Струва ми се, че за пръв път се срещам с австрийското кино. И въпреки известните съмнения за сходство с немското (към което не храня твърде топли чувства), а и централноевропейското по принцип, все пак трябва да призная - тазгодишният кандидат за Оскар в категория чуждоезичен филм погъделичка доста сериозно любопитството ми. И въпреки че подозренията ми до голяма степен се оправдаха, "Реванш" се оказа значително по-добър филм, отколкото очаквах, и ако не бяха някои толкова характерни полупреимущества, полунедостатъци, щях да го нарека дори великолепен.
Самият сюжет е от една страна сравнително семпъл, от друга - доста повратен, колкото и това да звучи противоречиво. Арена на завръзката се явява виенски публичен дом със своите момичета - емигранти от страните на бившия Съветски съюз, едно от които, Тамара, пък е обект на интерес за Алекс. Самият той е позастарял селски ерген с относително наивен поглед над живота. И така стъпка по стъпка се стига до голямото престъпление - замисленият удар веднъж, който обаче не се развива точно по план, а в цялостната картина се включва и пренавито провинциално ченге.
Всъщност всичко това можеше да доведе до доста интересен краен резултат след напрегнато действие, ако филмът не страдаше от един невероятно голям дефект, поне що се отнася до развитието на действието, а именно - прекалена мудност и много ниско темпо.
Това обаче е само едната страна на медала. Иначе погледнато, "Реванш" илюстрира великолепно разликата между две епохи. Контрастът между пасторалната селска идилия и забързания, престъпен град, облика на модерното време, е наистина впечатляващ и естетически силно издържан, макар и с две малки забележки. От една страна, Виена сякаш не е точно най-добрата илюстрация на последното, тъй като тя самата носи малко по-архаичен дух - въпреки че трябва да признаем на Гьотц Шпилман, че до голяма степен е избегнал това и лице. От друга - естетическото усещане поне в първата половина донякъде се разваля от откровено излишните сцени с почти дибидюс голи жени в битови условия - сиреч, не си представяйте нещо от типа на типичните холивудски стрип-клубове.
На практика те не илюстрират нищо и присъствието им поне за мен остава загадка. Отвъд тях обаче работата на австрийския режисьор и сценарист е перфектна, а към нея трябва да добавим и свършеното от операторския състав, което изкачва "Реванш" едно ниво по-високо.
В крайна сметка, погледнат с малко по-особени очи, австрийският кандидат за престижните награди наистина заслужава мястото си там с видимите си преимущества, цялостната си художественост, с изпипаните си отделни елементи, излъчването на героите поотделно или във взаимодействие - подход оценяван, а и често срещан при европейското кино. За съжаление обаче, те го превръщат и в твърде академична творба и от страна дори на малко по-обикновения зрител подобни позитиви бързо обръщат полюса си и изглежда сякаш австрийците не са успели да улучат най-добрия баланс между двете гледни точки. При все това, филмът остава безспорно силен и в него определено има какво да се види.
0 гласа