ПРЕДИ ФИЛМА БЕШЕ КНИГАТА
Това е първата фантастична книга на Жан Дюпро, която написва The City of Ember през 80-те, и казва, че идеята за тази история просто й хрумнала. „Детството ми се разгърна през 50-те години и пазя силни спомени за сянката и страха от ядрена война. Всички хора говореха за това, което може да се случи. Изграждаха бомбени скривалища. Всичко това ми направи голямо впечатление.” Оттам се родило любопитството й: какво би се случило, ако толкова много хора трябва да потърсят убежище... някъде другаде? Така се родил и Ембър: град, построен, за да предпази човешката раса от заплаха.
Веднага щом прочел сценария, режисьорът Гил Кенън разбрал, че първият герой, който ще съживи, неговата звезда, ще бъде градът Ембър. „Градът е герой с туптящо сърце и нервна система. Ембър е бил построен, за да спаси човечеството в трудни времена и мистерията в центъра на нашата история, мистерията, която обединява всички герои, е тайната на самия град и как може да бъде спасен,” казва Кенън. „Съществува емоционална връзка между всички нас и мястото, където живеем, а City of Ember разглежда сложната и емоционална връзка между гражданите на Ембър и отношението им към града.”
Предизвикателството да съживи всичко това на екрана го изкушило да се включи в проекта.
След като завършва филмовото училище UCLA с успешен дипломен филм („The Lark”) и холивудски агент, Кенън вече имал уредена среща с Том Ханкс и Гари Гецман в компанията им Playtone. Гецман си спомня: „Той беше направил филм за филмовото училище UCLA, който беше фантастичен. Ние му показвахме Ембър и изглежда много му хареса.” На тази среща Кенън описал типа филм, който искал да направи. „Представях си сюжет с контролирана обстановка, нещо като екшън - приключенски филм,” обяснява той. „Един човек от Playtone веднага ми връчи City of Ember. Изядох го още същата вечер и на сутринта се обадих да кажа, че искам да направя филма. Три дни по-късно се върнах в Playtone и обяснявах как бих направил филма.” Ханкс споделя същото мнение: „Когато прочетох книгата си помислих, че е много съдържателна и хубава, и никога преди не бях виждал или чел нещо подобно. Постоянно търся нещо такова, четеш уникална история с уникални герои и уникални обстоятелства. До голяма степен тук го открих.”
Playtone се договорили за книгата и помолили Каролин Томпсън да напише сценария. Първият реализиран сценарий на Томпсън бил спечелилият награда „Едуард Ножиците”, и оттогава тя режисира филмите си сама. Кенън казва: „Вингаги съм се възхищавал на работата на Каролин и знаех, че тя ще съживи човечността в героите. Реших, че филмът трябва да е паралелен, но да върви в отделна насока от романа.” Ханкс и Гецман били възхитени от нейния сценарий. „За нула време Каролин изработи идеален сценарий. Това не се случва често. Всички в офиса имаха чувството, че сме хванали светкавица в бутилка.”
Междувременно, Кенън е поканен от Робърт Земекис и Стивън Спилбърг да режисира филма „Къща-чудовище”, който спечели на режисьора „Оскар” в номинацията за най-добра анимация през 2006. По време на работата по „Къща-чудовище”, Playtone продължава да развива “Тайната на скрития град”. Филмът бил готов през лятото на 2007. Ханкс казва: „Гил беше обсебен от материала. И резултатът беше чудесен. Ние благодарихме на звездите, защото него си го биваше.” Крайъгълния камък на Ембър беше положен.
ПРЕДИ РОЛИТЕ ВЪВ ФИЛМА БЯХА ГЕРОИТЕ ОТ СТРАНИЦИТЕ
Когато попитахме откъде идват героите в книгата, Лина Мейфлийт и Дуун Хароу, отговорът на Дюпро беше прост: „Дуун и Лина ми напомнят за мен като малък. Лина има богато въображение; тя действа, бърза, а Дуун е любопитен; харесва пъзелите и колекционира книги. Всичко това описва моето детство.” Продуцентът Ханкс е впечатлен от актьорския състав. „Сдобихме се с такъв великолепен екип от изключителни таланти. Всички актьори и филм мейкъри доказаха, че могат с голяма лекота да разкажат такъв тип история. И когато всичко това се съчетае и с много добра история, тогава наистина разполагаш с нещо, за което да се хванеш, нещо повече от класически фантастичен филм. Резултатът е сбор от всички тези елементи, които са изумителни.”
ЛИНА МЕЙФЛИЙТ: КУРИЕР, СПАСИТЕЛ
Изборът за ролята на Лина, тийнейджърката, която заедно с приятеля си Дуун се впуска в приключение, довеждащо до разкриване тайните на града, беше трудна задача. Кенън казва: „Обикаляхме света в продължение на 6 месеца и чак когато срещнах Саоирсе Ронан, бях убеден, че чувам гласа на Лина. Саоирсе е природна стихия, каквато е и Лина. Тя е чудесна актриса; не съм срещал друга като нея. Тя има пълен контрол над таланта си; може да ускори скоростта, да натисне спирачките и да направи обратен завой – също като спортна кола. И оказва такава притегателна сила към публиката, което се случва само с големите филмови легенди.” Операторът Ксавиер Перес Горбет споделя същите чувства. Още щом започнал да работи със Саоирсе, бил смаян от нейните способности. „Тя е едно красиво момиче с естествен талант. На нея й е толкова лесно, сякаш не й се налага изобщо да мисли. Разбира точно къде да застане и как точно да се държи пред камерата. Мечта за един оператор!”
Саоирсе се влюбила в сценария. „Лина е много решителна. Нищо не може да я спре, когато реши да действа – точно това харесвам у нея. Тя работи, но в същото време трябва да се грижи за сестричката си Попи и баба си, затова има много отговорности и е много зряла за възрастта си. Обожава работата си – да обикаля града и да доставя писма. Обожава хората, с които се среща. Всички трябва да бъдат много изобретателни, защото в стоките в магазините са недостатъчни и нищо не може да бъде изхвърлено. В Ембър няма телевизия и те трябва сами да си създават забавления.” Развълнувана от участието си във филма заедно с Хари Тредуей, Саоирсе го описва като най-добрият й приятел.
Когато попитахме дали Саоирсе е това, което е очаквала от героинята си Лина, Жан Дюпро бе красноречив: „Тъкмо бях гледал „Изкупление”, и си помислих, че Саоирсе е прекрасна, затова бях много доволен.”
ДУУН ХАРОУ: СМЕЛ СЪРАТНИК
Приятелят и съратник на Лина е Дуун Хароу, герой, който показва същите способности. Младият и жизнен актьор Хари Тредуей е имал за задача да съживи този добросъвестен герой на екрана. Кенън казва: „Дуун е интересен. Той не е дружелюбен и приветлив, но е много умен. Изпълнителят на тази роля трябва да притежава голям чар, за да предаде това на публиката и същевременно да спечели симпатиите им. Хари може да го направи и това прави Дуун идеалния партньор на Лина. Връзката им на екрана изглежда много истинска.” Размишлявайки върху героя си, Хари казва: „Дуун е сигурен, че може да допринесе за благоденствието на града и когато се убеждава, че генераторът е повреден, макар че кметът уверява хората в обратното, той иска да спомогне за разрешаването на проблема.” Той набляга и на паралела с околната среда, издигнат между гражданите на Ембър и съвременното общество, което злоупотребява с природните ресурси на планетата. „Някои хора в Ембър предпочитат да пренебрегнат случващото се, също като тези, които пренебрегват климатичните промени в днешно време, но Дуун вярва, че всеки може да помогне и доказва, че е прав.” Това мнение споделя и създателят на Ембър - Дюпро: „Чрез тази история исках да подчертая великолепието на природата и нейната крехкост. Притежаваме властта да унищожим нашата планета и разказвайки тази история на поколенията, искам да предам съобщението каква отговорност носим за опазването на околната среда.”
Освен, че е очарован от партньорката си Саоирсе, Тредуей изказва и възхищението си от режисьора Гил Кенън. Той се прекланя пред умението на Гил да разкаже историята през очите на младите си герои. „Гил вля светлина във всички герои.”
КМЕТЪТ КОУЛ: НЕНАДЕЖДЕН ВОДАЧ
Бил Мъри играе ролята на кмета Коул, чиято привидна любезност започва да се пропуква, когато Лина и Дуун се разравят в тайните на града. „Бил Мъри притежава такава енергия и придава човечност на кмета, който е представен като престъпник, за което много силно се надявах. Трябва да виждаш чар у политика, дори и когато върши ужасни неща,” казва Кенън. Саоирсе споделя колко много се е наслаждавала на сцените с Мъри: „Той обича да се шегува и непрекъснато се опитваше да ме разсмее, докато казвах репликите си пред камерата. Настроението на всички се повдигаше, когато Бил се появеше. Той не може да спре да бъде забавен.” Мъри хвали младия режисьор: „Гил е умен и ентусиазиран режисьор. Работата му изисква много енергия и въпреки това успява да остане много окуражителен и великодушен през цялото време. Той създава атмосфера, в която актьорите не се притесняват да се провалят, което води до успешен край.” Той добавя: „Саоирсе има големи сини очи, които те карат да я гледаш и да се чудиш какво става. Всички са привлечени от нея и притежава прекрасен дух. Нищо не може да разтрогне връзката с интелекта и чувствата й.”
Като голям фен на работата на Каролин Томпсън, Мъри отбелязва: „В този филм са вплетени много неща: чудесен сценарий, добър режисьор, великолепни актьори и фантастичен дизайн и костюми – много изобретателни. Често костюмите се пресъздават от историята, но дизайнерката на костюми Рут Майерс е уцелила десетката – дрехите са великолепни. Мисля, че един филмов екип винаги знае какво става, а при тази продукция всички бяха на снимачната площадка през цялото време и се забавляваха.”
ЛОРИС ХАРОУ: ГЕНИАЛЕН И НЕРАЗБИРАЕМ ИЗОБРЕТАТЕЛ
Кенън бил очарован от избора на Тим Робинс за ролята на Лорис Хароу, баща на Дуун и гениален изобретател, който създава роботи и машини от отпадъците на града. „Лорис е много важен при определянето на това кой е Дуун за кратък период от време, затова сцените с бащата и сина у дома са от изключително значение. Тим прави ролята много привлекателна,” казва Кенън. Хари Тредуей добавя: „Домашните сцени с Тим и Лорис много добре разкриват личния живот на Дуун. Обсъждахме какъв е бил животът им преди да започне историята.”
Робинс описва своя герой: „Лорис обича да човърка нещо, да изобретява и направо подлудява сина си. Лорис крие тайна от миналото си, когато е мечтал за различен живот. Той не се е отказал от тази мечта напълно, но окуражава сина си да мисли за неща, за които другите хора в Ембър не желаят да мислят.” Той говори с уважение за режисьора Гил Кенън: „Филм от тази величина е голямо начинание за млад режисьор, но Гил притежава въображение, страст и емоционалност. Не може да се иска повече от това.”
Дюпро, самата тя илюстратор с много специфични идеи относно това как изглажда всеки от нейните персонажи и какво въплъщава, също хвали Робинс "Вълнувам се от наемането му – той е доста близо до представата ми как би изглаждал Лорис".
|
