Със своята свободна и изпълнена с въображение интрепретация на „Фауст”, слабо свързана с литературните творби на Йохан Волфганг Гьоте и Томас Ман, Сокуров завършва най-сетне монументалната си тетралогия „Мъжете на властта”, започната с "Молох" (1999), и затвърждава трудно завоюваното си място в могъщия пантеон на руското кино.
До момента пищният киноквартет от характерни портрети се беше концентрирал върху спорни или печално известни исторически икони на 20-и век – Адолф Хитлер (Молох), Владимир Илич Ленин (Телец) и император Хирохито (Слънце). Допълнението към поредицата е изпълнено с някои от основните теми, познати ни и от предишните му филми – като скритата корумпираща сила на властта.
В същото време Фауст се отдалечава от предшествениците си с обръщането си към фолклора и ситуирането на действието в 19-и век. Фауст (Йоханес Цайлер) се измъчва от хватката на невежеството и повече от всичко иска да захвърли превръзката, която слага върху очите религията, за да заплува в океана на безмерното научно познание. И това вероятно е най-голямата близост до познатата немска легенда, която филмът си позволява.