Филмът на Матео Гароне всъщност не е за миграционната криза, въпреки че тази тема е в основата му. Италианският режисьор е наясно, че други преди него са разказвали в най-малки подробности за пътуването на мигранти, опитващи се да напуснат Африка, за които Европейския съюз се е превърнал в новото Ел Дорадо. Гароне завърта историята си около разказа за инициацията на срамежлив и наивен тийнейджър и израстването му в отговорен и смел възрастен. Аз, Капитан е нещо като модерната „Одисея“, една съвременна героична сага, и подобно на древните герои младият Сейдиду разчита на доблестни другари, за да преодолее ужасни изпитания и да се изправи срещу много истински чудовища.
Избрани награди и номинации: Венеция – „Сребърен лъв“ за режисура, наградата “Марчело Мастрояни за изгряващ актьор на Сейду Сар Сан Себастиан – Наградата на публиката за най-добър европейски филм Номинация за „Оскар” в категорията за най-добър международен филм
В кината от 26 април, разпространява Бета Филм с подкрепата на програма „Творческа Европа – МЕДИА” и на ИА Национален филмов център!
Знаменитият режисьор ще представи лично пред зрителите на 23-тия София Филм Фест най-новия си филм „Щастливеца Пер“ по романа на датския нобелов лауреат Хенрик Понтопидан, издаден на български език от издателство „Персей“.Датският режисьор Биле Аугуст ще получи наградата „ФИПРЕССИ Платиниум 90“ - специално отличие, с което през годините у нас бяха удостоени големите филмови творци Бела Тар, Горан Паскалевич и Илдико Енеди. Генералният секретар на ФИПРЕССИ Клаус Едер ще връчи лично наградата на 12 март в Кино „Люмиер“.Впечатляващите филмови шедьоври на Биле Аугуст, носител на две „Златни палми“ от Кан, притежават изключително богатство на образите и чувствата, които провокират неговите сюжети. В своята филмография Биле Аугуст има над 30 заглавия като режисьор, на 13 от които е и сценарист, а в основата на повечето негови творби присъства стойностно литературно произведение. „Романът е проницателно изучаване на морала и етиката“, категоричен е Биле Аугуст. Сред най-известните му филми са „Къщата на духовете“ (1993), „Ерусалим“ (1996), „Клетниците“ (1998), „Нощен влак за Лисабон“ (2013). Но „Пеле завоевателят“ (1987, удостоен със „Златна палма“ и „Оскар“ за чуждоезичен филм) и „Най-добрите намерения“ (1992, отново „Златна палма“), създаден по сценарий на Ингмар Бергман, са безспорните фаворити на зрителите по света. Биле Аугуст е роден на 9 ноември 1948 година в Бреде, Дания. Учи фотография в Стокхолм, впоследствие завършва Датското филмово училище, специалност „Кино“.В периода 1993-2000 година работи за продуцентската компания на Джордж Лукас и прави няколко епизода от хитовата поредица „Приключенията на младия Индиана Джоунс“ заедно с режисьорите Майкъл Шулц и Майк Нюъл. Днес Биле Аугуст има 8 деца от 5 различни жени, като синът му Андерс Фритьоф Аугуст е сценарист, а дъщерите му – Алба Аугуст и Аста Аугуст са актриси. В София Биле Аугуст ще покаже селекция от свои филми. Сред тях са най-новата му творба - „Щастливеца Пер“, класиката „Пеле Завоевателя“, както и един от последните му филми „Безмълвно сърце“. Сюжетът на „Щастливеца Пер“ (“A Fortunate Man”, 2018) връща зрителите в края на ХІХ век и проследява млад амбициозен мъж от западна Дания, който отива в Копенхаген да учи инженерство. Попаднал в интелектуална среда, той се влюбва в дъщерята на богато еврейско семейство. Но може би гордостта ще му попречи да сбъдне мечтите си… „Исках да се обърна към младото поколение с разсъждения за истинската същност на човешкия живот“, разказва Биле Аугуст за историята в „Щастливеца Пер“. Сценарият на филма е по едноименния роман на датския нобелов лауреат Хенрик Понтопидан, публикуван през 1904 година, а сто години по-късно, през 2004, е официално обявен за важна част от датското културно наследство. Филмът, който донася първата „Златна палма“ във филмографията на Биле Аугуст, е „Пеле Завоевателя“ (“Pelle The Conqueror”, 1987), създаден по едноименния роман на Мартин Андерсен Нексьо – неговата първа част „Детство“. Филмът получава признанието на Американската киноакадемия с „Оскар“ за чуждоезичен филм, номинация за главна мъжка роля за Макс фон Сюдов, а има и „Златен Глобус“ за най-добър чуждоезичен филм. В романа на Нексьо Биле Аугуст съзира „обширна епопея, посветена на човека в неговата първородна голота. Човешкото същество е самотно създание, което знае, че е смъртно и търси емоционален контакт със заобикалящата го социална и природна среда”, споделя за филма си режисьорът. „Пеле завоевателят“ е история за обичта между баща и син – тема, която е извън границите на времето, пресъздадена в образи от неспокойните години, които предхождат индустриалната революция…„Безмълвно сърце“ (“Silent Heart”, 2014) изследва чувствителния въпрос за евтаназията. Режисиран от Биле Август по сценарий на Кристиан Торпе, филмът се фокусира върху последните няколко дни на главната героиня, които тя прекарва с близките си, преди да сложи край на живота си. Авторите на филма се включват деликатно и сдържано в емоционалния спор за достойнството на евтаназията и рисуват впечатляващо силен портрет на едно семейство от няколко поколения, което трябва да се справи с неумолимия ход на времето. „Безмълвно сърце“ е нюансирана, изящно изработена и силно въздействаща семейна драма, дело на изкусния майстор Биле Аугуст. По традиция Клаус Едер ще модерира публично интервю с носителя на Наградата „ФИПРЕССИ Платиниум 90“ в София. Разговорът с Биле Аугуст е планиран за 13 март във Фестивалния център „В парка“. Същата вечер Биле Аугуст и Клаус Едер ще открият 14-ото издание на София Филм Фест в Пловдив с прожекция на филма „Щастливеца Пер“ в кино „Лъки – Дом на киното“. ... още »
През 2018 г. Академията по киноизкуства и науки в САЩ се опита да въведе категории, свързани с популярния филм. Усилието се провали поради няколко причини, като основната от тях е, че Оскарите не са награди за избор от публиката. Друга, както изтъкват многобройни критици, е че все още има области на кино занаята, които Академията не признава пълноправно. Каскадьорството е един от тях.През годините важни фигури от каскадьорската общност изказаха мнението си за категория „Най-добри каскади“, но без резултат. Въпреки че Уейд Истууд, координаторът на каскадите зад "Мисията невъзможна: Разпад", не е лично заинтересован от получаването на такава награда, той признава колко е странно как всички тези огромни екшън филми получават Оскари за костюми, грим, визуални ефекти, музика, актьорство, режисура и т.н., но не и за каскадите/координирането на каскадите и хореографията в тях.Каскадите получават признание на някои церемонии в Холивуд, главно на тази на Гилдията на екранните актьори и тази на наградите Stunt World Stunt Awards, но Оскарите са много по-голяма сцена, за да се оценят и представят техните постижения.Така че докато настъпи моментът, когато Оскарите включат категорията „Най-добри каскади“ (ако изобщо това някога се случи), ще го направим вместо тях. Ето някои от най-добрите филмови каскади за 2018 година.Мисията невъзможна: РазпадКруз, актьор, който отлично изпълнява собствените си каскади (без значение колко са опасни и дори напълно откачени), участва в „над 100 скока пред камерата, за да се получи последователността в един от епизодите“, споделя координаторът на каскадите. Истууд отбелязва още: „Изградихме най-големия външен аеродинамичен тунел в света в студиото, така че аз и моят екип да репетираме сложните каскади, които се случват и в други сцени и които са заснети след това сякаш се случват в небето."Преди пускането на филма по кината, режисьорът на филма сподели, че още в началото му ще видим сцена, която ще надскочи всичко впечатляващо от предния филм – това е начинът, по който Круз и Хенри Кавил напускат самолета след битката помежду им. The Night Comes for UsУайс, известен с филмите от поредицата „Операцията“, е направил хореографията за екшън сцените в този филм. Освен хилядите галони с фалшивата кръв, която без съмнение е влязла в употреба при създаването на този филм, прецизното кино око може да забележи многото работа и творчеството, в което се изразява неговия занаят. В жилищен апартамент в епизод с много герои, които искат да се наранят, заедно със загадъчна жена на мисия да убие лидерите на Триадата, бойната ситуация много лесно може да се превърне в пълен хаус. Но резките движения на каскадьорите, различните стилове на бой, панорамните кадри и трансформирането на един климатик в оригинален начин на убиване поддържат целия този епизод жив и незабравим.Черната пантера Актьорите вече били тренирали много преди да заснемат сцената, но все още имало предизвикателства, които се появили в деня на снимки, както винаги се случва при най-сложните каскади. Най-голямата пречка за Еузебио – шефът на каскадьорите, било преминаването от индивидуална репетиция с всеки от актьорите към общото репетиране на всички, участващи в сцената. Това затруднение се случва най-вече поради „времевите ограничения“ при снимането на филм или просто заради факта, че „понякога нещата не сработват от първия път“, а синхронизирането на движенията е от решаващо значение в такива екшън сцени. Резултатите говорят сами за себе си.АкваменМного от бойните екшън сцени са допълнени с изстрели, помагащи ни да проследим преминаването на действието от едно пространство в друго. В епизода с голямото преследване, камерата, монтирана на кран, започва да следи нападението на Черната Манта над Артър. После се приближава към друг край на града, където Мера едва се изплъзва от връхлитащите я куршуми. Екипът от каскадьори трябвало да се съобрази с множество движещи се обекти и герои в кадъра, включително и с това, че било необходимо след като даден дубльор застане или се скрие зад някакъв обект веднага да бъде заменен от друг, който е по-квалифициран да изпълни следващата каскада…Нощни игриЕпичните каскади не винаги са свързани със сцени на близък бой. Трябва да се обърне внимание и на физическата комедия. Актьорите от филма, заедно с каскадьорите репетирали тази екшън сцена няколко пъти, преди въобще да се решат да я направят в един кадър. Първият път стигнали до средата, преди да се наложи да опитат отново. После пък каскадьорът, който пада по стълбите, загубил контрол над яйцето и го изпуснал. Общо взето им били нужни десетина опита, за да се хване всичко на камера.Това било най-вече изтощително за каскадьора, който всеки път трябвало да прави едно и също падане по стълбите. Такова усилие и травми заслужават най-малко номинация за Оскар…ДАС ... още »
Повечето актьори се появяват в началото на кариерата си най-често в някое не толкова популярно телевизионно шоу. Може да се окаже, че днешният епизодичен гост в даден сериал е бъдещ супер успешен актьор, който печели награди след награди, благодарение на съчетанието от съдба, късмет и талант. Разбира се, че има и още много други обстоятелства, които биха могли да помогнат за това даден талант да се издигне до най-високото признание в индустрията, каквото несъмнено е получаването на наградата Оскар. Ето поглед към ранната работа на всички номинирани за тази награда тази година актьори - с изключение на един единствен – номинираната в категорията за на-добро изпълнение в главна роля Ялица Апаричио, за която всъщност „Рома“ беше първата й актьорска работа.Крисчън БейлНе обръщайте внимание на коментара, течащ върху клипа по-горе. Просто станете свидетели на една от първите изяви на Бейл на екрана. Това е част от мини-сериала на BBC от 1987 г. „Heart of the Country“. По-късно същата година „Империята на Слънцето“ ще го превърне в изгряваща детска звезда.Брадли КупърБи било най-лесно да отбележим първия актьорски опит на Купър, като откроим участието му в двата сезона на хитовия телевизионен сериал на Джей Джей Ейбрамс "Наричана още". Но преди това е трудно да отречем краткото му, но харизматично присъствие в епизод от втори сезон на "Сексът и градът", озаглавен "Ергените ги убиват, нали? "Рами МалекНе се ядосвайте много, че сте забравили, че Рами Малек направи малка, но забележима роля в епизод от четвъртия сезон на „Момичетата Гилмор“ - “In the Clamor and the Clangor”. Въпреки че първият му официален актьорски кредит не е толкова значителен, от сцената по-горе можете да видите много ясно, че той притежава заразителна енергия, която в последствие го насочва към ролята му на Фреди Меркюри, без значение, че темата на диалога е местните пастори на града.Уилям ДефоПрез 1986 г. актьорът бива избран да участва в една от частите на антологичната поредица на HBO „The Hitchhiker“. Той играе (както става ясно по-горе) писател, който фалшифицира собствената си смърт в търсене на „безсмъртие“. Колкото и години да са минали, тези негови силно изразени скули остават все същите.Виго МортенсенДръжте си очите широко отворени около втората минута на този клип от 1985 г. на шоуто на ABC „After School Special - High School Narc“. Там ще видите един много рус и много напушен Мортенсен, мотаещ се в класната стая. Вероятно има по-добри клипове с Мортенсен от този му актьорски период, но никой от тях не е от телевизионен филм, наречен „Гимназиалният загубеняк“…Глен КлоузКлоуз направи скока от телевизията към филмите сравнително бързо в началото на 80-те години, макар че в крайна сметка тя се завръща след много години на малкия екран в запомнящи се сериали като „Щитът“ и „Щети“. Но през 1989 г. номинираната шест пъти за Оскар актриса беше водещ на шоуто "Saturday Night Live". Тя за първи път се престраши да се забавлява с една от най-емблематичните си роли - Алекс от „ Фатално привличане ”. Пародирайки образа, тя се оказва в „група за подкрепа“ на хора със зависимости. Не е най-новаторската комедийна концепция, но пък тя наистина ни кара яко да се посмеем.Оливия КолманКариерата на Колман започва в телевизията, по-специално в редица комедийни сериали и скечови предавания (включително завинаги класическия британски хумористичен скит „Мичъл и Уеб”). За бързо впечатление на нейния непослушен талант, можете да видите горната компилация от участието ѝ в първата по-голяма роля, в сериала „Brusier”. Тя е истинско комедийно удоволствие.Лейди ГагаСтефани Джерманота не е извършила много актьорска работа извън тази на образа ѝ, известен на света като Лейди Гага. Но ние никога няма да забравим нейния симпатичен чар като „Момиче от басейна 2“ в този епизод на третия сезон на "Семейство Сопрано".Мелиса МаккартиИзпълнението на Маккарти в тазгодишния ѝ филм “Can You Ever For Me Me For Me?“ ни представя в съвсем ново амплоа тази актриса. Но за мнозина ролята, с която пробива на малкия екран е сладката и повърхностна Суки Сейнт Джеймс в легендарния сериал „Момичетата Гилмор“. Дълги години тя ще играе само подобни образи в кариерата си…ДАС ... още »
Традиционно София Филм Фест се стреми да бъде платформа за първите стъпки на дебютиращите режисьори и за среща на най-новото българско кино с широката публика„Танго в тунела“ е заснет през 2018 година от режисьорите Ники Станчев и Стоян Анов; за Анов това е пълнометражен дебют. Сюжетът отправя към зрителите въпроси за приятелствата, препятствията в живота, за мечтите на младите хора у нас.Филмът разказва историята на младия Тони (Ники Станчев), който е изоставен от родителите си. Единственият му близък човек е неговата баба, която той галено нарича Маминка. Тони расте без мечти, без очаквания и без отговорност към живота на останалите. Той и приятелят му Ники (Йонко Димитров) постоянно се забъркат в абсурдни и доста често опасни ситуации, но късметът ги следва и винаги успяват да се измъкнат невредими, до една съдбовна вечер, която променя живота на двамата приятели завинаги…В биографията си Станчев има няколко късометражни филма - „Тъмният скитник“ (2018), „Луксозна смърт“ (2017), „На стоп за диаманти“ (2015), „Треперене“ (2015), а през 2015 година излиза първият му пълнометражен филм „Момичето от ниЗката земя“. Другият режисьор на филма Стоян Анов също има опит в късометражното кино - „Неочаквано съобщение“ (2017).За двамата режисьори работата по филма е изключително предизвикателство като сблъсък на идеи, гледни точки и опит. Ники Станчев споделя „За разлика от дебюта ми „Момичето от ниЗката земя“, в този филм създадохме едно истинско, творческо семейство, което независимо от трудностите съумя умело да разкаже една съвременна, българска драма, насочена към обърканото, младо поколение.“Продуценти на „Танго в тунела“ са Златето Керемедчиева, която е написала и сценария, както и Диляна Данева, за която филмът също е дебют – в ролята на продуцент. И двете участват във филма и като актриси. Оператори са Момчил Александров и Емилиан Дечев, а музиката е на Иван Динев. В актьорския екип са още Анна Банкина, Павел Владимиров, Лилия Лилова, Илия Виделинов, Асен Караниколов и други. Като част от саундтрака на филма са включени парчета на Веси Бонева, „Индиго кидс“ и рапърът Din Yo. „Танго в тунела“ е съвместна продукция на „New Actors Studio“ и „Yellow Brick Pictures“. ... още »
Киномузикалната програма на фестивала е посветена на 50-годишнината от Уудсток„ЛЯТО“ (2018) на руския режисьор Кирил Серебренников отвежда зрителите към един любовен триъгълник между известен музикант, съпругата му и негово протеже. Мястото на действието е Ленинград, а филмът умело смесва елементи от няколко жанра - драма, комедия и мюзикъл, като ни връща назад във времето – през 80-те години в Русия, когато рок и поп сцената се развива с шеметни темпове, а влиянието на култови рок банди и артисти като Дейвид Боуи, T. Rex, „Sex Pistols“ и „The Velvet Underground“ е много голямо. Тримата герои, посветени в рока, денем приличат на обичайните хора с обикновена работа, но през нощта покоряват безприкословно единствената рок сцена в града. Сценарият е базиран на биографични моменти от живота на известния пионер на руския рок Виктор Цой. Според специалистите „Лято“ е „най-дивият и ободряващ“ филм в Кан-ската селекция за 2018 година – с реверанс към глем-рока, изпълнен с носталгия и чувство за загуба, олицетворение на легендарния бунт срещу системата, филм, от който извират страст и музика. Творбата е изключително оригинална и във визуално отношение с почти клиповото си решение. „Лято“ участва с успех в международния конкурс на фестивала в Кан през 2018 година, но – подобно на Джафар Панахи, режисьорът нямаше възможност да го представи лично, тъй като е откровен дисидент и е поставен под домашен арест от руското правителство с обвинение в корупция.Кирил Серебренников е роден през 1969 година в Ростов, в Югоизточна Русия. Първоначално иска да учи медицина, но след това се отдава на сценичните изкуства и има впечатляваща театрална кариера. Премиерата на филмовия му дебют „Рагин“ е в Карлови Вари. Телевизионният му проект „Креватни сцени“ участва на фестивала в Торонто. Филмът му „Студентът“ печели една от престижните награди в секцията „Особен поглед“ на фестивала в Кан през 2016 година.„Лято“ е от онези филми, които ни привличат в един свят, който ни е едновременно познат и свеж, като спомен и усещане за живот, който бихме могли да живеем, ако сме родени в друго десетилетие или на друг континент.” - Стефани Закарек, „Time“ ... още »
“Не, киборгите не сънуват електронните овце.”отговор на въпроса на Филип Дик, първосъздател на киберпънк жанраСтатистическият анализ на холивудската продукция по отношение на перспективите пред планетата очертават тенденцията, че нищо добро не чака идните поколения. “Алита: Боен ангел” е поредният дистопичен поглед към бъдещето, което трудно може да се окачестви като “светло”. Режисьорът Робърт Родригес с лекота запраща зрителя в далечната 2536, почти 300 години след Войната, за да го срещне с жителите на Айрън Сити, намиращ се под Залем - градът на богатите, за който мечтаят почти всички. Докато се рови в сметището с боклуците от Залем, докторът-роботолог Дайсън Идо (Кристоф Валц) намира все още функционираща глава на робот-тийнейджърка. В лабораторията си той добавя тяло към находката си и дава живот на киборга Алита (Роза Салазар). Тя не си спомня много неща от предишния си живот (подобно на Джейсън Борн), но скоро си дава сметка, че притежава невиждани бойни умения. “Алита: Боен ангел” е проект легнал отдавна на сърцето на Джеймс Камерън. Вдъхновен от популярните комикси на Юкито Куширо, хит сред манга-феновете през периода 1990-1995, той работи над сценария в продължение на повече от две десетилетия. Зает с продължението на “Аватар”, той поверява реализацията на Родригес и остава продуцент зад него. Резултатът е визуално зашеметяваща история, в чиято универсалност която всеки зрител ще открие част от себе си. На картата на съвременния кино атлас, “Алита: Боен ангел” е представител на класическия киберпънк жанр и се намира между “Дух в броня” (2017) и трилогията “Игрите на глада”, като носи парфюма на повече от десетина христоматийни произведения като “Блейд Рънър”, “Зов за завръщане”, “Трон” и “Петият елемент”. Тийнейджърката-килър Алита се вписва естествено в творчеството на Камерън и Родригес, които стоят зад силни женски персонажи като Сара Конър (“Терминатор”), Елън Рипли (“Пришълецът”) и цял футболен отбор от еманципирани “латинас” сред които изпъкват Мишел Родригес и Салма Хайек. Тя стана хит в социалните мрежи като напомни с рекламните ролки на филма, че “очите са огледало на душата” особено, когато става дума за персонаж от японски комикс. Превърнали се в хипнотичен продукт (дело на снимачния екип на Питър Джаксън), те изразяват богата палитра емоции: надежда, уплаха, любопитство, тревога, свян, объркване и ярост. Очите на Алита са уникално техническо постижение. В сравнение с Ам-гъл, (“Властелинът на пръстените”), чиито очи са изградени от 50 000 цветни многоъгълника, само ирисите на Алита са съставени от 9 милиона подобни пикселни структури. Ефектът е поразителен и несъмнено се очертава като връх (по всяка вероятност, временен) в областта на пикселизацията на екранното изображение.Екранното превъплъщение на не особено известната актриса Роза Салазар е покрито с няколко дебели пласта графична обработка пиксел по пиксел. Зрителят отдавна е привикнал със сцени сливащи органично реални актьори (Кристоф Валц, с номинация за “кино-баща на годината”) и компютърно създадени изображения, но “Aлита: Боен ангел” надминава досегашните шампиони. Родригес остава верен на манга естетиката и успешно я адаптира към изискванията на големия екран като вдъхновено възпроизвежда композициите на кадъра, гледните точки, оптическите ефекти и каданса. Той не натоварва филма с излишна информация по отношение на амнезичната Алита и представя олекотен разказ в който по своеобразен начин се преплитат познати елементи, за да създадат уникален разказ (с лек хумористичен привкус), базиран върху умелото манипулиране на шаблони и клишета. Родригес не крие очевидното си удоволствие да наблюдава чупенето на машинария от всякакво естество и превръща състезанието “Моторбол” между насекомоподобни киборги-килъри, в уникален зрелищен спектакъл, в духа на по-скромните независими продукции, допринесли за неговата репутация.“Алита: Боен ангел” е динамичен разказ, далеч от досадата, тържество на технологията и свидетелство за равнището на възможностите на синтетичното изображение. Филмът е структуриран като самостоятелен продукт, но неговият финал не оставя съмнение за потенциала на персонажа да получи продължение и да се превърне, най-вероятно в трилогия. ... още »
„Извън системата“ на Нора Фингшайд е 12-ият филм в Международния конкурс на 23-тия София Филм ФестНепосредствено след световната премиера в Берлин, творбата ще се състезава и за Голямата награда „София – Град на киното“, осигурена от Столична общинаИсторията в „Извън системата“, дебютният филм на 35-годишната режисьорка Нора Фингшайд, проследява изпълнената с неконтролируема енергия Бени, която побърква възрастните с поведението си. Родната ѝ майка е развалина и не може да се грижи за нея, приемните родители се провалят един след друг, а във всички училища, където я записват, 9-годишната девойка е определяна като „дете извън системата“. Идва ред и на един специалист по овладяване на гнева, с който нещата може и да се получат…Нора Фингшайд трупа опит през годините с младежки филмови проекти в десетки различни държави, усъвършенства кинообразованието си в Берлин, Баден-Вюртенберг, Лос Анджелис, а се дипломира в Лудвигсбург с документален филм, сниман в Аржентина. Фингшайд има във филмографията си пет късометражни и документални творби, а преди броени дни представи своя игрален дебют в конкурсната програма на 69-ия кинофестивал в Берлин. Следва София.„Сцeнарият и режисурата на Нора Фингшайд са прекрасни. С „Извън системата“ тя създава силен, изпълнен с напрежение и уязвимост образ на едно дете и една система, които са обречени на несъвместимост. Фингшайд се доказва като сериозен режисьор, който тепърва ще поднася изненади.“- Мери-Катрин Харви, „The Upcoming“ ... още »
„ЗАЛЕЗ“ на Ласло НЕМЕШ и „Тайните на Киетуд“ на Пабло ТРАПЕРО в програмата на 23-тия София Филм ФестСлед изключително успешния си игрален дебют „Синът на Саул“ (2015), спечелил голямата награда на журито в Кан, а по-късно и „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, унгарският режисьор Ласло Немеш продължава да затвърждава името си сред водещите нови гласове в света на киното. Вторият му филм „ЗАЛЕЗ“ е историческа драма, ситуирана през 1913 година в Будапеща. Главната героиня е 20-годишната Ирис Лейтер, която пристига в унгарската столица с надеждата да работи в легендарен магазин за шапки, принадлежал на покойните ѝ родители. Ирис решава да издири връзка с миналото си, а из тъмните улички на Будапеща тя се сблъсква с непознати и плашещи вълнения, които предвещават залеза на една цивилизация… По думите на Ласло Немеш „Залез“ разказва за една култура на кръстопът. „В сърцето на Европа, в апогея на прогреса и технологията, личната история на една млада жена се превръща в отражение на процес, който сам по себе си е раждането на ХХ век”, казва режисьорът. Филмът е отличен с наградата на ФИПРЕССИ във Венеция и получава приза за най-добра европейска копродукция в Севиля.Роден през 1977 година в Будапеща, Ласло Немеш учи история, международни отношения и драматургия в Париж, работи като асистент-режисьор във Франция и Унгария. Две години е асистент на Бела Тар и завършва кинорежисура в училището по изкуства „Тиш” към университета в Ню Йорк. Късометражните му филми „С малко търпение” (2007), „The Counterpart” (2008) и „Джентълменът е освободен” (2010) получават близо 30 награди и имат участие в над 100 международни фестивала. Едно от ярките имена в съвременното аржентинско кино Пабло Траперо („Свят на кранове“ с награда на критиката на фестивала във Венеция през 1999 година, „El Bonaerense“, „Carancho“ и „Бял слон“, показани в програмата „Особен поглед“ в Кан) също фигурира в програмата на 23-тия София Филм Фест с най-новия си филм „Тайните на Киетуд“ („The Quietude“). По думите му „това е личен филм за женския свят и живота на сестрите.“ В началото основните персонажи Евгения и Миа си приличат много. След това всяка поема по собствен път, носейки белега от смущаващото минало на родителите си… Действието се развива в семейно имение близо до Буенос Айрес, където Евгения се завръща след новината, че баща й е получил сърдечен удар. Там я очакват майка й и сестра й. На фона на атмосфера, пълна със спомени и тайни, скрити от години, трите жени са принудени да се справят с емоционалните травми и да осъзнаят уроците от враждебното минало, протекло на фона на военна диктатура… „Тайните на Киетуд“ продължава линията от предишните филми на Пабло Траперо - да представя тежката социална реалност в почти документална стилистика. ... още »
