|
Преди да започнете де снимате „Твърде лично”, какви поуки си взехте от режисьорския Ви дебют „Предградие 13”?
Това, по което двата филма си приличат, въпреки че сюжетът им е доста различен, е ритъмът на действието. „Предградие 13” е основан изцяло на екшъна, докато сюжетът на „Твърде лично” изисква повече чувствителен подход и в същото време екшън сцените са много динамични и завладяват публиката, оставяйки я без дъх в шеметното преследване на Браян.
По време на снимките или при монтажа, разбирате че филмът ще е супер динамичен?
Въпреки че се правят много промени по време на монтажа, ритъмът на действието е много важен по време на самите снимки. Ако го няма, нищо не може да се направи. Винаги изисквам от актьорите да поддържат високо темпо, за да може всичко да е колкото се може по реалистично. Лично за мен, аз се зареждам от начина, по който снимам. Голяма част от енергията на филма идва именно от това. Ако започнеш да премисляш нещата, да редактираш, да поотрязваш оттук-оттам, тогава се губи целият ритъм.
„Твърде лично” наподобява по жанр филмите на Джеймс Бонд, като се започне от главния герой Браян. Така ли е наистина?
Да. Това, което е впечатляващо у главния герой е, че той е крехък и нежен, малко перко. Като оставим настрана неговото минало на таен агент, което се разбира доста късно във филма, той е доста несигурен в ролята си на баща, чийто му недостатък е много важен за развитието на филма. Браян изглежда сякаш не на място, но когато се захване с нещо става истинска бойна машина. Но в никакъв случай не е Джеймс Бонд. Той се бие със способностите на човек на неговата възраст.
Как се справяхте с екшън сцените?
Имаше страшно много упражнения за Лиам Нийсън, защото исках той да прави колкото се може повече, без да се налага използването на дубльор. Разбира се, не той скача от моста и не той се хвърля пред колите, но именно той участва във всички бойни сцени, благодарение на безбройните часове прекарани на тренировъчната площадка. Това беше специалното ми изискване към Лиам, защото не исках да забързвам действието изкуствено през камерата. Той наистина се научи да се бие доста добре.
Повратен момент във филма е сцената на изтезанието, където виждаме Браян доста различен. Докъде искахте да стигнете с тази сцена?
Наистина сцената е доста брутална, но тя идва в един точно определен момент от филма, в който Браян току що намира най-добрата приятелка на дъщеря си убита от свръхдоза наркотици. Това го преобразява. Тъмната страна в него го завладява. Бащините му инстинкти помитат всякакви други съображения, всякакви задръжки. Така че, да, исках сцената да е жестока и шокираща, но не до краен предел.
Истинският екшън започва с отвличането на Ким, на което Браян става свидетел по телефона. Как направихте тази сцена?
Започнахме в Лос Анджелис със заснемането на сцената, в която Лиам Нийсън е на телефона и слуша това, което се случва от другата страна. Маги Грейс (Ким) също беше там. Тя подаваше репликите до момента на писъка, стоейки отстрани на камерата, което даде възможност на Лиам да реагира в реално време. Беше невероятно. Остана доста време, което ми даде свобода при снимането в Париж. Успях да сглобя реалната сцена на отвличането с реакцията на Лиам в един кадър.
Лиам Нийсън е известен със своята отдаденост и способност да се концентрира. И Вие ли смятате така?
Лиам умее да се концентрира изцяло. Той работи много фино. Потапя се в образа доста бързо. Не обича „механичните” движения. Той е перфектният актьор за тази роля. Голям на външен вид, почти 2 метра висок, и в същото време толкова чувствителен. Когато го срещнеш, не виждаш бойна машина, но можеш да усетиш силата под повърхността.
Смятате ли, че опитът на Маги Грейс в телевизията й помогна за ролята й във филма?
Маги е изключителен професионалист. Опитът й в телевизията я е научил на упорита работа и бързина. Знае всичко, което е необходимо за актьорската игра и за това, което се случва на снимачната площадка. Тя вече е ветеран в телевизионните сериали.
А опитът Ви на оператор прояви ли се по време на снимките?
Трябва да попитате Майкъл Абрамович, „другия” оператор на филма. Определено имаше влияние, това че съм оператор, не мога да го пренебрегна. Все още управлявам камерата, дори и като режисьор, това е нещо като рефлекс за мен. Ако бях и оператор на филма, положението щеше да стане неудържимо. Имах пълно доверие на Майкъл да внесе нещо от своя опит във филма. Двамата водихме дълги разговори за начина, по който исках да изглежда Париж.
Как по-точно?
Не исках да бъде стилизиран или „козметичен” вариант на Париж. Исках Париж да си бъде такъв какъвто е. Идеята ми беше всичко да е колкото се може по-естествено.
Сигурно не е било лесно с толкова много нощни сцени?
Беше трудно да осветим филма по ненатрапчив начин. За повечето нощни сцени използвахме дигитална камера, която е доста по-чувствителна, но това не винаги беше възможно. Например, сцената на преследването е заснета на 35 милиметрова камера, защото цифровата не може да се адаптира към трудни условия.
Можете ли да кажете, че филмът „Съучастникът” на режисьора Майкъл Ман е поставил началото на използването на дигитални камери по време на нощни снимки?
Определено. Неговият филм безспорно вдигна летвата, що се отнася до снимането на нощни сцени.
В „Твърде лично” Вие показвате различни места от Париж – добре известни райони и напълно непознати квартали. Какво точно търсихте, когато разузнавахте местата?
Нещо като от пощенска картичка на Париж, но не обичайните клишета, като турист позиращ пред Айфеловата кула, а място, което недвусмислено да ни показва, че действието се развива в Париж. Така че, търсихме типичните парижки райони, като избягвахме туристическите капани. Снимките ни приключиха на Шанз-елизе, в деня след президентските избори. Половината улици бяха затворени, защото новият президент реши да направи парадно шествие по авенюто. Заснехме сцената, заобиколени от полицейско отделение за борба с размириците.
Кое според Вас е задължително в един екшън филм? Може би бясно преследване на коли, като незабравимата надпревара в „Самоличността на Борн”?
Разбира се, всеки си спомня тази велика гонитба в еднопосочното движение. Ние искахме да усложним нещата, като снимахме през нощта и не счупихме нищо. Всъщност изпотрошихме доста неща, но не и пред камерата. И тъй като Браян преследваше яхта, а не кола, катастрофите не бяха задължителни. Важни бяха неговите умения и скоростта, която развиваше.
Кое беше най-трудно в последната сцена на яхтата?
Последната бойна сцена изискваше много повторения, тъй като трябваше да бъде изключително прецизна, а също така и безопасна. Сцената е ефектна с много опасни удари и свистене на ножове покрай лицата. Въпреки, че остриетата не бяха остри, бяха необходими много репетиции, тъй като мястото бе много ограничено.
|
