Френски институт - зала “Славейков” * 18:30 часаЕдин от специалните филми с екологична тематика в програмата на 28-ия СФФ е „Република на скакалците“ (САЩ) на Даниел Маккейб. Той пренася публиката дълбоко в горите на Уганда, където милиони скакалци се събират, за да се чифтосват. Група млади мъже преследват тази трудно достъпна плячка, за да я превърнат в ценен деликатес, като се издигат гигантски осветителни стълбове и тяхната зловеща неоновозелена светлина привлича неудържимо рояците към поставените капани. Филмът провокира сериозен размисъл за връзката на хората с природата и разрушителното въздействие върху нея.Важни филми се състезават за наградата в нашия Документален конкурс - не ги пропускайте!Документалният конкурс продължава и с “Крака във водата, глава в огъня” Френски институт - зала “Славейков” * 20:30 часаЗаснет на 16-милиметрова кинолента, пълнометражният документален дебют на Тера Лонг „Крака във водата, глава в огъня“ (САЩ-Канада) кани зрителите на внушително и хипнотизиращо сетивно пътешествие, дълбоко в сърцето на долината Коачела в Калифорния. Филмът е кинематографично изследване на дълбоката връзка между финиковите палми, внесени от Близкия изток, и местните общности, култура и идентичност, които са се преплели с тях. Палмите са неразделна част от живота на хората в региона – служат като обща нишка, която се вплита в тъканта на общностите и историята. Те оказват огромно влияние върху всеки аспект на ежедневието – от икономиката до гастрономията и дори местните празници. От ежегодния Фестивал на фурмите до пенсионерите, които размишляват върху луксозното игрище в Сън Сити, от внимателните грижи за палми на латиноамериканските работници до корените на близкоизточното влияние в Мека – филмът рисува богат и нюансиран портрет на една общност в процес на промяна. „Крака във водата, глава в огъня“ е необикновено преживяване, което остава в съзнанието, подобно на спомените, които улавя.Важни филми се състезават за наградата в нашия Документален конкурс - не ги пропускайте! ... още »
Какво привлича хората от най-богатите държави в света към една малка и бедна източноевропейска страна? Какво успяват да открият тук, когато в същото време много от българите емигрират в чужбина? Тук те се докосват до живата ни фолклорна традиция, която в техните страни отдавна се е загубила. „Неравноделната душа“ е пълнометражен документален дебют на София Стойчева, сценарист и режисьор на филма. Той е емоционален разказ за хора от различни националности, които, без да имат родови връзки с България и на Балканите, посвещават години от живота си в овладяването на нашия фолклор. Сърцето им заиграва всеки път, когато се хванат на хорото, запеят народна песен или засвирят сложните за тях неравноделни ритми. С тази музика се влюбват, живеят и страдат, черпят от нея сили за живот. В своите далечни страни са пренесли не само фолклорната ни традиция, но и частица от неравноделната българска душа…Премиерната прожекция на “Неравноделната душа” е ДНЕС, 21 март, в кино “Люмиер”, начален час 18:00. ... още »
Германско-грузинската копродукция “Гондола” разказва история с един кабинков лифт, който свързва село в планината с малък грузински град в долината. Ива започва да работи на това необичайно превозно средство като обслужващ персонал. Лифтът има две гондоли. Когато едната гондола се изкачва нагоре, другата слиза надолу. Гондолите се срещат по средата на пътя. Другата гондола е я обслужва Нино. Ива и Нино се виждат на всеки половин час, докато гондолите се разминават, и всеки път, макар и за кратко, изживяват мигове на въодушевление и радост.Файт Хелмер учи режисура в Мюнхенската филмова школа и става известен с авангардните си късометражни филми “Изненада” и “Айфеловата кула”, показани на фестивалите в Кан и Венеция. Първият му пълнометражен филм “Тувалу” (1999) е участвал на 62 фестивала, сред които Сан Себастиан и Берлинале. Премиерата на култовия му филм “Абсурдистан” е в конкурсната програма на Сънданс. Сътрудничи си с известни творци, като актьора Удо Киер в “Порта към небето”, композитора Горан Брегович в “Байконур” и актьорите Пас Вега и Мики Манойлович в “Сутиенът”.ДНЕС, 21 март, в кино “Люмиер” начало 20:30 PM. Не го пропускайте! ... още »
Кафе и галерия „Синтезис“ | „Фотосинтезис“начален час 11:00Саболч Хайду е сценарист, актьор, филмов и театрален режисьор. Завършва кинорежисура в Университета за театрални и филмови изкуства в Будапеща през 2000 година. Първият му пълнометражен филм „Без изход“ (2000) печели награда за най-добър филм по време на Унгарската филмова седмица, както и наградата на журито на МФФ „Молодист“ в Киев. Следващите му филми, „Тамара“ (2004) и „Off Hollywood“ (2007) също получават международно признание. Премиерата на „Бели палми“ (2006) е в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан и получава почетен диплом в конкурса „На изток от запад“ на 41-вия МФФ Карлови Вари. „Живял съм и по-добре“ (2016) печели „Кристален глобус“ в Карлови Вари и приза за най-добър актьор (Саболч Хайду). Театралната версия на „Живял съм и по-добре“ излиза през 2015 година, последвана от два други театрални проекта - „Денят на Калман“ (2017) и „One Percent Indian“ (2019). Следващата творба на Саболч Хайду „Градът на съкровищата“ (2020) излиза в онлайн формат повреме на пандемията от Ковид-19, превръщайки се в първия унгарски филм, излъчван и рекламиран изцяло онлайн. Джим Старк е американски независим продуцент, който от 1983 година се занимава с писане на сценарии, развитие, финансиране, продуциране, продажба, дистрибуция и промотиране на нискобюджетни игрални проекти. Филмите му са носители на многобройни награди и са били с премиера на фестивалите в Кан, Берлин, Венеция, Торонто и Сънданс. Сред многобройните режисьори, с които Джим е работил, са Джим Джармуш ("Извън закона", "Кафе и цигари", "Мистериозният влак" и "Нощ над земята"), Рубен Йостлунд ("Идиотският триъгълник"), Саболч Хайду, Сиро Гуера, Самуел Маоз, Бент Хамер. Фридрик Тор Фридриксон.Двамата гости ще се срещнат с публиката на „Кафе с автограф“ във фестивалния център Кафе и галерия„Синтезис“ *„Фотосинтезис“ТЕМА на разговора: КАК ДА НАПРАВИШ НИСКОБЮДЖЕТНА ЕВРОПЕЙСКА КОПРОДУКЦИЯ.ДНЕС, 21 март, начален час 11:00.„Денят на Калман“ и „затишието пред бурята“Филмът на Саболч Хайду „Денят на Калман“ е камерна история, която ни въвежда по няколко различни начина в клаустрофобията на брака. Има я и фината, меланхоличната, субтилната страна на това, което героите преживяват, но и един сдържан сатиричен елемент на границата на черния хумор в диалозите, който ни потапя в абсурдизма на ежедневието по начин, подобен на този, по който го правят класици на световното кино като Каурисмаки. Или като Джармуш, продуцент на чиито ранни филми е, да не забравяме, също Джим Старк. Ритъмът на речта (а и езикът, който неминуемо го задава) тук обаче е друг. Това не са кратките сентенциозни реплики на героите на Каурисмаки. Саболч Хайду се заиграва, както самият той разказа на публиката след прожекцията, с начина, по който се говори унгарският в родния му Дебрецен. А героинята Зита, чиято реч (почти без поемане на дъх) е като изречение с дължината на изреченията в прозата на Бекет или Джойс, има за прототип майката на самия режисьор. Филмът описва крах (или поредица от крахове), но в него има и топлота, защото и самият му автор я носи. Едно от най-важните неща, които каза на публиката след прожекцията на филма си Саболч Хайду, беше, че ако погледнем съвременното кино, а и други изкуства, както и обществената атмосфра през последните 20 години, от тях е изчезнало чувството на радост (и тук не става дума само за комедиите). Тази загуба на радостта също е засегната (не с коментар, а практически) и в „Денят на Калман“.А сега нека чуем историята на направата на този филм в контекста на съвременния абсурдизъм в унгарската киноидустрия през погледа на продуцента Джим Старк...Джим Старк: Саболч е заснел много филми и е утвърден и опитен режисьор. Но през последните години – времето, откакто Орбан е на власт – начинът, по който се управляват филмовите фондове в Унгария е такъв, че хора като него не могат да получат обществено финансиране. Това е така, защото филмовият център финансира само филми за славната история на Унгарската империяили на католическата църква, или друга някаква пропаганда... Така че творците като Саболч трябваше да прибегнат до повече изобретателност. Той създаде малка театрална трупа, за която написа три пиеси и те се играеха не в обичайните театрални зали, а в по-малки пространства, галерии, понякога дори в апартаментите на хората, и добиха изключителна популярност. Преди 7 години реши да филмира първата от трите пиеси. В този филм играят той, съпругата му и децата му. Заснет е в апартамента им. Цялостният бюджет е 3000 евро и с него беше селектиран и награден на фестивала в Карлови Вари. Така „Живял съм и по-добре“ стана първият филм от тази трилогия, а съвсем наскоро завършихме и втората, и третата част – съответно „Денят на Калман“ и „Бдението на лешояда“, който предстои да излезе в началото на следващата година. Може би обърнахте внимание в надписите накрая на филма, че няма никакво финансиране от Унгарския филмов фонд. Има малко финансиране от Словакия, малко от Швейцария, малко от Великобритания и аз успях да привлека малко средства от Щатите... Получиха се някакви пари и от това, че в Унгария по закон се връщат част от данъците за кинопродуции и така... Хубавото е, че този филм се превърна в пример за множество млади унгарски кинотворци за това как може да се прави кино и при такива условия. Саболч Хайду е познато има на зрителите на София Филм Фест дори и от творбите на неговик олеги – нека примомним, че сме го гледали в малки роли и в ъндърграунд филмите на братя Бухарови, които са цяла отделна глава в независимото изкуство в Унгария. Много често – с оглед и на унгарската независима музика (единят от братя Бухарови – Нандор Хевеши е легенда на DIY-джаза в Будапеща), и на театъра, и на визуалните изкуства, и на киното сме си казвали, че за да има независимо изкуство, първо трябва да има независими хора, каквито в Унгария винаги е имало. Да, в киното е малко по-трудно по чисто технически съображения...Саболч Хайду: Изкуството има воля за живот и дори когато властта се опитва да го подтисне, то все намира начини да избуи, може би под някаква друга форма, но все пак, защото хората на изкуството продължват да работят – и това, което създават, избуява като тревичката във фугите между плочките на тротоара. Ако погледнете културния афиш на Будапеща, ще видите, че месечно има около две хиляди театрални събития, така че сцената е доста жива. Но конкретно унгарското кино е сведено почти изцяло до независимо кино, което се прави с много нисък бюджет или с никакъв бюджет. „Денят на Калман“, благодарение на Джим Старк и нашите чуждестранни копродуценти от Словакия и Швейцария, пак е нискобюджетен, но не чак толкова. Бюджетът беше малко под сто хиляди евро, така че успяхме да платим нещичко поне на актьорите. Заснет е за 10 дни в апартамента на мой приятел режисьор. Но да ви кажа – след четири филма, снимани по този начин, вече съм уморен. За да работиш така, трябва непрекъснато да звъниш на приятелите си и да искаш услуги, услуги, услуги... и това е доста натоварващо.„Денят на Калман“, а и цялата трилогия, има още едно измерение – описва процеси, които вие също сте преживели…Саболч Хайду: Драмата на моето поколение е, че в последните 20 години всичко се случи много бързо, а нашият ритъм на живот и осмисляне е друг. Докато се притеснявахме за това как растат децата ни, те изведнъж пораснаха в едно съвсем друго време. Върху това се опитвам да размишлявам също в трите филма. Искам някак си да приключа с този начин на снимане и защото с всеки етап от създаването на тези филми, установявах, че те предхождат подобни събития в собствения ми живот. Със съпругата ми, която играеше в пиесите, също впоследствие се разделихме. И ако се върнем към кризата в брака на хора, прекарали 20 години заедно, каквито са и флмовите ми герои, днес смятам, че трябва винаги да се търси решение как да продължите заедно. Освен ако всичко наистина не се е изпразнило от съдържание. Спрямо третия филм от трилогията, „Денят на Калман“ е по-сдържан, по-обран, по-тих... Но това е като затишие пред буря… ... още »
София Мийтингс е професионален форум, който предлага възможности за кинотворците да представят свои проекти пред международната филмова индустрия и да направят връзка с потенциални партньори, които да съдействат за финансиране и международно популяризиране на бъдещите филми. Нашата мисия е да представяме талантливи млади и вече завоювали признание режисьори, сценаристи и продуцент пред ключови фигури в индустрията – инвеститори, продуценти, разпространители, телевизионни компании, програматори, представители на фестивали и VoD платформи.Копродукционният пазар е съдействал за откриването на много таланти в света на киното, осигурил е сцена за стартирането на десетки проекти на режисьори, като има за цел да подпомогне финансирането на техните дебютни, втори или трети пълнометражни филми, представяйки техния талант пред филмовата индустрия. От София Мийтингс са стартирали проекти на млади режисьори, които се утвърдиха като значими имена в световното кино, като Кристи Пую, Кристиан Мунджиу, Корнел Мундруцо, Ясмила Збанич, Алваро Брехнер, Алексей Попогребски, Лили Хорват, Леван Когуашвили, Душан Милич, Сърдан Голубович, Алексей Герман младши, Калин Петер Нетцер, Раду Жуде, Тудор Джурджу, Борис Хлебников, Иля Хржановски, Огньен Свиличич, Агнешка Смочинска, Вера Глаголева, Толга Карачелик, Валентин Васянович, Стефан Арсениевич, Адриан Ситару, Ян Цвиткович, Том Шовал, Олег Сенцов, Бабак Джалали, Никос Лабут, Рейнер Сарне, Андреа Палаоро, Георги Овашвили, Вацлав Кадринка, Хафстейн Гунар Сигурдсон, Соня Лиза Кантерман, Алексей Федорченко, Марина Разбежкина, Натали Бианкери, Антоанета Аламат Кусянович и много други, включително Ласло Немеш, носителят на Оскар за чуждоезичен филм за „Синът на Саул“.Сред българските режисьори, представили проекти на София Мийтингс през годините, са Стефан Командарев, Камен Калев, Иглика Трифонова, Светла Цоцоркова, Надежда Косева, Драгомир Шолев, Константин Божанов, Ивайло Христов, Милко Лазаров, Андрей Паунов, Ралица Петрова, Илиян Метев, Костадин Бонев, Петър Вълчанов, Кристина Грозева, Мина Милева, Весела Казакова и други.Над 400 ключови професионалисти за филмовата индустрия се включват ежегодно в София Мийтингс. Това са продуценти, режисьори, сценаристи, международни и национални дистрибутори, разпространители, представители на филмови пазари, фондове, телевизии, трейнинг-специалисти, програматори на киносалони и международни филмови фестивали. София Мийтингс е копродукционен пазар, който включва два основни модула: представяне на филмови проекти и прожектиране на нови филми в незавършен вид.Филмовите проекти са селектирани в пет секции:Проекти за втори филмиПроекти плюс/минус единПроекти в банкаПроекти за телевизионни сериалиVR проектиПроетките се представят от режисьор, продуцент или сценарист, след което се организират индивидуални срещи с поканените експерти.Филмите се представят в процес на развитие (Works in Progress).Паралелно с основната програма се организдират събития, предназначени за представителите на индустрията – презентации, разговори, лекции, уъркшопи, майсторски класове, дискусии и трейнинг-програми в непринудена и приятелска атмосфера. Отправяме покана към ключови експерти в аудио-визуалните среди, фокусираме се върху устойчивост и алтернативни пътища за разпространение и финансиране на филми. София Мийтингс продължава да представя актуалните акценти в развитието на новите медии (XR/VR/трансмедия, VR), в рамките на проекта уъркшопи имат паневропейските организации EUROPA DISTRIBUTION и EUROPA CINEMAS. От няколко години част от СМ е инициативата EASTERN LIGHTS, насочена към млади актьори от Източна Европа. Физически и онлайн достигаме до сериозен брой професионалисти във филмовата индустрия, част от които пристигат в София, а други присъстват виртуално чрез VOD партньора ни FESTIVAL SCOPE. Специална селекция от филми в процес на развитие ще бъде представена ексклузивно онлайн за професионалисти: разпространители, сейлс компании и представители на международни фестивали.Наши основни партньори са Cinelab, Producers Network, Cannes Marché du Film, Chaos, UNIQA, EAVE, ACE, Midpoint, Coprocity, Film Independent, Crossroads Co-production Forum, Yapimlab, MFI, Story Tricks, Cineuropa, Europa Distribution, Europa Cinemas и много други. ... още »
Опасна зона | Danger ZoneВ „Опасна зона“ (Полша-Великобритания) на Вита Мария Дригас зрителите стават свидетели на странна страст за генериране на адреналин. Рик от Съединените щати не успява да постъпи в армията, затова измисля своя алтернатива и създава компанията „War Zone Tours“, която организира пътувания до конфликтни зони. Авантюристите доброволно попадат в животозастрашаващи ситуации, а филмът е интелигентен разказ за лукса да познаваш войната само като зрелище.ОЧАКВАМЕ ви в Euro Cinema, начало на прожекцията 18:00 часа.Планета Б | Planet BФилмът на Питер Ван Еке „Планета Б“ (Белгия-Нидерландия) е свързан с екологичната тема – това е история за порастването на двама младежи в свят, който се самоунищожава. Тринайсетгодишната Бо израства в защитена среда, където всичко изглежда възможно, но се плаши от мрачните предсказания за бъдещето. Заедно с приятеля си Лука тя решава да се бори срещу промяната в климата. В търсене на своя път, те се опитват да трансформират свят, който продължава да „изяжда“ собственото си бъдеще...ОЧАКВАМЕ ви в Euro Cinema, начало на прожекцията 20:00 часа.Солтбърн | Saltburn„Entertainment Weekly" определят новия филм на Емералд Фенел „Солтбърн“ като „готически трилър, поръсен с отровен, бонбонено-бляскав прашец“. В главните роли на предизвикателната, забавна и екстравагантна история са Бари Киоган и Джейкъб Елорди, партнират им безупречните майстори в актьорската професия Розамунд Пайк, Кери Мълиган и Ричард Е. Грант. Оливър е загубеняк без приятели в Оксфорд, но получава покана да прекара лятото в просторното имение „Солтбърн“, собственост на богатото семейство на новия си познат Феликс. Там Оливър прекарва незабравими дни и научава истинските дълбини на покварата, до които могат да доведат парите и привилегиите. Световната премиера на филма е в програмата на Телурайд и в последните три месеца на 2023 той се превърна в една от най-обсъжданите творби, с пет БАФТА-номинации, включително за британски филм на годината, три актьорски признания (за Киоган, Елорди и Пайк) и с номинация за оригинална музика.ОЧАКВАМЕ ви в Дома на киното,начало на прожекцията 20:00 часа!Доброволчески афиш | Volunteers' postФилмите, предложени от доброволците на София Филм ФестВсички доброволци единодушно се съгласиха, че биха препоръчали “Солтбърн”! Ето какво сподели ветеранът-доброволец Константин Кръстев:“Според мен този филм е много повече, отколкото хората предполагат. Да, изключително противоречив е и се превърна в сензация в социалните медии, но това е филм, който крие поразително дълбоки послания и търсения в психологията на съвременния човек, що се отнася до концепцията за желанията и хоризонтът на тяхната изпълнимост. Това е просто филм, който стига до дъното на проблема, а жанра му дава страшно много посоки за интерпретации, ако посмеем да погледнем “Солтбърн” встрани от мейнстрийм коментарите. Личното ми мнение е, че е много по-дързък и идейно издържан в сравнение с "Клети създания", например - който го е гледал, ще разбере за какво говоря”. ... още »
Френски институт - зала “Славейков” * 18:00 часаФилмът „1489“ (Армения), с голямата награда от Международния фестивал за документални филми IDFA и с приза на ФИПРЕССИ, отразява историята на режисьорката Шогакат Варданян, заснет с личния ѝ телефон, за неимоверните трудности на семейството, свързани с издирването на изчезналия във войната между Армения и Азербайджан неин брат Согомон. Той е на 21 години, студент и музикант, пред завършване на задължителната си военна служба, когато през септември 2020 година конфликтът за Нагорни Карабах се разгаря отново. На седмия ден от войната Согомон изчезва. След шест месеца костите са намерени, но близките ще трябва да изчакат година и половина за потвърждение, че убитият с номер 1489 наистина е синът на семейство Варданян...Важни филми се състезават за наградата в нашия Документален конкурс - не ги пропускайте! ... още »
Ади Войку и стремежът да уловиш всичко„Предупреждението“ ни среща с визуалния артист Сами в нощта, в която обстоятелствата грубо ще го изкарат извън балона му. Докато вувузели, тъпани и полицейски сирени огласят града, приятелите му спорят по философски въпроси и разиграват пърформанс, посветен на протестите навън. Сами грабва камерата, с която иначе има навик да нахлува в живота на околните, и излиза да снима демонстрациите. Арестуван почти моментално, Сами ще се нагледа на безправие и насилие и бързо ще се принуди да отстъпи от принципите си. Ади Войку твърди, че травматичната история за нощта прекарана в компанията на маскирани жандармеристи, е вдъхновена от собствения му опит по протестите.В разговор с публиката режисьорът отговори на въпроси за филма си, а разговорът започна от отношенията между човека и камерата.Трудна е тази връзка между човека и камерата. Това са всъщност два различни свята и преходът между тях е много насилствен. Живеем във време, когато сме непрекъснато свързани през екрани и устройства и се опитваме да дешифрираме образите в тях и да намерим истината чрез тези устройства. Понеже нямаме контакт с реалността, навсякъде живеем с фалшивото впечатление, че знаем какво се случва на места като Украйна или Газа. Навсякъде по света има войни или бунтове. Но всъщност знаем само това, което виждаме чрез устройствата си, ние не сме там. Опитах се да направя филм за реалността, противопоставяща се на виртуалната реалност, и за момента, в който героят пресича границата от измислица към реалност. С Крум [Родригес] обсъждахме как да направим визуална концепция с двете камери. Драматургично фикцията се случва в реалността, когато героят използва собствената си камера, докато реалността се случва във фикцията, когато снима Крум. Следващият въпрос засяга съвременното изкуство. Какво изобщо може да направи то? Какво става в реалния свят, докато ние си говорим за изкуство и концепции?Мисля, че нашите представи не изразяват вярно реалността и това, което е важно. Важно е да оставим артиста да бъде свободен и неговата интуиция да работи за нас, защото ние сме по-близо до реалността, когато я възприемаме през изкуството, направено чрез интуиция, отколкото когато гледаме кадри, взети от интернет, и правим своя собствена карта на събитията. Шокиращо тънка е границата между обичайния живот на Сами и насилието. Оказва се, че е много лесно да бъде спукан балонът, в който живее героят ви. На български заглавието на филма ви е „Предупреждението“ и той наистина е едно предупреждение за това колко е крехък балонът на нашите собствени принципи.Английското име на филма е “The Capture”, защото става дума за улавяне на реалността и за филмови кадри. Но също така и за група хора, заловени в жандармерийски камион. Те са затворени там със собствените си идеи, а с реалността ги свързват само устройствата... И във връзката си, двамата главни герои са уловени - всеки в собствената си гледна точка. Опитах да уловя всяка форма на улавяне. Освен това ние самите бяхме заловени и заснети в тези 22 нощи, докато снимахме.Втората прожекция на “Предупреждението”, който участва в Международния конкурс на 28-ия София Филм Фест, е ДНЕС, 20 март, в Културен център G8, начален час 13:00. ... още »