Ани Димитрова Бакалова е родена на 5 април 1940 г. в София, актриса. Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1961 г. Дебютната и роля е Катинка в „Хъшове” от Иван Вазов в ДТ – Бургас.
Работи в ДТ – Бургас, Народен театър „Иван Вазов”, НДТ „Сълза и смях”. Удостоена е със званието „заслужил артист“ през 1983 г. В 1964 г. се омъжва за Иван Стоянович (1930-1999), кинокритик, журналист и писател, с когото имат два сина.
Театрални роли: Есме в „На Есме – с обич и омерзение” от Дж. Селинджър, Мина в „Душата ми е стон” по П. К. Яворов, Ирина в „Три сестри” от А. П. Чехов, Полина в „Доходно място” от А. Н. Островски, Елена в „Монсерат” от Е. Роблес, Онарта в „Старчето и стрелата” от Н. Русев, Сестра Речид в „Полет над кукувиче гнездо” от Д. Васерман, Хейли в „Заровеното дете там, отзад” от С. Шепард, Лелята в „Солунските съзаклятници” от Г. Данаилов и др.
Кино роли: Лена („13 дни” – 1964, реж. Стефан Сърчаджиев), Мария („Карамбол” – 1966, реж. Л. Шарланджиев), Ана Зюдерман („С пагоните на дявола” – 1967, реж. Н. Чернев), Магда („По тротоара” – 1967, реж. А. Маринович), Зора („Малки тайни” – 1968, реж. Волфганг Щаудте), Маргарита („На всеки километър” – 1969, реж. Н. Чернев и Л. Шарланджиев), Майката на Митко, Майката („Изпити по никое време” – 1974, „При никого” – 1975, реж. Ив. Гръбчева) и др.
Безспорно актрисата Ани Бакалова е позната и призната като един добър творец, но някак около нея никога не се е създавало шум и суета; някак тя остава като една добра актриса; някак изиграните от нея героини предопределят присъствието и на сцената и на екрана и нейното име се забива в паметта ни. Всеки, който е имал възможността да се срещне с Ани Бакалова чрез ролите и на театрална сцена, няма как да не е забелязал нейният харизматичен и завладяващ талант.
Това, което я отличава сред множеството актриси и я прави по своему уникална е, че персонажите й са изградени деликатно с хирургическа прецизност и лека загадка, за могат да ни разкривят в процеса на действие човекът от „втори план”; те не разкриват характерите си; те комуникират с нас от разстояние; те не се набиват на очи и не го искат; но те и не страдат от това. Зад тази добре изградена фасада, някак усещаме че в душите на тези жени съществуват стихии, които са способни да те пометат и неусетно за самия теб именно те успяват да ти отнемат дъха и да те оставят неподвижен и прикован в зрителското кресло.
Дали ще сме гледали Ани Бакалова в невероятното и изпълнение на сестра Речид в „Полет над кукувиче гнездо”, където тя води битки до край със всеки, който заплашва нейната власт в лудницата в името на победата или пък в ролята на Хейли от „Заровеното дете, там отзад”, където нейната героиня е затворена сама в една мрачна стая и се е отдала на живот, който е на ръба на лудостта и т.н. и т.н. Нейните роли на сцената и на екрана ще се помнят с това, че винаги съдържат в себе си елемента на изненадата на характера, който не се разпознава във нашето всекидневие.
