„Нийл Бломкамп е южноафриканец и това помага да видим историята от уникален ъгъл” – казва Питър Джаксън.
Кинаджийте от самото начало искали да заснемат „Сектор 9” в Йоханесбург, Южна Африка. Всеки друг космополитен град би свършил работа, но Йоханесбург притежава уникалния привкус на Африка, до болка познат на Бломкамп, извор на неговото вдъхновение. „Мисля, че ще бъде изключително трудно да постигнем ефекта на Йоханесбург някъде другаде” – казва Бломкамп. „Там има толкова живи детайли, мръсотията, бодливата тел, бурените. За да бъде въздействаш един филм, аз мисля, че човек се нуждае именно от такова ниво на замърсеност и реалистичност.”
Всъщност, според Шарлто Копли режисьорът не се поколебал много, когато се чудел дали наистина е необходимо да снимат в извън-градските райони. Коупи, който играе в много от тези сцени казва бързо: „Да, казах аз. Определено. Знаех, че ще е изтощително, но трябваше да го направим. Не можехме да снимаме само с декори. Когато си там, всички емоции сякаш сами те завладяват.”
Нарастването на броя на престъпленията е променило града до неузнаваемост от времето, когато Бломкамп заминава за Ванкувър, но за него тези промени са интерсни и той ги вплита в своята история. „Превърнал се е в град на високите стени, бодливата тел, електрически огради, камери и частни охранителни фирми” – казва Бломкамп. „Тези промени можеха да превърнат Йоханесбург в най-грозния град на света, но аз го намирам за стимулиращ и все още съм влюбен в него.”
За „Сектор 9” Бломкамп си представя суров, почти апокалиптичен град. Той запазва някои автентични южноафрикански елементи, но се опитва да покаже Йоханесбург като безрадостно и тъжно, сиво място.
За да постигнат този ефект, кинаджийте снимат по време на сухите зимни месеци. През лятото районът е потънал в зеленина и е много красив, но в „Сектор 9” не оставате с такова впечатление. „Снимахме през зимата, защото исках града във филма да изглежда като пусто, сухо, изоставено място” – коментира Бломкамп. „Снимахме в средата на зимата и накъдето и да погледне човек имаше пожари, дим и прах, които обгръщаха хоризонта. Точно каквото исках.”
Кинаджийте имали късмет да открият перфектното място в Шиавело, в покрайнините на Совето. Хората тук живеели в бараки от години. Тъй като снимките щели скоро да започнат местните власти ги премествали в общински жилища на 20 км от мястото и събаряли бараките. Кинаджийте закупили останалите бараки, заградили мястото с ограда и се подготвили за снимки. „Имахме голям късмет с Шиавело” – казва Бломкамп. „Мястото изглеждаше точно така, както си го представях.”
За продуктовия дизайнер Филип Айви, Шиавело и бараките били солидна основа, върху която да работи. „Имахме всичко, включително боклук и старо желязо” – казва Айви. „Просто купихме всички материали от разрушените бараки и ги построихме наново. Така се сдобихме с напълно автентична атмосфера и си спестихме много врме.” Айви взел за помощник като арт директор Емилия Уивинд, която е работила в същата област преди години като продуктов дизайнер в носителя на Оскар „Тотси”. „Тя е невероятна, обича и уважава хората и те й отвръщат със същото.”
„Когато си южноафриканец, когато влезеш в извън-градските райони в теб се надигат емоции”- казва Шалто Копли. „Знаеш, че за теб това е само декор, но в действителност така живеят много хора. Когато работиш в Совето хората са щастливи, защото допринасяш много за тяхната икономика.”
Дизайнът на Айви за филма е всъщност контраст между реалния свят, скучния, градски свят на хората и преувеличения научно-фантастичен свят на извънземните. „Тези два елемента постоянно се сблъскват във филма” – казва Бломкамп. „Всичко, което построихме се базира на тази идея.”
Някъде между обикновенния свят на хората и странния свят на извънземните се намира леговището на Обесандио. Героят е нигерийски подземен бос, който е единствената контрабандна свръзка на извънземните, но изобщо не е великодушен. Домът му притежава свой собствен уникален стил – смесица от различни африкански влияния. Айви и Уивинд създават многообразно място -очарователо, но същевременно злокобно. „Това място има много употреби” – обяснява Уивинд. „То е скован бар, магазин за авточасти, магазин за оръжия и за традиционна медицина, мулти-функционален магазин, където сангома извършват ритуалите си. Направихме го по такъв начин, че всеки път, когато го погледнеш, нещо интересно хваща окото ти, от човешки кости, съдове, направени от мъртви животни до кутии за амуниции.”
Извън суровата, прашна атмосфера на Совето, Айви строи голям брой студийни декори. Един от любимите му е лабораторията на МНО, секретна медицинска лаборатория в сърцето на МНО. Тъй като идеята за цяла болница била отхвърлена, решили да построят само лабораторията. „Спряхме се на тежка архитектура”- казва Айви. „Искахме да провокира клаустрофобични мисли и да задушава Викъс. Трябваше да бъде страховито място. Поставихме флуоресцентна светлина, за да придадем студено, стерилно усещане, и боядисахме стените в зелено, което прави цвета на лицето блед.”
Джо Дънкли, който отговаря за сценичните ефекти, отбелязва, че тъй като извънземните са дошли на земята двадесет години преди началото на филма, техниката им също е тук оттогава. „Едно от предизвикателствата беше да състарим всичко и да му придадем реалистичен вид” – казва Дънкли. „Използвахме комбинация от шелак и вода, която придава хубав ръждив цвят и нещата изглеждат стари.”
