Комедията ще се върти около група тийнейджъри, готвещи се за голямото събитие.Вероятно, компанията ще заложи на напълно непознати актьори в деветте главни роли за новия филм. Това ще намали разходите и би вдигнало процента на печалбата. Филмът ще бъде направен в духа на филмите на Джон Хюз и Камерън Кроу.Режисьор ще бъде Джо Нъсбаум, а сценарист, Кати Уех. Бюджетът на лентата ще бъде между $ 5 и $ 10 милиона. Дисни замислят „Prom” (който няма да бъде мюзикъл) като нова поредица и се надяват да бъде успешна като „Училищен Мюзикъл”. ... още »
Биографичният филм "Другият Дюма", в който ролята на писателя се играе от Жерар Депардийо, се хареса на публиката на Берлинале, съобщи ДПА, цитиран от БТА.На тържеството след премиерата на филма френският режисьор Сафи Небу се извини за отсъствието на актьорите, участвали в него, като обясни, че те са ангажирани и не са успели да дойдат в Берлин.Филмът е френско-белгийска копродукция и се представя извън конкурсната програма. Тази вечер ще бъде представен втори филм с участието на Жерар Депардийо "Мамут", който се състезава за голямата награда на Берлинале "Златната мечка". БТА ... още »
Преминали през най-важните световни и европейски фестивали, филмите на новото поколение режисьори ще откроят тенденции и ще представят света през очите на младите по начин, който е в синхрон с тенденциите на утрешния ден. Както винаги тяхното запазено място е в програмата на София Филм Фест от 5 до 25 март.Сред номинираните за чуждоезичен „Оскар” в очакване наградите в началото на март, филмът „Аджами” на режисьорите Скандар Копти и Ярон Шани разглежда смесената религиозна общност на християни и мюсюлмани в Тел Авив, носеща същото име – Аджами. Филмът, който вече е обявен за събитие, разказва пет истории на представители на тази група. До момента продукцията е носител на „Златна камера” от фестивала в Кан 2009 и има номинация за европейско откритие на годината на Европейските филмови награди 2009. Още с излизането си „Аджами” взе наградата на израелската филмова академия, а в Солун – големите отличия „Златен Александър”, наградите на публиката и за сценарий (поделена с „Медал за храброст”). Изненадващото е, че това е първа изява за двамата режисьори, които са и автори на сценария. Филмът е разделен на глави, в които има различни главни действащи лица, които преминават от една история в друга и по този начин създават вътрешната структура на сюжета. Така „Аджами” само на пръв поглед изглежда повлиян от Тарантино, но подхожда към историята по оригинален и дълбок начин. Филмът се представя за първи път на София Филм Фест 2010 и ще продължи тенденцията за представяне на възхода на новото кино от Израел.„Аз убих майка си” е първи голям успех за родения през 1989 г. в Квебек режисьор и сценарист Ксавие Долан. Този почти автобиографичен филм, за развиващия се и добиващ пълни очертания конфликт между хомосексуален син и неговата майка, ни вмъква в сложното противоречие между догми и свобода. В серия от истерични сражения между двамата се изгражда образа на една особена история за афект – едновременно възможен и невъзможен. Ксавие Долан се очертава като многообещаващ млад автор с ясно изразен кинематографичен почерк и забележителна визуална култура. До този момент филмът е отличен на 18 фестивала през 2009 и 2010, сред които Банкок, Рейкявик, Стокхолм, Сао Паоло. През 2009 г. на фестивала в Кан „Аз убих майка си” получи престижните награди C.I.C.A.E. и SACD на „Петнайсетдневката на режисьорите”, а във Ванкувър 2009 – наградата за канадски игрален филм.„Война за опиум” е четвъртият филм на родения през 1962 г. афгански режисьор Сидик Бармак. През 2003 г. на цената на старо Волво и с 35 мм камера той снима „Осама”, а през 2004 следват „Курбани” и „Хакестар-о-хак”. Година по-късно режисьорът се заема да напише сценарий, който е в основата на „Война за опиум”. Отличен на фестивала в Рим през 2008 г. и номиниран за награда за чуждоезична лента на фестивала в Кан през същата година, филмът разказва за екипажа на катастрофирал в пустинята американски военен хеликоптер. Оцеляват двама войници – бял и цветнокож, които откриват афганско семейство, живеещо в изоставен руски танк. През тази особена призма е описана войната срещу талибаните и срещата с афганския опиум. „Град Паника” е поредното доказателство за възхода на анимационното кино. Анимираните играчки на каубой, индианец и кон си имат сериозни проблеми. Каубоят и индианецът планират да зарадват коня с домашни фойерверки за рождения ден, но вместо това подпалват цялата къща. Филмът е пълнометражна версия на белгийски телевизионен сериал, създаден от двама автори, работещи от години в тандем. Режисьорите-сценаристи Стефан Обие и Венсан Патар получиха през 2009 престижната награда на Каталунския международен филмов фестивал за най-добър анимационен пълнометражен филм, а в Кан през същата година творбата им бе включена в официална селекция (извън конкурсната програма). Зрителите с удоволствие ще предприемат пътуване заедно с героите на филма до центъра на Земята, където съществува паралелно общество от ъгловати и безчестни същества. Очакват ги неочаквани приключения с главните герои на „Град Паника”.Голямата награда „Златна кайсия” и наградата на екуменическото жури за филм в Ереван 2009, Европейски филмови награди 2009 – номинация за европейско откритие на годината, Висбаден 2009 – „Златна лилия” за най-добър филм, ФИПРЕССИ. Това са само част от наградите на изключителната грузинска продукция „Другият бряг” на режисьора Георгий Овашвили.Историята по сценарий на Овашвили и Рустам Ибрахимбеков разказва за майка и син, които бягайки от етническото прочистване в грузинския район на Абхазия, стигат до Ереван. След конфликт с майка си, момчето Тедо започва своето самотно пътуване обратно в търсене на баща си. Това е пълнометражният дебют на режисьора, който му донася осемнадесет награди и една номинация. Роден в Кипър, но заминал още на 5 години за Финландия, Доме Карукоски твори изцяло в естетическите традиции на скандинавското кино. „Забраненият плод” е третият пълнометражен филм на финландския режисьор, в актива му са и няколко телевизионни изяви. Във филма за две момичета от една от най-консервативните финландски общности – Апостолическите лутерани, които предприемат пътуване сами до Хелзинки, няма нищо изкуствено. Камерата следи образите от близо, което дава особено усещане за тяхната „плътност” и релефност. Така прави зрителите напълно съпричастни на разказваната история. Филмът има три награди от фестивала във Фестроя.Новото иранско кино е представено на София Филм Фест 2010 с творбата на Рамтин Лавафипур „Запази спокойствие и брой до седем”. Това е първият пълнометражен филм на родения през 1973 режисьор и вече му е донесъл две награди от фестивалите в Ротердам и Шанхай. Действието се развива на малък крайбрежен остров, където живеят 13 годишния Мото и баща му. И двамата се занимават с контрабанда – Мото пренася стоки, баща му – хора. Зрителите на София Филм Фест 2010 ще могат традиционно да се срещнат с новото и непознатото иранско кино, както и живота на хората в тази древна страна.„Кислород” на Иван Вирипаев е познат на софийската публика още от 2003 г., под формата на театрална постановка на Галин Стоев на софийска сцена. Още тогава надеждите за таланта на Иван Вирипаев бяха големи. Радикален и в живота, и в писането си, младият руски автор реши да премине отвъд театъра. „Кислород” е животът на една любов между момиче и момче, разказан като градска приказка. С актьорите Каролина Грушка, Алексей Филимонов, Варвара Воецкова, режисьорът създава филм от нов тип, подобен на текстовете си, които бяха наречени „нов език в драмата”. „Кумбийска връзка” е игрален дебют на мексиканския режисьор Рене Виляреал. Филмът разказва за страстите и дилемите на две момчета и едно момиче от Монтерей, чиито истории се заплитат в любовен триъгълник. Докато се заглежда по витрините, амбициозният млад режисьор Нето случайно среща красивата Кори и се влюбва в нея. Забелязва как тя и приятелят й Гуирипи задигат чифт кецове от магазин и я проследява до дома й. Обсебен от момичето, Нето започва да я дебне. Кори обаче вижда, че я следят и побягва. Нето я преследва, за да й върне едната изпусната обувка, накрая Кори го харесва и между тях започва любовна връзка. Но Гуирипи отвръща на удара. Музиката е най-важният спояващ елемент във филма, отличен с наградата за дебют в Санта Круз ’08, както и с наградата в програма „Перспективи” на кинофестивала в Москва ’08.Анимационната научна фантастика „Метропия” на шведа Тарик Салех ни отвежда в близкото бъдеще. Там петролът е свършил, светът принадлежи на частни компании, които контролират всичко. Всички подземни железници в Европа са свързани помежду си в гигантско метро. Когато главният герой Роджър влиза в него, в главата му започват да звучат гласове. Един ден той чува непознат глас на мистериозната Нина с надеждата тя да му помогне да избяга от тревожната мрежа на метрото. Колкото по-далеч отиват двамата обаче, толкова по-дълбоко Роджър е въвлечен в тайна конспирация. „Метропия” е с гласовете на Винсент Гало, Джулиет Луис, Удо Кир. При създаването на филма е използвана специална техника, така че трудно може да се разбере дали образите на героите са анимационни или компютърно-обработени истински човешки лица. За техни прототипи са избрани случайни граждани на шведската столица, а за фон – визуално обработени снимки на Стокхолм, Берлин, Париж и Копенхаген. Филмът е носител на дигиталната награда на фестивала на филмите на бъдещето във Венеция ’09, както и наградата за музика в Стокхолм ’09.„Покани ме да вляза” на другия шведски режисьор Томас Алфредсон е един от най-силните скандинавски филми през последните години, истински шамар за безбройните вампирски холивудски истории. Филмът е дебют за младите надежди на шведското кино Каре Хедебрант и Лина Линдерсон в ролите на дванайсетгодишните Оскар и Ели. Продукцията е удостоена с повече от 60 международни награди, в това число номинации за филм, оператор и наградата на публиката на Европейските филмови награди, отличия за най-добър филм в Трайбека ’09 и най-добър скандинавски филм и оператор в Гьотеборг ’08, най-добър филм (фентъзи) в Ситджес ’08, най-добър филм в Брюксел ’09, най-добър неамерикански филм - „Бодил” ’09. „Покани ме да вляза” проследява зараждащата се обич между бледия 12-годишен Оскар (Хедербранд), тормозен от съучениците си и пренебрегван от възрастните, и новата му съседка Ели (Леандершон), която е почти негова връстничка и въпреки че е по-малко бледа, е вампирка. Ели приема приятелството с нежелание, но е очевидно, че двамата могат да си предложат един на друг това, което им липсва – Оскар получава силата да се изправи срещу грубияните, които го тормозят, а тя – приемане, любов и може би нов донор на кръв...Четири преплитащи се истории оформят сюжета на „По границата” (Иран-Великобритания-Италия). Действието във филма на Бабак Джалали се развива в Голестан на северната граница на Иран с Туркменистан – район, на който иранското кино не е обръщало внимание до сега, но който е интересен не само с величествените си голи пейзажи, но и с полиетническото си население от персийци, туркмени и казаци. Филмът разказва за всекидневието на няколко души от района, а сценарият е написан по личните впечатления на режисьора. Това е история за копнежите, очакването, спомените, за отчаяните мъже и отсъстващите жени. И за това, че винаги нещо липсва. Каквото и да е то. В „По границата” участват натуршчици от Голестан, където е и заснета историята. Филмът е с номинации за „Златен леопард” в Локарно ‘09, „Бронзов кон” в Стокхолм ‘09 и за най-добър режисьор и най-добър филм на кинофестивала в Хихон ’09.„Протектор” е вторият филм на младия чешки режисьор Марек Найбърт и до момента в актива му има седем награди, сред които от фестивалите в Карлови Вари, Пилзен, Денвър, Котбус и Атина. Забележителен с красивите цветове и плътни сенки, характерни за film noir, лентата разглежда съдбата на чешки журналист и неговата жена еврейка през Втората световна война. За да може да я защитава, той започва работа в радио, излъчващo нацистка пропаганда. С времето отношенията между двамата се разпадат, а главният герой започва да се влияе все повече от пропагандата, в която е въвлечен. Любов, смях и сумо има в съвместния проект на Ерец Тадмор и Шарон Маймон „Според размера” (копродукция на Израел, Франция и Германия). Филмът използва сумото като начин за получаване на признание и протест срещу обсебения от мисълта за диети свят. Показва спорта като начин за справяне с личните проблеми. Може ли сумото да помогне на героите във филма да подобрят положението си в обществото и да внесе мир в объркания им живот? Всеки персонаж крие тайни и лични чудатости, които интригуват, разсмиват и поддържат напрежението. Режисьорите не оставят нито един повод за смях да им се изплъзне и изстискват максимално всяка възможност за падане от стола, комични контрасти и словесни двубои. „Според размера” е носител на наградата на публиката на кинофестивала в Карлови Вари миналата година, както и на три награди на Израелската филмова академия – за най-добра актриса (Ирит Каплан), най-добри костюми (Инбал Шулик) и най-добра поддържаща актриса (Левана Финкелстейн). „Tъпан, барабан” на режисьора Алексей Мизгирьов е разказ за самотна библиотекарка, която се опитва да балансира етиката и любовта с бруталните условия на оцеляването. Главната героиня Екатерина Артемовна (Наталия Негода от „Малката Вера”) е около 45-годишна жена, която живее в малък град и има доста скромна месечна заплата. За да свърже двата края Артемовна е принудена да продава нелегално книгите от библиотеката на близката гара. Един ден, обаче се появява мъж (Димитрий Куличков), който решава да върне купените книги в библиотеката, без да разпознава в библиотекарката жената, от която е купил книгите. Непознатият мъж запалва любовта в сърцето на самотната библиотекарка, преди обаче той да разкрие истинската си същност. И изтерзаната Артемовна да реши да потърси отмъщение за накърнените си чувства. Филмът на Алексей Мизгирьов е впечатляваща история за границите на човешката търпимост пред лицето на отчаянието, която се случва в средата на 90-те години на 20-ти век, когато животът на хората в Русия претърпява трудните изпитания на прехода. „Тъпан, барабан” е носител на наградата на екуменическото жури от фестивала в Котбус през 2009, както и на специалната награда на журито от фестивала в Локарно ’09. „Тя, китайката” на младия режисьор Шиаолу Гуо представя интригуващата история на младо момиче от провинциален Китай, което решава да потърси късмета си в един тотално различен град – съвременен Лондон и предприема пътуване към Острова, което се превръща в огледало на нейния роден град в модерния свят. Главната героиня във филма (представена от актрисата Лу Хуанг) е типичната тийнейджърка, която никога не е пътувала на повече от пет мили от родното си градче. В големия град тя среща приятел (Вей И Бо) и закрилник, който обаче се оказва истински гангстер. „Тя, китайката” е дебютен филм за живеещия в Лондон Шиаолу Го, който е сценарист на филма, удостоен със „Златен леопард” на фестивала в Локарно миналата година и с наградата за най-добър сценарий в Хамбург ’09.„Часът на тъгата” е дело на една от големите надежди на арменското кино – режисьорът Ерик Назарян, роден в Армения, но израснал в Лос Анжелис, Калифорния. Историята представя четири различни съдби на персонажи от Лос Анжелис – тийнейджърка, посветила се на хип-хопа и графити изкуството, която не се разбира с родителите си; баща, който страда по удавената си дъщеря и се опитва да спаси остатъците от брака си; джаз музикант, който трябва да се погрижи за болната си майка и самотен пенсионер, който живее със спомените за любимата съпруга. Съдбите в „Часът на тъгата” носят белега на човешката загуба и впечатляват с дълбочина. Филмът е удостоен със „Златна кайсия” от МФФ Ереван ’08 за най-добър филм в Арменската панорама, носител е на наградата на екуменическото жури, на наградата на Министър-председателя и на специалната награда на Външното министерство за режисура. От фестивала в Сан Себастиан през 2008 г. Ерик Назарян има и номинация в секцията „Нови режисьори”. ... още »
ПРИЛИВ НА НЕЖНОСТБългария, 1983, 95 мин.Реж. Коста Биков, сц. Руденко Йорданов, оп. Димитър Лисичаров, худ. Иван Андреев, муз. Кирил Дончевс Любен Чаталов, Камелия Тодорова, Петър Слабаков, Павел Поппандов, Георги Димитров, Иван Григоров „Краят на Втората световна война. Нашата армия води сражения с германците. На огневата позиция е и редник Пейчо Пейчев-Пейчина – чувствителен и свит човек, през чийто поглед минават ужасите на войната. Командирът на батареята капитан Черкезов му казва, че след края на всяка война настъпва „световен прилив на нежност”... След тежко раняване Пейчина се връща в родното си село. Новата власт се опитва да го привлече на своя страна.Но това, което истински го занимава и умее да прави, е да държи длето. Под него излиза прекрасният образ на жената, в която се влюбва – дъщерята на горския Елена. „Световният прилив на нежност” се отлага... Пейчина става причина за смъртта на заловения анархист – землемерът Пело Драмски, помага за залавянето на капитан Черкезов – оказал се враг на новата власт. И когато кметът отново му дава пушка в ръцете, Пейчина не желае да я поеме...” Енциклопедия „Българско кино”. Титра. София, 2000 Кино „Одеон” 24.02. (сряда) 19 ч. ... още »
АНДАЛУСКОТО КУЧЕ(Un chien andalou)Франция, 1928, 16 мин.реж. Луис Бунюел, сц. Л. Бунюел, Салвадор Дали, муз. Вагнер “Тристан и Изолда”, аржентински танга - муз. оформление Л. Бунюел - 1960, с Пиер Бачев, Симон Марьой, Салвадор Дали (свещеник), Луис Бунюел (мъжът с бръснача)Манифeстът на сюрреализма в киното.“Този филм се роди от срещата на два съня. ..Сценарият бе написан за по-малко от седмица по едно много просто, единодушно прието от двама ни (с Дали - бел.ред.) правило: да отхвърляме всяко хрумване, всеки образ, които биха могли да породят някакво рационално, психологическо или познавателно обяснение. Да отворим всички врати за ирационалното. Да запазваме само образите, които ни стъписват, без да се опитваме да разберем защо. Сюрреалистите, които не се смятаха за терористи, за въоръжени активисти, се бореха срещу едно омразно за тях общество, използвайки като главно оръжие скандал.”Луис БунюелСИМЕОН ПУСТИННИКЪТ(Simon del desierto)Мексико, 1965, 42 мин.реж. Луис Бунюел по тема на Федерико Гарсия Лоркас Клаудио Брук, Силвия Пинал, Ортенсия СантованаСПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ЖУРИТО, Венеция, 1965“Действително се възхищавам от душевната сила на Симеон. Той е много волева и самопожертвувателна личност, но неговата сила пропада напразно, защото служи на фалшиво дело.”Луис Бунюел20.02 – 17:00НАСАРИН(Nazarin)Мексико, 1958, 96 мин.реж. Луис Бунюелсц. Л. Бунюел, Хулио Алехандро по романа на Бенито Перес Галдосс Франсиско Рабал, Марга Лопес, Рита Маседо, Хесус Фернандес“Много обичам героя на “Насарин”. Той е свещеник, но какво от това? Би могъл да бъде също така бръснар или прислужник в кафене. Това, което ме интересува у него е , че той отстоява своите идеи, че тези идеи са неприемливи за обществото и че след приключенията му с проститутки, крадци и прочие, те му навличат безпрекословно осъждане от страна на “пазителите на реда”.”Луис Бунюел21.02 – 19:00АНГЕЛЪТ УНИЩОЖИТЕЛ(El Angel exterminador)Мексико/Испания, 1962, 94 мин.реж. Луис Бунюелсъс Силвия Пинал, Жаклин Андере, Хосе Бавиера, Аугусто Бенедико“Филмът може да ви се стори загадъчен или алогичен, но нали такъв е и самият живот. Във филма има повторeния, както и в самия живот и също като него той може да се тълкува най-различно. Вероятно най-доброто разяснение за “Ангелът унищожител” ще бъде това, че няма никакво рационално разяснение.”Луис Бунюел23.02 – 19:00ТРИСТАНА(Tristana)Испания/Франция/Италия, 1970, 100 мин.реж. Луис Бунюел; по романа на Бенито Перес Галдосс Катрин Деньов, Фернандо Рей, Франко Неро“Избрах Толедо, защото това е един от най-типичните средновековни градове на Европа, точка, в която се сливат три велики цивилизации - християнската, мавританската и юдейската.”Луис Бунюел“С “Тристана” - разказ, съставен от безброй малки ежедневни детайли - Бунюел още веднъж показва многозначността на нашите стойности и относителността на преценките ни. Той показва също, че никой истински бунт не търпи компромиси, че никоя страст не може да оцелее без постоянно подхранване - тя трябва да ни поглъща непрескъснато.”Фреди Бюаш23.02 – 17:00ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА БУРЖОАЗИЯТА(Le charme discret de la bourgeoisie)Франция, 1972, 104 мин.реж. Луис Бунюелс Фернандо Рей, Делфин Сейриг, Стефан Одран, Жан-Пиер Касел, Мишел Пиколи“Вместо да се притъпят, ноктите на стария лъв са станали още по-остри и страшни. Един железен юмрук, облечен в кадифена ръкавица, смачква безмилостно жертвите си. Много от младите лъвове биха могли да се поучат от неговата хапливост, жизненост, пламенност и дързост. Първото предупреждение идва още със заглавието, където иронията коварно ни дебне. Но ако говорим за ирония по-правилно е да кажем, че в целия филм именно жестокостта тъче мрежата си. В нея като мухи попадат пресветите митове, обредите, утвърдените ценности на установения ред на обществото, с което Бунюел не е преставал да урежда сметките си, вземайки за прицелна точка неговите най-омразни страни: лицемерието като нравствена цензура, почтеността като фасада и техните вечни пазачи - институциите, църквата, армията и полицията.”Мишел Капденак22.02 – 19:00ТОЗИ НЕЯСЕН ОБЕКТ НА ЖЕЛАНИЕТО(Cet obscur objet du desir)Франция, 1977, 102 мин.реж. Луис Бунюелс Фернандо Рей, Карол Буке, Анхела Молина, Жюлиен Берто, Милена Вукотич“Този неясен обект на желанието” е нов шедьовър на остроумието и хумора. Филмът иронизира комплексите за импотентност на един мъж от едрата буржоазия, който търси своето алиби във фантазии на тема “нищожеството на жената” (въплътена от две различни актриси - типично бюнуеловска находка). Около героя избухват взривове и пламтят пожари, символизиращи онази страст, на която самият той не е способен...”Марсел Мартен19.02 - 17:0022.02 - 17:0025.02 - 17:00МЛЕЧНИЯТ ПЪТ (La voie lactée)Франция/ФРГ/Италия, 1969, 98 мин.реж. Луис Бунюелсц. Л. Бунюел, Жан-Клод Кариерс Пол Франкьор, Лоран Терзиеф, Ален Кюни, Едит Скоб НАГРАДАТА ИНТЕРФИЛМ, Берлин, 1969„Това е филм за двама поклонници, които в наши дни са се отправили пеша към Сантяго де Компостельо и по пътя си срещат, освободени от времето и пространството, цяла поредица персонажи, илюстриращи основните ни ереси. Млечният път, от който, изжглежда, и ние сме част, някога се е наричал El Camino de Santiago (Пътят на свети Яков), защото сочел на поклонниците, стичащи се от Северна Европа, накъде е Испания. Оттам и заглавието.Подобно на „Насарин” този филм предизвика най-противоречиви реакции. Карлос Фуентес го възприема като филм на антирелигиозната борба, докато Хулио Кортасар твърдеше, че му изглеждал като платен от Ватикана. Според мен „Млечният път” не е нито „за”, нито „против” каквото и да било. Аз го възприемам като разходка във фанатизма...”Луис Бунюел21.02 - 17:0025.02 - 17:00ПРИЗРАКЪТ НА СВОБОДАТА(Le fantôme de la liberté)Италия/Франция, 1974, 104 мин.реж. Луис Бунюелсц. Л. Бунюел, Жан-Клод Кариерс Адриана Асти, Жюлиен Берто, Жан-Клод Бриали, Моника Вити, Милена Вукотич, Мишел Пиколи„Това заглавие вече присъстваше в една реплика от „Млечният път” – „вашата свобода е само призрак”. Свободата, която в първия епизод на филма е политическа и обществена, тази свобода скоро приема друг смисъл – свобода на артиста и твореца, също тъй илюзорна като другата. Струва ми се, че „Млечният път”, „Дискретният чар на буржоазията” и „Призракът на свободата”, родени от три оригинални сценария, образуват нещо като трилогия, или по-скоро триптих, както в Средните векове. Същите теми, понякога същите фрази се срещат и в трите филма. Те говорят за търсенето на истината, от която трябва да избягаш в мига, когато ти се стори, че си я открил, за неумолимия обществен ритуал. Те говорят за необходимото дирене, за случайността, за личния морал, за тайната, която трябва да уважаваме.”Луис Бунюел19.02 - 19:0020.02 - 19:0024.02 - 17:00 ... още »
По-известен с творческите си постижения на екрана, прочутият британски актьор сър Антъни Хопкинс демонстрира, че притежава и други заложби, като тази да рисува, съобщи БТА.Петдесет негови картини са изложени до 20 февруари в "Галерия 27" в Лондон, предаде Ройтерс.Творбите му са разноообразни, варирайки от спокойни пейзажи до по-мрачни и в по-ярки тонове изображения.След Лондон изложбата ще бъде представена в Единбург.Актьорът, носител на много награди, между които и "Оскар", бил насърчен да развива таланта си да рисува от третата си съпруга Стела Аройав.Той рисувал всеки ден в студиото в дома им в Малибу, съобщи организаторът на изложбата Джонатан Пул. БТА ... още »
Харисън Форд беше обявен за най-добрия американски президент на екрана.Той победи в своеобразната надпревара Майкъл Дъглас и Бил Пулман в он-лайн класация на сайта MovieTickets.com. Успехът на актьора донесе ролята на президента Джеймс Маршал във филма "Еър форс едно".В топ пет влизат още Морган Фрийман за "Смъртоносно влияние" и Джак Никълсън за "Марсиански атаки".Форд получи 38% от гласовете на участниците в анкетата, осъществена през уикенда по повод Деня на президентите, отбелязван в САЩ на 15 февруари.Ролята на Дъглас като президента Андрю Шепард във филма от 1995 г. "Американският президент" го нареди на второ място с 21%.Бил Пулман, който изигра президента Томас Уитмор в "Денят на независимостта", остана на трето място. ... още »
Вече можем да ви покажем българският плакат на филма „Очи от рая”.В главните роли ще видим Сирша Ронън, Марк Уолбърг, Рейчъл Уайз, Сюзан Сарандън и др., а режисьор на лентата е Питър Джаксън. Премиерата на филма у нас е на 26 март 2010 г.Клипове и трейлъри от филма можете да видите тук ... още »
