Майкъл Мур се ражда на 23 април 1954 година в Девисън, предградие на Флинт, Мичиган, САЩ. Там по това време се намира един от най-големите заводи на "Дженерал моторс", в който са работили бащата и дядото на Майкъл. Още в училище Майкъл се отличава с интерес към обшествената дейност и на 18 години е избран в училищния съвет. След това учи в местния университет, откъдето си тръгва скоро и без да завърши, за да се заеме с журналистика в алтернативния седмичник "Гласът на Флинт". С времето стига до поста редактор на изданието, получило вече името "Гласът на Мичиган" – едно от най-влиятелните алтернативни политически печатни издания в Средния Запад. След това Мур преминава на работа в списание "Mother Jones", чийто редактор става през 1986 година, но твърде острият и независим характер на изданието не се харесва на издателите и след година договорът на Мур е прекратен предсрочно.
С полученото обезщетение, а също и със средства, получени от продажбата на дома си и организиране на бинго, Майкъл Мур снима документалния филм "Роджър и аз" (1989), посветен на причините за икономическия упадък в родния му Флинт, след като "Дженерал моторс" закрива напълно рентабилните си (според Мур) заводи. Лентата се харесва на критиците, печели награди от няколко кинофестивала и става един от най-успешните финансово филми в историята на кинодокументалистиката.
Мур продължава да работи в документалното кино, а през 1994 година снима игралния филм "Канадски бекон". В тази остро сатирична комедия режисьорът показва как слабопопулярен президент на САЩ започва "студена война" срешу Канада. За съжаление, изпълнителят на главната роля Джон Кенди умира скоро след завършването на филма и в резултат на конфликта между режисьора и продуцентите, "Канадски бекон" така и не вижда широко разпространение.
След това Мур се развихря като създател и водещ на сатрични ТВ предавания и продължава да се занимава с документалистика, а през 1996 година публикува публицистичната книга "Downsize This!", която неочаквано се превръща в бестселър. През 2001 е готова и втората му книга "Глупави бели мъже", в която авторът яростно бичува президента Джордж Буш Младши, но след терористичната атака от 11 септември издателите считат публикацията като неуместна за момента. Но след обществена кампания в подкрепа на Мур, започната от самия него (обявява пред директорите на бибилиотеки, че книгата му изобща няма да бъде отпечатана), "Глупави бели мъже" излиза през есента на 2002 година и също става бестселър.
Есента на същата година е готов и филмът му " Боулинг за Колумбин " (2002), в който авторът изследва интереса на американците към оръжието и склонността им към насилие. За 46 години това се оказва първият документален филм, включен в конкурсната програма на филмовия фестивал в Кан и отбелязан с наградата на журито. Превръщайки се и в най-касовия документален филм, "Боулинг за Колумбин" печели „Оскар” през 2003 за най-добър документален филм. Стува си да отбележим, че в речта си при получаването на наградата Майкъл Мур подлага на критика Джордж Буш за политиката му и за започналата няколко дни преди това война в Ирак.
Нов успех за режисьора става "Златната палма" от Кан 2004 – отново за документален филм "Фаренгейт 9/11" (2003), в който Майкъл Мур с помощта на провокации, истини, полуистини и откровени лъжи разследва тайните връзки между нефтеното лоби в САЩ, американската администрация и самия президент с близкоизточните режими, включително с печално известния Осама бин Ладен.
|