Богата колекция от невиждани архивни материали, използвани със страхотен ефект в изследването на Том Дичило на възхода на „Доорс” и самоунищожението на Джим Морисън. Дичило осигурява контекст на филма, като свързва групата с контракултурния дух на времето от края на 60-те години, но той е по-скоро фон, отколкото главното събитие.

Кадри от живи и студийни изпълнения покриват доста невероятно добре големите безсмъртни хитове на групата, а спойката в историята е толкова
майсторски направена, че няма да ви остави да скучаете нито за секунда, дори да не сте фен на The Doors. А за почитателите на безсмъртната музика на Джим Морисън и компания този филм е истинско пиршество за душата и преживяване, което със сигурност ще помнят много дълго време.

Повече от 40 години след излизането на първия им албум, „The Doors” остават една от най-влиятелните рок групи в историята, а Джим Морисън – един от най-секси фронтмените.

Проследявайки бързия възход на групата, сравнително краткото й царуване и самоунищожението и ранната смърт на вокалиста, филмът се концентрира твърдо върху Морисън с помощта на богата колекция от невиждани досега материали, по-голямата част заснети от Пол Ферара – приятел на Морисън от времето, когато двамата са учили във филмовото училище на Калифорнийския университет в Лос Анжелис.

Още по-ценна находка са кадрите от HWY: An American Pastoral - “изгубения” експериментален филм на Морисън, в който той е актьор и режисьор.

Награди и номинации
Сънданс” ’09 – Конкурсна документална програма

Коментари (1)

|

Коментирай »