Корнел Мундруцо е роден в Унгария през 1975 г. Завършва Унгарското филмово училище, режисьор е на късометражния филм "Afta", който има многобройни международни награди.
Кротък млад мъж се завръща в дивия, изолиран пейзаж на Делтата. Един лабиринт от плавателни канали, малки острови и пълзяща растителност, където местните жители са прекъснали връзките си с външния свят.
Младежът, напуснал дома си от ранно детство, се запознава със сестра си, за чието съществуване не знае. Тя е крехка, плаха, но непоколебима - решава да заживее с него в порутена барака на брега.
Заедно те построяват къща на дървени подпори сред реката, далеч от всеки друг. Един ден те канят селяните да споделят трапезата им, но става ясно, че местните не приемат тяхната "противоестествена" връзка.
Това е краткият синопсис на унгарския филм "Делта", който в петък тръгна по кината, разпространяван от Арт Фест.
"Опитах се по-скоро да разбера свободата, която позволява на някого да премине отвъд нормите, отколкото да говоря за сексуално извращаване - обяснява режисьорът Корнел Мундруцо. - Не кръвосмешението е сърцето на историята, а смелостта, която се иска за да приемеш естественото привличане, дори когато то е в сблъсък със условностите на обществото. Нетърпимото е, че има хора, които си позволяват правото да преследват тези, които не се вписват в общоприетата норма."
Корнел Мундруцо е роден в Унгария през 1975 г. Завършва Унгарското филмово училище, режисьор е на късометражния филм "Afta", който има многобройни международни награди. Пърнометражният му дебют "Приятни дни" печели "Сребърен леопард" за най-добър първи или втори игрален филм на фестивала в Локарно 2002 и Голямата награда на София Филм Фест (2003 г). Вторият филм на Мундруцо, "Йохана" - адаптация на историята на Жана дАрк - има премиера в секцията "Особен поглед" на фестивала в Кан 2005. "Делта" е неговият трети игрален филм.
Предлагаме ви интервю с режисьора, предоставено ни от Арт Фест.
"Делта" е филм за любовта между брат и сестра. Вярва се, че такава тема е световно табу, защо решихте да повдигнете този въпрос?
Корнел Мундруцо: Любовта между родственици е основна и неудържима в своята същност, тя изобразява възможността за съюз със собствената личност. Ние копнеем за нея, въпреки че ни побиват тръпки само при мисълта за това. Тя е не само неоспоримо дълбока и истинска, но и невъзможна и лишена от перспектива за бъдещето.
Вашите герои клонят към това, което може да бъде наречено сексуално отклонение, тъй като живеят извън правилата на традиционния морал, и въпреки това те остават "добри" хора...
"Добротата" на нашите герои надвишава обичайните представи и социални порядки. Не става въпрос за морал, а за свобода. Не бива да ги съдите от гледна точка на нравствеността. Нашите герои са непристорени хора, живеещи своята собствена истина, следващи своите най-съкровенни чувства, дори когато се изправят срещу обществените нрави. Те не са бунтари, не прескачат закона, не прибягват към насилие.
Вие подемате и друга вечна тема: копнежа по завръщане към простия живот в близост до природата...
Елементът на завръщане към природата е близък до идеята на Жан-Жак Русо, че за човека е предпоставено да бъде добър в естествени условия, но е покварен от обществото. Не барът в града е светът на нашите герои, а изграждането на къща в средата на реката - това олицетворява самостоятелния живот в техния собствен свят.
Любовта им е толкова честна и истинска, че те се надяват да бъдат изключение от правилата. Но природата не позволява да вървиш срещу течението, също както и редът в обществото често не толерира уникалността и свободата. Освен това човешката природа се оказва още по-консервативна. Разбираемо е, че участта на нашите герои е неизбежна.
Интересно е също да си припомним как ние стигнахме до там. Когато актьорът, първоначално избран за главната роля, почина непосредствено след началото на снимачния процес, трябваше да спрем и да преосмислим целия сценарий. Осъзнахме, че има по-сложнен и по-прост начин да се разкаже тази история - двама души, които се обичат, тяхната любов не е позволена, а човешката природа убива всичко, което е необикновено и индивидуално; ако се осмелиш да вървиш по своя път, можеш да бъдеш спрян. Беше интересно да изследваме една такава проста структура, но в същото време беше и много трудно. Когато се занимаваш с предмет на сложна материя, е много по-лесно да прикриеш грешките, които допускаш.
Орши Тот прави още една страхотна роля, тя е водеща актриса в почти всички Ваши филми, спечелила е много награди - как бихте я описали като актриса, какво добавя тя към ролята си в "Делта"?
На екрана Орши изглежда съвършено беззащитна, докато чистотата и чувствителността й я правят много уязвима. Но тя не е просто илюстративна фигура; тя е едно красиво човешко същество. В "Делта" се опитахме да се отдалечим от нейната портретна абстракция и да създадем от нея действително човешко същество от плът и кръв. Тя вече не е момиче, а жена с мълчания и копнежи.
Феликс Лайко първо е музикант, автор е на музиката към филма, впоследствие поема главната мъжка роля и се справя доста добре - ще ни кажете ли как се случи това?
След като почина Лайош Берток (нашият първоначален избор за главната роля) минаха няколко месеца, в които не знаехме дали можем, искаме или бихме продължили филма. Най-важният въпрос беше - има ли някой друг, който да ме вдъхнови да продължа да работя? Помислих си за Феликс, той е много добре познат в Унгария, велик цигулар. Първоначално отказа, наистина не показа интерес. Но се съгласи да се срещнем.
Той самият е творец, но прави само това, което иска да прави - не можеш да го принудиш за каквото и да било. Ние се срещнахме и моментално се заинтригувахме един от друг; открихме, че има за какво да си говорим. Той може да бъде сравнен с Княз Мишкин - героят на Достоевски от "Идиот". Има красива душа и възвишен темпераментен ум. Той не играе своята роля, той е виртуозен цигулар, не актьор. Това е наистина неговата природа. За мен Феликс персонифицира реално присъствие. Той може да съществува, твори или свири на цигулка само по един начин. Това е, което аз наричам истинска идентичност. Това е, което ме интересува. Радост е да работиш с такъв артист.
