Винаги е приятно, когато подходиш към един филм с известни резерви и той те изненада. Така че „Тайните на Беки Б.” бе един хубав подарък. По принцип леко се плаша от романтични комедии - самият жанр изисква следване на известни канони и за жалост трудно търпи оригиналност. А в случаите, когато сценаристите прекрачат тази илюзорна граница, отделяща ги от останалото кино, лентата по правило става трудно разбираема, губи смисъла си и хората започват да и лепят етикети започващи с „лош”. Ето как новата продукция на Джери Брукхаймер бе обречена да е канонична. Въпросът обаче е в детайлите, а те са достатъчно изпипани, за да може финалният продукт да забавлява.
Целият позитивизъм, излъчван от актьорския състав, определено допринася към топлото усещане, което остава от филма. Като цяло няма чак върхови постижения в играта, но е факт, че поддържащия състав си върши работата и стои добре на екран, а вечната усмивка на Айла Фишър е точно нещото, от което лентата се нуждае. Всички образи оставят доста положително чувство у зрителя и това е най-важното. В този жанр трудно се блести.
Диалогът е свеж, забавен, оригинален. Няма да ви накара да си мислите за дебелите томове на отдавна изгнили философи, надали ще прихванете и много нови идеи от него, ако изобщо ви подкара на мисъл. Хуморът е остроумен, скечовите сцени пък са изпипани, без да прекаляват. Още повече, че в лентата надали ще намерите и две минути излишни сцени, което прави изживяването много компактно и доста удовлетворяващо.
Сценарият - познат - жена се влюбва в мъж, мъж в жена, обаче на любовта и пречи нещо. В случая тайните и лъжите на главната героиня. Надали ще ви изненада с нещо, освен с изходите от ситуациите, но въпреки че е доста тривиален, има няколко сюжетни линии и не действието не успява да намери време да изпадне в монотонност, нещо доста типично за ленти от този вид. Тук-таме има оригинални хрумвания, но най-важното е, че филмът се развива с еднородно темпо, нито прекалено бавно, нито обратното, и... всъщност можем да кажем просто, че сюжетът не пречи, колкото и странно да звучи.
Ако трябва да резюмираме можем да го направим в два варианта. Не се съмнявам, че поне половината от мненията ще клонят към негативния – че лентата е нищо особено, просто поредната доза изтъркана екранна романтика. Или бихме могли съвсем позитивно да кажем – хванете приятелката или пък приятеля си под ръка и идете да иззяпате „Тайните на Беки Б.”. И двамата няма да съжалявате, но още по-важно е, че мъжката половина от дуета рядко има шанса наистина да се забавлява, докато женската се наслаждава на любовната история. И въпреки че ми е трудно да пренебрегна липсата на основни за доброто кино неща в този филм, все пак ще кажа, че дори за мен вторият избор звучи по-логично.
