Обработването на мрамора:
През ноември 2006, Тери Гилиъм и Чарлз Макеон започват работа по сценария, който е третото им сътрудничество след "Бразилия" и "Приключенията на барон Мюнхаузен".
Гилиъм решава отново да напише нещо оригинално, след няколко проекта, базирани на чужди сценарии или адаптирани от книги. "Бе хубаво да видя, че още можем да го направим лично от самото начало," обяснява той. И започва да изследва запасът си от неизползван материал – различни идеи, някои от ненаправени филми, които лежат в някое чекмедже – и преценява кои от тях може да използва.
Той искал да изследва идеята за пътуваща театрална трупа, базирана в съвременен Лондон, който обикалят из екзотични и фантастични светове. Гилиъм създал и централния герой като човек, който е отчасти изгубен, извън своето време, извън синхрон със своята публика, който не иска повече да слуша историите, които разказва. А името Парнасън идва от Макеон. "Това си е неговото приключение. Не бе напълно доизяснено, но в съзнанието на Тери всичко бе ясно. Двамата доразвихме Парнасъс като шаман от Изтока. Не мисля, че той бе такъв в самото начало."
Следващият етап бил размяната на идеи, макар че Гилиъм признава, че те не са били планирани. Макеон почувствал, че изборът е много важен в този филм – влизането в световете включва поредица от избори, които управляват живота на героите. Двамата писатели разменили доста имейли. "После пак седнахме заедно," казва Гилиъм. "Разгледахме всичко, и малко по малко, нещата си дойдоха на мястото. Нямаше някаква наложена форма – просто чукахме по големия мраморен блок, докато издяламе нещо красиво от него."
"Това бе непрестанен процес," казва Макеон. "Ходехме напред-назад, в един момент спряхме, когато стигнахме края на сценария, и обсъдихме накъде отиваме и докъде сме стигнали."
Според Гилиъм "Това бе като тенис мач. Подхвърляхме идеи напред-назад, и полека нещата се развиха. Имаш идеи, започваш да ги включваш – и от това се получава история. Радвам се, че работих отново с Чарлз – доста време бе минало от "Мюнхаузен" насам."
"Не мисля, че в края се получи това, с което започнахме," признава Макеон. "Може би доктор Парнасъс е доста близо до началните идеи, но другите герои се промениха с течение на времето. Със сигурност Валентина, дъщерята на Парнасъс, се промени най-много. Другите герои също бяха изменени, когато не вършеха нужната работа.
Темата за въображението е централна – важността на въображението за това как живееш, как мислиш и така нататък. Това е основна тема на Тери. Понякога той взима чужди сценарии и книги, и ги прави собствени, но си личи, че това са филми на Тери Гилиъм. Но този филм е повече от другите, които е направил напоследък. Това е повече филм на Тери Гилиъм, отколкото сме виждали напоследък. Тери винаги влага огромна енергия, но трябва да си заслужава труда му. С "Бразилия" беше така, до голяма степен и с "Мюнхаузен". Тери даде 120 процента от себе си в този филм."
"Не съм сигурен чия автобиография е това," признава Гилиъм. "Мислех, че е донякъде свързана с моята, но вече не съм сигурен. Това е за борбата на творците, на авторите. Те се опитват да вдъхновяват другите, окуражават ги да отворят очи, да оценят истината в света, но повечето от тях нямат успех. Това е реалността.
Прехвърлянето на сценария върху лента:
"За първи път от доста време нарисувах историята за филм," спомня си с радост Тери Гилиъм. "Затова ми хареса толкова. Сякаш се върнах към ранните си филми, където лично рисувах всичко. Това е не по-малко вълнуващ процес от писането на сценария – рисуваш картинки. Сценарият се трансформира, става различно нещо. Повече не чета сценария. Ние го пренаписваме, на базата на това, което съм нарисувал. Създаваме модели, използваме компютърна анимация, смесваме всичко – опитваме се да объркаме хората, за да не разберат как сме създали нашия свят. Все едно правим фокуси."
Ейми Гилиъм прави първите си стъпки като продуцент, работейки с носителя на Оскар Уилям Винс, когато чува, че баща й пише нов сценарий. "След като работих 12 години във филмовата индустрия и след като се изкачих нагоре, едно от най-големите ми желания бе един ден да продуцирам филм на моя баща," спомня си тя. "Когато прочетох сценария му, той бе всичко, с което съм израснала – въображение, приключения. Тери се опитваше да намери финансиране, и аз си казах, че искам да го направя, че това ще бъде изумително постижение. Бил Винс видя моето вълнение и страст към този проект. Той е от хората, които като повярват в някого или в нещо, помагат с всички сили за осъществяването."
Самуел Хадида се присъединява към Бил и Ейми като продуцент, след като е разпространявал "Братя Грим" на Гилиъм във Франция. Той вече е бил впечатлен от сценария, но останал изумен от рисунките, които Тери създал като илюстрация на своята визия. "Това ни помогна да видим какво се опитва да постигне той. Филмът бе много визуален, с много специални ефекти. Радвам се, че всички бяхме на едно мнение. Той бе създал света с рисунките, и видяхме къде точно иска анимация, как ще изглежда филма – беше огромно предизвикателство."
"Дизайнът на театъра вероятно носи началото си от кукления театър на Полок в Лондон," спомня си Гилиъм. "За дизайна на външността, имахме книги с окултни символи на Робърт Флуд. Не разбирам какво означават и половината от тях, но те създават идеи, и започнахме да ги поставяме върху театъра. Има змии, дяволи, зли очи, пентаграми, всякакви неща – може би смес от всеки вид окултен символизъм създаван някога. Средновековната иконография е полезна за въображението. Алхимиците се опитвали да опишат света, космоса, да придадат визуален, философски смисъл на всичко. Не е по-различно от съвременната реалност.
След като завършихме снимките, знам за какво е филма по-добре, отколкото когато с Чарлз го пишехме. Понякога имам чувството, че правя филм, за да разбера какво точно създавам. Знаехме, че имаме две враждуващи фракции – човек, който може би е дяволът, и човек, който може би е Господ, но те не са това, те са по-ниско, те са демиурзи. Парнасъс ви предлага шанса да разширите въображението си, но това не означава, че пътуването ще бъде лесно или приятно. И направихме всички избори, които предлага Парнасъс, да означават – ако направите правилния избор – че постигате някаква форма на просветление, но пътят ще бъде труден. Лесният път винаги е с г-н Ник. По време на писането, често променяхме какво продава г-н Ник. В окончателната версия, той продава идеята за страха и несигурността. Той си играе със слабостите, докато Парнасъс разчита на факта, че някои хора са силни и склонни да рискуват.
Тони казва за Парнасъс "Ако той има силата да контролира хорските съзнания, защо не властва над света?" Антон отговаря с реплика, която винаги съм харесвал: "Той не иска да властва над света. Иска светът сам да се управлява." Поемете отговорността. Важно е да се представят такива идеи."
|