През 1972 г. мрачният фолк философ Ленард Коен потегля на европейско турне, което стартира в Дъблин и завършва в Йерусалим. В групата му са Дженифър Уорнс, Рон Корнелиъс и Боб Джонстън. С бюджет само от 35 хиляди британски лири Тони Палмър го следва от град на град с екипа си от четирима души. Само месец след приключване на турнето Палмър е готов с монтажа на първата версия на документалния филм. По желание на продуцента той предава целия заснет материал, без да подозира, че неговият асистент монтажист е обещал, че ще се справи много по-добре в завършването на филма. И така, девет месеца по-късно се появява версия, която, по думите на Палмър, съдържа 50% от неговия материал, но е с променена структура, невежо направен музикален монтаж и съвсем различен смисъл. Ако е бил запознат със съдържанието на филма тогава, той не би разрешил името му да стои под него.
Години по-късно режисьорът най-накрая получава възможност да направи свой монтаж от заснетия през 1972 г. материал. Неговият филм показва върховите мигове на турнето и не толкова добрите изпълнителски моменти, както и ни въвежда зад сцената, където Ленард Коен просто не забелязва камерата. Първоначално изпълнителят е обещал на Тони Палмър не само безпрецедентен достъп навсякъде, но и свобода да интерпретира заснетото както намери за добре. Резултатът е филмът, който можете да гледате сега. Bird on a Wire съдържа 17 от най-великите песни на Коен, изпълнени по времето, когато певецът и музикант е във върхова форма, и разкрива безпорядъка и трудностите при всяко турне. И въпреки несъвършенствата на тогавашната аудио- и звукозаписна технология, Тони Палмър твърди, че е запазен духът на времето.
Филмът представя Ленард Коен по време на турнето му в Европа и Израел през 1972 г. Той е придружаван от двама китаристи, басист и виолист, продуцента Боб Джонстън и двете беквокалистки Дона Уошбърн и Дженифър Уорнс. По време на цялото турне възникват значителни технически проблеми, които водят до сблъсъци с феновете в Берлин, претендиращи да им бъдат върнати парите заради по-рано приключилия концерт. Във филма виждаме и сцени зад кулисите, където Коен дава интервюта и се среща с фенове, както и с една фенка, която директно му прави „мръснишко предложение“. Стигаме до края на турнето в Йерусалим на 21 април 1972 г., когато изпълнителят получава емоционална криза и взема ЛСД.
Филмът излиза още през 1974 г., но след това изчезва и се смята за изгубен. Новата версия е възстановена от суров материал от режисьора Тони Палмър.
