Тенеси Уилямс е роден на 26 март 1911 г. и умира на 25 февруари 1983 г.
Автор на над 25 драми, дузина къси пиеси и сценарии, новели, разкази, на над 100 поеми и една автобиография.
Тенеси Уилямс е псевдоним на Томас Ланиър Уилямс III и е един от най-известните американски драматурзи на 20 век. Любопитен факт е, че „Тенеси” е прякор, с който са се обръщали към него състудентите му заради южнашкия акцент и произхода на баща му от Тенеси. Той е второто дете в петчленното семейство на продавач на обувки и министерска дъщеря. През 1927 г. печели своята първа литературна популярност – трета награда в национално състезание за есета. През 1929 г. е приет в университета на Мисури, където решава да стане драматург. Носител е на две награди „Пулицър” за „Трамвай „Желание” през 1948 г. и за „Котка върху горещ ламаринен покрив” през 1955 г. Пиесите „Стъклената менажерия” и „Нощта на игуаната” са носители на наградата на Кръга на нюйоркските театрални критици, а „Татуираната роза” (посветена на партньора му Франк Мърло), получава „Тони” за най-добра пиеса през 1952 г.
Пиесите на двукратния носител на наградата „Пулицър“ Тенеси Уилямс се нареждат сред върховите постижения на американската драма през ХХ век. Пропити от характерната чувствителност на Американския юг, те са белязани и от личните трагедии на своя създател – привързаността му към страдащата от шизофрения сестра, болезнената атмосфера в семейството, собствената му пристрастеност към опиати и алкохол, както й старанието да крие своята хомосексуалност.
Първият си театрален успех Тенеси Уилямс изживява с пиесата „Стъклената менажерия“, която е отличена с наградата на Нюйоркската театрална критика. Силно автобиографична, пиесата гради затворен, но драматично напрегнат свят –неспокойният, търсещ своя път Том, крехката Лора, която живее чрез своята стъклена менажерия, властната, тъгуваща по изгубеното минало Аманда.
Името на американския драматург ще остане освен в историята на театъра в световен мащаб, но и в летописите на киното благодарение на няколко изключителни филма по негови пиеси. Едва ли има любител на седмото изкуство, който да не е чувал за екранизацията на Елия Казан по „Трамвай „Желание”, където известната актриса Вивиан Лий се превъплъщава в образа на Бланш Дюбоа, а Марлон Брандо в Стенли Ковалски. Филмът е отличен с 4 награди „Оскар” от общо 12 номинации. Това е една от най-емблематичните творби на американския драматург Тенеси Уилямс, който разказва история, в която се преплитат любовта, гордостта, лудостта и унижението.
В Ню Орлиънс, през 40-те години на ХХ век, семейство Стенли и Стела Ковалски очаква първото си дете сред еуфорията на неизтлялата първична любов. От провинцията пристига сестрата на Стела, Бланш, чувствителна стара мома с мрачно минало и неизвестно бъдеще. Сблъсъкът на Стенли и Бланш е сблъсък на две класи, два различни типа светоусещане и самочувствие и резултатът променя живота им завинаги...
Скоро след успеха на „Трамвай „Желание” Елия Казан отново се насочва към произведение на Тенеси Уилямс и излиза неговият нов филм „Бейби Дол”, който получава 4 номинации за „Оскар”. Друга впечатляваща екранизация е „Котка върху горещ ламаринен покрив” с участието на Елизабет Тейлър. И двата филма се открояват с интересна режисьорска интерпретация и уникални актьорски изпълнения.
Всъщност дебютът на Уилямс в киното е през 1950 г., когато излиза екранният вариант на пиесата му „Стъклената менажерия”, в главните роли Кърк Дъглас и Джейн Уаймън. Разбира се тези примери съвсем не изчерпват богатия набор от екранизации по произведения на американския драматург, в биографията му в imdb.com са изброени 74 заглавия.
Пиесата „Трамвай „Желание” е истински шедьовър на американския театър и донася световна слава на Тенеси Уилямс. Една от най-впечатляващите постановки на българска сцена е през 2006 г. в театър „Българска армия“ на проф. Крикор Азарян. Участват Бойка Велкова (два пъти носител на наградата Аскеер), Камен Донев, Стефка Янорова и Георги Къркеланов, които водят зрителя в дълбоко вълнуващо пътуване из най-скритите тайни на човешката душа. Блестящо концентрираната игра на актьорите и артистичното майсторство на режисурата на Крикор Азарян създават ярка психологическа драма от най-висока проба. (Спектакълът все още се играе на сцената на театър „Българска армия”).
|
