Анатолий Александрович Василиев е роден на 04.05.1942 г. в Русия – руски театрален режисьор.
Анатолий Василиев е сред най-известните театрални режисьори и една от водещите фигури в Европейския театър. Художествен ръководител на московския театър и училището за драматични изкуства Théâtre de l'Europe, както и преподавател по драма в Националното училище за драматични изкуства (ENSATT) в Лион, Франция. Още на единадесет години след като изправя срещу светлината два кадъра от филм върху, който работи неговата лелка, режисьор на документално кино, Василиев решава, че ще се занимава с режисура. Първо завършва факултета по химия в Държавния университет в Ростов, а през 1973 година получава степен по режисура от Държавния институт за драматично изкуство (ГИТИС), където учи при Андрей Попов и Мария Кнебел. В института за първи път работи съвместно с художника сценограф Игор Попов, чието сътрудничество продължава през по-голямата част от професионалния живот на Василиев.
След като завършва института започва работа в трупата на Московския художествен театър. През 1977 г. по покана на Андрей Попов отива в театъра на Станиславски, а през 1985 г. Юрий Любимов го кани да работи в театъра на Таганка. През 80-те години на 20 век Василиев започва и преподавателската си дейност в режисьорския факултет на ГИТИС и като лектор по актьорско майсторство във Висшите режисьорски курсове при Съюза на кинематографистите на СССР. През 1987 основава Училище за драматично изкуство, и на сайта на училището се извежда следната теза: „Театърът създаден от Анатолий Василиев е един уникален модел, който се вглежда в артистизма, интелекта, професионалната етика и следва концепцията „театър-лаборатория”, където имате възможността да правите изследвания и експерименти”.
Независимо от напредналата възраст Анатолий Василиев продължава активно работата си в театъра. През 2010 стартира курс за обучение на театрални педагози, който се провежда във Венеция в продължение на два месеца всяка година и основно се води от италиански специалисти, но също така участват педагози, актьори и режисьори от цял свят. А, в средата на 2011 г. започна изследвания върху актьорската техника на Гротовски в института в Полша. Театрални спектакли: „Приказките на стария Арбат” от Алексей Арбузов „Възрастната дъщеря на младия човек”, „Серсо” от Виктор Славкин, „Соло за биещ часовник” от Освалд Захрадник, „Васа Железнова” от Максим Горки, „Медената баба” от Леонид Зорин, „Маскарад” по М. Лермонтов, „Амфитрион” от Молиер, „Дон Жуан или Каменният гост”, „Моцарт и Салиери” от А. С. Пушкин, „Илиада – Песен XXIII” или „Погребални игри в чест на Патрокъл” и др.
Анатолий Василиев: „Режисьорът е човек, който не прави продукция по даден образец. Той не работи на парче” „Във всеки спектакъл трябва да присъства дълбочинно съединяване на историята на живота и историята на театралната култура, а може би и на културата въобще.” „Театърът е съюз, раждащ се от противореюието на две професии: актьорската и режисьорската. Съюз на противоборстващи сили, обаче съзидателен, а не разрушителен съюз.”
Из разговор на Галина Кожухарова, Театрален бюлетин, бр. 6, 1986, с. 24-27.
