Началото на мисията: Зелена светлина за Зелена зона
Когато решава следващият му проект да се съсредоточи в света на Зелена зона, режисьорът и продуцент Пол Грийнграс знае, че иска да предложи на зрителите завладяващ трилър с висок залог, подплатен с достоверни детайли за военната зона. „Това не е филм за войната в Ирак, - подчертава създателя на филма. – Това е трилър, чието действеие се развива в Ирак, а това са различни неща. От своя опит знам, че най-добрите трилъри се развиват в екстремни обстановки, изпълнени с остри морални съмнения и предизвикателства.”
Пред последното десетилетие Грийнграс стана прочут като автор на ускоряващи пулса екшън трилъри. С последните два филма за Борн, на които той застана начело, той постигна рядката възможност да впечатли еднакво и критиката, и световната публика. Но режисьорът е известен и с въздействащи и щателно проучени драматични филми.
В Полет 93 Грийнграс разкрива трагичната съдба на смелия екипаж и пътници, които се обединяват срещу терористите, отвлекли самолета на 11 септември, и почита паметта на загиналите през този ден герои, като създава силен драматичен трилър. Критиката го оценява с номинация Оскар® през 2007 г. за най-добър режисьор, както и номинация за най-добър оригинален сценарии от Гилдията на сценаристите. А филмът му от 2002 г. Bloody Sunday, който описва кървавите убийства на 13 участници в протеста за защита на човешките права в Дери, Северна Ирландия, печели наградите на фестивалите в Берлин и Сънданс.
Голяма част от публиката вероятно не е запозната с факта, че Грийнграс започва своята кариера като репортер на британската ITV от горещи точки по света. По време на своя 10-медечен стаж той пътува до различни разкъсвани от война страни и става свидетел на безброй впечатляващи събития. След като премества фокуса си на работа към въображаеми драматични истории, той продължава да бъде отдаден на филми, които изследват съвременни обществени проблеми. Той подсилва въздействието на своите проекти като смесва точна документалистика с драматичния усет на кинотворец за структура и сюжет. Продуцентът Лойд Левин е категоричен: „Пол притежава много точен усет за начина, по който да внесе живот във всяка история. Той създава най-драматичния вариант на реалността, който може да се направи.”
Между заснемането на последните два шпионски трилъра, с участието на Мат Деймън в ролята на страдащия от амнезия супер агент Джейсън Борн, Грийнграс написва, режисира и продуцира Полет 93. Работата по сърцераздирателната история се превръща в дълбоко емоционалното преживяване за екипът, и Грийнграс заедно с продуцентите Тим Бивън, Ерик Фелнър и Лойд Левин с нетърпение очакват работата по следващия им съвместен проект. „Този път решихме да направим по-мащабен филм, но отново действието да се развива в реална обстановка, - отбелязва Бивън. – Това беше нашата отправна точка.”
Първоначалната идея, която Грийнграс обсъжда със сценариста Брайън Хелгеланд е филмът да проследява провалилото се издирване на оръжия за масово унищожение в Ирак. По време на работата си, те срещат активна подкрепа от голям брой участници във военната драма, включително ключови фигури в търсенето на химикалите - над двайсет ветерана от американската армия, служили в Ирак, половин дузина бивши офицери от ЦРУ с непосредствен опит и водач на елитен полувоенен екип от ЦРУ, който е заловил няколко от „най-търсените” иракски военнопрестъпници.
Вдъхновението също така идва от спечелилия многобройни награди бестселър по действителни събития на бившия шеф на отдела в Багдад на Washington Post Раджив Чандрасекаран "Imperial Life in the Emerald City: Inside Iraq’s Green Zone”. Авторът пише репортажи от първа ръка от столицата на Ирак за процеса на оръжейните инспекции и неговата възторжено приета книга служи като прозорец към света на Зелената зона.
Левин обобщава тяхната мотивация: „Пол и Брайън искаха да съчетаят света на Зелената зона и търсенето на оръжия за масово унищожаване в един трилър. Знаехме, че това е източникът на материали, от който имахме нужда.”
Грийнграс споделя мислите, които са го вълнували по време на развитието на проекта: „Когато Мат и аз привършихме работата си по Ултиматумът на Борн, следнахме да обсъдим следващия си проект. Бе очевидно, че най-опасното място на света тогава е Багдад. Предизвикателството за нас бе дали ще съумеем да направим достоверен и правдоподобен трилър, чието действие се развива там.”
„Трилърите говорят на разбираем за публиката език, - казва Грийнграс. – Хората идват в киното, за да посетят места, на които само филмите могат да ги отведат. Това може да са фантастични места от въображението, или завладяващи действителни обстановки, които виждаме по телевизионните новини. Но киното може да те отведе там по начин, който новините не могат."
„И за Мат, и за мен творческото предизвикателство бе „Можем да ли да направим филм, в който всяка частица да е толкова завладяваща, изпълнена с екшън, вълнение, загадъчност, която да предостави поверителен поглед отвътре към тайнствен свят, както във филмите за Борн, но в изострената обстановка, в седмиците непосредствено след инвазията в Багдад?’ Сигурен съм че публиката ще каже „Да, те могат да се справят.”
Грийнграс работи заедно с Хелгеланд върху създаването на драматична история, чието действие се развива по време на историческите събития. Тяхната мисия: Да поведат зрителите из екзотичните пустини на Ирак от гледната точка на офицер Рой Милър, да разкрият събитията, протекли в зали на републиканския дворец, където е настанено воденото от американците временно правителство, целящо да възстанови страната, и да опише призрачните улици на града, по които агентите преследват считаните за „най-търсени” иракски военнопрестъпници.
Идеята на Хелгеланд е сценарият да разказва за преследвач на оръжия за масово поразяване, който пристига в Ирак с една цел: да открие оръжията и да спасява съдби. Верен на мисията си и екипа, Милър е решен да намери отговорните за създаването и потенциалното използване на тези оръжия. Неговата крайна идея? Да ги арестува и да гарантира, че правосъдието е извършено. На Милър му е казано, че източник с кодово наименование Магелан се е срещнал с американските служби преди войната и е дал дума, че оръжията съществуват и Хюсеин е готов да ги употреби срещу своето население или външни узурпатори. Това, което Милър открива, обаче не отговаря на тези факти.
Когато главният герой открива, че претърсването на посочените обекти не дава резултат, той започва да се пита кой стои зад този списък с места със скрити потенциални оръжия. Милър не получава отговори по официален път, но неофициално се среща с бивш служител на ЦРУ, иракски жител и журналист, които го насочват към загадъчната личност на Магелан. Тези сведения предизвикват конфликти както с шефа на разузнаването към Министерството на отбраната, така и с офицер от Специалните служби и сенчеста групировка от влиятелни в миналото иракчани с противоречиви планове.
Набиране на актьорите: Кастингът за екшън-трилъра
Скоро след като приключват заснемането на вторият им съвместен филм, Мат Деймън се съгласява да участва в нов проект на режисьора на Превъзходството на Борн и Ултиматумът на Борн. "Работата с Пол е изключително изживяване, защото той се стреми да покаже на екрана нещо истинско, - коментира Деймън. - Не е изненада за хората, запознати с предишните му творби. В Bloody Sunday нито един момент не е скалъпен или популистки. Полет 93 на практика вибрира от енергия, когато героите осъзнават реалността на тяхното положение. Пол иска публиката да почувства тази истина и напрежение покрай тях.”
Възможността да партнира отново на своя дългогодишен приятел не е единствената мотивация за Деймън за участва във филма Зелена зона. Той разяснява: „Освен работата с Пол, на когото се възхищавам и чийто филми наистина харесвам, от голям значение за мен бе шансът да работя с група ветерани, които току-що се бяха завърнали от Ирак и Афганистан. Те бяха онези, които наистина направиха ролите като помогнаха да създадем изключително автентична обстановка. Да бъдеш около хора, които са наясно с фактите и са били в тази ситуация преди, е безценно за един актьор.”
Като старши офицер Рой Милър, Деймън пресъздава войник от кариерата, който е участвал във Войната в залива през 1990 г., но сега служи в съвсем различен Ирак. Той се завръща в региона през 2003 г. като водач на ревностен екип от търсачи на оръжия за масово поразяване познати. Неговите войници имат една цел: да прочистят дълъг списък от места, в които се предполага, че се укриват такива оръжия.
Също като Джейсън Борн, Милър иска единствено да открие истината в една изпълнена с опасности ситуация. Деймън развива подбудите на своя герой: „Милър е обсебен от мисълта да си изясни какво се случва и да разнищи до дъно ситуацията. Той се насочва да работи с шефа на отдела на ЦРУ в Багдад, за да се опита да разбере къде са оръжията... ако те изобщо съществуват.”
Грийнграс добавя: „Милър е мъж на действието, и когато не намират оръжията, той е завладян от чувството за безизходица, което се засилва все повече. Тогава изведнъж някой му дава възможност да направи нещо и той я поема, защото все пак иска да свърши работа.”
Кинотворецът е щастлив, че актьорът, който заради него почти е бил прегазен от мотрисите в лондонското метро и е летял от прозорците в Танджер, иска отново да му се довери и да работи с него за трети път.
„Мат прави страхотно изпълнение в този филм, - отбелязва режисьорът. – Това е тип роля, в която хората искат да го видят. Той е един от най-добрите екшън актьори на света. Мат завладява вниманието, защото зрителите знаят, че той ще отиде на вълнуващи места – ще бъде крайно решен да достигне до истината и ще покаже решителност и мъжество. Той ще бяга, скача, преследва, бори и ще прави всички тези неща, които искате да видите от Мат Деймън. И ще го направи с класа, разказвайки едновременно с това страхотна история.”
За най-големия враг на Милър – агентът от военното разузнаване Кларк Паундстоун, е избран Грег Киниър. Актьорът бързо се адаптира към уникалния стил на снимане на Грийнграс, който позволява на актьорите да импровизират, като голяма помощ за постигане на това умение получава от своя екранен партньор. „Мат ме посъветва как се работи с Пол, - казва Киниър. – Това е голяма промяна в сравнение с повечето традиционни снимачни площадки, но когато свикнеш, започваш да осъзнаваш, че този стил на работа е много забавен и с непредвидими резултати.”
Агентът от разузнаването към Министерството на отбраната на пръв поглед пристигна в Ирак, за да поправи щетите, които са нанесени на страната. „Паундстоун вярва че това място може да бъде възстановено много бързо, и с това приключва цялата работа. Той е решен да постигне целта си на всяка цена. - разкрива Киниър. – Тази история има много гледни точки, и с начина на работа на Пол, на всяка от тях е дадена изява.”
Роденият в Ирландия Брендън Глийсън е поканен от създателите на филма за ролята на Мартин Браун, шефа на отдела на ЦРУ в Багдад, към когото Рой Милър се обръща когато няма на кого другиго да се довери. Актьорът се шегува с персонажа си: „Според мен е добре след филмите за Борн да има агент на ЦРУ, който да бъде положителен герой.”
Журналистът, който се оказва неволна маша в ръцете на Паундстоун е новинарката от Wall Street Journal Лори Дейн. Изборът на създателите на филма се спира върху актрисата Ейми Райън, позната на публиката с пробива си в изключително успешната драма Жертва на спасение. От пролетта на 2003 г. Дейн е експерт на тема химически война и е прикрепена към Зелената зона, където несъзнателно предава историите, подхранвани от двуличния Паундстоун.
Грийнграс поощрява гъвкавостта на актьорите на интерпретират ролите си, и Райън има специално отношение към героинята си. Актрисата споделя: „Лори прекарва по-голяма част от кариерата си в писане на статии за оръжията за масово унищожение. Сега тя се намира в Ирак, където търси отговори за нещо, в което е вярвала през целия си професионален живот. Това е най-големият момент в нейната кариера – да бъде на мястото, когато (и ако) тези оръжия се намерят.”
Избран да изиграе ролята на безработния иракчанин Фреди, който става преводач на хората на Милър, е Кхалид Абдала. Актьорът, роден в Шотландия в семейство на египтяни, е работил преди това с Грийнграс в Полет 93, където режисьорът му предлага ролята на терористът, отвлякъл самолета. „Първият път, когато чух за проекта 93 изобщо не исках да участвам в него, - признава Абдала. – Разбрах, че разказва събитията от 11 септемви, и си помислих, "Не, благодаря." Но после открих, че Пол стои зад него, гледах Bloody Sunday, а по-късно се запознахме. За мен бе ясно, че той иска да направи филма по правилен, достоверен начин. Видях, че е невероятна личност, на която мога да имам доверие.”
Като подхвърля ценни сведения на Милър за някои от издирваноте членове на Партията на Баас , Фреди предизвиква ефекта на доминото в Зелена зона. „Той е един от многото иракчани, който е щастлив от падането на Садам и в началото иска да вярва, че нещата ще се подобрят. – казва Абдала. – Фреди е е запознат с живота на улицата и е главния иракчанин, когото проследяваме във филма. Зрителите ще имат възможността да видят Ирак, по начин, по който малко хора са имали възможността да видят.”
Британският актьор Джейсън Айзъкс играе ролята на агента от специалните служби полковник Бригс, който има за задача да обуздае Милър. Актьорът оценява академичната работа, която цари във филмите на Грийнграс. „Пол събира около себе си забележителен екип, - отбелязва Айзъкс, – който събира, проучва и анализира информацията за историческите събития. Дадоха ми огромен обем документални кадри, клипове от YouTube, аудиозаписи и книги, което бе от изключителна важност за работата ми на снимачната площадка.”
В Зелена зона разгромяването на иракската армия („отбелязването на нова страница”) е анонсирано на пресконференция на Киниър в ролята на Паундстоун. Освен Райън, сред останалите журналисти е и Раджив Чандраскеран, както и бившият новинар от CBS и копродуцент на филма Майкъл Бронър. И двамата са присъствали на същия брифинг през 2003 г. и са задали същите въпроси, които задават сега от екрана. Бронър, който е бил в Ирак по време на войната като журналист за новините на CBS News/60 Minutes, се присъединява към продукцията и проучването на Грийнграс.
„Присъствал съм на безброй брифинги в Зелената зона, - припомня си Чандраскеран. – Някой от нас ги наричаха с името, запазено за пресконференциите от Сайгон по време на Виетнамската война – „глупостите от пет часа”. Действителността, която официалните лица се опитваха да ни убедят от подиума в Зелената зона бе много различна от онова, което се случваше зад стенните й.”
Бронър е начело на проучването за оръжията за масово унищожение за продукцията на Зелената зона. „Всеки войник, с когото разговарях и който е участвал в тези отряди за търсене на оръжия, и всеки агент от ЦРУ или служител на Министерство на отбраната първоначално е бил убеден в съществуването на тези смъртоносни химикали. – споделя той. – Не мисля, че са вярвали истински, че Садам би атакувал Америка с ядрени бомби, а дори и да е разполагал с някакви стари химически оръжия, той би трябвало да ги използвал срещу нахлулата армията дотогава. И когато не са ги открили, те се оказват в ролята на глупаци. Разполагат с изключително разузнаване на всяко едно ниво, но резултатите са грешни. Как може най-доброто разузнаване на света да се оказва напълно погрешно? Това е голяма мистерия, която подтиква героя да продължава да търси и да се опитва да разбере как е станало всичко това.”
|
