Нека от самото начало уточним, че това не е ревю на „Пасажери“ (Passengers, 2016). Последното, което ще търсим, е да се убеждаваме дали филмът си струва. Целта на тази статия е да насочи тези, които ще го гледат за пръв или пореден път, да видят някои скрити идеи, обогатяващи изживяването.
Защо изобщо трябва да мислим, че в „Пасажери“ има скрити идеи? Нима това не е просто „женски филм“, „космическа романтика“ и „научна фантастика, ама без научното“, както го определиха някои критици?
Е, някои критици все пак са забелязали, че сценаристът Джон Спайтс е написал и историята на филми, като „Прометей“ (2012) и „Доктор Стрейндж“ (2016), които изобилстват от мистика и езотерични послания. Негово дело са и предстоящи премиери, като новите „Ван Хелсинг“ и „Мумията“ (2017), в които също се очаква нещо повече от сух реализъм и хардкор материализъм.
Мястото на действието
Космическият кораб, който е декор на целия филм, се нарича „Авалон“. Това име едва ли е случайно поне по две причини:
1. В британската митология то е почти пълен еквивалент на това, което за старите евреи е била Райска градина (Еден), обитавана от първите човеци. А както ще стане дума по-долу, главните герои без особени затруднения събуждат асоциации за Адам и Ева в библейската история за Сътворението.
2. Една от келтските легенди за Авалон е, че това място представлява остров, който дарява посетителите си с храна, въпреки че никой не я отглежда. Аналогично, космическият кораб „Авалон“ имаше неограничени запаси от храна за своите пасажери, без да се разбира кой и как я отглежда.
Футуристичните Адам и Ева
Имаме ли основания да сравним водещите персонажи в „Пасажери“ – Джим и Аурора – с първите човеци? Да, поне две:
1. В библейската история първият човек – Адам, е самотен в Рая, затова моли Бог за спътница и другар. Подобно е и във филма, където Джим прекарва дълго време сам на „Авалон“, преди да си осигури компанията на Аурора. Разбира се, двата случая не са съвсем еднакви – Адам се нуждае от съдействие от Бога, докато Джим разчита на собствените си усилия. Но най-важната е идеята в сърцевината, а не толкова с какви сюжетни нишки е облечена.
2. Другото основание да гледаме на Джим и Аурора като подобия на Адам и Ева е обстоятелството, че образите им отговарят на архетипите за мъжкото и женското начало.
Джим е механик – светски човек, активната „половина“ на двойката; обмисля и премисля всичко, преди да действа.
От друга страна, Аурора е писателка – нейната „половина“ натежава към духовното; на няколко пъти във филма действа мотивирана от чувства, а не толкова след размисъл.
Мъжкият архетип традиционно се свързва с дясното, а женският – с лявото. И ако обърнете внимание на начина, по който са заснети повечето сцени, действително ще установите, че Джим обикновено стои от дясната страна на Аурора, а тя се позиционира в негово ляво:
Предопределението
Една от ключовите особености на мистичните учения е възгледът за детерминизма. Или казано по нашенски – предопределението, което пък е пряко свързано с индивидуалната съдба на всеки човек. Това, че сценаристът изповядва такъв мироглед, най-ясно пролича от филма му „Доктор Стрейндж“, но и в „Пасажери“ са вплетени езотерични сюжетни нишки за тези, които имат очи да ги видят.
Идеята за предопределението от самото начало беше вложена в предначертания курс на „Авалон“, който пътуваше от една планета към друга. Той не се отклонява от зададената посока на движение дори когато на пътя му попада рояк от опасни астероиди. Сблъсъкът с тях доведе и до завръзката:
Пробуждането на главния герой
Друга езотерична идея е тази за „пробуждането“. В източните и мистичните учения се казва, че не всички хора се пробуждат духовно по едно и също време. Всъщност първенците са малцина и до известна степен са обречени на самотен живот. Те могат да „виждат“ повече от останалите, но рядко имат с кого да споделят. Като че ли е излишно да подчертаваме, че в случая на „Пасажери“ съмнителното удоволствие да е сред първите пробудени се падна на Джим Престън.
Естествено, мистичната идея за „пробуждането“ предполага, че героят „вижда“ нещо повече от сетивния свят. В „Пасажери“ това не беше част от основната история, а се показваше скрито, образно.
Пример за това е басейнът, който се отделяше от космоса само чрез едно стъкло. Както четириъгълният басейн, така и водата в него символизират физическия свят; космосът и звездите пък – духовния свят. Стъклената преграда беше тънката (ефирна, етерна) граница между двата свята.
Друг пример за иносказание е вратата към покоите на екипажа, която Джим не можа да отвори – нито със сила и никакви подръчни средства, нито с остроумен опит за управление на кораба. И в мистичните учения се казва, че човек не може да премине прага към селенията на духовните, нетленни същества. Вратата към тях се „отваря сама“ за човека, щом той е готов да премине.
Саможертвата
Най-висшата мистика в „Пасажери“ обаче е оставена извън кадър. Едва след като завърши кулминацията и се изнижат финалните надписи, зрителят може да съобрази дали е гледал просто поредната любовна история.
Да, имаше любов, но тя не се изразяваше само в романтиката между Джим и Аурора. По-съществената любов беше тази на двамата протагонисти към всички останали хора, превозвани на „Авалон“. Защото корабът и пасажерите му бяха спасени единствено и само чрез няколко ключови обстоятелства:
1. Пробуждането на правилните хора;
2. Пробуждането на тези хора в точното време;
3. И готовността им да рискуват живота си за другите.
В духовните учения такива „твърде удобни“ обстоятелства се наричат Провидение. А за светските хора същите тези неща са просто случайности. Но когато случайностите образуват закономерности, е добре да ги виждаме.
И да помислим над видяното, докато разберем мъдростта в:
„Следвай Пътя, по който те тласне Съдбата“ – поука от древния римски мистик и поет Виргил
„Пасажери“ – 90 години по-рано или Съсипа ми живота! 04.01.2017, 11:13 | синефиш.бг
Космосът е самотно място, което предразполага към самовглъбяване, проникновен анализ и проверка на морала и етиката (понякога и физиката) на всеки индивид. Това наблюдение не се отнася за професионалните космонавти от дружината на Юрий Гагарин и Нийл Армстронг, които със сигурност имат пренаситена научно-изследователска програма, а за персонажите от научно-фантастичния жанр, които авторите от различни жанрове безгрижно изпращат на далечни пътешествия, за да поразсъждават в уединение върху земното си битие.
„Пасажери“ е камерна творба, чието действие се развива на космическия кораб „Авалон“. На борда му се намират 5000 пасажери в състояние на хибернация, които за 120 години ще прелетят разстоянието до планетата „Хоумстед 2“ и ще се събудят далеч от роден дом, също толкова млади и бодри, колкото са потеглили от Земята. Три десетилетия след началото на полета, временна неизправност в компютърната програма изважда от дълбокия сън Джим (Крис Прат) – сръчко с инженерни познания. Въпреки луксозните условия на борда на космическия кораб и вежливата компания на андроидния барман Артър (Майкъл Шийн), той е отегчен. В търсене на развлечения, самотният Джим решава да си събуди дружка. Става дума за съдбоносен избор, защото обратен път няма, тоест, не е възможно изпадне в хибернация, а му остават само 90 години до пристигането до назначение. След преглед на досиетата на пътниците в прозрачните саркофази, той се спира на журналистката Аурора Лейн (Дженифър Лоурънс). Джим маскира събуждането й като технологична неизправност и създава всички условия за романтична космическа идилия, но когато егоистично-макиавеличният му план е разкрит, всички розови любовни отношения рухват безнадеждно. Вина, ярост и безсилие се преплитат, в поредица силно драматични сцени, за да се достигне до душевно пречистващ катарзис.
„Пасажери“ е необичаен поглед към човешката природа и динамиката на любовната връзка. Режисьорът Мортен Тилдъм и сценаристът Джон Спайтс разработват един от десетките възможни варианти на историята, като дават възможност за разгръщане на актьорската палитра на Лоурънс и Прат. Подобни ситуации са изключително взискателни към химическото взаимодействие между персонажите, тяхната емоционална достоверност и логиката на поведението им. От хумора на „първа среща“ с единственото налично гадже, до експлозивна сцена (предвещаваща развод) в стил „ти ми съсипа живота!“ филмът задава въпроса за силата на една връзка, базирана на лъжа и измама. Авторите се спират бегло и на принадлежността към различни социални слоеве на двамата протагонисти. Конфликтите неизбежно поставят редица етични въпроси, свързани с компромиса, прошката, егоизма и саможертвата.
Историята протича в затворено пространство и подобно на театрална пиеса, водещо място в нея заемат диалозите. Тук е може би мястото да се подчертае забележителната работа на филмовия дизайнер Гай-Хендрикс Диас, познат на зрителите от последните издания на франчайзите „Матрицата“ (2003) и „Индиана Джоунс“ (2008). С необичайната си форма, вдъхновена от формата на липовия цвят, неговият „Авалон“ е различен от познатите космически превозни средства. Вътрешността му прилича на круизен кораб с различни по стил помещения: от японска зен-градина, през футуристична закусвалня до впечатляващ „art-déco“ бар и допринася за реалистично-фантастичната обстановка, в която се развива историята.
Научната фантастика притежава тази притегателна сила, която позволява на творците да погледнат от разстояние на теми от реалната действителност. „Пасажери“ избягва от банално-сантименталното, за да представи история подобна на тази на Адам и Ева, и напомни, че подобно на космоса, темата за любовта е необятна и винаги може да предложи нещо ново и неочаквано.
Крис Прат: В секссцените трябва да помагаме на колежките 15.12.2016, 09:37 | синефиш.бг
За да се справи с първата си секссцена – в „Пасажери“, Дженифър Лоурънс призна, че наблегнала да алкохола. Партньорът й в нея – Крис Прат, пък, сподели как се опитал да помогне на колежката си:
„Не искам да права обобщения по отношение на пола ни, но смятам, че е задължение на мъжката половина да накара женската да се почувства колкото се може по-удобно.
Бил съм в тази ситуация няколко пъти. За да е малко по-поносимо трябва да гледате да няма никой друг на снимачната площадка, освен вас, да е затворено отвсякъде, да проверявате някой да не влезе и да се грижите за партньорката си.
Заради цялото напрежение около една подобна секссцена осъзнавате, че в нея няма нищо възбуждащо. Напротив, много е странно. Но това е част от работата.“
Дженифър Луоърнс: „Пасажери“ е специално преживяване 24.11.2016, 10:10 | синефиш.бг
От снимачната площадка на „Пасажери“ Дженифър Лоурънс и Крис Прат споделиха, че филмът не прилича на нито един от тези, в които са се снимали до момента. „Той е специално преживяване, защото всички работихме по него със страст,“ казва 26-годишната Лоурънс.
Докато героите на двамата се опитват да разберат какво не е наред с космическия кораб, на който са на мисия, те обитават декори в съвсем реални размери. Корабът Авалон е пететажен и е дълъг една миля. Дизайнът му е подобен на луксозен круизен кораб.
Декорът е построен в пет павилиона в Атланта, като един от тях само е голям колкото огромен мол. „Декорите, които екипът е построил, ме оставиха със зяпнала уста,“ споделя Прат. Лоурънс споделя нещо, което не знаем за Прат: „Той е най-големият работяга, който някога съм виждала.“
Дженифър Лоурънс и Крис Прат с главозамайващи хонорари за нов фантастичен филм 17.06.2015, 05:11 | синефиш.бг
Новият президент на Сони пикчърс Том Ротман даде зелена светлина за начало на работата по „Пътници” („Passengers”) – високобюджетна фантастична любовна драма с участието на Дженифър Лоурънс и Крис Прат, която ще бъде режисирана от Мортен Тилдум („Игра на кодове”).
Благодарение на успеха на най-новия филм с негово участие – Джурасик свят”, Прат сключи договор за хонорар на стойност 12 млн. долара. В същото време Лоурънс ще получи 20 млн. долара и 30 процента от печалбата на филма.
Снимките на фантастиката ще стартират през септември след като бяха отлагани на няколко пъти заради желанието на Ротман бюджетът на филма да бъде намален до 90 млн. долара.