Сара Кейн е родена на 03.02.1971 г. в Есекс, Англия и умира в Лондон на 20.02.1999 г. – английски драматург.
Сара Кейн е родена в семейство, чиято религиозна принадлежност е към евангелистката църква, която играе важна роля в ежедневието им, иначе родителите й по професия са журналисти. Кейн израства като интелигентно и чувствително дете, още като дете се включва в местната драматическа трупа, а след това завършва драма в Бристолския университет, след което учи при знаменития драматург Дейвид Едгар в Бирмингамския университет. Темите на нейното творчество са свързани с изкупителната любов, сексуалното желание, болката, физическите и психологически мъчения, насилието и смъртта. Писането й се характеризира с поетичен интензитет, минималистичен език, а в по-ранната й работа с използване на крайни и насилствени действия. Критиката определя нейните произведения в т.нар. театрален стил „in-yer-face-theatre”.
Независимо, че Сара Кейн прекратява живота си самоубивайки се и остава само няколко пиеси като наследство, тя е сред най-значимите имена в съвременната европейска драма. Произведенията й са провокативни и изпълнени с жестокост.
Първата творба на Кейн, с който прави и своя сценичен дебют на сцената на Роял корт тиътър е „Взрив”, следват „Копнеж”, „Пречистен”, „Любовта на Федра” и „Психоза 4:48”. Един от водещите критици на лондонските издания на „Таймс” и „Индипендънт” Клеър Бейли, три години преди авторката да сложи край на живота си, с шега определи, че „Най-скандалният автор на пиеси в Бриятания – Сара Кейн, седи, пие кафе без захар и мляко (Кейн е известна с това, че се храни само с растителни храни) и се тревожи какво ще си помислят родителите й за нейната пиеса „Прокълнати”.”
У нас Сара Кейн нашумя най-вече с произведението си „Психоза 4:48” след постановката на Десислава Шпатова в ролите Снежина Петрова и Иво Димчев на сцената на ТР „Сфумато”, независимо че преди това има и други постановки на нейни произведения на българска сцена. „Психоза 4:48” е последният текст на „сърдитото дете” на английския театър и е посветен на нейната собствена борба с клиничната депресия. Текстът е сякаш един вид лично досие, дневник, в който границата между действителност и въображаемо се размиват.
След неочакваната смърт на Сара Кейн, някои вярват че светът загуби един от най-добрите драматурзи от края на 20 век. Нейната драматургия предизвиква крайни реакции в критиката и аудиторията, но става популярна й с разтърсващия език, шокиращите образи и интензитет.
