Биографичната драма на Маргарете фон Трота е посветена на връзката между австрийската поетеса и писателка Ингеборг Бахман и швейцарския драматург и писател Макс Фриш.
Едновременното съществуване на любовта и подозрението е най-дълбоката неизказана истина в новия филм на фон Трота и нейната най-голяма сила е способността на режисьорката да изведе този парадокс в отношенията между мъжете и жените. Творбата е номинирана за „Златна мечка“ на Берлинале 2023.
🎯 МАРГАРЕТЕ ФОН ТРОТА 🎬 Легендарната германска режисьорка е родена през 1942 година в Берлин. След като завършва Мюнхенското училище по драма, започва да работи за различни немски театри. През 1972 година получава наградата на Германската критика за ролята си във филма на Фолкер Шльондорф „Strohfeuer“. „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1975) е режисьорският ú дебют, заснет заедно с тогавашния ú съпруг Шльондорф (с когото живеят между 1971 и 1991 година). Кариерата ú е белязана от куп награди, превърнали я в най-успешната жена режисьор в Германия. Сред тях са наградите на УНИЦЕФ и СИГНИС за „Роза Люксембург“, както и „Златен лъв” и наградата на ФИПРЕССИ за „Оловно време“. Номинирана е за „Златна мечка” и печели приза OCIC – Специално поощрение за „Чиста лудост“. С номинация за „Златна мечка“ е и най-новият ѝ филм „Ингеборг Бахман – пътуване в пустинята“
Към края на 16-те години между „Моята голяма луда гръцка сватба“ и продължението й – и двете копродуцирани от Рита Уилсън, актрисата направила смел ход в промяна на кариерата си. Тя започнала да пише и песни. „Чудих се дали е възможно да напишеш песен, ако не знаеш да свириш на какъвто и да е инструмент,“ споделя Уилсън. Приятелката й – музикантката Кара ДиоГуарди й казала, че е възможно и оттогава Уилсън прописала. Последната й песен - "Even More Mine", можем да чуем на финалните надписи на „Моята голяма луда гръцка сватба 2“. Уилсън вече е работила с Нейтън Чапман и Даръл Браун. Тя дори поканила двамата у дома, за да композират заедно. Тогава и Том Ханкс си дошъл от снимки и се свил на дивана с кучето, за да слуша как върви мелодията. „От време на време вдигаше ръка и отсичаше: „О, това беше много красиво,“ обяснява Браун. „Когато има друг в стаята, ти се притесняваш, но Том само допринесе за мелодията,“ обобщава Чапман. Вероятно защото песента е за „двама, които винаги ще се подкрепят, дори нещата да не са перфектни“. ... още »
Натали Портман, която очаква номинация за „Оскар“ за изпълнението си в „Джаки“ на Пабло Лараин, нямала много време за подготовка за филма и затова се захванала с всичко наведнъж – работа по диалога с инструктор па актьорско майсторство, четене на биографии, търсене на видеа в Ютюб и прочее. Ролята е изключително трудна, не само защото е на истинска фигура, но и защото в рамките на филма през главата й минават много и различни мисли, а и защото през цялото време трябва да е на показ. „По време на работата с Пабло, който има невероятен творчески подход, се чувствах много спокойна да споделям идеите си – казва актрисата. – Във всеки момент пробвахме различни неща. Пабло искаше да покаже Джаки най-вече като човешко същество и мисля, че в това успяхме, защото не само тя, но всеки един от нас трябва да играе различни роли в различните ситуации в живота ни.“ ... още »
Дев Пател споделя, че „най-голямо влияние в живота ми ми е оказала майка ми, затова, когато прочетох сценария за „Лъв“, знаех, че ще заснема този филм в нейна чест.“ Както вече сме ви споменавали, филмът разказва истинската история на Сару Бриърли, който търси истинската си майка години след като е осиновен в Австралия. Актьорът се отдал със сърцето си на проекта, за който се подготвял в продължение на осем месеца. „Сару има две силни фигури за пример в своя живот – австралийската си майка, играна от Никол Кидман и индийската си майка, играна от Приянка Боуз – обяснява Пател. – Той знае, че може да разчита на двете за всичко.“ ... още »
За това как боравенето с хладно и огнестрелно оръжие трябва да се превърне в отработен и естествен жест, за пехливанлъка и начина по който се отразява на физиката и походката, за овладяването на труднодостъпните терени и начин на живот, ще разкажат актьорите от „Воевода”: Валери Йорданов, Леарт Докле, Петър Генков, Владо Зомбори, Димитър Селенски и Зорница София. Защо именно този начин на подготовка за снимки им носи спокойствието и силата да преследват само актьорските си задачи, без да чувстват неудобствата и тежките условия, чуйте от самите тях в „Хайдушки записки” 2 – разказ, за това което режисьора нарича тренировъчен лагер.От своя страна актьорите минали тази „хайдушка казарма“ дават едно рамо на инструкторите си всеки следобед от лагера, който е посветен на репетиции, тъй като повечето инструктори са били вече избрани за роли във филма. Един обмен от актьори към инструктори и обратното довел до превръщане на екипа на филма Воевода сам по себе си в чета. ... още »
Очевидно единствената мистерия, която Шерлок не може да разгадае, е тази на бащинството. От първите разпространени кадри от четвъртия сезон на „Шерлок“ става ясно, че Уотсън е станал баща, а Шерлок не е много щастлив от този факт. Или поне така изглежда Бенедикт Къмбърбач докато се е втренчил в малкото същество, стоейки зад родителите му, играни от Мартин Фрийман и Аманда Абингтън. Според прес съобщението точно това е голямото събитие в сезон 4, който би трябвало да се появи във Великобритания в началото на януари догодина. Но да не забравяме, че това не е семеен филм, а криминален – налице в един от кадрите е и злодеят Кълвъртън Смит на Тоби Джоунс, който ще тормози Шерлок. ... още »
От снимачната площадка на „Пасажери“ Дженифър Лоурънс и Крис Прат споделиха, че филмът не прилича на нито един от тези, в които са се снимали до момента. „Той е специално преживяване, защото всички работихме по него със страст,“ казва 26-годишната Лоурънс. Докато героите на двамата се опитват да разберат какво не е наред с космическия кораб, на който са на мисия, те обитават декори в съвсем реални размери. Корабът Авалон е пететажен и е дълъг една миля. Дизайнът му е подобен на луксозен круизен кораб. Декорът е построен в пет павилиона в Атланта, като един от тях само е голям колкото огромен мол. „Декорите, които екипът е построил, ме оставиха със зяпнала уста,“ споделя Прат. Лоурънс споделя нещо, което не знаем за Прат: „Той е най-големият работяга, който някога съм виждала.“ ... още »
Голямата награда за най-добър пълнометражен документален филм от фестивала в Амстердам беше присъдена на „Няма къде да се скриеш“ (“Nowhere to Hide”) – норвежко-шведската копродукция на режисьора Зарадаст Ахмед. Тя разказва за преживяванията на медицинската сестра Нори Шариф, който е работил в болница в Джавала – част от Триъгълника на смъртта в централен Ирак. Той е бил там от времето, в което американската армия се изтегля през 2011 г., докато е принуден да избяга от там с идването на Ислямска държава през 2014. Според журито този филм е едновременно „прекрасен за гледане и необходим да бъде видян от света“. Фестивалът се закрива на 27 ноември, когато ще бъде връчена и наградата на публиката. ... още »