Гинка Константинова Станчева, 15.06.1932 г., София, актриса. Завършва актьорско майсторство при проф. Ст. Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1955). Дебютира в ролята на Блага („Фиданките цъфтят” – Сл. Красински) в ДТ – Благоевград (1955). Работи в ДТ – Благоевград (1955 – 1958), Народен театър за младежта (1958 – 1992), театър „Барбуков” (1993 – 1998). Гастролира в Театър 199, театър „Възраждане” и в някои извънстолични театри.
Театрални роли: Оливия, Жулиета, Розалинда, Кралицата („Дванайсета нощ”, „Ромео и Жулиета”, „Както ви се харесва”, „Ричард II” – У. Шекспир), Мила („В полите на Витоша” – П. К. Яворов), Евгени („Хъшове” – Ив. Вазов), Ана („Преди всичко любов” – Д. Дамянов), Сестра Янкова („Рози за д-р Шомов” – Др. Асенов), Моника („Посещение в миналото” – Б. Божилов), Учителката („Покана от Париж” – П. Панчев), Ася („Важното е да си желана” – И. Маркова), Есмералда („Парижката света Богородица” – В. Юго), Катя („Унижените и оскърбените” – по Ф. М. Достоевски), Мери („Том Сойер” – по М. Твен), Изолда („Тристан и Изолда” – А. Брущейн), Даша („Варвари” – М. Горки), Бек Бик („Човекът си е човек” – Б. Брехт), Аглая („Не събуждайте госпожата” – Ж. Ануи), Луиз („Упражнение за пет пръста” – П. Шафър), Мюриел Тейт („Ню Йорк – „Плаза хотел” – Н. Саймън), Кръчмарката („Веселите музиканти” – Ал. Владигеров и Д. Димитров) и др.
Кино роли: Иванка („Празник” – 1955, реж. Дим. Петров), Цвета („Змея” – 1957, реж. З. Жандов), Ивана, Нели 1 („Хайдушка клетва” – 1958, „Специалист по всичко” – 1962, реж. П. Василев), Елена („Любимец 13” – 1958, реж. Вл. Янчев), Ането („Дом на две улици” – 1960, реж. К. Илинчев), Калина („Ивайло” – 1964, реж. Н. Вълчев), Актрисата („Един снимачен ден” – 1969, Б. Шаралиев), Госпожица Михова („Смъртта може да почака” – 1985, реж. Е. Михайлов), Ангелина („Нощем с белите коне” – 1985, реж. З. Хеския), Дора („Три Марии и Иван” – 1986, реж. Кр. Атанасов) и др.
Има участия в радио- и телевизионния театър. Носител на национални награди и държавни отличия.
Като малка Гинка Станчева мечтае да стане балерина, но майка й е твърдо решена, че нейното момиче няма да поеме по този път. Във времето, в което малката Гинка иска да се отдаде на танца, съществува мнението, че танцуващите момичета са известни с разгулното си поведение в съществуващите тогава заведения, където балерините танцуват. Така детската мечта на Гинка Станчева пропада. Когато среща своята първа любов и се омъжва за него, Гинка открива света на театъра първа любов, нейният съпруг, който влиза в театралната академия и тя решава да го последва.
Така Гинка Станчева влиза в приказния свят на театъра, където един ден играе зайче, на другия е кралица. И днес популярната актриса е готова да играе и най-малката роля, само и само да бъде на сцената, да бъде в театъра. На сцената на Младежкия театър актрисата е изиграла всички принцеси и кралици, но да играеш за деца не е лесна работа. Самата тя споделя: „Обичам децата - за тях трябва да се играе малко по-добре, отколкото за възрастни. Защото при децата няма куртоазия, те никога не ръкопляскат от неудобство пред актьорите.”
Нейната младост съвпада и с тази на младостта на българското кино. Нейната хубост, с неговите най-хубави години. Заедно с изтънчеността на Невена Коканова и вътрешното равновесие на Емилия Радева Гинка Станчева изгражда модела на българската филмова звезда. Играла е заедно с най-големите имена на българското кино и от мъжки пол, нека споменем само две от тях Апостол Карамитев и Георги Калоянчев.
Въпреки годините и днес Гинка Станчева се отличава с магнетичен финес и зряла красота, която носи повей на един мъдър и щастлив човек. А големите вече пораснали деца все още разпознават в лицето на красивата актриса приказната принцеса и величествената кралица.
|