|
"Кристофър Плъмър бе първият, когото взехме," обяснява Гилиъм. "Той е велик актьор. Той е сценичен, на нужната възраст е и е огромна звезда. Дъщеря му Аманда Плъмър работи с мен в "Кралят на рибарите" и между него и истинската му дъщеря има интересна връзка. Най-фантастичното у Кристофър е, че чувството му за театралност бе идеално за героя, както и фактът, че постоянно искаше да намери хумористичното в героя.
"Аз играя героя от заглавието," разказва Плъмър. "Тери Гилиъм ми се обади изненадващо и каза "Искам да изиграеш моя заглавен герой – един чудесен старец." Помислих си, че ми звъни, защото са останали твърде малко възрастни актьори, които още могат да говорят – и аз съм един от тях. Всяка година имам все повече късмет, защото те стават все по-малко, и докато съм жив ще мога да играя. Затова казах "да".
Не зноя какво направих с Парнасъс. Той бе доста мелодраматично написан на места, затова като видях колко е цветни са декорите и съществата във филма, реших да изиграя ролята по-скоро неподвижно и самовглъбено, вместо външно мелодраматично. Мисля, че се получи, защото той изпитва вътрешна тъга – поради факта, че е предал дъщеря си на дявола. Смятам, че това го балансира – филмът не е просто глупава фантазия. Той си има мрачна и трагична страна, която трябва да бъде по лек начин, но все пак я има."
Гилиъм продължава: "Един холандски аниматор искаше да се свърже с Том Уейтс (когото смятам за най-великия музикален поет на Америка) и ме помоли да му предам негов сценарий. Това бе първия ми контакт с Том от няколко години. Той отказа на моя приятел, но ме попита дали имам нещо за него. Отвърнах му, че имам една интересна роля в новия си филм – и това беше всичко. Казах "имам роля", а той каза "Ще участвам". Дори без да е прочел сценария."
"Аз играя дявола," обяснява Уейтс. "Не играя някой дявол и някой, който е зъл, а самият дявол. Това е любопитна главоблъсканица – как да изиграеш дявола? Как да представиш толкова огромен архетип? Най-накрая осъзнах, че трябва да изиграя моя собствен дявол. Надявам се, че се получи това, което Тери очакваше. Дано съм надхвърлил очакванията му. Не съм сигурен дали го направих, но се надявам да съм успял."
"Когато търсехме нашата Валентина, Айрийн Лем, която набираше актьорите за филм, каза "Трябва да видите Лили Коул"," спомня си Гилиъм. "Направихме малък екранен тест и бинго. Търсех човек, който може да изглежда забележително, но и да може да изглежда на 16 години. Когато започнахме снимките, помислих, че съм допуснал грешка с Лили, защото тя бе доста неопитна, а бе заобиколена от огромни актьори. Но тя отвърна на предизвикателството, и ставаше все по-добра. Крайният резултат е едно прекрасно изпълнение."
"Върн Тройър го взехме доста рано," казва Гилиъм. "Той имаше кратка поява в "Страх и омраза" – за две секунди. Реших, че при трупа от необичайни хора, обикновен дребен човек не е достатъчно добър – трябваше ни най-дребния. Но не го взехме само заради ръста му. Познавам отношението на Върн. Той бе идеалния за Пърси, защото Пърси е циничен, остроумен и непукист. Върн е същият."
Трой се съгласява: "Имаме много от мен в този герой. Той е криво копеле. Саркастичен, циничен и не му дреме от нищо. Много ми хареса да играя тази роля. Ако можех, бих я изиграл пак. Харесвам предизвикателствата. Не мисля, че Тери е твърде взискателен, защото когато снимаме една сцена, искаме да има пълния ефект. Наслаждавам се на режисирането на Тери. Той знае какво иска и има много страхотни идеи."
Според Гилиъм: "Хийт Леджър бе тук в Англия за работата по "Черния рицар" и бе довел един общ приятел, който бе направил рисунките по "Братя Грим". Те правеха анимиран видеоклип и се нуждаеха от място, където да работят. Предложих им Пиърлес (нашата компания за специални ефекти). Един ден бях там за да покажа моите рисунки на хората, които работеха по предпродукцията, и там бяха Хийт и Даниел. Започвам да обяснявам поредицата, и в един момент Хийт ми бутна бележка, на която пишеше "Може ли да изиграя Тони?" Той бе виждал сценария, но не го бях помолил да участва. "Сериозно ли питаш?" казах му аз. Той отвърна "Напълно, защото искам да видя този филм." След включването на Хийт мислех, че нещата ще станат лесни, че парите ще потекат – но не се оказах прав.
Започва следващият етап от съвместното пътешествие на Гилиъм. "Репетициите бяха интересни, защото актьорите се опитваха да открият своите герои, но най-чистият от тях бе Кристофър. Започвахме сцена по сценария, аз казвам "Парнасъс сега ще слезе по стълбите", а Кристофър отвръща "Не мисля, че Парнасъс трябва да влезе от там". Питам "Защо", а Крис отговаря "Той просто ще стои без да прави нищо". Великият театрален актьор винаги знае как и кога да не влиза на сцената.
Навлизах с напипване във филм, повече от обичайното. Голяма част се дължеше на ентусиазма и енергията на Хийт, както и на новите идеи, които струяха от него. Аз гледах и си мислех "Да ги използваме". Винаги съм казвал, че аз не съм режисьора, а филтъра. Не ми пука чия е идеята, стига да е най-добрата. За щастие, аз съм този, който избира коя е най-добрата идея.
Интересното е, че когато Хийт почина, Андрю успя да запълни част от вакуума, оставен от Хийт. Неговите импровизации бяха гениални и много смешни. Той каза, че не знаел, че може да играе комична роля, тъй като дотогава играл само напрегнати и сериозни герои. Беше изумително да се наблюдава как нещата се разрастват, сякаш филмът се прави сам."
Продуцентите са въодушевени от актьорския състав. "Най-важното е когато актьорът вдъхва живот на ролята," казва Самуел Хадида. "Страхотно е да има визуални ефекти, но не емоцията може да бъде предадена само от актьорите. Тогава режисьорът се нуждае от специално умение – да открие най-добрите актьори за света, който е създал. Тери вижда искрата в очите им. Мисля, че той има невероятен талант. Той не само създава собствен свят, но и знае какъв е най-добрия начин да оживее този свят."
Световете на доктор Парнасъс:
Пресъздаването на фантастичната визия на режисьора върху лента става рожба на любовта на талантливия снимачен екип.
Близкият сътрудник на Гилиъм операторът Никола Пекорини участва в проекта от самото начало. "Най-много ми хареса поезията, която присъства в сценария. След като съм споделял последните десет години на страст и отчаяния на Тери, аз разбирам откъде дойде "Парнасъс". Изморен човек, който се опитва да просвети своите човешки събратя, да ги научи да оставят въображението си да полети, да приемат силата на мечтите като богатство, а не като тегло – Парнасъс е Тери. Сценарият е дете на годините битка срещу системата, на натрупано отчаяние в опит да се придаде форма на възвишени идеи.
За мен историята е фантастична сумарност от цялата артистична кариера на Тери. В нея може да откриете всички елементи, които присъстват по един или друг начин във всички негови предишни творби. Това е зрял сценарий и вярвам, че всички хора (надявам се, че са много), които обичат и ценят предишните творби на Тери, ще видят, че "Парнасъс" е апотеоз на изкуството на Гилиъм."
Майк Одсли, монтажист на филма на Тери "12 маймуни" десет години по-рано, също е чакал с нетърпение отново да работи с режисьора. Също като Никола, той участва в проекта от самото начало. "Аз върша много работа от началото, защото може би виждам разни въпроси, още преди филмът да е заснет. Заедно с режисьора, аз имам до голяма степен думата, но не и окончателната дума, какво ще остане на екрана. Затова моята цел е да сглобя това, което виждам като течение на историята и да я оркестрирам за зрителите – донякъде съм като диригент на оркестър. Работата ни по сглобяването и определянето на темпото е критична за изживяването на зрителите, докато гледат филма. Тук са смесени идеите за скорост, разбиране, изпълнения и подбор на изпълненията.
Основните предизвикателства в този филм са световете на син екран, или изкуствените светове, които създаваме зад огледалото. Материалът, който получавам, е отчасти готов. Всъщност, той е само частица от нужната информация. Затова трябва да започнем процеса по взимането на монтажните решение с парченцата, които идват, макар голяма част от визуалната информация да отсъства. Предизвикателството е доста голямо."
Дизайнерът на костюмите Моник Прюдом също е очарована да работи с режисьора. "Тери е отворен за всичко, което е интересно, и е много щедър в подхода си. Ако имаш идея, винаги ще те изслуша. Много се интересува от процеса – няма нищо окончателно.
Започваш с нещо, което наричам издирване и събиране. Имаш идеи, които може да свършат работа. Започваш да преглеждаш книги и образи. Тери също има любими образи, които иска да включи – ти издирваш и събираш от там нататък. Събираш дрехи – шапки, палта, шалове – и когато се появи актьорът, извайвате героя като скулптура. Винаги съм смятала, че работата ми е да улеснявам актьорите да открият своите герои. Костюмите трябва да подкрепят героя, или да създадат образа на героя, който ще бъде запомнен. Затова актьорът трябва да се чувства комфортно с този образ."
Човекът, който държи всичко под контрол, е дъщерята на Тери – продуцентката Ейми Гилиъм. "Чувствам се сякаш съм отговорна за всичко, а аз съм маниак на тема контрол и пазя проекта и особено режисьора, защото той е моя баща. Това е вторият ми филм като продуцент, и първият, в който участвам толкова активно.
Невероятно е как всичко си дойде бързо на мястото. Имаше нещо много специално, когато прочетох сценария. Паралелът между д-р Парнасъс и моя баща, както няколко души споменаха, е напълно реален за мен, най-голямата му дъщеря. Това ме заинтригува – и това бе началото на дълъг и понякога болезнен ангажимент за мен.
Да работя с баща си – няма по-добър – бе невероятно изживяване. Всички казват, че това е може би един от най-трудните филми, които можеше да направя, при всички върхове и спадове, кошмари и проблеми, които изживяхме. Да го постигна, да създадем нещо толкова магическо и зрелищно, с което всички участници много се гордеем – с болката, кръвта, потта и сълзите – това бе нещо изключително и много приятно."
Тя отдава почит на нейния колега, номинираният за Оскар канадски продуцент Уилям Винс, който изгубва битката с рака скоро след завършването на филма във Ванкувър. "Беше невероятно да бъда копродуцент с Бил и да открия човек, който искаше да осъществи тази мечта. Да има някой, който ме подкрепя и вярва в мен, да има някой, с когото да работя и от когото да се уча – това бе изключително. Той много ми липсва."
Да продължиш напред:
На 22-ри януари 2008, по време на кратък престой в Ню Йорк докато продукцията се мести от Лондон във Ванкувър, Хийт Леджър умира от случайна предозировка на предписаните му лекарства.
Опустошеният Тери Гилиъм незабавно взима решение да прекрати проекта. "Не знаех как ще продължа напред. Бях прекалено объркан, за да измисля какво да правя. Но всички около мен ми казваха, че трябва да продължа. Всички даваха насърчения и идеи. Решението с магическото огледало бе очевидно, тъй като вече бяхме заснели повечето от сцените с Хийт от тази страна на огледалото, но големият въпрос бе дали един човек да поеме ролята нататък или не. Вече усещах, че не може да е само един – тежестта бе твърде голяма, затова трябваше да вземем няколко човека, ако бе възможно. Пренаписах сценария доста бързо. Имах само няколко дни да измисля убедително решение. За щастие, идеи имаше в изобилие – и добри, и лоши.
Нямаше много за пренаписване – по-скоро бе въпрос на жонглиране и пренареждане на сцените, в които Хийт смяташе да участва, за да видим дали може да използваме дубльор или някакъв кинематографски трик. Загубата на Хийт създаваше ситуация, която изискваше хитри решения, което ме притисна да направя всякакви неща, каквито не влизаха в първоначалните ми намерения. Например, променихме ролята на пияницата Мартин в началото на филма, за да бъде изигран от двама актьори. Това наложи принципа, че хората може да се сменят от двете страни на огледалото. Тогава започнах да звъня на мои приятели и на много хора, които бяха близки с Хийт.
Така тримата герои – Джони Деп, Колин Фарел и Джуд Лоу – дойдоха във Ванкувър да изиграят различните превъплъщения на Тони, героят започнат от Хийт Леджър. Тяхната готовност да спасят филма и последната изява на Хийт бе изключителен акт на щедрост и любов. Красив и рядък момент в нашата индустрия, и като резултат на тяхното участие, филмът стана още по-специален, още по-изненадващ, още по-забавен. Дори още по-магически.
Трябваше да направим голяма стъпка, за да разрешим проблемите, създадени от ненавременната смърт на Хийт, но благодарение на Парнасъс и неговия театър, ние имахме магическо огледало, и когато влезеш в него, нещата можеше да бъдат различни – те ставаха по-необикновени, по-чудесни. И така направихме тази стъпка. Всеки път, когато Тони, героят на Хийт, минаваше през огледалото, той ставаше различно превъплъщение, изиграно от различен актьор. Беше прекрасно да видиш какво внасят в ролята Колин, Джони и Джуд. Тони стана дори още по-сложен герой, и смятам, че в резултат на това, зрителите ги очаква още по-бурно пътешествие.
Ейми Гилиъм – след като е взето решението да се продължи с филма – се бори лудо да запази натрупаната инерция. "Докато Тери бе в Лондон, за да промени сценария, аз прекарах три шантави седмици в Лос Анжелис. Всички искаха проектът да бъде завършен, по много причини – заради Хийт, заради Тери, заради всички участващи в него. Екипът не искаше да спре, не искаше да се предава, защото те бяха влюбени в това, което вършеха, и бяха горди с постигнатото. Аз също съм много, много горда с филма и с всички, които участваха в него, защото без техния ентусиазъм и мотивация нямаше да успеем."
Нейният колега продуцент Самуел Хадида споделя гордостта й от отдадеността на всички участващи. "Те знаеха, че този филм е важен за всички. От благословията на актьорите, които се включиха, до отдадеността на снимачния екип – това не е просто филм; всички бяха твърдо решени да го завършат. Бяхме прави да вземем решението да продължим, защото Тери бе създал нещо уникално."
"Хийт бе с нас през цялото време," отбелязва Гилиъм. "Неговата енергия, неговата гениалност, неговите идеи... трагедията на неговата смърт и творческите решения, които това ни принуди да вземем... са причините това наистина да е филм от Хийт Леджър и приятели."
|
