Невероятно силен и разнообразен актьорски състав изпълнява поддържащите роли във филма, придаващ цяло допълнително равнище на дълбочина на проекта. Обичаната британка Лиз Смит е в ролята на боледуващата и с нарушена памет баба на Лина и Попи. С объркания си ум от многото си години, бабата изглежда че знае че притежава ключа за да спаси жителите на Ембър, но тя не може да си спомни какво е това което тя знае. Тоби Джоунс играе умният и корумпиран помощник на кмета Бартън Сноуд. Джоунс привнася правилната смес хумор, тежест и фалшива загриженост към персонажа - като че ли той самият е бил политик и това не е било първото му прикриване на нещата. Мариан Жан-Баптист е Клери, пазач на оранжерията и довереничка на Лина, която рискува всичко, защото вярва в това, което Лина и Дуун се борят да осъществят. Носителката на "Еми" Мери Кей Плейс е в ролята на настойничката на Лина и Попи - г-жа Мърдо. Напълно вярваща в Ембър и наговите Строители, г-жа Мърдо е самото определение за преданост и докато светът й се сгромолясва около нея тя може да намери убежище в своята вяра и в нейните съграждани, като знае че Създателят им има план за извеждането им в безопасност. Макензи Крук, известен най-вече за паметното му изобразяване на Гарет от “Офисът” на БиБиСи, продължава успешната си кариера с Ембър в рлята на Лупър. Мрачен играч на черния пазар, Крук изкусно превръща Лупър във всяващ страх обслужващ себе си дилър, който има само лоши намерения. Завършвайки този впечатляващ списък е ветеранът, носител на Оскар Мартин Лаундау. Ландау е в ролята на Съл, стария и нарколептичен ментор на Дуун при Тръбите, който прави повече за да помогне на Дуун и Лина в тяхното пътуване, отколкото въобще би си представил. Невероятното чувство за време при комичното на Ландау добавя разведряваща нишка в иначе напрегнатите и вълнуващи моменти във филма.
ПРЕДИ ДА СТАНЕ НАПЪЛНО САМОИЗДЪРЖАЩ СЕ И ФУНКЦИОНИРАЩ ГРАД, ТОЙ БЕ ЗВУКОВА СЦЕНА
За Кенън дизайнът на самия град е бил толкова важен, колкото и кастинга на персонажите. Той обяснява "Градът Ембър е персонаж във филма и целият екшън и решаване на загадката е фокусирано около спасяването на града, така че от жизнено важно значение бе художникът на продукцията Мартин Лейнг и аз да изградим нещо колкото е възможно по-реалистично. Ние започнахме като се поставихме на мястото на Строителите, основателите на града, които набързо са изградили този град за да защитят своите граждани от необяснено зло и са се досетили от какво те биха могли да имат нужда за да останат укрити там в продължение на поне два века. Когато той е бил изграден, градът е бил технически напреднал, разчитащ на самоподдържаща се енергия от генератор, задвижван от реката, и с организирането на хората да полагат общи усилия за да поддържат генератора. Когато започва нашата история, градът е отминал "срока си на годност" и всички провизии, осигурени от Строителите започват да се изчерпват. " За дизайна на самия град режисьорът и дизайнерът са решили, че истинските строители биха възприели утилитарен подход. "Началната точка бе , че това е било пространство, изградено като чисто функционално за да подслони хората, но те са живели там в продължение на повече от двеста години, така че можете да видите, че досетливостта на гражданите е променила вътрешния дизайн и пространството е еволюирало органично. Сградите са се променили и това което някога може да е било лъскаво и ново, сега е изтъркано и износено. Това е нашият Ембър."
Ханкс казва "Това е историята на този град – свят, който е определен, който си има свой собствен живот, който е бил изграден като отлично функциониращо, технологически действащо място за обитаване на човечеството.” Намирането на достатъчно голямо пространство, което да побере всичко, което филм мейкърите са имали предвид, означава претърсването на света за гигантско студио. В крайна сметка продукцията се озовава в The Paintworks, хангар, в който корабостроителната компания на Харланд и Улф от Белфаст, Северна Ирландия са боядисвали корпусите на големите кораби за океанска навигация, които те са строили в съседните докове. Мартин Лейнг е работил с режисьора Джеймс Камерън по неговия епичен блокбастър "Титаник", така че бе поетично когато той отново се е намерил в оригиналния док, където самият кораб е бил боядисан. "Почувствах се вкъщи незабавно, тъй като една година от живота си аз прекарах като пресъздавах Титаник, въпреки че бе в студио в Мексико. Но от снимките и артефактите доковете в Белфаст ми бяха много познати." Височината на The Paintworks, над 90 фута, позволи на продукцията да изгради цялостен град, със сгради на три етажа, голям площад с улици, водещи до по-малки площади и много укрити и потайни кътчета. Гецман обобщава "декорите са ОГРОМНИ. Те са толкова огромни!"
За Лейнг предизвикателството е било да изгради цял град, нещо което не е било правено преди извън задния двор на студио. “Обикновено един филм като този ще използва серия снимачни площадки, но ние изградихме работещ град и след това го състарихме с 250 години. Планът на града се основава на концентрични кръгове, като велосипедна гума, като в центъра е Харкън Скуеър като спиците се простират като улици. Тъй като си представихме, че градът е бил изграден бързо, всички декоративни елементи, които биха могли да бъдат върху сградите бяха махнати и ние получихме съвременен прост изглед.” Сърцето на града е генераторът, който Лейнг оформя така че буквално да прилича на сърце. “Това е голям ръждясал червен бегемот (огромно библейско животно – бел.пр.), като тръбите са навсякъде и наподобяват вени."Той обяснява "Въпреки, че структурата на сградите е доста основна, ние включихме някои отправки към жителите. Ако погледнете магазина и апартамента на бабата, външните прозорци и корнизи наподобяват лице на възрастен човек, а интериорът на магазина за вълна показва всичките материали разплитащи се, точно като живота на бабата. Апартаментът и работилницата на Лорис Хароу са хаотични, като живота му, а залата за събрания на кмета е толкова голяма и изпъкваща, като кмета." Той добавя "Много от сградите са били подложени на промяна на употребата – телефонната централа сега е централата на куриерите, тъй като телефоните не работят и всякакви съобщения трябва да бъдат изпратени на ръка.” Ханкс също така бе впечатлен от начинанието. "Светът на Ембър, градът Ембър, е единствен, уникален. Има логика в него, която струи от всяка тръба, всяка жица, всяка рамка, всеки избелял знак, всяко отлющено парче боя на всяка рушаща се стена. Всички декори, построени от този екип бяха чудесно произведение на художественото ръководство, които бяха сглобени заедно и съответстваха напълно от край до край, всички едновременно."
Кенън и Лейнг са добавили много малки щрихи за да отразят живота в Ембър – магазин за обувки, продаващ само една обувка, магазин за ножици само с една ножица на витрината, автоматичната пералня, където машините вече не работят и се пере на ръка и магазин за облекло, в който няма нищо. Зрителите могат също така да забележат портретите на различните кметове на Ембър, когато Бартън Сноуд придружава Лина при първото й посещение при кмета Коул. Сред знаменитите бивши кметове на Ембър са сценаристката Каролин Томпсън, авторската на романа Жан Дюпро, изпълнителния продуцент Джон Шофийлд и дядото на Гил Кенън.
Гецман си спомня "при всичките филми, с които сме се занимавали с Том в Playtone не мисля, че някой е имал мащаба, това количество мощ, това количество построени декори. Това просто бе огромно начинание. И, знаете ли, да се помисли че Гил Кенън на неговата млада възраст е могъл действително да направлява всичките тези елементи, от които имахме нужда за продукцията, е само истинско доказателство за това, какъв голям режисьор е той."
ПРЕДИ КОСТЮМИТЕ БЯХА СКИЦИТЕ
Художникът по костюмите Рут Майерс е работила с Кенън преди това по „Къща-чудовище” и Кенън каза, че "тя свърши такава страхотна работа по дизайна на виртуални костюми за този филм, че аз знаех че трябва да работим заедно с истински материали по този." За Рут и нейният екип предизвикателството е било, че всеки един костюм е трябвало да бъде оформен и изработен. “Ние работим в уникален свят, където няма очевидни референции. Свикнала съм да работя по фентъзи филми, но това е различно от всичко друго – това е вид органична научна фантастика." казва Рут “Хората от Ембър са жива общност и аз харесвам тези хора, така че е лесно да се работи от позицията на харесване." Като работи заедно с Гил, тя знае че той има афинитет към облеклото от 50-те и 70-те години и неговите идеи за цветните схеми са клонели към 70-те години. Тя добавя "Гил визуално е много опитен. Той вижда нещата в снимките и е идеалният проводник между департаментите, така че всички ние знаехме точно какво правеше всеки отдел от гледна точка на стила и цветовете."
“Всички тези хора са облечени в работно облекло, което поради недостига на суровини е всичкото на над 50г., така че те всички са украсили и променили своите униформи и работни дрехи. Хората винаги имат лично чувство за стил, така че, например Лупър, е добавил спасителна жилетка към облеклото си; кметът има костюм, направен от парчета от други износени костюми, а Лина носи много плетени неща, тъй като бабата има магазин за вълна и би могла да осигури тези украшения."
Изготвянето на облеклата е била огромна задача, тъй като Рут и нейният екип в Белфаст са направили всички костюми от нулата за всички актьори и 400 статиста. "Прекарахме си чудесно като обръщахме нещата с опакото навън, кърпехме дрехите с всякакъв материал, който мислехме, че ще се намира – гумени тръби, дамаски, даже килим. Ако се вгледате, ще видите, че бронята на пазачите на кмета е направена от линолеум. Можете да вкарате доста нежен хумор в облекла като тези."
ПРЕДИ СВЕТЛИНАТА БЕ МРАК
За оператора Ксавиер Перес Горбет, "Тайната на скрития град" предложи особено предизвикателство. Именно Горбет трябваше да доведе светлината в града Ембър и от от там на екрана. Целият филм е заснет без нито един лъч слънчева светлина, а централната тема на филма е светлината или по-скоро страхът от загубването на светлината. Дюпро подчертава това когато обсъжда една от причините, довели я до написването на книгата. "Аз бях заинтересована от идеята за град, където няма друга светлина освен електричество. Какво би било да се живее в такъв мрак и да знаеш, че светлината и храната и запасите привършват? И да не знаеш за времето или дърветата или животните или всякакви други места? Всичко това грабна въображението ми."
Както и това на Гробет. Гробет и Кенън са работили заедно един път преди това по "Къща-чудовище". "Фактът, че вече се познавахме и дойдохме в проекта с разбиране как другия работи, какво харесваме и какво не…така естествено си паснахме.", казва Гробет. “Когато Гил дойде при мен и ми показа графично изобразените идеи и вида, който той искаше да постигне, това абсолютно ме завладя и особено от гледна точка на осветлението. Целият филм бе за светлината! Толкова много имаше там, което да проуча." Нещо повече, фактът, че цялата снимачна площадка е била функциониращ град – което означава, че ако сцена е заснета в апартамента на бабата, тогава тя действително бе заснета в нейния апартамент на втория етаж на сграда на улица в града Ембър – само засили предизвикателството за Гробет. "Такова предизвикателство бе да се движи камерата свободно и да се постигне определена перспектива с всичките тези ограничения – невероятно тъмни и тесни пространства, декори в декорите и изкуствено осветление. Трябваше да намеря много различни начини за да получа светлината за да направя снимките.." Гробет в частност си спомня една сцена, при която той е трябвало да подходи творчески с осветлението на кухненски плот в един от апартаментите, като го е направил да изглежда, че осветлението принадлежи на жилището.
Въпреки всичко, или навярно поради всичко това, проектът е бил точно за него. Толкова различен от повечето от предишните му филми той почувствал, че може да извлече всичко от предишния си опит за да подаде творчески идеи и решения- и в художествено отношение и вот практическа гледна точка – той е трябвало да направи всичко да сработи. Резултатът е точно това, което виждате на екрана.
ТАЙНАТА НА СКРИТИЯ ГРАД: Надеждата оживява
Пълен с екшън, пълен с приключения и движен от посланието за надежда и смелост, "Тайната на скрития град" имаше толкова много да предложи на филм мейкърите и актьорския състав. Именно тези теми привлякоха Том Ханкс в проекта. “Я гледай, ако именно младите хора от Ембър, младите хора което винаги жадуват за нещо по-добро или винаги питат защо нещата са по начина по който са и няма ли нещо по-добро за нас някъде там, когато ние станем по-възрастни.. Тези млади хора именно откриват тайните. Те тръгват и не само правят живота си по-добър, но те спасяват и целия град." Даже отвъд възвишените теми, гледането на Ембър е вълнуващо. Ханкс продължава "Това е огромен пъзел, който започва с намек, който води до ключ, който води до следа, която води до тайна, която води до проход, който води в тунел,, който ви отвежда на фантастично приключение." Гил Кенън казва " На мен ми говореше на всяко ниво, че аз исках да работя като филм мейкър – уникален, визуално само поддържащ се свят, персонажи изпълнени със светлина и живот, и сюжет, изпълнен със загадки." Този специален проект сега отвежда вълнението в кината, където универсалните му теми, динамичен актьорски състав, творчески дизайн и уникално разказаната история ще привлекат зрителите от всички възрасти.
|
