Втората световна война отдавна не се е появявала в своя драматичен облик на големия екран. Интересът към най-филмирания военен процес не намалява с времето. Последно си спомнихме за него с „Операция Валкирия” и сериозния Том Круз, а в края на месеца ще го видим като зловещ бекграунд на един съдебен процес в „Четецът”.
Поводът тази седмица да се „срещнем” с войната е филмът на Едуард Зуик „Съпротива”. В основата на лентата е книгата на Нехама Тек „Съпротива. Партизаните братя Биелски”. Историята е тежка и героична - като всичко, което се отнася до какъвто и да е подвиг на евреите по време на зверския им геноцид. Става дума за трима братя, които успяват да се скрият в Липанската гора и така успяват да спасят увеличаващите се хора, които се присъединяват към тях.
Въпреки невероятната история за силата на човешкия дух и борбата за живот, „Съпротива” остава един филм, третиращ поредната история за Холокоста. Лентата не успява да я направи стискаща за гърлото, от която ни побиват тръпки, ярка, запомняща се, разказана с размах.
Разбира се, това не означава, че филмът е слаб. Не е. Той разполага със стабилен актьорски състав - Даниел Крейг, Лив Шрайбър, Джейми Бел. Но техните образи не са разгърнати, характерите им са нарисувани с много драматизъм и емоция, но нищо повече. Има много излишни минути, в които трябва да съчувстваме на героите - когато Тувиа се разболява, спречкванията, породени от глада и студа, толкова предвидимата любовна история.
В „декорно” и костюмно отношение е много добре подплатен, но тъй като това е задължително за холивудските продукции, зрителят ги приема като нещо нормално и незабележително. Зуик е предпочел да трансформира биографията на братята Биелски в едно от драматичните доказателства за издръжливостта на духа, в пъти задминал границата на възможното. Бойните сцени са малко и недостатъчни, за да може „Съпротива” да влезе в характеристиките на военния филм.. Сълзи и смърт има по много, което прави от разказа достоверен филм за Холокоста и еврейската драма.
Все пак ако решите да предпочетете сините очи на Даниел Крейг и един мрачен епизод от Втората световна война пред пролетното слънце, може би няма да съжалявате. Зависи в какво настроение сте и колко от човешката мъка сте способни да приютите в себе си.
0 гласа
хубав филм