Джулиано Монталдо е режисьор на игрални и документални филми и на оперетни спектакли. Започва кариерата си в киното като актьор, след като Карло Лидзани забелязва младия студент и го кани да участва във филма му „Внимание! Бандити!” (1950). Докато изучава кинозанаята, Монталдо работи като асистент на Лидзани и на Джило Понтекорво („Битката за Алжир”).
През 1961 дебютира в игралното кино с една история от времето на съпротивата - „Tiro al piccione”, селектирана за конкурсната програма на фестивала във Венеция. След една новела и документален филм за родната му Генуа, през 1965 година се появява „Una bella grinta” – цинична трактовка на икономическия просперитет на следвоенна Италия, отличена със Специалната награда на журито на Берлинале.
През следващите години пред камерата на Джулиано Монталдо застават много интернационални звезди като Клаус Кински, Джон Касаветис, Питър Фалк, Франко Неро, Джан Мария Волонте, Микеле Плачидо и др. „Сако и Ванцети” разказва за трагичната съдба на анархистите Никола Сако и Бартоломео Ванцети, а Рикардо Кучиола получава наградата за най-добра мъжка роля в Кан’71. През 1982 г. кариерата на Джулиано Монталдо продължава с международната телевизионна копродукция (RAI, BBC и NBC) „Марко Поло”, показан в над 76 страни, почетен със 7 номинации и 4 награди "Еми". След няколко американски продукции през 80-те години, италианският режисьор приключва ХХ век в документалното кино и се завръща отново към художествените филми едва през 2008 година, със сценария на Андрей Кончаловски „Демоните на Санкт Петербург”, в който ролята на Достоевски се изпълнява от Мики Манойлович и беше включен в програмата на 14-ия София Филм Фест.
