Вилньов мисли много върху дизайна на Абат и Костело, двете извънземни същества, които срещаме в ПЪРВИ КОНТАКТ. „Абат и Костело са двама от главните герои, - обяснява режисьорът. - Те са извънземните, които Луис Банкс и Йън Донъли срещнат в камерата вътре в космическия кораб. Бях много смирен докато се опитвах да изработя визията на пришълец. Голямо предизвикателство е да се опита да се създаде нещо, което не е направено преди. Исках те да имат огромно, силно присъствие, като кит.“
„Исках да предават усещането за близост до огромен звяр под водата, - продължава Вилньов , - където чувствате много по-силен интелект и присъствие. Сходно е и усещането, когато сте в близост до слонове. Ако срещнете слон в дивата природа, те имат много силно присъствие, инстинктивна присъствие и дълбок интелект. Това е, което аз търсех в дизайна на извънземните. За това за мен не бе важно извънземните задължително да имат очи, исках да се усеща присъствието им, дори ако не сме имали силна връзка с тях в началото.“
Въпреки, че никой отвън освен Банкс, Донъли и военните не са виждали в действителност извънземните, самото им присъствие на Земята създава екзистенциална криза за много хора. „Идеята е, че ако космически кораби акостират на различни места на Земята, обществото ще побърка по целия свят.“ - обяснява Вилньов.
Вилньов се обръща към художника Карлос Хуанте, за да му помогне за създаването на външния вид на извънземните. „Избрах да работя с художник, когото много обичам, - обяснява Вилньов. - Погледнах няколко портфолиа и паднах на Карлос Хуанте, който е работил с Ридли Скот за Прометей и други филми. Чрез неговото творчество усетих, че той притежава онова, което търсех: душа, присъствие, мистерия, и много оригиналност. Фигури, които никога не бях виждал. Непоказвани в киното извънземни. За мен най-трудното нещо, което някога съм направил през живота си, бе да се опитам да създам нова форма на живот.“
Вилньов казва, че е черпел вдъхновение за извънземните от китове, октоподи, паяци и слонове. „Исках пришълците да бъдат сюрреалистични същества, които идват от света на сънищата, на кошмарите. В това отношение имахме успех. „Получи се една амбивалентност - дали са приятелски или враждебно настроени?“ Техните движения и тела също са умишлено оставени за свободна интерпретация и постепенно се разкриват с течение на историята.
„Това е изследване на поведението, - продължава Вилньов. – Пришълецът е представител на Смъртта, и имаше конкретни кадри, където исках извънземното да изглежда като смъртна заплаха. Има такова чувство в края на филма. Изминахме дълъг процес на изготвяне на образите им, докато стигнем до странната им форма. Исках също публиката да открива извънземните стъпка по стъпка през филма, не от пръв поглед, така че бавно да се обременява все повече и повече от тяхната структура и тяло.“
„Не обичам да работя със зелен екран, споделя Вилньов относно предизвикателствата, с които се е сблъскал от гледна точка на сценографията. Затова се е опитал да сведе до минимум използването на визуални ефекти, и до колкото е възможно да създаде физически преживявания на актьорите. - Не обичам актьорите да бъдат в контакт с нещо, което не съществува. Харесва ми да бъда заобиколен от истински неща.“
|
