Рядко се случва лента от почти абсолютни дебютанти да се чака с такъв интерес, но пък и любителите на научната фантастика далеч не са облагодетелствани с толкова голям поток от заглавия. Тук би следвало да вмъкна обаче, че жанрът съвсем не е чужд на южноафриканците, като освен че е честа дестинация за заснемане на подобни ленти, страната има и нелошо собствено производство - последното заглавие, което ми хрумва в момента, е доста необичайния сериал "Чарли Джейд". А все пак, и продуцентското място е заето от Питър Джаксън - добре позната величина в киното понастоящем, която едва ли би свързала името си с какво да е. И като неопровержимо доказателство за добрия вкус на новозеландеца идва именно един от двата най-очаквани фантастични филма за тази година - "Сектор 9".
Колкото и експлоатирана, темата за първия контакт едва ли скоро ще спре да дава плод - при един по-сериозен подход, тя може да се разгледа от многобройни ъгли и в различна дълбочина, като хипотетичните варианти за психологическите и социални последици от осъществяването на реална връзка с чуждоземен разум са твърде разнообразни. В самата фантастика пък, контактът много често се използва и за да рефлектира нашето собствено общество и процесите в него, обикновено изопачени в крайностите си за по-голям контраст. Точно такъв е случаят и с южноафриканската продукция, а предвид и произхода на нейните създателите и мястото на развитие на действието - в непосредствена близост до Йоханесбург - алюзията става още по-убедителна, пък и очевидна.
Историята всъщност е удивително семпла, дори бих казал не особено повратна, но в този си смисъл заслужава абсолютни адмирации за изработката и начина си на поднасяне. Накратко, видимо претърпял авария междузвезден съд се оказва над столицата на Южна Африка, а след първоначалните еуфория и истерия, човечеството все пак показва една от най-добрите си черти, протягайки ръка на инопланетяните. Двадесет години по-късно обаче, всичко това е в далечното минало, ксенофобията се вихри в страховити мащаби, а международната организация, отговорна за диалога между двата вида, с помощта на местните военни, се подготвя да изсели пришълците от кошмарното гето, в което се е превърнал отпуснатият им район, в нов, още по-откровен концлагер. Под претекст собствената им безопасност, разбира се.
Не бих искал да навлизам в твърде много детайли, като бих завършил с това, че паралелът с повтарящи се епизоди от собствената ни история е наистина силен, а посланието - пределно ясно изразено. Естествено, филмът не се движи само от фон, има и конкретна, и то добра история, развиваща се върху него, която също така остава доста опростена и целеустремена, без това по никакъв начин да и наврежда. Може би единствено изненадите и обратите не са чак толкова много, но за целите на "Сектор 9" са повече от достатъчно - въпреки голямата си динамика, филмът по никакъв начин не оставя привкуса на елементарните екшъни, опитващи се да минат за фантастика съвсем не от толкова скоро.
Това обаче едва ли щеше да е възможно, ако не бяха и другите два основни фактора - особената структура и невероятната кинематография. По постройка "Сектор 9" наподобява най-силно имитация на документален филм, и то от типа на онези, които се заснемат в течение на настоящи кризи и конфликти - на места прекъсвани на анализатори или приближени на участващите, като в случая особено задоволително е да се проследи еволюцията на позициите им с развитие на събитията на екрана. Единствената нишка, която от един момент прави изключение, е гледната точка на главния герой, която дава обаче допълнителна дълбочина на цялата история. С тази структура върви, разбира се, и специфичната операторска работа, с доста нетрадиционни ъгли, камери от мястото на събитието, кадри от миникамерите на военния персонал, дори охранителна техника, като цяло подбрани по такъв начин, че атмосферата да бъде осезаемо реалистична, и това е постигнато с пълен успех. Тук мога да включа и идеалния CGI на "молюските", както и перфектното пресъздаване на потресаващата среда, в която им се налага да съществуват - с бунищата, рушашите се колиби, престъпността - въобще, ако това бяха истински хора, най-вероятно дузина организации в този момент щяха да апелират към международната общественост.
А нали, всъщност, точно това се опитват и да ни кажат и покажат Нийл Бломкамп и Тери Татчъл? "Сектор 9" даже не е лента, насочена по някакви причини само към почитателите на научна фантастика, а изключително ясно послание към всеки един, който би пожелал да го чуе - под тънката обвивка на фантастичното се намира болезнено реална действителност, която дори не е и чак толкова прекомерно изопачена. Просто филмът заслужава да се види по абсолютно всеки един параграф, а лично на мен ми върна и вярата в широкоекранната фантастика като цяло. Остава надеждата единствено, че след около четири месеца Джеймс Камерън няма да я стъпче обратно със своя "Аватар", но все пак той е режисьор, на който може да се разчита, и 2009 г. като нищо може да се окаже и най-силната за жанра вероятно и за цялото десетилетие. Но за него - когато му дойде времето - а сега по никакъв начин не пропускайте "Сектор 9", ако имате тази възможност.
|
