Съюзът на българските филмови дейци ще покаже всички номинирани филми за наградите „Васил Гендов“ 2024 с вход свободен
19 април 2024, София. И този май на голям екран ще бъдат показани всички номинирани филми за тазгодишните награди на Съюза на българските филмови дейци „Васил Гендов“. Националният фестивал на българското кино ще продължи от 1-и до 13-и май в „Дом на киното“.
Любителите на българското кино ще могат да видят всички 90 игрални, документални и анимационни филми от последната година, а след прожекциите ще има срещи и разговори с част от актьорите и екипа на всеки филм. Всички прожекции ще бъдат с вход свободен.
Церемонията по връчване на наградите ще се състои на 16-ти май в Народен театър "Иван Вазов".
Пълната програма може да видите тук: https://spisaniekino.com/images/pdf/NAGRADI/Programa_1-13_MAY_2024.pdf
За 16-та поредна година творби на режисьори, които са дебютен или втори филм, се състезават в Международния конкурс на София Филм Фест за Голямата награда „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7,000 евро, осигурена от Столична община.Част от конкурсните заглавия бяха представени на вниманието на киноманите в края на месец януари. Ето и останалите филми:Иранската социална драма „Блокаж“ („Blockage“) на режисьора Мохсен Гараи идва в София с наградата за най-добър филм в програмата „Нови режисьори“ от фестивала в Бусан ’17, заслужена с впечатляващ разказ за трудния живот на работниците с ниски доходи в днешен Иран. Главният герой е офицер от Техеран, който живее в дома на родителите си. Изправен пред суровата реалност, загубил работата и семейството си в един и същ ден, той е принуден да направи труден избор в живота си. Режисьорът Мохсен Гараи е роден през 1984 г. в град Бехшар. Започва кариерата си като асистент-режисьор и програматор. Дебютният си филм „Не се уморявай!“ създава в партньорство с режисьора Афшин Хашеми през 2013 година. * * *Британският режисьор Джейсън Уингард посещава бежанския лагер в Кале с намерение да направи документален филм за живота там. Но след като на място се сприятелява с хората и се среща с отчаянието им, той решава вместо да снима в „Джунглата“, да привлече във филма си някои от реалните бежанци, представящи собствените си истории от живота. Така се ражда игралният филм „В един друг живот“ („In Another Life“), който разкрива образи от все още продължаващата бежанска криза, за да ни напомни, че всички тези персонажи са хора, не много различни от самите нас. Джейсън Уингард е британски режисьор и продуцент. Неговите късометражни филми печелят множество награди. Създава продукции за BBC, включително няколко ситкома. „В един друг живот“ е неговият първи пълнометражен игрален филм. * * *Копродукцията на Армения и Иран „Йева“ („Yeva“) на режисьорката Анахид Абад е била представена с успех на кинофестивала в Монреал през 2017 година. Ситуиран на фона на дългогодишния конфликт в Нагорни Карабах, дебютният филм на Абад проследява преживяванията на Ева (Нарина Григорян), лекар по професия, която бяга заедно с дъщеря си, преследвана с обвинение за смъртта на съпруга й, загинал при подозрителни обстоятелства. $„Създаването на „Йева“ бе опит за разказване на универсална човешка история в непознат и неизвестен в културно отношение регион, като искахме резултатът да бъде филм, който да „проговори“ на публиката в целия свят. В моята „омагьосана“ душа на творец може да откриете следи от Сергей Параджанов и Джон Форд, Алфред Хичкок и Били Уайлдър, Ингмар Бергман и Бернардо Бертолучи, Франсоа Трюфо и Акира Куросава, Абас Киаростами, Михаел Ханеке и Майк Лий ... Мисля, че това е достатъчно за един филм – самият факт, че го правя, ми дава кураж да превъзмогна всички трудности“...Анахид Абад е родена през 1969 година в арменско семейство в Техеран. Завършва филмова режисура и работи като асистент-режисьор и организатор в много филмови продукции в иранското кино. * * *Унгарският режисьор Арпад Богдан бе селектиран за участие в София Мийтингс със своя проект „Генезис“ („Genesis“) през 2015 година. „Генезис“ разказва поредица от истории, свързана с атаки срещу роми в Унгария през 2008/2009 година, като излага последиците от подобни посегателства върху общността, а също така хвърля светлина върху несъвършенствата на унгарската съдебна система. Богдан е сценарист, актьор и режисьор, той учи в художественото училище „Arany János Színistúdió“ в Будапеща, както и в колежа за социални науки „Wesley János College of Pupils“. Дебютира през 2007 година с „Щастлив, нов живот“ („Happy New Life / Boldog új élet“) в програмата „Панорама“ на Берлинале, а „Генезис“ е неговият втори пълнометражен филм, чиято световна премиера отново е в същата секция на Берлинале’18. * * *Испано-аржентинският филм „Срещу вятъра“ („Facing the Wind“) на режисьорката Мерицел Колел разказва история за семейство, чиито членове не могат да комуникират помежду си. Филмът е създаден с обич кинопортрет на традиционния начин на живот, който вече е на изчезване; разказ за пътуване към себе си, от който бихме могли да се научим отново как да живеем и да се обичаме…Мерицел Колел е родена в Барселона, Испания през 1983 година. Завършва аудиовизуална комуникация в университета „Помпей Фабра“ в Барселона. Филмът й „Срещу вятъра“ идва за 22-рия София Филм Фест непосредствено след премиерата му на фестивала в Берлин, в програма „Форум“. * * *Дебютният филм на израелската режисьорка Цивия Баркай „Червената крава“ („Red Cow“) е разказ за търсенията на собствен път на една млада жена, израснала под грижите на патриархалния си баща, която съвсем логично изпитва сериозни съмнения към религиозния и утопичен национализъм на общността, подчиняваща се на традициите. Скептицизма и критичното отношение на Бени към околните се засилват след срещата й със самоуверена млада жена, която провокира истинска вихрушка от копнежи и емоции…Цивия Баркай е родена в Йерусалим през 1979 година и е възпитаник на Berlinale Talent Campus; тя завършва с отличие образованието си във Филмовото и телевизионно училище „Sam Spiegel“ в Йерусалим. Нейният дипломен късометражен филм „Vika” e показан в програма „Generation” на Берлинале през 2006 година. „Червената крава“ участва в „Generation+“ на Берлинале 2018.* * *„На крачка зад Серафима“ („One Step Behind the Seraphim“) на румънския режисьор Даниел Санду е разказ за 15-годишния Габриел, приет в Духовната семинария и решил да стане свещеник. Събитията във филма се развиват в Румъния през 90-те години - време на отчаяна борба срещу икономическите предизвикателства на прехода от авторитаризъм към демокрация. Даниел Санду е роден е през 1977 година. Той е сценарист и режисьор на късометражни и игрални филми и ТВ сериали. През 2008 година започва да развива сценария за филма „На крачка зад Серафима“, а Ада Соломон поема продуцентските ангажименти към проекта, който преминава през CineLink, Сараево 2008, Ekran Wajda School 2010, Toronto Producers Lab 2012 и Berlinale Co-production Market 2013.* * *Още един игрален филм ще бъде представен пред публиката като част от програмата на Международния конкурс, но извън конкурса – това е британско-българският „Бандит“ на Август Кинг, който е сценарист, режисьор, продуцент и монтажист, а негов оператор е Светлин Йорданов. В специфичната хорър-драма сюжетът е фокусиран върху премеждията на съвременен балкански мигрант, скитащ из Европа. Той решава да се върне в родината, след като е изтърпял поредната присъда. В бетонната джунгла на родния квартал, той се сблъсква със старите си навици в отчайващ опит да открие сестра си – единствения близък човек, останал между живите…Август Кинг е артистичното име на Оги Стоилов, който работи по сценария за този филм, заснет в родния му град Благоевград, от почти девет години. Той завършва Езиковата гимназия в града и след това заминава да учи бизнес-специалности в САЩ. В момента живее и работи в Лондон. Реализира различни идеи за късометражни филми и клипове – първоначално сам, а впоследствие и с помощта на по-опитни приятели. Притежава диплома за курс по режисура, който посещава на кинофестивал в Лондон. За да остане верен на независимия си дух, той не търси продуцентска помощ и реализира „Бандит“ без допълнително финансиране. Останалите филми в Международния конкурс са:* „3/4“ – България-Германия, режисьор Илиян Метев* „Адам“ („Adam”) – Германия-Исландия-САЩ-Мексико, режисьор Мария Солрум* „Гълъбът“ („The Pigeon / Güvercin”) – Турция, режисьор Бану Шиваци* „Радиограмофон“ („Radiogram”) – България-Полша, режисьор Рузие Хасанова* „Тиха нощ“ („Silent Night / Cicha noc”) – Полша, режисьор Пьотр ДомалевскиОЧАКВАЙТЕ още изненади в програмата на 22-рия София Филм Фест – МАРТ е месецът на КИНОТО! ... още »
„Медиите са тези, които контролират това, което е социално приемливо.“ - Джулиан Асанж, основател на „Уикилийкс“Вероятно мнозина от читателите са запознати със скандала „Уотъргейт“, довел до оставката на американския президент Ричард Никсън и станал сюжетна основа на „Цялото президентско войнство“ (реж. Алън Пакула 1976). Но вероятно малцина са чували за предшестващата издънка на правителството на САЩ – „Документите на Пентагона“. Новото платно на режисьора Стивън Спилбърг се вписва в поредицата визуални учебни помагала по история, които ще спестят на подрастващите поколения четенето на книги, висене в библиотеки, анализи на документи и проучване на досиета.„Вестник на властта“ се обръща назад, към миналото и спира погледа си на събитията в САЩ през 1971. Страната води без особен успех война във Виетнам, а това не се нрави на голяма част от данъкоплатците. В този момент, „Ню-Йорк таймс“ публикува резюме от секретен анализ, извършен по нареждане на Робърт Макнамара, тогавашен министър на отбраната. Информацията станала известна по-късно като „Документите на Пентагона“ възлиза на около 6000 страници и е предоставена на изданието от анонимен (за известен период време) разобличител. Поредица статии изваждат на бял свят мръсното бельо на правителството и лицемерието на политиците, които, въпреки, че са били наясно с обречеността на военната авантюра във Виетнам, са изпратили на сигурна смърт десетки хиляди американци, за да запазят престижа и имиджа си. Притиснато от могъщи лостове, изданието спира публикацията на докумените. В този момент „Вашингтон пост“ се сдобива с пълното копие на изтеклата информация. Истинският филм започва в този момент. Той прониква в кулисите на редакцията на изданието и проследява динамиката на взаимоотношенията между Бен Брадли (Том Ханкс) легендарният главен редактор на „Вашингтон Пост“ и Катрин Греъм (Мерил Стрийп), собственичка на изданието. Неподготвена за големи и съдбоносни решения, тя трябва да си извоюва място и да наложи мнението си в семейната фирма, в един високомерен мъжки свят. Филмът изследва еволюцията на нейното мислене и факторите, повлияли върху формирането на нейното становище. Дъщеря на собственика и вдовица на наскоро починалия директор на прес-изданието, тя е по-скоро домакиня и майка, отколкото шефка на ежедневник. Катрин Греъм поддържа близки приятелски отношения с най-влиятелните политици на страната. Парещото досие и грозната истина я поставят пред дилемата дали да остане вярна на журналистическата мисия или да предпази приятелите кръжащи около Белия дом, като даде отговор на въпроса „Що е дълг към нацията?“С „Вестник на властта“ режисьорът Стивън Спилбърг създава класическо, старомодно кино, в пълен унисон с носталгичните нотки звучащи от всеки кадър. Словослагатели, печатни барабани, пишещи машини и телефони с въртящи се шайби са изчезнали безвъзвратно елементи, които навяват спомени на по-старото поколение кинозрители. Филмът е почит към разследващата журналистика и поглед към понятия като „демокрация“ и „професионална етика“. С достатъчно елементи на съспенс, тази историческа хроника структурно се доближава до театрално произведение, здраво стъпило върху актьорския талант на дуета Ханкс - Стрийп. Във време, когато благодарение на социалните мрежи пишещите и публикуващите са почти толкова, колкото и четящите, когато новините се разпространяват светкавично по земното кълбо, и когато истината се оказва повече от всеки друг път заплашена от количествата думи във виртуалното пространство, филмът на Спилбърг е елегантно напомняне за отговорностите на професионалните журналисти и почит към тези медийни деятели, които са изпълнили със съдържание понятието „доблест“. ... още »
Три поколения се срещат в „Шафт“ – дългоочакваното продължение на култовия филм с участието на Джеси Т. Ъшър, Самюел Л. Джаксън и Ричард Раундтри (оригиналния Шафт). Появи се и първа официална снимка от него.Снимката е направена през изминалия уикенд в Ню Йорк. В нея тримата изпълнителни на главните роли са облечени с червени палта на Musika Frere – модна къща от Ню Йорк. Режисьор на новия филм е Тим Стори (двете части на „Ченге за един ден“), а продуценти са Джон Дейвис, Айра Наполиело и създателя на сериала „Black-ish“ Кениа Барис, който е и автор на сценария, заедно с Алекс Барнау.„Шафт“ не е просто култова класика. Това е цяла поредица, предизвикала истинска революция в Холивуд и постигнала несравним финансов успех. Първият филм излиза през 1971 г. с участието на Ричард Раундтри в ролята на частния детектив Джон Шафт, който хич не си поплюва. Легендарният му саундтрак е дело на Айзак Хейс, а при бюджет половин милиона долара, „Шафт“ печели над 13 милиона. През 2000 г. излиза продължението, режисирано от Джон Сингълтън с участието на Самюел Л. Джаксън в главната роля. Във филма участват още Ванеса Уилямс, Джефри Райт, Крисчън Бейл и Бъста Раймс, а при бюджет 46 милиона, той е с приходи над 107 милиона долара.Сега очакваме новия „Шафт“, в който ще се подвизава и рапърът Ъшър. Премиерата му е предвидена за 14 юни 2019 г.rnrnrnrnrnrn rnrnrnrnrn • YOU ARE DAAAMN RIGHT! #Shaft This Was One of The Toughest Projects We Have Had to Do Yet, Shout Out to Our Whole @musikafrere Team • **SWIPE** To See Original Mood Board #samuelljackson #menswear #movement #designrnrnrnA post shared by Aleks Musika (@aleksmusika) on Feb 18, 2018 at 1:51pm PSTrnrnrnrn ... още »
Той е един от най-големите режисьори за последните 15 години, създател на „Дюнкерк“ и трилогията за Черния рицар. Кристофър Нолън обаче официално обяви, че отпада от надпреварата да режисира все още неозаглавения Бонд 25.Известно е, че режисьорът е фен на всичко, свързано с най-популярния британски шпионин, но той няма да работи по следващия филм от поредицата. Засега е ясно е, че в него отново ще се завърне Даниел Крейг за своето пето и последно участие в ролята на Бонд. Явно това е определило решението на Нолън, чието желание било да започне на чисто със съвсем нов актьорски състав и така да влее свежа кръв в поредицата с повече от 50-годишна история.„Според мен продуцентите Барбара Броколи и Майкъл Уилсън успяха да сътворят нещо невероятно, а Сам Мендес се справи чудесно с последните два филма, така че те нямат нужда от мен. Но аз винаги съм се вдъхновявал от филмите за Бонд и бих искал да направя свой филм с него“, заяви Нолън.Отказът му свежда избора на режисьор за следващ филм от поредицата до три имена: Йън Деманж, Дейвид Макензи („На всяка цена“) и Дени Вилньов. Режисьорът на „Блейд Рънър 2049“ обаче в момента работи по своята версия на фантастиката „Дюн“, така че почти сигурно също отпада от надпреварата.Докато издирват заместник на Сам Мендес, продуцентите уверяват, че новият филм ще е готов да излезе по кината на 8 ноември 2019 г. ... още »
Носителят на „Оскар“ Хавиер Бардем ще участва и ще продуцира „Sanctuary”. Филмът е част от кампанията за създаване на най-голямата защитена зона на Земята – Светилището на Антарктическия океан. Известният документалист Алваро Лонгория, носител на много награди, е избран за режисьор. Хавиер Бардем ще коментира кадрите в новия филм. Актьорът Карлос Бардем („Че: Партизанин“) също ще участва. „Sanctuary“ ще бъде продуциран от компанията на братята Бардем, а сред продуцентите ще бъде и Лонгория.В края на януари звездата от „Няма място за старите кучета“ се гмурна в двуместна подводница на „Грийнпийс“ на 3000 метра в Антарктическия океан, за да разгледа необикновено разнообразния и колоритен свят от корали и микроорганизми под водата. „Sanctuary“ ще покаже впечатленията му, а екип на „Грийнпийс“ снима морския пейзаж и живота в океана. Във филма учени и морски биолози ще разкажат за подводния живот, както и за китовете, пингвините и планктона. Тези видове сега са застрашени от промените в климата, пластмасовите торбички за еднократна употреба и засилващия се риболов. „Sanctuary“ е филм за посланието, което трябва да бъде чуто от хората, от които зависи да направят промяната“, сподели Бардем. ... още »
„За смислените филми е нужен откривателски дух и поглед отвъд хоризонта“, смята киноведът, който в края на миналата година празнува своя 70-годишен юбилей!Кинокритик с изтънчено и точно слово, един от преподавателите-доайени в НАТФИЗ, председател на гилдия „Критика“ към СБФД, член на Европейската филмова академия, член и председател на журита на едни от най-престижните кинофестивали по света, автор на стотици журналистически, критически и теоретични статии и книги, проф. Божидар Манов е сред най-ярките и авторитетни личности, които веднага изникват в съзнанието, щом заговорим за кино. Завършил първо електроника в МЕИ и работил като инженер, той е част от първия випуск на специалност „Кинознание” в НАТФИЗ през 1973 година, когато се полагат основите на българското кинообразование. От 1983 година е и преподавател в авторитетното училище за кино. И така до днес. Може би първата му професия се оказва от полза за изследванията му – проф. Манов е сред най-компетентните теоретици на новите технологии в киното.„Когато преди 45 години се откри второто крило на Академията, това бяха едни особени месеци на вълнение, защото нямаше опит в България. Дотогава киноспециалистите учеха и завършваха в Москва. Някои идваха от училищата в Прага или Полша, малцина от Париж, Лондон или Белград - спомня си проф. Манов. – А тази година НАТФИЗ отбелязва 70 години, които като календар съвпадат с моите 70.“С присъщото му чувство за хумор, той оприличава любовта си към киното на ранното влюбване. „Аз още в ранните си години съм видял някои абсолютни и вечни шедьоври на световното кино, които са заседнали в съзнанието ми като своеобразен еталон и са се превърнали в устойчив критерий за добро кино. И досега те остават моите образци, с които се съобразявам, когато гледам нови филми - „Треска за злато“ на Чаплин, „Великата илюзия“ на Жан Реноар, „Крадци на велосипеди“ на Виторио Де Сика...“И продължава обзора на живота си чрез филмите, с особено уважение към българското кино – от най-ранните му години с „Козият рог“ на Методи Андонов, „Крадецът на праскови“ на Въло Радев, „Преброяване на дивите зайци“ на Едуард Захариев, превърнал се във „входната“ врата на Божидар Манов в Академията, през трудните десетилетия на българското кино и до днес.„Това е куражът ми, че българското кино има бъдеще“, казва проф. Божидар Манов, поставяйки висока оценка на талантливото младо поколение сценаристи, режисьори, оператори и хора, овладяли продуцентската практика.Проф. Манов прие поканата на екипа ни да представи в началото на месец март два филма в специалната програма на Дома на киното и Арт Фест - „Европейско кино за учащи“, с помощта на която сме си поставили за цел да продължим образоването на младата публика вече 10 години. През 2018 година отбелязваме 50 години от събитията, разбунтували политическите и творчески духове на Европа през 1968 година, и именно планираните две творби - емблематичният филм на Методи Андонов „БЯЛАТА СТАЯ“ с участието на легендата на българското кино Апостол Карамитев, и „СПОМЕН ЗА СТРАХА“ на Иван Павлов, предлагат различен ракурс към годината на новите търсения и стремеж към свобода – на духа и художествената мисъл. Прожекциите са своеобразно въведение към темата „1968“, която ще бъде един от фестивалните акценти на 22-рия София Филм Фест!ОЧАКВАЙТЕ още изненади – МАРТ е месецът на КИНОТО! ... още »
Ето ги отново онези моменти от филмите, които могат да ни накарат да натиснем паузата пауза, защото усещаме, че нещо не е наред във филмовото повествование. Гафове и грешки от всякакво естество има почти във всеки филм, но малцина от нас ги забелязват, защото сме пленени от разказа и от съдбата на героите. Тези, които гледат внимателно и следят с под лупа всяка филмова неточност, са направили достояние най-вече режисьорските пропуски, чиято втора порция сега ви представяме. Американска история Х (1998) В края на филма Дани, изигран от Едуард Фърлонг, е застрелян в банята и падайки надолу изпуска от ръцете си смачкано листче хартия. После следва по-близък план на мъртвия Дани, в който ясно се вижда, че той все още държи хартията. С толкова много болка, кръв и насилие, твърде вероятно е да пропуснете този неточен момент. Играта на играчките 2 (1999) Рекс гледа телевизия, в момента, в който Хам без да му мисли го изключва. Само че след момента на изключването не виждаме отражението на двете оживели играчки, които стоят пред екрана. Мистерия ли е това или нелепа грешка? Няма значения, вероятно сме я пропуснали, хилейки се… Леон (1994) Когато Леон помага на Матилда да избяга от хватката на полицаите от специалните части, той стреля в отвора на един отдушник, за да ѝ осигури свободата. Във всеки следващ кадър обаче ясно се вижда, че дупките от куршумите са на съвсем различни места. Сецната е толкова напрегната и емоционална, че само пълен кино циник може да обърне внимание на такива дребни неща в този момент. Титаник (1997) Този пропуск може да бъде забелязан в целия филм и затова имат вина гримьорите. В зависимост от кадъра и ситуацията бенката на лицето на Роуз непрекъснато сменя местоположението си. Ако сте го забелязали, ситуацията е дори смешна, напомня за „Остин Пауърс в Златния член“. Феновете на Кейт Уинслет, със сигурно са забелязали тази подигравка с порцелановата ѝ кожа. Апокалипсис сега (1979) Когато секси красавицата Кери Фостър е изкарана пред публиката от две зелени барети, гледайте внимателно музикантите зад тях. Басистът спира да свири, за да си почеше главата, това обаче въобще не променя звученето на парчето. Мъжката част от феновете на филма, които така или иначе преобладават, със сигурност ще пропуснат да видят този гаф, когато в средата на сцената е съблазнителната Кери Фостър. Карибски пирати: Проклятието на черната перла (2003) По време на сцена, развиваща се на борда на Черната перла, интересен член на пиратския екипаж се вижда ясно, разположен зад рамото на Джони Деп. Той доста се различава по облеклото и вида си от останалите пирати, сякаш е кацнал от друго време. Загледайте се, това е каубой със слънчеви очила. Единственото, което може да ви попречи да го видите е гигантската шапка на Спароу, която заема по-голямата част от кадъра. Чикаго (2002) В една от последните важни сцени на филма, Рокси и Велма танцуват в унес на сцената, държейки картечници. Когато се обръщат назад и стрелят по черния светещ екран, местата им изведнъж са сменени, което няма никаква логика. Целят филм е много сериозно хореографско приключение, така че тази грешка е недопустима…Здрач: Затъмнение (2010) Вампирите не понасят слънчева светлина, нали така? Ако този филм ни е показал нещо за тях, освен мрачната им същност, то е то именно страхът им от лъчите на деня. В края на филма обаче Бела и Едуард са навън, седнали в слънчево, обсипано с цветя поле. Ясно е, че този вампир е очовечен, но едва ли зрителите за забравили, че това е невъзможно. Х-Мен 2 (2003) Президентът е посетен от Х-Мен тайфата и, разбира се, неговото бюро е покрито с какви ли не документи. После мутантите изчезват и изведнъж бюрото му е прилежно подредено, и на него има само една синя папка. Никъде по-късно в сюжета не е намекнато, че гостите му са откраднали нещо. Именно защото папката е синя, тя ясно контрастира на предходните кадри, в които липсва. Затова и този гаф е лесен за забелязване. Бандата на Оушън (2001) В ботаническата градина Ръсти се наслаждава на пълна купа със скариди. В следващия кадър обаче блюдото е същото, но посудата е друга – скаридите са сервирани в чиния. Ако сте много гладни, докато гледате филма, ще забележите това. Иначе Ръсти постоянно яде и едва ли ще обърнете внимание на този дребен хранително-грешен детайл.ДАС ... още »
Филмът ще има премиерна прожекция в София на 11 март в кино „Люмиер Лидл“ Най-новият филм на режисьора Костадин Бонев – „Изкореняване“ отправя документален поглед към края на Османската империя и нейната агония, продължила 25 години. Конкретният фокус е върху геноцида срещу арменците, като според статистическите данни жертвите само през 1915-та година (убити и депортирани) са един милион и четиристотин хиляди души. „Темата за разпада на Османската империя и проведения геноцид над арменския народ се загнезди в съзнанието ми след един разговор по повод филма ми за Вапцаров. Забелязали ли сте, във всички филми за геноцида се акцентира на фактите, на това, което се е случило? Аз исках да открия защо се е случило. И отделих четири години, за да разбера точно това“, споделя Костадин Бонев за предисторията около своя филм. В процеса на правене на филма най-трудното за режисьора се оказва преглеждането в детайли на огромните масиви от информация, съхранявани в десетина музеи и архиви в Европа и Америка. Истинска находка се оказали документите в Държавния архив и Военния архив във Велико Търново.„Отвсякъде пристигаха материали, изпращани от хора, които искаха да ми помогнат. В подобна ситуация човек не може да не е пристрастен. Киното е субективно по дефиниция. Стремежът ми беше да извадя фактите наяве, на показ. Не можех да не се вълнувам, докато го правех, но присъди не съм издавал. Това изначално ми е чуждо“, разказва още режисьорът.Един от най-важните детайли в „Изкореняване“ е, че има съвременна гледна точка към събитията. Това е постигнато чрез участието на няколко фотографи-арменци от различни градове - Ереван, Гюмри, Истанбул и Варна. Чрез техните разкази и фотографии се създава особена емоционална връзка между събитията от преди 100 години и днешното ни живеене. Важен е и приносът на трима композитори – Арто Тунчбояджиян, Серж Танкян и Андре Симонян, чиято музика е „кръвоносната система“ на филма.„Харесвам епизодите, показващи връзката между съдбата на арменците и българите. Все пак, петстотин години сме живели в една империя. Който си въобразява, че това не му е повлияло, е за окайване“, категоричен е Костадин Бонев.Костадин Бонев е български кинорежисьор, носител на множество национални и международни награди, два пъти носител на „Златен ритон“ - за „Европолис, Градът на Делтата“ и „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“.ОЧАКВАЙТЕ още изненади в програмата на 22-рия София Филм Фест – МАРТ е месецът на КИНОТО! ... още »
