Елфриде Йелинек е родена на 20 октомври 1946 г. в австрийския град Мюрццушлаг в провинция Ширия. Австрийска писателка, феминистка и активистка. Учила е музика, театрознание и история на изкуството и работи като писателка на свободна практика. Дебютът й е през 1967 г. със стихосбирката „Сенките на Лиза”, а три години по-късно излиза първият и роман „Ние сме мюрета, бейби!”. Нейни са романите „Пианистката” (1983), „Наслада” (1989), както и на драмата „Бургтеатер” (1985).
Елфриде Йелинек е една от най-интересните съвременни австрийски писателки - авторка на десет романа, на повече от петнайсет драми, на филмови сценарии, оперни и балетни либрета, литературна критика, многобройни есеистични текстове, преводи, музикални композиции. Носителка е на литературни и театрални награди и отличия. През 2004 година Елфриде Йелинек получава Нобеловата награда за литература „за музиката и вокалното изящество в нейните романи и пиеси, които с изключителната си словесна виртуозност показват абсурда на съществуващите клишета в обществото и тяхната пробваща сила.”
Някои я определят за “невротична” защото изобличава скритите механизми на обществото, показва неговия абсурд и сила на клишетата, с които то си служи. Йелинек излива гнева си срещу неуредиците и лъжите в австрийския обществен, политически и частен живот и го прави със злъчен, саркастичен, остро провокативен тон, който и спечелва много противници, но и почитатели.
Романите и театралните пиеси на Йелинек разкриват „мъжките отношения на господство и власт”, наложили се според нея „повсеместно”. Значението на изкуството според нея е ангажимент с обществено-политическа позиция. Театралните й текстове провокират режисьори като Николас Щеман, Кристоф Шлингензиф, Айнар Шлеф. Текстовете й носят силен критичен заряд без да са изградени като политически памфлет, съдържат различни езикови нива, клишетата изречени от нейните герои им помагат да се самоизобличават и да разкриват дълбоките обществени механизми.
Елфриде Йелинек: „Не вярвам един мъж да е в състояние да си представи какво означава да принадлежиш към неравнопоставена, така да се каже, по-малоценна каста и непрестанно да ти отказват справедливото право на участие във властта. Не вярвам, че мъжът може да види света такъв, какъвто го виждат робите, подчинените. Жените, според мен, са свикнали доброволно да се въздържат от упражняване на власт. Не знам дали когато пиша, моят поглед е женски, но мисля, че размахът на писането ми произтича именно от това чувства за принудително отстраняване, за непълноценно участие. От друга страна, гневът, заложен в написаното от мен, в никакъв случай не е женски.” Драми: „Пътеката”, „Спящата красавица”, „Роазамунде”, „Клара Ш.”, „Мълчанието”, „Джаки” и др.
