Леонид Анатолиев Йовчев е роден на 14.11.1983 г. във Велико Търново – актьор.
Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Димитрина Гюрова в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” през 2007 година. Преди да открие призванието си – актьорското майсторство, Йовчев се е занимавал с шахмат, футбол, езда и танци. Майка му го записва в театрално студио в Плевен, където младият актьор открива своето призвание.
След като завършва гимназиалното си образование иска да кандидатства в Театралната академия, но става студент в университета във Велико Търново, там се записва в театралното студио към учебното заведение. Учи там една година, след което кандидатства в НАТФИЗ и е приет в класа на проф. Димитрина Гюрова.
Леонид Йовчев е сред най-ангажираните и желани от режисьорите ни млади актьори. Самият той е на щат в Театър „Българска армия”, но участва в спектакли и на други сцени в столицата, както и в независими театрални проекти. Йовчев е основател и член на първата и единствена професионална трупа за импровизационен театър „Хахаха ИмПро”. Заедно с Ивайло Рогозинов, Тони Карабашев, Петър Мелтев, Златин Цветков и Живко Джуранов забавляват публиката с интерактивен театър без сценарий, декор и костюми, в който принципът „Тук и сега” е основополагащ.
Групата от талантливи млади актьори вземат тема подадена от публиката и изцяло разчитат на своята рефлективност и чрез импровизация сглобяват на сцената неразказана досега история, като по този начин всяко едно представление се характеризира със своята уникалност и неповторимост.
Театрални роли: Джеф („Предградие” – Е. Богосян), Жадов („Доходно място” – Ал. Островски), Японеца („Кастинг” – Ал. Галин), Месаря („Непостижими любови” – Пол Емонд), Пощальонът и Слугата („Открито море” – С. Мрожек), Том („Електроник сити” – Ф. Рихтер), Пътник № 4 („Самолетът беглец” – Камен Донев), Атилио („Събота, неделя, понеделник” – Едуардо де Филипо), Марио („Игра на любовта и случая” – Пиер Мариво), Хамлет („Хамлетмашината” от Хайнер Мюлер), Джазмен („Тя – без любов и смърт” от Е. Радзински), Тодор Белопитов („Да отвориш рана” – Б. Папазов), Монах („Завещанието на целомъдрения женкар” – А. Крим), Шутът („Както ви харесва” – У. Шекспир), Мервин („Ръкомахане в Спокан” – М. МакДона) и др.