Фестивалният хит от Кан и Дъблин на режисьора Кристофер Боргли ще радва българските зрители от днес! Филмът се разпространява с подкрепата на програма Creative Europe -„Творческа Европа – МЕДИА”!
„Ние сме поети, а не историци“Световната премиера на „Африканска звезда“ на кипърския режисьор Адонис Флоридес се състоя в рамките на Балканския конкурс на 28-ия Международен София Филм Фест. Филмът е сложно преплитаща пластовете черно-бяла история за съдбата на три жени от едно семейство през три различни епохи от съвременната кипърска история – 40-те години на ХХ век, 60-те и (малко или повече) наши дни. Макар сцените на насилие да не са директно показани, филмът носи през цялото време напрежението от това да живееш в насилническо общество. И обратното – макар никъде да не се акцентира върху светлата страна на нещата (а и да изглежда почти невъзможно във водещия наратив), в този филм има и топлота, и човещина, и състрадание – тоест, те не само, че не са изключени от повествованието, но са основна негова съставка. Филмът е минималистичен като изказ и разтърсващ като внушение. И отеква у зрителя дълго след изтичането (в пълна тишина) на финалните надписи. А ето и какви въпроси бяха зададени в Културен център „G8“ след прожекцията.Г-н Флоридес, създали сте един изключително личен филм. Предвид, че сценарият също е ваш, бихме ви попитали дали сюжетът кореспондира директно с историята на вашето семейство?Имам „късмета“ да съм живял на ръба между две епохи и в семейството ми винаги са се разказвали истории, които обхващат различни времена. До 1960 г. Кипър е британска колония, а после следват едни смутни времена на напрежение между гръцката и турската общност, докато накрая се стига и до войната от 1974 г. Аз не съм историк, но исках да разкажа по някакъв начин всички тези истории, които се предаваха в семейството... И колкото по-надълбоко се заравях в тях в опит да вдъхна живот на този мит, който накрая се вижда на екрана, толкова повече всичко опираше до двa ключови фактора – бедността и жените: бедността като една от най-тежките форми на насилие над човека, и жените като най-крайните жертви в тази верига от насилие.Африканската звезда всъщност е военен медал, който няма особена стойност – метафора за обезстойностяването на самия човек.И в моето семейство имаме такъв медал. На дядо ми е. Дядо ми се присъединява към британската армия през 1941 г. Може би малцина знаят, че в периода на Втората световна война и малко след нея – между 1939 и 1949 – 30 000 кипърци служат в британската армия главно в Северна Африка – Египет, Либия, Тунис. По онова време цялото население на Кипър е около 300 хиляди, което означава, че почти 10% от населението на страната е на фронта. Това е нещо като 20 % от мъжете на острова или 50 % от мъжете в наборна възраст. Факт, който не е оценен в достатъчна степен в самото кипърско общество. Много от тези хора загиват, много други се завръщат осакатени. И “Африканска звезда” не е награда за храброст, а просто медал, който всеки, участвал в кампанията в Северна Африка през 1942-43, ако не се лъжа, е получил.Как взехте решението филмът ви да е само черно-бял. Такива ли са спомените ви?Много добър въпрос всъщност... Опитах се да мисля за този филм в цветове и не успях. Израснах с черно-бял телевизор, поради което много от детските ми спомени от 60-те са в черно-бяло. Всички семейни снимки, които имам от онова време, също са черно-бели. Така че просто така си представях и филма. Беше по-скоро въпрос на инстинкт, отколкото на някакво рационално решение.Много въздействащ е фактът, че финалните надписи изтичат в абсолютна тишина. Как стигнахте до това решение?За този филм още в началото реших, че няма да има никаква съпътстваща и коментираща музика. Във филма няма музика, а само звуци от реалността. Така че щеше да стои странно в края на надписите да има музика. Сметнах, че ще е неподходящо там да се сложи музика, която да коментира или да обяснява какво се случва в момента.Къде е заснет филмът? Локациите са доста автентични и наистина ни отвеждат в други времена – и то по един минималистичен, и навярно и поради това, още по-въздействащ начин.Филмът е сниман в Кипър. Много беше трудно да пресъздадем атмосферата на 1945 г., например, защото тези поселища и каменни къщи, които виждате във филма, вече ги няма – поне не в автентичен и нетуристически, несаниран вариант. Едва намерихме една-две такива локации. И къщата, в която избрахме да снимаме, наистина много ми напомни на къщата на моята собствена баба. Те с дядо ми са имали общо 11 деца, от които 6 умират по време на детството. Докато дядо ми е на фронта, тя, бременна в 9-ия месец, отива за дърва, за да стопли вода. И докато събира дърва, ражда насред полето и се прибира с бебето и с дървата на гръб. Такъв е бил животът тогава – тежък, беден. А бедността, както казах преди малко, е може би най-тежката форма на насиле върху индивида. Целият начин на структуриране на обществото е такъв, като се започне от това как мухтарят, старейшината използва йерархията като инструмент за насилие. Едно яйце тогава е било безценно (цитира сцена от филма– б.а.). От дядо ми съм чувал, че в един момент, когато е работил по подреждане на паветата по градските улици, дневната му надница е била едно яйце и четвъртинка хляб. А говорим за едни времена, от които отстоим едва с 80 години...Бихте ли направили филм за войната от 1974?Най-първият ми филм беше за разделението – много повече се интересувам от разделението, настъпило като следствие на войната, отколкото от самата война – тя е факт и толкова. Първият ми късометражен филм разказваше точно такава история на разделение – действието се развива в зората на интернета е Кипър (1997) и героите са от двете общности на острова (гръцката и турската) и се срещат в интернет... Друга причина, поради която не бих направил филм, фокусиран основно върху войната от 1974 година е, че то не е като, ето... през 1974 турската армия изведнъж дебаркира и „о, война!“... Това, което става, е резултат от един по-дълъг процес, който започва още през 50-те. През 63-а Никозия вече е разделена, а контролно-пропускателни пунктове има още от 1958 г. В „Африканска звезда“ част от действието (историята от 60-те) също се развива много близо до тая разделителна линия, която тогава вече е създадена от британците – така че това е моят начин да говоря и по тази тема, като пак уточнявам – не претендирам, че този филм отразява точно политическата действителност. Ние все пак сме поети, а не историци.Избрахте България и София Филм Фест за световна премиера на филма си. Доколкото знаем, свързан сте с България по няколко начина.Моята тъща - майката на жена ми, е българка. Децата ми говорят в къщи и български. Имаме село близо до Ямбол – дори съм шофирал от София до Бургас веднъж, което си беше предизвикателство. Иначе имах български копродуцент за моя първи филм, който заснех през далечната 2002 г. И тогава работих и с двама от много добре познатите днес български актьори – Филип Аврамов и Иван Бърнев.Въпросите зададоха Цветан Цветанов и зрителите на премиерната прожекция на филма. ... още »
Тази година Часа на Земята ще бъде ознаменуван с благотворителни кинопрожекции на Кунг-фу панда 4 в Синема СитиСкадуш! През изминалия уикенд Воинът дракон направи страхотевично завръщане в кината с Кунг-фу панда 4, който със завидна лекота се превърна в най-гледаната премиера за годината у нас. Новото приключение на обичаната от милиони вездесъща панда По е гледано от над 32 хил. зрители, с което изпреварва резултатите на фантастичния хит Дюн: Част втора. Заедно с това Кунг-фу панда 4 отбеляза и най-големия дебют за филм от франчайза до момента и подобри рекорда на Как да си дресираш дракон: Тайнственият свят за най-успешен старт на анимация на DreamWorks.Кунг-фу панда 4 продължава епичното пътешествие на По, който се изправя пред нови предизвикателства и противници, докато преоткрива истинското значение на приятелството, доверието и себепознанието. Но този път По има важна мисия и извън екрана – спасяването на истинските мечета Никола, Анета и Мишо, които зависят от нашата добрина. Часът на Земята е все по-близо, а с него и кулминацията на специалната кампания на природозащитната организация WWF „Подари природа. За нашето бъдеще“. Нейният фокус е неразривната връзка между хората и околната среда, която хилядолетия наред поддържа развитието на човешките цивилизации. Според оценките на учените природните екосистеми гарантират живота на Земята, като ни осигуряват услуги на стойност 125 трилиона долара годишно.За да имаме възможността да ползваме ресурсите на природата обаче, трябва на първо място да умеем да я опазваме и да се адаптираме към нейните специфики. Колкото по-близо живеем до природата, толкова по-осезаемо ни се налага да се приспособяваме към нейните особености. Това със сигурност се налага например на жителите на планинските селища у нас. За много хора в отдалечени райони на Родопите, Рила, Пирин и Централна Стара планина срещите с мечки са почти ежедневие.Живот край кафявите мечкиПрез пролетта и началото на лятото е размножителният сезон на мечките. По това време едрите мъжки могат да прогонят младите животни, както и майките с малки мечета от централните части на местообитанията към периферията. Така те слизат от високите части на планините и навлизат в покрайнините на населените места. Вече доближили се до хората, животните биват привлечени от леснодостъпната храна в дворовете.В края на лятото и есента мечките се хранят по-интензивно, за да натрупат мазнини, които да осигурят оцеляването им по време на хибернацията. В резултат от климатичните промени и все по-оскъдните хранителни ресурси в късната есен мечките започват да напускат традиционните си местообитания в търсене на плодове и мед в овощните градини и пчелините на местните хора.„Една от приоритетните цели на WWF e да осигури превенция на потенциалния конфликт между хората и мечките в районите с най-голямо присъствие на мечки. Това е работата на нашия Спасителен отряд, който се отзовава на сигнали за мечки и посещава домове и стопанства, за да даде съвет за тяхното обезопасяване. Нашият екип от биолози и зоолози работи съвместно с кметове, ловци, горски служители, гранични полицаи и изследва внимателно всеки отделен случай“, разказва консервационният биолог Александър Дуцов, старши експерт в програма „Опазване на видове“ във WWF и член на Спасителния отряд.Отрядът помага на хората да обезопасяват своите овощни градини, обори, пчелини. Един от доказано ефикасните методи е ограждането им с електропастири, които са безвредни за животните. WWF дава и няколко съвета, следването на които допринася за превенцията на конфликти. Важно е да не се допуска паша на домашен добитък без пастир и без обучени кучета за охрана на стадото. Не бива да се допуска също и нерегламентирано изхвърляне на храни, хранителни отпадъци и мърша, които могат да привлекат диви животни. Също така е хубаво да се събират окапалите плодове в населените места в местообитания на мечки, за да не ги привличат.„Мечките са индикаторен вид, който стои на върха на хранителната верига. Състоянието на техните популации показва състоянието на цялата екосистема. Ако позволим да бъдат унищожени тези инженери на екосистемата, ще променим средата, в която живеем. Да не забравяме, че чрез хранителните си навици мечките разпространяват семена на растения и горски плодове, помагат за поддържането на популациите на елени и други видове животни. Затова кафявата мечка е включена като приоритетен вид в Червената книга на Република България, а незаконното ѝ убиване се третира като престъпление по Наказателния кодекс“, коментира Нада Тошева, ръководител програма „Опазване на видове“ във WWF.Близо двадесет години WWF работи в България за опазване местообитанията на дивите животни, които съхраняват и безценните ресурси на природата.Всеки от нас също може да бъде природозащитникГолямата мисия на WWF е да изгради бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата. В което те я опазват и полагат грижи за нея, а тя поддържа живота на Земята чрез своите екосистемни услуги. Всеки може да стане част от каузата на WWF, като подари час на природата на wwf.bg/earth-hour. В момента България е на четвърто място в света и първо в Европа, като българите сме подарили над 1000 часа на планетата. След Часа на Земята WWF ще изтегли на случаен принцип десет от участниците в природозащитните инициативи и те ще получат тематична награда. WWF със специална изненада за любителите на природатаТази година за първи път у нас ще отбележим празника на природата с две благотворителни кинопрожекции. WWF и Cinema City ви канят да се насладите на хитовата анимация Кунг-фу панда 4.Прожекциите ще се състоят точно в навечерието на Часа на Земята, който тази година ще честваме на 23-и март: първата ще бъде в зала 3 на Cinema City Парадайс от 11:00 ч., а втората – в зала 7 на Cinema City Мол София от 13:30 ч. Приходите от прожекциите ще бъдат дарени на WWF в подкрепа на работата им по спасяване на още мечета-сираци и завръщането на добре познатите Никола, Анета и Мишо у дома.А очарователният По ви очаква само в кината с Кунг-фу панда 4.Станете част от каузата на WWF! ... още »
Памет | MemoryПочитателите на Джесика Частейн ще могат да я видят в новия филм на мексиканския режисьор Мишел Франко „Памет“ (Мексико-САЩ-Чили), който получи приза за най-добър актьор на фестивала във Венеция ‘23 за вълнуващото изпълнение на Питър Скарсгард. Историята проследява трансформацията в живота на Силвия, след като Сол решава да я последва до дома ѝ след срещата на гимназиалния им клас. „Исках да направя филм за хората, които живеят извън обществените рамки. Тяхната неспособност да се съобразят с очакванията на другите често се корени в събития, които съществуват само в спомените им. Понякога самото им маргинализиране предлага бягство от сенките на миналото и шанс да изградят живот в настоящето. Въпросът е дали могат да избягат от тези сенки“, споделя Мишел Франко.ОЧАКВАМЕ ви в кино “Люмиер”, 19 март,начало на прожекцията 20:30 часаОтвъд мъглата | Beyond the Fog„Отвъд мъглата“ на младия японски автор Дайчи Мурасе пренася зрителите в едно тихо японско селце. В тази интересна в миналото туристическа дестинация живее 12-годишната Ихика, а нейното семейство в продължение на няколко поколения се грижи за една страноприемница. Оцеляването на този специфичен семеен бизнес се оказва в опасност, когато дядото изчезва и за момичето и майка й настъпва време за промяна. Сценарист и режисьор на своя пълнометражен дебют, с изпълнителен продуцент легендата Наоми Кавасе, Мурасе учи режисура в Киото, а първият му късометражен филм „Forget But“ е прожектиран в паралелната късометражна програма в Кан през 2019 година. ОЧАКВАМЕ ви в кино “Одеон”, 19 март,начало на прожекцията 20:30 часа ... още »
Прекрасни дни | Perfect DaysАко случайно пропуснете „Прекрасни дни“ на Вим Вендерс - със сигурност ще съжалите! В Кан филмът бе номиниран за „Златна палма“, бе му присъдена наградата на Екуменическото жури и Коджи Якушо получи приза за най-добър актьор. Творбата бе сред претендентите за Оскар за най-добър международен филм. Сюжетът проследява един чистач на тоалетни в Япония, който пътува между различните си работни места, а саундтракът на живота му е съставен от класическа рок музика, подбрана лично от Вендерс.ОЧАКВАМЕ ви в кино “Люмиер”,начало на прожекцията 18:00 часаОтвлечен | KidnappedВ основата на сюжета на „Отвлечен“ на италианския доайен Марко Белокио е истинската история на едно еврейско момче – през 1858 година папските власти в Болоня го отвличат от семейството му. Фанатизираните членове на инквизицията вярват, че родителите ще „пожертват“ тайно покръстеното от бавачката му дете, и се възползват от шанса да дадат урок на еврейската общност. Момчето е отгледано като яростен привърженик на католицизма и приема мисията да бъде свещеник. Майсторът-режисьор Белокио създава завладяваща политическа криминална история, която разкрива тиранията, фанатизма и злоупотребата с власт в католическата църква.ОЧАКВАМЕ ви в Cine Grand Park Center,начало на прожекцията 19:00 часаВинаги и завинаги | Forever-ForeverПредставен за първи път във Венеция, украинско-нидерландската копродукция „Винаги и завинаги“ на Ана Бурячкова бе удостоена с наградата за най-добър филм в Котбус в края на 2023 година – „за неговата завладяваща история за съзряването, която пресъздава сътресенията в държавите от Източния блок през 90-те години в един автентичен, вълнуващ и умело построен разказ.“ Бунтовните млади хора, които растат в Киев в края на ХХ век, се опитват да открият любовта, сексуалното пробуждане и някои жестоки игри, в които никога няма истински победител.ОЧАКВАМЕ ви на четвъртата прожекция в конкурса “Тийн” в Euro Cinema,начало на прожекцията 18:00 часа!Старият дъб | The Old OakНосител на наградите на публиката за най-добър филм от фестивалите в Локарно, Валядолид, Палич, Гент, Съдбъри и Калгари, номинираният за „Златна палма“ „Старият дъб“ е най-новият и – по думите на легендарния британски режисьор Кен Лоуч – последен негов филм. 87-годишният творец в продължение на 44 години представя в различни програми в Кан 18 от своите 30 игрални филма, получава 16 награди и е един от двукратните носители на престижната „Златна палма“ – за „Вятърът в ечемичените ниви“ и „Аз, Даниел Блейк“, както и на почетна „Златна палма“ за своя принос към изкуството на киното. Авторът отново си партнира със сценариста Пол Лавърти, с когото работят по „Аз, Даниел Блейк“ и „Извинявайте, че не ви намерихме“. „Старият дъб“ е специално място – последната кръчма, останала в града, последното място, на което хората могат да се срещнат в една бивша миньорска общност, поела по пътя на упадъка вече повече от три десетилетия. Собственикът на кръчмата ТиДжей Балантайн (Дейв Търнър) се опитва с последни сили да задържи любимото си място, но животът се усложнява още повече от факта, че в заведението започват да се решават ожесточени спорове, особено след пристигането на сирийски бежанци, за които никой никого не е предупредил… „Старият дъб“ е трогателна драма, в която главни герои са изключително раними хора, изпълнени с надежди…ОЧАКВАМЕ ви в Cinema City Sofia,начало на прожекцията 19:00 часа ... още »
Френски институт - зала “Славейков” * 20:00 часа Дискусията започва в 18:30 часа, непосредствено преди прожекциятаВ „Нашето тяло“ (Франция), номиниран за най-добър документален филм на Берлинале ’23, френската документалистка Клер Симон наблюдава ежедневието в гинекологичното отделение на държавна болница в Париж. В процеса на работа тя конструира отговор на въпроса какво означава да живееш в женско тяло, заснемайки разнообразието, особеността и красотата на пациентките във всички етапи на живота. Чрез тези многобройни срещи специфичните страхове, желания и борби на тези хора се превръщат в здравните предизвикателства, пред които сме изправени всички ние, дори и самата режисьорка.„Интимен, трогателен и интелигентен документален филм, посветен на женското здравеопазване“, според Джесика Кианг от „Variety“. „Чудесен и смайващ. „Тур де форс“. Интимно епично. Емоционално. Филмът на Симон потапя зрителя в своеобразен жизнеутвърждаващ еликсир, който ни напомня, че да си жив е възвишен лукс“, обобщават във филмовото издание „Slant“.Важни филми се състезават за наградата в нашия Документален конкурс - не ги пропускайте! ... още »
Кино “Одеон” * 18:00 часаЮпитер“ (Германия) разказва за семейството на една тийнейджърка, което членува в секта, гарантираща спасение и живот на петата планета в Слънчевата система. Спомените за трудното минало на момичето и родителите й трябва да я поведат по пътя към правилното решение – дали да ги последва, или да открие собствен път на планетата Земя. За основа на дебютния филм на германския режисьор Бенджамин Пфол служи неговият дипломен късометражен филм, който носи същото заглавие. Пфол учи режисура в Мюнхен, като междувременно пътува със стипендии за обучение в Аржентина и Тунис. Не пропускайте филмите в Международния конкурс, представени от техните автори пред публиката на 28-ия София Филм Фест! ... още »
Кино “Одеон” * 20:30 часаНа главния площад на миньорски град се издига кръст със статуя. Тя изобразява светец, смятан от местните миньори за техен закрилник. Един ден кръстът е свален за ремонт, а статуята изчезва. Когато впоследствие сред жителите се появява мистериозен непознат, за тях няма съмнение кой е той…В третия си филм, сатирична притча за светец, който слиза от кръста, за да заживее сред смъртните, Тинатин Кайришвили задава въпроса – в какво точно искат да вярват хората. Дали светците имат по-голямо значение като неодушевени символи, или могат да съществуват като живи човешки същества? Внимателно композираните от опитния български оператор Крум Родригес черно-бели кадри подчертават потискащата атмосфера в миньорския град, както и абсурдността на възникналата ситуация. “Гражданинът светец” е копродукция между Грузия, Франция и България (Борислав Чучков, “Chouchkov Brothers”). ... още »
Кипърският филм „Африканска звезда“ на сценариста и режисьор Адонис Флоридес пресъздава историята на три жени от различни поколения. Разказът започва през 2008 година, когато внучката Кристина търси отговори за миналото на семейството си, докато историите на майката – през 1967 година и на бабата – през 1945 година, се разгръщат и разкриват неочаквани факти. Животът на жените е трагично преобърнат от постъпката на един мъж, който се поддава на изкушението…Не пропускайте световната премиера на филма, представен лично пред българската публика от неговия режисьор Адонис Флоридес в София! ... още »
