Съюзът на българските филмови дейци ще покаже всички номинирани филми за наградите „Васил Гендов“ 2024 с вход свободен
19 април 2024, София. И този май на голям екран ще бъдат показани всички номинирани филми за тазгодишните награди на Съюза на българските филмови дейци „Васил Гендов“. Националният фестивал на българското кино ще продължи от 1-и до 13-и май в „Дом на киното“.
Любителите на българското кино ще могат да видят всички 90 игрални, документални и анимационни филми от последната година, а след прожекциите ще има срещи и разговори с част от актьорите и екипа на всеки филм. Всички прожекции ще бъдат с вход свободен.
Церемонията по връчване на наградите ще се състои на 16-ти май в Народен театър "Иван Вазов".
Пълната програма може да видите тук: https://spisaniekino.com/images/pdf/NAGRADI/Programa_1-13_MAY_2024.pdf
Сръбски, гръцки и босненски истории в пъстрата палитра на Балканския конкурс на 25-ия София Филм ФестПремиерата на копродукцията между Сърбия, Германия и България „Жив човек“ на режисьора Олег Новкович беше в програмата на Котбус преди два месеца, а през март ще се състезава за наградата в Балканския конкурс на 25-ия София Филм Фест. Историята проследява един застаряващ рокер Джела, принуден да се справя с досадната монотонност на ежедневието, в стремеж да се втурне отново на път и да съживи старата слава. Допълнителен подтик за това радикално действие е комбинацията от обстоятелства – щерка му се оказва бременна, жена му се държи гадно, както може да се очаква от бивша наркоманка, а гаджето на сина му невинно споделя, че според собствената ѝ майка Джела някога е бил страхотен пич. Остаряването се оказва особено трудно за рокери по душа! Главната роля е поверена на Никола Джуричко, когото публиката помни от „Когато порасна, ще стана Кенгуру“ на Радивое Андрич, а също и от свръх-популярния телевизионен сериал „Stranger Things“. Български копродуценти на „Жив човек“ са „Чучков Брадърс“.Гръцкият режисьор Христос Нико реализира едно интересно предизвикателство – да пресъздаде пандемично усещане в сюжета на своя филм „Ябълки“, написан в съавторство със Ставрос Раптис. Двамата конструират разказ за световна пандемия, която причинява внезапна амнезия, а главният герой Арис, мъж на средна възраст, е включен в програма за възстановяване, предназначена да помогне на пациентите да изградят нова самоличност. Той заживява в скромно обзаведен апартамент, „въоръжен“ с полароид и получава ежедневни задачи, като трябва да заснема изпълнението им. В един момент обаче Арис среща жена с идентична съдба и проблеми.Смелият дебют на Христос Нико е копродукция между Гърция, Полша и Словения и съвсем не случайно премиерата му беше миналата година в програма „Хоризонти“ на Венеция. С награди от Солун, Севиля, Любляна, Денвър, Филаделфия, Чикаго, „Ябълки“ е тазгодишното предложение от Гърция за международен Оскар. Филмът може да бъде приет като аналогов опит за преоткриване на личността, като сюрреалистично пътуване в дебрите на кризата на колективната ни идентичност, а също и като елегантна критика към дигиталната ера, която поглъща все по-осезаемо вниманието ни.Драматично-забавна история от Босна и Херцеговина пренася зрителите във времето на предвоенна Югославия. „Концентрирай се, бабо“ на Пиер Жалица пресъздава отношенията в едно семейство или по-скоро неправилно функциониращите връзки между неговите членове, а междувременно става ясно, че се задава политическа буря. През пролетта на далечната вече 1992 година на членовете на голямо семейство им се налага да се събeрат около смъртното легло на възрастната си майка и свекърва. И след като очакването на нейната кончина се простира с дни, роднините започват да се карат помежду си, да си погаждат гадни номера и да спорят за наследството – най-вече за голямата семейна къща в Сараево. За всеобща изненада, бабата се включва активно в междуособиците – може би точно те я поддържат жива! А междувременно в Сараево започва истинска война… Жалица разчита на сериозен актьорски екип – познати и обичани имена, сред които са Мира Баняц, Бранимир Попович, Вердана Божинович, както и Емир Хаджихафизбегович, познат на българската публика от филмите „Шоково състояние“ и „Смърт на човек от Балканите“. Сред продуцентите на „Концентрирай се, бабо!“ са и главните организатори на кинофестивала в Сараево - Мирсад Пуриватра, Йован Мариянович и Амра Бакшич Чамо, работили по „Цирк Колумбия“, „Епизод от живота на събирача на желязо“, „Имало едно време в Анадола“, „Мостовете на Сараево“ и още много други филми .Очакваме Ви на #КИНО * #25SofiaIFF ... още »
Волфганг Андра е роден през 1976 г. в Берлин. Завършва университета във Ваймар, по време на следването си работи като асистент на един от доайените на DEFA Гюнтер Райш. През 2002 г. е асистент-режисьор на Андреас Дрезден при заснемането на "Willenbrock", отличен на „Берлинале”. Заедно със съпругата си Ивон Андра и Стефан Петерман създават арт сдружението "1meter60 Film", под чиято шапка са заснети "Next door", "The Other Europeans in: DER ZERBROCHENE KLANG" и "Pauls Schulweg", както и „Разпит по съседски”, чиято международна премиера е на Sofia MENAR.Сигурно е много трудно да се разпространява филм в тези времена на пандемия. Как тече фестивалния живот тези дни?За известно време кината в Германия бяха отворени с много ограничен капацитет, но от няколко месеца са затворени и всички фестивали се провеждат онлайн. За мен, като режисьор, ситуацията е много сложна. Смятам, че е важно след като съм заснел един филм, да мога да поговоря със зрителите след прожекцията му. Чувствам голяма празнота заради липсата на тези срещи с публиката.„Разпит по съседски” имаше много трудности с показа в немските кина. Киносалоните не искат да показват филми, които няма да им донесат големи приходи. Такъв е случаят с темата за бежанците, програматорите отказваха да вземат филма в техния репертоар. Имах надеждата филмът да се разпространява по културна програма из училищата в Германия, защото по един много оригинален начин засяга темата за приема на бежанците сред нас, но за съжаление пандемията провали и тези планове.„Разпит по съседски” има изключително оригинален сценарий, откъде черпихте идеи за него?В Германия има чиновници, които решават дали някой бежанец да бъде допуснат на територията на страната. Седят си в едни скучни кабинети, знаят някакви неща за страната, от която идва съответния бежанец, имат едно досие пред тях и въз основа на тези данни провеждат нещо между интервю и разпит с всеки бежанец. И така решават съдбата на тези хора. Исках зрителите да бъдат поставени в същата ситуация, да присъстват на такова интервю-разпит и накрая да направят своя извод от видяното. Надявам се всеки да открие себе си, да сравни своето отношение към бежанците, а и поведението си като цяло.Филмът е чудесен пример за добре разказана история с малък бюджет. Какъв всъщност е бюджетът на филма?Разполагахме с 30 000 евро. Целта ни беше всеки, който е част от екипа, да получи минимално заплащане, така че да може да живее от това в периода, в който се занимава с филма. Бяхме малък екип с ограничено оборудване.Ако трябваше да изберете един от тримата бежанци, кой щеше да е той?Трудно е за автора, който е измислил персонажите, да избере един конкретен. Всички те имат своите положителни и отрицателни черти. Живях с тях дълго време, докато пишех сценария. В главата ми на всеки един от тримата бях осигурил уютно място за живеене.Кои са режисьорите и филмите, от които сте се учил през годините?Много режисьори са ми повлияли, на ако трябва да избера две имена... Като дете харесвах много Стивън Спилбърг, майстора, който разказва истории по един невероятен визуален и докосващ начин, който забавлява зрителите. Като студент моят ръководител Гюнтер Райш ми показа, че киното не е само забавление, киното е мисия, начин да покажеш на хората твоето отношение към действителността. След като завърших работих като асистент-режисьор при Андреас Дрезден. При него се научих как да работя с актьорите и как да изграждам атмосферата, която ми е необходима по време на снимки, как да направя така, че всички да се чувстват комфортно на снимачната площадка и как да се уча от грешките, които всеки допуска.Трудно е да говорим за бъдещи проекти в тази ситуация, но все пак работите ли по нов филм?Заради пандемията вече цяла година работя поръчкови проекти, за да мога да изкарвам някакви пари. Надявам се тази година отново да се върна към изкуството и към това, което обичам да правя. Следващият ми филм е почти готов, той е музикален, надявам се да се появи след като отмине пандемията. Имам няколко сценария, с които бих се заел в бъдеще. Единственото, от което имам нужда са пари, за да ги заснема.Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra TV+, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала. Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfestSofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година. ... още »
Поговорихме си с Навид Никах Азад за един от най-провокативните късометражни филми напоследък „Междучасие”, засягащ темата за присъствието на жените по стадионите в Иран и конкретно историята на самозапалилата се Сахар Ходаяри, както и за режисьорите, които са му повлияли и любовта му към късометражното кино.Навид Никах Азад е роден през 1982 г. в Техеран. Филмографията му включва 6 късометражни филма, сред които „Naagahaan, Zinat...” с награди за най-добър филм от фестивалите в Джайпур, Филаделфия и Масачузетс и „Майчинство”, отличен с награда за най-добър сценарий от МФФ Техеран и показван в програмата на Sofia MENAR.Кога решихте да заснемете филм по случилото се със Сахар Ходаяри. Разкажете ни повече за забраната в Иран, която спира жените да посещават футболни мачове.Когато се случи трагедията със Сахар Ходаяри всички бяха шокирани. Сахар се самозапали на няколко минути от офиса ми. Тогава аз не реагирах по никакъв начин, не показах чувствата си, нито споделих в социалните мрежи. Просто наблюдавах как тази трагедия се отразява върху хората: върху обикновените граждани и върху обществените личности – политици, спортисти, артисти... Не исках да реагирам първично, исках дълбоко да премисля какво точно се беше случило.Това, което ме накара да заснема филма е истината за Сахар Ходаяри и нейната история. Властите и медиите я превърнаха в момичето на деня, в човек без минало, исках да заснема „Междучасие”, за да покажа, че Синьото момиче, както стана известна Сахар в медиите, има своята история и заслужава тя да бъде достояние на хората.От 40 години на жените в Иран е забранено да посещават стадиони, където да подкрепят футболните отбори. С наближаването на квалификациите за Световното първенство през 2022 г. от ФИФА задължиха Иран жените да бъдат допускани на стадионите. Месец след смъртта на Сахар, правителството реши, че жените ще могат да гледат квалификационната среща между Иран и Камбоджа.Как открихте Моджан Корди? Всъщност тя професионална актриса ли е?Нито едно от момичетата в „Междучасие” не е професионална актриса, въпреки че на снимачната площадка се държаха като професионалистки. Познавам Маджан Корди от един студентски филм, където ми направи впечатление. Тогава публиката остана едновременно изненадана и възхитена от нейната игра.Потърсих я в социалните мрежи, уговорихме си среща и се видяхме в театъра, където тя участва в една пиеса. Поговорихме си за моя проект и за случилото се със Сахар Ходаяри. След това й изпратих сценария и тя беше много впечатлена.Сигурно е много трудно филмът ви да достигне до своята публика в тези времена на пандемия. Как се отразява това върху фестивалния живот?Фестивалният живот на „Междучасие” беше силно засегнат както от пандемията, така и от политическите събития в моята родина Иран.Премиерата на филма беше през ноември на 21-я международен фестивал в Измир. Досега „Междучасие” е селектиран на 9 международни фестивала, сред които и Sofia MENAR и вярвам, че ни очакват още много фестивали.По време на пандемия авторите остават далеч от досега с публиката, повечето фестивали се провеждат онлайн, но аз смятам, че голямото предизвикателство за един режисьор е да задържи зрителите пред екрана. Никога не се замислям за ограниченията, самите ние си понякога си налага ограничения, които трябва да преодолеем.Настроен съм оптимистично за бъдещето на моя филм и съм сигурен, че предстоят още много хубави моменти.Как беше приет филмът в Иран, имаше ли вече прожекции там?Филмът не е прожектиран в Иран. Поради политически причини беше отхвърлен от програмата на най-големия филмов фестивал за късометражно кино в Техеран. Смята се, че темата на „Междучасието” е неудобна за националната сигурност на страната.Кои са режисьорите и филмите, които харесвате и ви вдъхновяват?Силно съм повлиян от режисьори като Аббас Киаростами, Кшищоф Кешловски, Асгар Фархади и братя Дарден. Цикълът „Декалог” на Кешловски ме тласна към режисьорската работа.Вече имате 6 късометражни филма във филмографията си, не е ли време за първи пълнометражен филм? Работите ли по нещо ново?Много харесвам късометражното кино. Сигурен съм, че ще усетя, когато дойде време за първия ми пълнометражен филм.Работя по един сценарий от две години, в момента историята придобива завършен вид. Надявам се след година, през 2022, да започна да снимам следващия си филм в една различна среда. ... още »
„Петя на моята Петя“ на Александър Косев и „Уроци по немски“ на Павел Веснаков в международния конкурс на 25-ия София Филм ФестДебютните филми, тръгнали от София Мийтингс, ще се срещнат за първи път с българската публика„Петя на моята Петя“ носи заглавието на разказа на превърналата се в легенда поетеса Петя Дубарова. Режисьор е Александър Косев, сценаристи са Нели Димитрова и Валентина Ангелова, които повдигат завесата на миналото, за да представят на съвременните млади хора Петя Дубарова и нейния талант. Подходът в създаването на филма е да свърже бъдещето с миналото. Историята е изградена върху връзките и паралелите между две тийнейджърки от различно време: Петя Дубарова и Петя Монова. Едната е дръзка и модерна, а другата – както е представена във филма – мъдра и митична.„Петя на моята Петя“ задава въпроси, а съвременната Петя от филма трябва да открие своите отговори, поставена в ситуация между живота и смъртта – дали да избере живота или да последва любимата си поетеса Петя Дубарова…Филмът има субсидия от Националния филмов център на нискобюджетна сесия и е подкрепен от Община Бургас. Заснет е за по-малко от месец, изцяло в Бургас, продукция е на „БЪФ пикчърс”, копродуцент е „Консепт студио”. Оператор на филма е Иван Вацов, продуцент е Николай Урумов, а ко-продуцент - Кръстьо Ламбев. Ролите са поверени на Алиса Атанасова, Александра Костова (познаваме я от ролята й в „Маймуна“ на Димитър Коцев - Шошо), Алена Вергова, Юлиян Вергов, Ясен Атанасов, Албена Павлова, Васил Банов; много от актьорите, които участват, са родени и свързани с Бургас, включват се и близо 500 жители на града като статисти.Пълнометражният дебют на Павел Веснаков „Уроци по немски“ ще се появи за първи път пред българските зрители в конкурсната програма на 25-ия СФФ. Филмът получи международно признание в края на 2020 – световната му премиера беше на кинофестивала в Кайро, където изпълнителят на главната роля Юлиан Вергов беше удостоен с наградата за най-добър актьор.Носител на Наградата Джеймисън за най-добър български късометражен филм от 2011 година с „Влакове“, Павел Веснаков се утвърди като един от най-талантливите млади български режисьори, които приемат различни предизвикателства и обичат да експериментират, като преследват мечтата си да правят кино.Игралният му дебют „Уроци по немски“ е създаден в копродукция с Германия (Moviemento и Heimathafen Film & Media) и разказва за два дни от живота на мъж на средна възраст, загубил своята идентичност и решил да емигрира от България. Никола се опитва отчаяно да възстанови отношенията си с всички свои любими хора само ден преди да отпътува. Освен Юлиан Вергов, във филма участват още Васил Банов, Елена Телбис, Стефка Янорова, Герасим Георгиев-Геро, Меглена Караламбова, Иван Налбантов.„Моята метафора за Германия е смисълът, който липсва на все повече хора у нас. Вманиачеността от заминаването помага на главния герой да осъзнае и види нещата, които има тук и на които не е обръщал внимание. Какво значение има къде отиваме, ако не се чувстваме у дома си? Това търсене на усещането да се чувстваш у дома е в основата на пътя, по който героят в „Уроци по немски“ се опитва да тръгне“, казва режисьорът Павел Веснаков. ... още »
Киното е сред хобитата, които трудно биха ни омръзнали, тъй като всяка година имаме възможност да се наслаждаваме на нови и нови заглавия, някои от които бързо се превръщат в любимци за дълго време напред. Именно такива филми и сериали са сред най-продаваните в Ozone.bg. Ще ви припомним в следващите няколко реда - заглавията, които и през тази година са също толкова желани, търсени и гледани от зрителите. Обръщаме поглед и към филмите, които със сигурност ще напишат история в световното киноизкуство. Ако се чудите какво да гледате в следващите вечери, то всяко от заглавията по-долу би било добър избор.Хоакин Финикс и неговата интерпретация на Жокера Жокера - това творение под ръководството на Тод Филипс излезе през 2019 г., но и до днес продължава да предизвиква същия интерес сред обществото и разпалена дискусия сред киноманите. Филмът е базиран на едноименния герой от DC Comics и разгръща пред зрителите неговата история, развиваща се през далечната 1981 г. В главната роля виждаме психично болния Артър Флек - неуспял комик, който постепенно изпада в състояние на лудост и нихилизъм. Но поведението му далеч надминава границите на личната трагедия, защото той става вдъхновение за кървава социална революция, насочена срещу богатите хора с възможности в гниещия отвътре град Готъм Сити. С този филм Хоакин Финикс, който брилянтно изиграва Артър, заслужено спечели Оскар за най-добра мъжка роля. На фона на това негово превъплъщение, мрачният тон, насилието и извеждането на психичните заболявания на преден план са силно дискутирани в обществото. Неслучайно филмът продължава да се нарежда сред най-продаваните и за тази година - всеки, който не го е гледал, иска да го гледа, най-малкото защото всички говорят за него. Любимите класики на малки и големи Безспорно Тимон и Пумба са сред любимите герои на поколения деца и възрастни. Цар Лъв 3 запознава зрителите с нова, невиждана досега, доза приключения на звездното дуо. Това оправдава и големия интерес към продукцията, заради която “Цар Лъв 3” печели място в нашата класация за най-гледани филми през 2020 г. Ако сте го пропуснали - то сега е идеалното време да наваксате. Филмът е озвучен на български, което го прави подходящ дори и за най-малките; На следващо, но не по важност, място се нарежда поредното доказателство за успехите на Pixar. Ако има една мишка, която безспорно всички обичат, то това е Реми - младият плъх, решен да се превърне в главен готвач в ресторант, намиращ се в сърцето на френската столица. Рататуи проследява приключенията на ентусиазирания мишок и неговия приятел чистач по пътя към сбъдването на тази мечта. Двамата радват семейства по целия свят вече повече от десетилетие. Филмите, които се помнят На пръв поглед изглежда невъзможно да се направи сюжет, базиран на отмъщение, в който главните герои са 12-годишно момиче и наемен убиец. Френско-американската продукция Леон обаче успява да го направи. И то брилянтно. Матилда е готова на всичко, за да накаже виновниците за погубеното си детство и сякаш по чудо - тя среща Леон. Този филм, освен с интересната си история, продължава да предизвиква интереса на зрителите и с факта, че в него Натали Портман изиграва дебютната си роля в пълнометражен филм; Кристофър Нолан е сред режисьорите с богата история зад гърба си. Сред най-успешните му кино произведения са “Генезис” и “Интерстелар” - филми, демонстриращи високо майсторство в областта на Седмото изкуство. До тези заглавия през 2017 г. гордо се нареди Дюнкерк - мащабна картина, спираща дъха история и брилянтна режисура - какво повече може да иска човек от един филм? Изкуството - по-близо до нас от всякогаПредставете си как би изглеждал филм, в направата на който са участвали екип от 125 художници, а действията се развиват, благодарение на над 62 000 маслени рисунки. Ако това не ви е достатъчно да се сетите, че говорим за Да обичаш Винсент, то е време да поправите тази грешка. Със своето излизане, Loving Vincent (както е името му на английски език) насочи прожекторите към историята на преждевременно отшилия си на 37-годишна възраст Винсент ван Гог и се превърна в първия в киното пълнометражен филм, базиран изцяло на анимирани картини. Вдъхновение за това заглавие се превръща писмо на Ван Гог, което той пише седмица преди смъртта си, което гласи, че „не можем да се изразяваме иначе, освен чрез картините си”. В екипа от художници участва и българката Елизабет Христова, която, подобно на останалите, преминава обучение по рисуване в стила на холандския гений. Филмите, без които нищо нямаше да е същотоМожем ли да кажем нещо за Star Wars: Episode VII - The Force Awakens, което вече да не знаете? Сигурни сме, че повечето от вас са гледали тази част от космическата сага, с която поколения деца (и възрастни) пораснаха, веднага след нейното излизане през 2015 г., но освен филмовото събитие на годината, седмият епизод си остава една от сензациите в киното за поне десетилетие. “Силата се пробужда” успешно успя да оправдае и дори да надскочи очакванията на милионите фенове и неслучайно остава една от любимите части от поредицата. Подарете си още веднъж удоволствието от гледането на този шедьовър. Настанете се удобно на диваните и нека силата бъде с вас;Има ли човек, който да не се забавлява с шеметните приключения на капитан Джак Спароу? Мистерия, забавни моменти, любов и разбира се, спиращи дъха бойни сцени - така можем да опишем Карибски пирати: в непознати води. Ако се чудите дали една красива жена, любов от миналото, може да се окаже по-опасна от Черната брада, то побързайте да изгледате филма;Хобит: Битката на петте армии проследява епичния завършек на едно неочаквано пътуване - това на Билбо Бегинс. Всичко в началото на този филм изглежда мрачно, непоправимо и тежко. Езерният град и неговите обитатели са обект на отмъщението на дракона Смог, който може да бъде надвит само ако всичките му противници се обединят. Гениалният филм продължава и до днес да вълнува хората, които следят историята от нейното начало;Ако сте фенове на “страшните филми”, то със сигурност със следващото ни предложение няма да ви изненадаме. 30 години по-късно героите от “То: част първа” се събират в То: част втора. Още помнещи ужаса на преживяното през детството, те се завръщат, защото сега са по-готови от всякога да се справят с натрапника в техния роден град. Но дали клоунът Пениуайз е на същото мнение? ... още »
Поговорихме си със Самир Кумсие за неговия филм „Между стената и света”, част от програмата на 13-я Sofia MENAR.Самир Кумсие е роден през 1988 г. в Йерусалим. Завършва кино в Университета по изкуства „Дар ал Калима” във Витлеем. През 2016 г. снима първия си късометражен филм „Connected”, който е отличен на фестивала за документално кино Documentaries Without Borders. Кумсие е част от екипа и на фестивалния хит „The Reports on Sarah and Saleem”, отличен с наградата на публиката на МФФ Ротердам и наградата на журито на фестивала в Сиатъл.Сигурно е много трудно филмът ви да достигне своята публика в тези пандемични времена. Как мина премиерата на „Между стената и света” и как продължава фестивалният живот?Доста е иронично, защото филмът поставя проблема за невъзможността на палестинските граждани да пътуват, а по време на пандемията на всички им беше забранено да пътуват.Филмът имаше само две истински прожекции преди пандемията, те бяха в Рамалла по време на Дните на палестинското кино. Световната премиера беше на 32-я филмов фестивал в Голуей, Ирландия, който обаче се проведе онлайн. Оттогава е част от програмата на много филмови фестивали, но всички прожекции са онлайн.Колко страни успяхте да посетите с вашия палестински паспорт?До този момент съм посетил 15 държави, като повечето от тях са в Европа. Когато получиш шенгенска виза е много по-лесно да влезеш в страните от шенгенската зона. Летях до Еквадор, една от много малкото страни в света, за която не ти трябва виза, ако притежаваш палестински паспорт.Ако трябва да пътувате само с ръчен багаж, какво ще е първото нещо, което ще сложите в раницата си?Пътешествията ме научиха да живея само с най-необходимото. Винаги пътувам с малко багаж, като не забравям да взема камерата си, която е едно от най-важните неща в живота ми.Кои са дестинациите, които мечтаете да посетите?Нямам конкретна държава, за която да мечтая. Искам да гостувам на приятелите си по света. Имам познати в Чили, в Щатите, Канада, Мианмар, Украйна, Дания... Списъкът е доста дълъг.Кой беше моментът от ваше пътешествие, който винаги ще помните?Най-странното преживяване ми се случи в Еквадор. За първи път пътувах някъде без да ми е необходима виза. На летището взеха паспорта ми, поставиха ми печат и ме пуснаха. Това беше момент, който никога няма да забравя. Бях толкова щастлив!Работите ли по някакъв следващ проект?В момента разработвам идеята за уеб-сериал, който ще бъде озаглавен „Безгласно”. Ще дам глас и ще разкажа историите на хора, които живеят на места, откъдето е трудно да пътуваш по света. Ще започна с Палестина и ще видя накъде пътят ще ме отведе.Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra TV+, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите ще имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала. Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfestSofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година. ... още »
Софи Диа Пегръм и Джен Милър са авторките на документалния филм „Крилете на Киргизстан”, част от програмата на 13-я Sofia MENAR. Двете стоят зад продуцентската компания “Horsefly Films”, чийто каталог включва заглавия като "Path to Glory", "Tarpan", "Of Gods and Kings" и "Talking to the Air". Защо решихте да заснемете филм за живота на номадите в Киргизстан?Софи: „Крилете на Киргизстан” беше замислен като изследване на една култура, в която конят заема централна фигура. Повечето хора свързват номадите с Монголия, а Киргизстан е по-малко известен за Запада. Колкото повече проучвахме региона, толкова по-интересно ни ставаше. Конят е от съществена важност за поминъка на човека. Двете се Джен се интересуваме от места, където тази културна връзка е още жива.Колко време прекарахте в планината и как ви се отрази животът там?Софи: Направих проучване за семейства, които са готови да участват в проекта и след това два пъти се връщах в рамките на година, за да снимам различни хора. Пътувах с преводач и шофьор, защото не е лесно да наемеш кола в Киргизстан. Хората там са много гостоприемни, бях добре дошла във всеки дом. Често условията за живот са примитивни, но както сме разбрали от предишните ни филми, човек трябва да живее като местните, за да бъдат филмите максимално автентични. Пътуванията ни продължаваха няколко седмици, като от време на време слизахме от планината, за да заредим батериите. Планините, алпийските пасбища и езерата са изумително красиви. Животните бродят из безкрайната степ, заобиколен си от безгранична шир, връзката между човека, природата и животните е жива.Пътувате много, за да снимате вашите филми. Как местните приемат вас и камерата ви?Софи: Бях в Антарктика, за да заснема филм за един художник, който работеше по проект на Шелфовият ледник Рос. В Непал снимах четири много различни филма: за местното население, за конете, които обитават региона и за трансджендър общността в Катманду. Дали двете с Джен снимаме филми за конете или за живота на жените в отдалечени региони, най-важното е да дадем нещо от себе си, камерата да бъде не само наш гост, но и свидетел на разказите и историите. И на двете ни е необходим период на аклиматизация преди да започнем да снимаме, време, през което каним местните да се опознаем без да е включена камерата. Хората ни приемат като артисти, като любители на конете, но най-вече като събеседници за споделяне на истории.Споделихте, че сте били в България, разкажете ни малко повече за посещението ви.Джен: Преди години снимахме филм в Родопите озаглавен „Тарпан: Прерисуване на една стара снимка” за изчезналата порода коне тарпан и техния съвременен родственик – полския коник, който е пренесен отново в Родопите. Днес тези коне живеят сред изоставени села и необитаеми местности, опитвайки се да върнат екосистемата към първоначалното й състояние.Прекарахме седмица сред природата на Родопите. Снимахме птици, вълци, бизони, елени, лешояди... Беше прекрасно! Още копнеем за шопска салата. На връщане имахме един ден в София и още пазим топли спомени от хотела ни, в който имаше останки от римски амфитеатър. С радост бихме се върнали в столицата ви.Трудно е да говорим за бъдещи планове в тази ситуация, но все пак работите ли по някакъв нов проект?Джен: Току-що завършихме постпродукционно новия ни документален филм „Жребец от мечтите” (Stallion Of A Dream) за застрашения бял кон Камарийо, една изключителна история свързана с хората на Калифорния. През останалото време и двете снимаме рекламни клипове и телевизионни сериали. Софи ще пътува до Непал през октомври, за да снима историята на един човек, победил рака, който ще покорява Еверест. Надяваме се през лятото да се завърнем и в Киргизстан, за да покажем на местните „Крилете на Киргизстан”. ... още »
Българската премиера на селектирания в Кан 2020 филм ще бъде на 11 март в Зала 1 на НДК Най-новият филм на Камен Калев „Февруари“, представен в Works in Progress на 17-ия София Мийтингс 2020, получи заслужено признание – участие в официалната селекция на Кан 2020. Най-авторитетният филмов фестивал в света бе отменен миналата година поради пандемията от Covid-19, но оповести филмите от основната си програма, за да даде шанс на тези творби да намерят своята фестивална съдба и възможност за разпространение. „Февруари“ е четвъртият пълнометражен филм на Камен Калев, един от най-талантливите и успешни режисьори на новото българско кино. Творбата е копродукция между България и Франция (Waterfront Film & Koro Films), а историята проследява живота на един човек – когато е 8-годишно момче, младеж на 18 години и вече като 82-годишен възрастен мъж. Пътят изглежда предопределен и монотонен – в родното място и извън него, в жега и в студ, ала по всяко време сякаш една невидима сила присъства в битието… Тя е част от нас и по тайнствен начин ни кара да продължаваме напред, към смъртта… Главната роля във „Февруари“ е поверена на Иван Налбантов. Филмът е финансиран с подкрепата на НФЦ и Евроимаж. Световен разпространител е френската компания Мементо Филмс Интернешънъл (Memento Films International).Камен Калев е познат на публиката в Кан още от 2005 и 2007 година, когато представя в „Седмица на критиката“ късометражните си филми „Върнете заека“ и „Лошият заек“ (в съавторство с Димитър Митовски). Пълнометражният му дебют „Източни пиеси“, както и неговият втори филм „Островът“, стартират като проекти от София Мийтингс. И двата филма участват в „Петнайседневката на режисьорите в Кан“, съответно през 2009 и 2011 година. През 2014 година Калев отново е в Кан като режисьор на фрагмент от филма-омнибус „Мостовете на Сараево“. През 2020 година най-новата му творба бе включена в официалната селекция и привлече вниманието на световните киноспециалисти към България. Филмът участва във фестивалите в Солун, Севиля, Берген, Йерусалим, Стокхолм и др. През ноември 2020 бе представен и в Токио, където през 2009 година Калев спечели Голямата награда за най-добър филм с „Източни пиеси“. ... още »
