Ричард Шехнер е роден на 23 август 1934 година в Ню Джърси, Ню Йорк – актьор, режисьор, критик, писател.
Като преподавател, изпълнител, издател, критик и режисьор Ричард Шехнер е сред най-уважаваните фигури на Експерименталния американски театър. Има Бакалавърска степен от университета Корнел (1956), Магистърска степен от университета в Айова (1958), както и научна степен Доктор (1962). Шехнер има голям набор от познания по антропология, социология, психология, религиозен ритуал и фолклор. Преподавател е в училището по изкуства Тиш към университета на Ню Йорк, където е един от осемтте „Университетски професора”, както и почетен Професор в Шанхайския НАТФИЗ.
Провежда лекции и семинари в Азия, Африка, Европа, Австралия, Северна и Южна Америка. Автор е на редица книги свързани с театралното изкуство. За него теорията е от второстепенно значение, защото тя е следствие от натрупания практически опит. През 1967 основава експерименталната театрална трупа The Performance, през 1980 тя променя името си на The Wooster Group, през 1992 дава живот на групата East Coast Artist, която ръководи до 2009. Режисирал е театрални постановки по целия свят.
Носител на редица награди и отличия свързани с театралното изкуство.
Ричард Шехнер е от режисьорите, които обичат да предизвикват публиката с дръзките си спектакли, в които се експериментира с голота, нетрадиционни решения на пространството за зрителите, които са предизвикани да участват в действието. Неговата работа е насочена и към взаимодействието между различните култури и смесените жанрове, както и представления изградени върху шумове, в които текстът не е от значение.
С течението на времето Шехнер се превръща в един от най-известните американски антрополози и теоритици в областта на спектакъла и взаимодействията между различните култури. Днес е една от най-влиятелните фигури в съвременния театър. Това място си спечелва с изследванията си свързани с ритуала, което го нарежда до фигурите на Йежи Гротовски и Еуженио Барба и приноса им за развитието и популяризирането на Антропологичният театър. Той навлиза навътре в територията на ритуала и ритуалността. „Самото споменаване на думата „ритуал” вече създава редица проблеми. Терминът има толкова разнообразни определения – като понятие, практика, идеология, копнеж, преживяване, функция – че почти е изгубил значението си поради твърде широката употреба.
В много случаи ритуалът се асоциира със свещеното, което също е една противоречива дума. Според съвременните възгледи, границата между святото и светското, подобно на тази между работа и игра, са изключително разтегливи, а освен това са и културнообусловени. Според етнологията ритуалът е обичайно поведение, трансформирано посредством сгъстяване, преувеличение, повторение, ритъм, като в резултат възникват специализирани поведенчески цикли, служещи на определени функции, отнасящи се най-вече до чифтосването, йерархията, територията.
Шехнер насочва вниманието си към повторяемоста на действието, която се харекеризира със сгъстеност, преувеличеност и ритмичност, за улеснение той определя тази повторяемост с термина - Възстановено поведение. „Възстановеното поведение се използва при всички видове изпълнения от шаманизма и екзорсизма до транса, от ритуала до естетическия танц и театър, от ритуалите за инициация до социални драми, от психоанализата до психодрамата и транзакционния анализ. В действителност, възстановеното поведение е основната характеристика на изпълнението.
При повтаряемостта съществува и промяна. Актьорът е обучен да играе, да възобновява чувства и действия на сцената, но тези чувства и действия при всяко ново повтаряне се променят, защото се добавя и нещо ново, това е един непрекъснат процес.
Ричард Шехнер създава и теория за интеркултурно обучение състояща се от пет основни функции през, които трябва да премине изпълнителя/актьора. Те са: „тълкуване на драматичен текст (1); предаване на текст на изпълнение (2); предаване на тайните (3); себеизразяване (4); образуване на група (5). „Основно Шехнер базира своята теория на практическото обучение в Северна Америка и Европа.
Характерно за Ричард Шехнер и неговата работа, е че той се опира на опита и знанията най-вече от Америка на индианците, както я определя и самият той, и тази на Източната култура. Това, което ги обединява е традицията, запазена през вековете, на препредаване на натрупаните познания, но както отбелязва и Шехнер то е едно „възстановено поведение” и все пак при този повтарящ се ритуал не може да се избяга от „себеизразяването”, т.е. от личностната характеристика на изпълнителя. В своите изследвания Ричард Шехнер ни отвежда към ритуала и неговото вплитане в театралното представление.
Той се концентрира върху повтарящите действия, които са характерни както за сценичните изяви, така и за кръговрата в природата, насочва вниманието ни към онези действия, които са познати и лесно разпознаваеми имено заради своята повтаряемост. Ритуалите винаги се извършват пред свидетели, каквито са зрителите в театралната зала, те са тези, които наблюдават емоциите и действията на изпълнителите и съответно участват заедно с тях като съпреживяват случващото се. В частта за интеркултурното обучение Шехнер разкрива пред нас петте най- важни стъпки, през които трябва да премине един изпълнител, независимо от естетическата принадлежност на театралното представление.
Важно е актьора да умее да тълкува драматичния текст; да предава възможно най-ясно текста на изпълнение; да може да съхрани и опази предаденото знание; да изрязва отвътре навън и да достига до себеизразяване в и чрез ролята; преодоляване на индивидуализма ( това касае изпълнителите от Евро-американската традиция, в Източната това е неразривно свързано ) и да успее да го примеси в груповото изразяване.
Важно е да се отбележи, че преди създаването на която и да е теория Шехнер изхожда от практическия опит. За самият него, теорията е второстепенна защото тя се създава възоснова на опита и данните, които са събрани по време на работата или експеримента. Открито заявява, че комбинацията между начетеност и проницателност от една страна, и режисьорска компетентност, от друга е важна и е време практиците да познават и теорията, а практиците да правят спектакли.
Използвана литература: 1. Калина Стефанова, Нюйоркчани, София, 1995. 2. Ричард Шехнер, Ритуалът и неговото бъдеще, сп. Homo Ludens, бр. 2-3, 2001. 3. Barba, Eugenio & Savarese, Nikola. A dictionary of Theatre Anthropology. The Secret Art of the Performer. Routledge, London and New York, 2005 1. http://en.wikipedia.org
