдалечена хижа, която преди е служела за лаборатория на баща й, който вярвал, че писанията на Жул Верн са истина, а не измислица. За съжаление, заради вярванията си бащата на Хана е бил отлъчен от научната общност и починал преди години като посмешище за семейството. Привидно Хана е силна и независима, но дълбоко в себе си е още ядосана на баща си, който поставил изследванията си пред семейството.”
С един бърз поглед в копието на книгата на Верн, Хана отбелязва, че Тревър също като баща й вярва на всичко това безрезервно. С нежелание да се забърква в тези фантазии, Хана назовава недостижима цена, за да помогне на Тревър. Без да я разубеждава Тревър отговаря на блъфа на Хана и казва, че ще й плати, за да ги заведе до отдалечен връх, където вярва, че е поставен последния сеизмичен сензор от Макс.
Докато тримата се спускат по скалист терен се оказват по средата на гръмотевична буря. За да се скрият, те влизат в близка пещера, където за малко се наслаждават на сигурността си. Гръмотевица удря част от планината и създава лавина, която запечатва отвора на пещерата. Тъй като не могат да излязат от там откъдето са влезли, тримата изследователи се гмуркат в дебрите на Земята, откъдето тяхното фантастично пътешествие наистина започва.
Това, което поставя „Пътуване до центъра на Земята” на ново кинематографично ниво е процесът на снимане. По време на първите фази на развитие решението да се снима на 3D е основано на желанието на кинодейците да дадат на публиката най-неудържимото визуално преживяване.
„Да снимаме в 3D беше идеалният начин да съживим чудесата и приключенията”, казва Хъджинс.
„Дълго време работих по 3D филми и в света на визуалните ефекти, затова се чувствах доста добре да снимам този филм изцяло на 3D”, казва Бревиг. „Пътуване до центъра на Земята” е първият филм, който използва системата ‘Fusion’. Това е революционно ново фокусиране на камерата, изобретено от носителя на Оскар Джеймс Камерън и от Винс Пейс. За разлика от многото формати камери, ‘Fusion’ е лека и преносима с двоен фокус и висока разделителна способност 3D видео камера. Тя наслагва образите заедно, след като са заснети поотделно, за да създаде усещането, че зрителя гледа през собствените си очи.
„В миналото 3D камерите бяха толкова огромни и тежки, че свободата на движение на камерата беше много ограничено и това намаляваше възможностите на режисьорите в снимането на динамична сцена”, казва Бревиг. „Камерата ‘Fusion’ е толкова добре проектирана и е толкова малка, че можем да я движим както 2D камерата. Това е огромно предимство.”
Операторът Чък Шуман добавя „Идеята на ‘Fusion’ е да имитира зрителната система на човек. Това дава нова представа на публиката, за това, което вижда в киното. Това, което всъщност се наблюдава на екрана е абсолютно същото, което зрителя би видял, ако наистина е там”.
Друго ново изобретение е използването на „активно събиране”, с което кинодейците имат възможност да променят фокусната точка в 3D. „Чрез смяна на ъгъла на лещите можем да настройваме дълбочината на екрана по време на кадър, последван от действие”, обяснява Шуман. „За сцените, в които трябва да се снима близък кадър системата ‘Fusion’ се заменя с камера ‘Beam Splitter’, която има по-близко пространство между лещите. За публиката това е по-удобно, защото през ‘Fusion’ образа би предизвикал усещане за кривогледство.
„Без съмнение новите технологии добавят голяма полза за кинодейците и киното”, казва Бревиг. „Най-голямата ми награда е, че имах шанса да работя с такъв невероятен екип от отдадени професионалисти, които направиха неща, които не са правили досега.”
„Целта ни беше да потопим изцяло зрителя в приключението, да забрави, че всъщност гледа филм и да повярва, че се намира точно там в центъра на Земята с Тревър, Хана и Шон”. Режисьорът добавя, „Както и да гледате ‘Пътуване до центъра на Земята’ на 3D или обикновено кино, ще бъдете свидетели на невероятно приключение, което няма да забравите”.
|
