Тази красива любовна история се случва в кланица в Будапеща. Веднага щом Мария постъпва на работа, на позиция за контрол на качеството, шушуканията започват. На обяд младата жена винаги се храни в пълна тишина, сама в стерилното помещение. Тя приема сериозно работата си и се придържа стриктно към правилата, отнемайки наказателни точки при всяка допълнителна унция мазнина. Светът ѝ се състои от фигури и данни, отпечатани в спомените ѝ още от ранно детство. Шефът ѝ Ендре, който е малко по-голям от нея, също е тих човек. Колебливо, двамата започват да се опознават. Откривайки духовните съвпадения помежду си, те разбират, че дори сънуват едни и същи неща и постепенно се опитват да ги превърнат в реалност. Тази история за двама души, които отначало самостоятелно, а след това и заедно откриват света на емоциите и физическото желание, е разказана нежно от Илдико Енеди, но не ѝ липсва и доза хумор. Това е филм за страховете и несигурността да се откриеш към хората и облекчението, когато най-после го направиш.
„Мисля, че има много знаци, които ни казват да преоткрием животите си в по-малък и по-голям мащаб. Личният живот се формира спрямо начина, по който е структурирано обществото, сякаш двете неща са взаимно свързани. Ако мислим за личния живот, трябва да имаме предвид как е организирано цялото общество. Ако си в условия, които те спират да живееш пълноценно, по някакъв начин се разболяваш. И обществото не подминава това. Тогава може би отиваш на терапия или започваш да пиеш, или да биеш семейството си и т.н. Това са знаците, че не всико е наред. Двамата герои във филма не се чувстват добре в кожата си и затова се затварят в себе си.“
