На 2 март 1974 г. младият активист на Иберийското освободително движение (ИОД) Салвадор Пуиг Антич става последният политически затворник, екзекутиран чрез удушаване с гарота. Това е историята на неговия случай и на отчаяните опити на семейството, колегите и адвокатите му да избегнат екзекуцията.
В началото на 70-те години ИОД – лява групировка, основана от неколцина съвсем млади испански и френски активисти, изправя полицията нащрек чрез поредица от банкови обири в Каталуня, чиято цел е да осигури финансиране за бойните операции на работническото движение. В началото успехът на техните провокативни и впечатляващи акции дава на младежите чувство за неуязвимост. Всичко приключва през септември 1973 г., когато членове на Социо-политическите бригади поставят клопка за двама от активистите на групата. При ареста настава престрелка, в резултат на която загива млад полицейски инспектор. Салвадор Пуиг Антич е сериозно ранен и след лечение в болница е изпратен в затвора “Модело” в Барселона в очакване на съдебния процес срещу него. От този момент нататък, изправени пред всеобщото безразличие, неговите сестри и адвокати започват непрестанни опити да спасят живота му.
На 20 декември 1973 г. ЕТА убива министър-председателя на правителството на Франко – адмирал Кареро Бланко, и Салвадор става жертвеното агне за режима на диктатора. Процесът срещу него е пълен фарс и той е осъден на смърт.
