Веднъж една очарователна актриса предложила на един брилянтен учен да си създадат деца. С твоя ум и моята красота – рекла актрисата – можем да си народим деца, пленителни като мен и талантливи като теб. Възможно е – отвърнал ученият, – но я си представи, че вземат моята външност и твоя интелект…
В „Мистерията на живота” (превод: Мария Енчева, 160 стр., цена: 38 лв.) писателят Ян Пол Схютен и илюстраторката Флор Ридер отприщват чувството си за хумор и развихрят въображението си, и всичко това – в служба на науката. Книгата разказва за чудото на живота и еволюцията. Какво точно представлява животът? Как е възникнал той? Как се размножават живите същества и защо всички те ще умрат някой ден? Какво разказват вирусите за нашето минало? Защо кравата е по-близо до кита, отколкото до коня? Откъде знаят клетките дали да станат зъб, нос или пръст на крак? Това са само малка част от въпросите, на които отговоря авторът. Илюстрациите на Флор Ридер пък допълват текста по закачлив и остроумен начин, така че младият читател да не затвори енциклопедията, преди да я е „изгълтал“ право с кориците!
Ян Пол Схютен е роден през 1970 година в Нидерландия. Почти всички негови книги разказват за животните и науката. Предпочита да пише за случващото се около себе си, защото по негово мнение действителността е по-интересна от измислиците; кръвните клетки и вирусите в човешкото тяло например водят люти войни помежду си и това според Схютен е далеч по-любопитно от разни истории за магьосници и извънземни.
Схютен е печелил множество награди, цели четири от тях – за „Мистерията на живота“.
Ян Пол Схютен – „Мистерията на живота“ Предговор
Преди приблизително четири милиарда години една адски гореща, съскаща и клокочеща планета невъзмутимо въртяла своите кръгчета около Слънцето. Изведнъж обаче се случило нещо странно. Насред цялото това съскане и клокочене възникнал животът. Просто ей така. Как точно, никой не знае. Но резултатът е ясен. Земята се покрила с всевъзможни микроскопични частици, които образували по повърхността є бели, жълти и лилави лигави петна. Тази жива слуз се развила навсякъде: в хладните локви, в плитчините на моретата и в тесните пролуки на втвърдената лава от вулканите. Сигурно е смърдяло ужасно на сяра и на развалени яйца, на пръцкане и на непрани чорапи. Ала малко по малко от тази слуз се родили още живи неща. Червеи и охлюви, гъби и водорасли. И оттогава повърхността на планетата, която наричаме Земя, гъмжи от живот.
И ето че четири милиарда години след като се появили първите живи същества под формата на бактерии, по планетата вече щъкат хора. Хората са животни, но не какви да е: те са единствените, които размишляват над мъчни въпроси, като: Какви чорапи да си обуя днес? Какво ще е времето утре? Защо водата е толкова мокра? Откъде е дошъл животът? Ами растенията и животните – те как са се появили? А хората откъде са дошли? Такива въпроси най-често задават децата (възрастните предпочитат да си мислят: Все отнякъде ще да сме дошли…). Децата са любопитни, всичко искат да знаят. За щастие, има и любопитни възрастни. Те стават изследователи и се опитват да открият кое как е и защо е така. Физикът може да обясни защо е мокра водата. Биологът знае защо червеят е жив, а камъкът – не, и защо, когато пръцнем, мирише толкова гадно. Палеонтологът знае отлично колко гигантска е била задната лапа на тиранозавъра. Ето как научаваме все повече и повече за света и неговото устройство. Вече почти със сигурност можем да кажем на колко години е Вселената и колко е стара Земята, как са възниквали животните и растенията и защо телето е по-скоро далечен роднина на кита, отколкото на коня. Остава само някой да го обясни на разбираем език. Изследователите ги бива да проучват разни сложнотии, но да се обясни една сложнотия с прости думи, е съвсем различно нещо. Искат се журналисти или писатели.
Такъв е Ян Пол Схютен. Той обяснява чудесно дори най-заплетените неща. В тази книга ще ти разкаже толкова много, че ще ти се наложи да я прочетеш няколко пъти, за да схванеш всичко. Но – което е по-важно – той казва и че има още много, което не знаем. И до днес например не е ясно как са се появили първите живи същества. От нищото ли са се пръкнали? От Космоса ли са дохвърчали? Да не би пък да са създадени от Бог? С други думи, някои научни въпроси все още нямат обяснение. Точно това є е хубавото на науката: че ти подклажда любопитството и те кара да си задаваш все нови и нови въпроси. Какво има след края на Вселената? Колко години му остават на Слънцето? Ако птиците са динозаври, тогава защо твърдим, че динозаврите са измрели? Къде се е появил първият съвременен човек? И не на последно място: Толкова хубава ли е тази книга, колкото изглеждат първите й страници?
Йеле Рьомер, директор на Природонаучния музей в Ротердам
