„И в двете истории става дума за взаимоотношения между съпрузи и храна, две неща, които вървят ръка за ръка в живота на повечето хора.”, казва Ефрон. „Обикновено романтичните комедии завършват с въпроса: „Ще се омъжиш ли за мен?”. Много рядко можем да видим комедия, в която е показано какво се случва след това и какви са взаимоотношенията между двамата съпрузи.”
Не е изненада, че логичния избор за ролята на Джулия Чайлд е носителката на Оскар, Мерил Стрийп. Когато прочита сценария тя веднага се обажда на Ефрон. „Сценарият страшно много ми хареса. Историята беше толкова красива.”, спомня си Стрийп. „Трогна ме до сълзи. Споделям идеята, че най-важните неща в живота са любовта, семейството и човешките взаимоотношения.”
„Когато за пръв път срещаме моята героиня, тя и нейния съпруг Пол се намират в Париж, където са били изпратени след Втората Световна Война.”, обяснява Стрийп. „Джулия е човек, който има неумолим апетит за нови и нови знания, що се отнася до храна. Тя винаги си е била малко чревоугодник, но американската кухня изобщо не й допадала. Когато отива в Париж, тя открива храната като изкуство, а не просто като някакво средство за препитание. И така, Джулия постъпва в ‘Cordon Bleu’, където изучава тънкостите на готварското изкуство.”
Що се отнася за ролята на Джули Пауъл, Ефрон търсеше актриса, която да въплъщава в себе си, присъщите за жените колебливост и емоционална нестабилност. Тя знаеше, че с тази задача ще се справи именно Ейми Адамс. „Много неща ми харесват у Ейми и едно от тях е, че има излъчване на писателка.”, казва Ефрон. „Освен това е много забавна.”
Адамс открива много общи черти със своята героиня. „Тя наближава 30-те и е много объркана.”, обяснява младата актриса. „Намира се на кръстопът и се опитва да вземе правилните решения. Това чувство ми е много познато.”
„Ейми е една от любимите ми актриси, с които някога съм работил.”, казва актьорът Крис Месина, който играе съпругът й, Ерик. „Тя е изключително умна жена. От нея научих много.”
Много важна роля във филма играят подкрепящите половинки на двете жени. „Тук става дума за партньорство и сътрудничество, както се казва в брачната клетва, „и в добри и лоши времена””, казва Стрийп. Актрисата предлага на Ефрон за ролята на нейния съпруг, Пол Чайлд, да избере актьора Стенли Тучи, който й партнираше и във филма „Дяволът носи Прада”.
„Пол Чайлд е малко ренесансов тип.”, казва Тучи. „Той е самоук. Никога не е ходил в колеж. Но той е страстен читател, поглъщал е книгите една след друга и по този начин се е самообразовал. Пол е с десет години по-голям от Джулия и непрекъснато я насърчава и поощрява. Пол и Джулия не могат да имат деца, затова Джулия решава да се заеме с нещо друго, с готвене. Пол през цялото време е до нея и постоянно я подкрепя. Той я обожава, както и тя него.”
А що се касае до изпълнението на ролята на подкрепящата половинка на Джули Пауъл, Ерик, режисьорът избира актьора Крис Месина. „Ерик помага на Джули да намери своя път като я изслушва и по този начин разбира какви са истинските й нужди.”, казва Месина. „Когато тя започва да говори за Джулия Чайлд и за готвене, тогава Ерик за пръв път вижда своята съпруга толкова спокойна. На него това му харесва и той започва да импровизира заедно с нея и да умуват как да превърнат своята идея в реалност.”
Освен, че е много чаровен и страшно си пасва с Ейми Адамс, Месина е много подходящ за ролята и поради друга причина. Става въпрос за хапване. Неговият герой прекарва една голяма част на екрана, тъпчейки се с всевъзмоните френски рецепти, които Джули му приготвя. Кинодейците търсеха някой, който истински се наслаждава на процеса хранене и който умее да предаде на публиката това усещане за удоволствие, както и да може да се храни и да говори едновременно, без това да изглежда грозно. „Предполагам че ще прозвучи доста смешно, но искам да кажа, че Крис Месина е брилянтен лакомник.”, казва Ейми Адамс. „Не знам как го прави. Храни се лакомо, по мъжки, но не изглежда смешно. Това е истински талант.”
„След няколко дни на непрекъснато ядене, аз започнах да се оплаквам”, споделя актьора. „Но след като Нора се изкряска от другата стая: „Робърт Де Ниро щеше да го направи!” аз веднага се върнах и се концентрирах върху поредната порция от седем омара.”
|
