Какво се случва с героите в сезон 2 на сериала „Проповедникът “? 22.06.2017, 11:31 | Press Release
Създаден на базата на популярната култова книга с комикси под същото наименование, сериалът „Проповедникът“ представя едно абсурдно видоизменено и изпълнено с екшън и напрежение пътуване. Когато Джеси Къстър – дребен градски проповедник с криминално минало, осъзнава че Бог не се намира в Рая, той тръгва на път, за да го открие.
Придружават го Тюлип – лекомислената истинска любов на Джеси, и Касиди - 119-годишен ирландски вампир, най-добрият приятел на Джеси. Групата завършва пътя си в Ню Орлийнс, където трябва да се крие от местните гангстери, опасните тайни агенти в бели костюми и Светеца на убийците – неукротим смъртоносен каубой от Ада…
Джеси Къстър (В ролята Доминик Купър)
Дребен градски проповедник с криминално минало и неотдавна проявили се свръхестествени способности да кара другите да правят това, което им каже. Когато Джеси разбира, че Бог го няма, той си поставя за лична цел да Го открие. Джеси тръгва на път с гадната си приятелка Тюлип и най-добрия си приятел Касиди с безумната цел да намери Бог и да Му помогне, ако е изпаднал в беда, или да Го срита в задника.
Тюлип О’Хеър (В ролята Рут Нега)
Лекомислената, с взривоопасен и неукротим темперамент Тюлип О’Хеър е момичето на Джеси и неговата истинска любов. Тюлип подкрепя безрезервно Джеси в търсенето му на Бога, докато не разбира, че са се отправили към Ню Орлийнс, където я чака тайното й минало, Тюлип е готова да рискува всичко, но да не позволи на Джеси да открие истината за нея.
Касиди (В ролята Джозеф Гилгън)
Касиди е вампир с порочни наклонности, който се присъединява с гордост към приятеля си Джеси в търсенето му на Бога. Когато мисията им да открият Бога ги отвежда в Ню Орлийнс, Касиди настоява да останат при Денис – един от най-старите му приятели. Но, Денис не е толкова радостен да се срещне с Касиди и тяхната сложна история ще доведе до крайност любимия на всички кръвопиец.
Юджин Рут (В ролята Иън Колети)
Най-верният енориаш на Джеси - Юджин, накрая се изправя пред трагедията, която го оставя обезобразен, но в хода на процеса намира неочакван приятел.
Светецът на убийците (В ролята Греъм Мактавиш)
Свръхестествената необуздаема машина за убиване е призована от Ада, за да унищожи Джеси Къстър.
Хер Стар (В ролята Пип Торънс )
Водачът на мощната свръхсекретна организация „Граал“ е способен организатор, който винаги е една крачка пред своята плячка. Когато научава за Джеси Къстър и тайнствените му способности, Хер Стар пуска в действие своя генерален план.
Лара Федърстоун (В ролята Джули Ан Емери)
Един от най-добрите тайни агенти на „Граал“ – Федърстоун, докладва на Хер Стар. Тя е умна, пресметлива и не се бои да използва никакви средства, включително своята сексуалност, за да изпълни възложената й мисия. Федърстоун е посветила живота си на „Граал“ и няма да се спре пред нищо, за да отстои целите на организацията.
Втори сезон на сериала “Проповедникът” ще се излъчи на 29-ти юни 07.06.2017, 11:40 | Press Release Сериалът “Проповедникът“ / “Preacher” ще се завърне с втори сезон на 29-ти юни в 23:00 часа по AMC с два поредни премиерни епизода. Разширеният втори сезон на сериала ще съдържа 13 епизода, които ще се излъчват всеки четвъртък.
„Проповедникът“, създаден на базата на популярната през 90-те години едноименна комикс книга на Гарт Енис и Стив Дилън, е съвместна продукция на AMC Studios и Sony Pictures Television. Сериалът е едно играещо си с жанровете драма и черна комедия вълнуващо пътуване, което следва проповедника от Западен Тексас Джеси Къстър (Доминик Купър), бившата му приятелка Тюлип (номинираната за Оскар Рут Нега) и ирландския скитник вампир Касиди (Джозеф Гилгън), които са се отправили на път в търсене на Бога.
Тримата спътници се озовават във фантастичен свят и попадат в сложна битка, обхващаща Рая, Ада и всички междинни селения. Групата завършва пътя си в Ню Орлийнс, където трябва да се крие от местните гангстери, опасните тайни агенти в бели костюми и Светеца на убийците – неукротим смъртоносен каубой от Ада…
Сериалът е заснет с участието на Доминик Купър в ролята на Джеси Къстър, Джоузеф Гилгън в ролята на Касиди, Рут Нега в ролята на Тюлип, Иън Колети в ролята на Юджин, Греъм Мактавиш в ролята на Светеца на убийците, Пип Торънс в ролята на Хер Стар, Джули Ан Емери в ролята на Лара Федърстоун .
Създатели на филма са: Шоурънър/Изпълнителен продуцент/Сценарист/ Режисьор: Сам Катлин Изпълнителени продуценти/ Режисьори: Сет Роугън, Ивън Голдбърг Изпълнителни продуценти: Нийл Х. Мориц, Джеймс Уийвър, Вивиан Кенън, Ори Мармър, Джейсън Нетер, Кен Ф. Левин, Майкъл Словис, Гарт Енис Ко-изпълнителни продуценти: Марк Макнър, Сара Гудман
Рут Нига: Светът има нужда от емпатия и състрадание 04.07.2016, 09:32 | синефиш.бг Рут Нига е новото име в Холивуд, което печели популярност в момента. Тя прикова вниманието към себе си на премиерата на „Ловинг“ („Loving”) в Кан през май и показа и друга част от таланта си в „Проповедникът“ („Preacher”) на ЕйЕмСи. Младата актриса споделя, че търси едно определено нещо когато подбира ролите си:
„Най-важни са хората, с които работя – категорична е тя. – Обичам да работя с хора, които са преди всичко мили. Не бих искала да работя с някого, който ще ме манипулира.
Идеята, че трябва да се отнасяш към актьорите по определен начин, за да измъкнеш определен тип игра от тях, ме притеснява. В крайна сметка работата на актьора е да играе. И не е необходимо режисьорите да ни манипулират. Може да ти се наложи да страдаш заради изкуството си, може сам да поемеш отговорността за това и да си го наложиш.
Но аз работя най-добре, когато усещам, че под мен има една защитна мрежа от доброта. Филми като „Ловинг“ предизвикват емпатия и състрадание. И днес светът има огромна нужда и от двете.“
Преди малко повече от двадесет години Стийв Дилън (съавтор на “Проповедникът“) и аз имахме много приятно сътрудничество по време на работата ни върху книгата “Hellblazer” (съвременна американски серия от хорър комикси – Б.пр.), с главен герой Джон Константин, която беше реализирана с успех на телевизионния и на големия екран. Това накара DC Comics да ни възложат да напишем собствена книга. Така започнах да трупам идеи. В началото нямаше оформена някаква глобална идея. Всичко се случваше на тласъци. Всъщност заглавието “Проповедникът“/ „Preacher” се появи малко по-нататък. Но, планът за книгата беше да бъде уестърн и да бъде в сферата на свръхестественото, но в хода на работата, тя придобиваше все повече характер на типична американска история. Джеси, от една страна, е типичният южняк, а Касиди е ирландски емигрант, представляващ другата част от американската история; всъщност – моята част, тъй като аз самият съм емигрант. Адът и раят се появиха в духа на типичния за онова време комикс. Първият, заел се с идеята за ада и рая, като места, в които можеш да отидеш и да се върнеш обратно, беше Алън Мур през 80-те години на миналия век със “Swamp Thing”. Тази тема беше използвана в много комикси, като “Sandman” и “Hellblazer” – както се случи и с “Проповедникът“/ „Preacher.” Но, влиянието на комиксите свършва дотук. Както можете да се убедите от прочетеното и видяното, основното влияние идва от филмите и телевизията – всички американски филми и телевизионни филми, които съм гледал като дете. Това направи комикса твърде необичаен тогава, тъй като до този момент повечето комикси бяха повлияни от други комикси.
Можете ли да посочите някои от американските и телевизионните филми, които Ви оказаха влияние?
В началото това бяха уестърните с Джон Уейн, които гледах като малко дете заедно с моя дядо. Когато пораснах малко повече, баща ми ме запозна с Клинт Йистууд и Сам Пекинпа… след това дойдоха криминалните филми и екшъните…и военните филми също ми оказаха голямо влияние. Докато растяхме през 70-те и 80-те години, ние гледахме повечето американски телевизионни филми, така че, когато в крайна сметка дойдох тук, вече познавах повечето от тях. Например, “Военнополева болница“/ „M.A.S.H.” – колкото и да е странно, без озвучаване на смеха, така че това беше от време на време смешна драма. Друго силно влияние изпитах, когато гледах оригинала на „Кинг Конг“/ „King Kong“ (1933). Но, дори когато бях малко дете, това, което ме впечатляваше повече от Кинг Конг, беше град Ню Йорк – това, че реално съществува град като Ню Йорк. Спомням си как питах баща си дали това място съществува в действителност и дали ще мога да отида там някой ден. Както се вижда в “Проповедникът“, това е мястото, където започва историята на Касиди – ирландския емигрант, слязъл току-що от кораба в Ню Йорк, който никога не е виждал нещо подобно.
Какво можете да ни кажете за предишните опити за адаптация на “Проповедникът” за киното и телевизията?
Още през 1996 година към Стив Дилън и мен се обърнаха хора, които искаха да направят от комикса самостоятелен филм, но идеята не се реализира, защото не успяха да осигурят финансиране. След това имаше един доста сериозен опит за реализация от страна на HBO, който се провали поради липса на достатъчна подкрепа. Последваха няколко опита за създаване на филми на тази основа от Сам Мендес („Американски прелести“/ „American Beauty“, „Път към отмъщение“/ „Road to Perdition“) и Д. Дж. Карузо – режисьорът на „Соленото езеро“/ „The Salton Sea“ (2002). Проблемът беше в това, че материалът в комикса беше прекалено много за игрален филм. “Проповедникът” е почти претрупан с гротескни образи и екстремни ситуации. Ако се опиташ да ги поместиш в един два и половина часов сценарий, няма да се получи. Някои се опитаха – например, сценарият на Джон Огъст („Голяма риба“/ „Big Fish“, „Ангелите на Чарли“/ „Charlie’s Angels“), който беше написан много добре, но той просто доказа, че не може да бъде реализиран, защото на всяка страница имаше някаква нова ужасна ситуация с поредния екстремен образ. Аз обичам да казвам, че трябваше да минат двадесет години, за да се направи “Проповедникът”, но след като Сет Роугън и Евън Голдбърг се заеха с това, бяха достатъчни само няколко.
На какво се дължи фактът, че точно този творчески екип (изпълнителни продуценти Сет Роугън и Евън Голдбърг; шоурънър Сам Кейтлин) се оказа подходящият избор?
Това, което ги отличава – а това е нещо, което съм видял в колектива – е, че всички, които са харесвали “Проповедникът”, преди десет-петнадесет години са заемали низши длъжности. Сега тези хора са се изкачили по служебната стълбица, но са запазили пристрастията и любимите си проекти и нещата, които винаги са искали да правят и които сега могат да реализират на големия екран. “Проповедникът” е най-убедителният пример за това, защото както Сет и Евън ще ви кажат, те винаги са искали да го осъществят, но просто не са били в състояние да направят това до преди няколко години. Това е, което създаде предпоставка за реализацията на комикса.
Според Вас, как ще реагират феновете на комикса “Проповедникът” на промените, които сте направили в телевизионния сериал?
Различните хора ще отговорят различно. Някои ще смятат, че промяната дори в най-малката подробност е кощунство, други ще разберат, че историята в първоначалния си вид не става за телевизионен филм, защото темпото е прекалено бързо. Както казва Сам Кейтлин: “Комиксът започва на високи обороти със 100 мили в час и бързо набира скорост.” Ако просто пренесете това на екрана, ще изчерпите материала за около сезон и половина. Затова те го адаптираха за темпото на телевизионен филм. Например, в книгата Джеси придобива своята сила и наръчника за ползването й, така да се каже, и взема решение за мисията си почти светкавично. В телевизионния филм са необходими няколко епизода, за да се установи какво е това, показва се какво според него той трябва да прави с това, какво е това и какво е предназначението му, но това отнема доста време, защото в началото той не е на прав път. Така че, необходимо е малко повече време. Що се отнася до това какво ще си помислят хората или как ще реагират? Това е нещо, което рядко се опитвам да предвидя, тъй като то е непредсказуемо. Но, двата въпроса, които винаги си задавам, са: „Дали ми харесва?“ и „Дали работи?“ – в смисъл, дали ще се задържи достатъчно дълго, за да се развие цялата история? А отговорът на втория въпрос може да не съвпада с рецензиите или с реакцията на феновете – той се крие в общия брой на гледанията. В крайна сметка, това е критерият дали сме успели или сме се провалили.
И Доминик Купър (Джеси), и Джоузеф Гилгън (Касиди) приличат на своите първообрази от комикса, но русокосата и синеока Тюлип във филма е афроамериканка (ролята се изпълнява от родената в Етиопия актриса Рут Нега). Кое наложи тази промяна?
Когато за първи път видях кадър с Доминик Купър в костюм, си помислих: “Боже мой, това е той! Това наистина е той.” Може би това беше моментът, в който всичко стана реалност. Но, аз смятам, че Сам Кейтлин искаше да… изследва темата за двойка от различни раси и как това би могло да утежни толкова много живота на Джеси и Тюлип. Мисля също, че в по-широк смисъл, налице е и темата за разнообразието. Мога да ви уверя, че ако се налагаше днес да работя върху “Проповедникът”, съставът би бил много по-разнообразен.
Като изпълнителен продуцент на филма, какви са ежедневните Ви ангажименти към продукцията?
Проявиха много добро отношение към мен от самото начало, като ми дадоха достъп до плановете, текстовете и ежедневните задачи, а сега – и до всеки епизод, след сглобяването му. А аз им правех някои забележки с конкретни адресати. Но, да ви кажа честно, колкото повече ги наблюдавам, толкова повече съм склонен да ги оставя да действат самостоятелно. Имам голяма увереност в направеното от тях.
Изхождайки от промените, направени от тях, има ли нещо, което сега бихте искали да бяхте направили другояче в комикса?
Нищо съществено. След като видях колко добре са се справили с някои от героите – особено, със Светеца на Убийците, намирам, че всичките ми възражения са оборени. Удоволствието, което изпитах, когато видях сцените със Светеца на Убийците – особено тази, в която той влиза на кон в малко градче от Запада, мислейки си: “Това е уестърн! Боже мой, това е уестърн! И той е мой” наистина стопи всичките ми резерви. Участието Ви във филма не породи ли у вас желание да се върнете назад и да напишете нов комикс “Проповедникът”?
Мисля, че силата на този комикс е, че той е завършен и съществува под формата на тези шест книги на полицата. Наистина няма повече какво да се каже по отношение на историята. Предполагам, че бих могъл да се върна назад и да задълбая в това, което се е случило с Касиди през онези осем години в Америка до срещата му с Джеси, но какъв е смисълът? В сегашния си вид комиксът се справя добре със задачата си да покаже гледната точка на Касиди за събитията, противопоставена на това, което Джеси открива по-късно. Мисля, че няма нужда да се добавя нещо повече към това. Искам да кажа, че би могло да вземете някоя от тези книги-комикси и да я дописвате вечно, но колкото повече правите това, толкова по-слаба става историята.
На кои телевизионни филми сте почитател в момента и според Вас, какво мястото заема “Проповедникът” в настоящия телевизионен пейзаж?
Филмите, които харесвам в момента или съм харесвал наскоро, са “Американско престъпление“/ „American Crime”, “Хирургът“/ „The Knick”, “Дръзки“/ „Show Me a Hero” и английския “Happy Valley”. Намирам се по средата на “Нощният мениджър“/ „The Night Manager” и го гледам с голямо удоволствие. Но, си мисля, че “Проповедникът“/ „Preacher” по-скоро може да бъде отнесен към категорията на “Живите мъртви“/ „Walking Dead”; а поради участието на Сам Кейтлин (сценарист/продуцент на “В обувките на Сатаната“/ „Breaking Bad”) в екипа ни, се налага сравнението с “В обувките на Сатаната”. Мисля, че би могло да се каже, че между “В обувките на Сатаната” и “Проповедникът” има известна прилика, поради това, че и двата филма са снимани в Албакърки (Ню Мексико), и че голяма част от историята се развива в този сух пустинен регион, разположен на стотици ярда от пътя, където може да се случи всичко. Ако пътувате в тази част от света, ще почувствате тази неуловимо мистериозна атмосфера. Толкова много американски филми са построени върху това странно хрумване – някой спира на бензиностанция, за да зареди, или отсяда в мотел, където среща неподходящи хора и извън полезрението на пътя се случват катастрофални събития. “Проповедникът” също спада към този тип.
Той разказва за група правителствени биячи, които преследват провинили се супергерои. А те се оказват доста. Комиксът е дело на единия от създателите на „Проповедникът“ – Гарт Енис и Дарик Робъртсън.
„Ако бяхме представили „Момчетата“ преди десет години пред широката телевизионна зрителска аудитория, всички щяха да са шашардисани – размишлява Енис. – Щяха може би да се досетят кои се представят за Батман, Супермен, Хълк, може би Спайдърмен и Капитан Америка в комикса. Но нищо повече от това. Сега, след успеха на толкова много франчайзи, всички знаят кой кой е в света на супергероите. На това разчитаме.“
Не. Което значи, че прочетох комикса, защото се налагаше и го харесах безрезервно. Не ми беше лесно да прочета книгите, защото мразя да чета! Но, трябваше да си наложа да го прочета и наистина го харесах. Имам чувството, че познавам отлично Касиди.
Лесно ли Ви се удаде ирландският акцент или работихте върху него с учител?
Овладях го на момента. Честно казано, винаги съм играл с този акцент и вече имам зад гърба си две роли на ирландец, едната в „Последният ловец на вещици“-“ The Last Witch Hunter“ (2015) и другата – в този филм. Бихте ли ни казали нещо за пробния запис, който представихте за ролята?
Заснехме го в детската ми спалня. Направих го там, докато майка ми играеше ролята. Казвах й: “Мамо, за Бога, спри да играеш! Ти не можеш да играеш. Само произнасяй репликите.” Но, тя продължи да се вживява в ролята. Имаше три сцени, но тази, която запомних най-добре, беше сцената в килията на затвора. Много ми хареса; беше много оживена. Но, майка ми беше безполезна. Беше ужасна. Казвах й: “Спри да играеш! Трябва да бъдеш наистина отегчителна, за да се съсредоточат върху мен.”
Как се чувствахте, работейки с други английски актьори върху филма? (Доминик Купър в ролята на Джеси; Рут Нега в ролята на Тюлип)?
Беше улеснение. Ние имаме общи неща. Например, без пакетчета чай за нас, аз донесох един бързозавиращ чайник; на чайниците тук им трябват по пет часа, за да заврат. Доминик е идиот; аз съм идиот; Рут е идиот. Ние всички се разбираме много добре. Имах голям късмет. Темпото наистина е страхотно. Обичам тези хора. Чака ни много съвместна работа в бъдеще, евентуално, и фактът, че се разбираме така и се грижим един за друг… дявол да го вземе. Това не се среща често, нали?
Как се чувствахте, докато снимахте дългите серии от бойни сцени във филма?
Те изискват много усилия; не е като просто да се явиш за деня. Най-голямата тежест се падаше на хореографа на акробатичните номера Джон Кояма и неговия екип, които са блестящи. В началото е доста страшничко – влизаш в стаята, където те изпълняват твоите номера и ти се виждаш отстрани. Нещо като да гледаш самия себе си – това е, което правят актьорите: ние сме доста егоистични… Но, боят е наистина много забавен. Обичам да участвам в такива неща до степен, когато съм смачкан докрай.
Харесва ли ви ролята на вампир?
Страхотно е; разбира се, че ми харесва. Дори при сцени, в които трябва да се съсредоточиш и да използваш мозъка си, обожавам го. Обичам работата си. Просто я обожавам.
Касиди Ви изглежда близък по същност. Това улеснява ли ви при представянето на образа?
Изпълнявал съм ролята на подобни образи и преди това: пародии на човешки същества, в известна степен, и предполагам, че може и аз да съм един от тях. Но, този герой е твърде многопластов. Не може да живееш сто и деветнадесет години и да избегнеш сериозните травми, защото всички те напускат; всички, които някога си обичал, умират.
Харесва ли ви да се снимате във филма и да живеете в САЩ?
Обичам Съединените щати. Например, свободата тук… Влязъл съм напълно в образа на Касиди. Обичам Великобритания и всичко, което ми е дала, и моята кариера – това е всичко за мен; и британците са всичко за мен. Но, тази страна е толкова голяма. Никога не съм виждал нещо подобно. Толкова огромна и всичко в нея е толкова различно. Това е истинско приключение.
Не бях много запознат с комикса, но когато получих сценария и видях образа на Арсифейс, веднага разбрах, че трябва да науча повече за него. И така, да, аз започнах да чета комикса, и когато получих ролята, се бях отдал напълно на това. След това имаше шестмесечна пауза между заснемането на пилотния епизод и останалата част на сериала. През този период имах достатъчно време да се върна назад, да прочета внимателно всичко и да се запозная с всички герои и сюжетни линии. В хода на този процес аз определено станах истински фен на комикса.
Как изглеждаше кастингът за образа на Арсифейс?
Звучи забавно, но майка ми, която поради известни причини получаваше писмата ми на електронната поща, ми се обади и ми каза: “Йън, “Арсифейс” е идеалната роля за теб.” Тя знае, че това, което обичам най-много, е работата върху истински образ и нещо, което изисква физическа и духовна промяна. А това беше в голяма степен нещо такова. Образът много ме задължаваше и напрежението беше доста голямо.
Въпрос: Как се чувствахте с протезиращата маска на лицето си?
Толкова удобно, колкото изглежда.
Колко дълго трае процесът на гримиране?
Около два и половина часа всяка сутрин. Така че, когато започваш работа в пет, трябва да бъдеш там в два часа. Това е доста уморително, особено когато работният ден е дълъг. Бих казал, че най-трудното нещо е да носиш маската, не можеш да я свалиш и пак да я сложиш; след като ти я поставят, трябва да търпиш докрай.
Какво правите, за да убиете времето, докато сте в стола на гримьора?
Просто се изключвам и се старая да не мисля за следващите петнадесет часа, през които ще трябва на всичкото отгоре и да играя. Не, пускаме си музика и се забавляваме. И влизам във Facebook, Twitter и Instagram.
Можете ли да се храните, докато носите маската?
Не мога да се храня, докато я нося. Така че, подобно на моя герой, пия само смутита и неща от този род, което е тежко при дълги снимачни серии от по над двадесет часа.
Когато говорите, хората разбират ли това, което казвате?
Когато се върнахме назад и заснехме останалата част от сериала - епизоди 2 до 10 – направихме малко прескулптуриране, което до известна степен ме улесни да говоря пред камерата и извън нея; устата ми беше отворена малко повече. Това улесни изговора на Арсифейс, който вече не беше така приглушен, както в пилотния епизод.
Чувствахте ли се напрегнат, докато играехте ролята на един от най-обичаните герои от комикса “Проповедникът”?
Хората обичат Арсифейс, той се е превърнал в почти знаков герой, и поемането на неговата роля беше доста стресиращо. Но, бих казал и вълнуващо в същото време. Аз имах някои много интересни и задължаващи възможности. В комикса Арсифейс е, поради липса на по-удачен израз, прицел на шегите, което е доста забавно. Но, в нашия филм ние сме възприели една доста по-човешка и симпатична версия на образа. Звучи малко парадоксално, но той е един от най-земните образи. Другата страна на иронията е, че той е един от най-моралните образи във филма. За съжаление, в тъмния свят на “Проповедникът” хората с морални ценности понасят някои последствия. И това определено е нещо, в което ще се задълбочим през първия сезон.
Как се чувствахте по време на работата си с изпълнителните продуценти/ режисьори Сет Роугън и Евън Голдбърг?
Те са страхотни. Не всеки ден имаш възможност да работиш с истински почитатели на изходния материал, който адаптираш – а те са страхотни фенове на “Проповедникът” и са толкова запалени по него. И мисля, че целият филм е проникнат от това тяхно отношение. Как успявате да балансирате между учебните и актьорските си ангажименти?
Доста трудно. Аз съм редовен он-лайн студент – записан съм он-лайн, защото работата ми налага да пътувам – но е трудно да учиш и да работиш на пълен работен ден, особено върху нещо толкова физически консумиращо, като тази роля.
Какво учите?
Хуманитарни науки; свободни професии. С това искам да се занимавам. Искам да бъда актьор и да продължа да участвам в страхотни проекти, като този. Но… добре е да имаш нещо, което да правиш в свободното си време. Искам да кажа, Албакърки е страхотно място, но тук имаш много свободно време, така че е добре да имаш нещо друго, с което да си ангажиран.
Какво ви харесва най-много от работата в Албакърки?
В околностите на града природата е много красива и има места за туризъм. Двамата с Джо Гилгън (Касиди) катерим скали и неща от този род.
Как се разбирате с екипа?
Екипът в Албакърки е най-добрият. Те са суперпрофесионалисти, справят се чудесно с работата си, и са толкова мили и естествени. Същото е и с нашия състав. Бяхме част от една изключително позитивна среда.
Какви чувства изпитвате в очакване на премиерата на филма?
Много съм развълнуван. Малко се притеснявам, защото знам, че феновете на комикса също са притеснени, но бих искал да им кажа: „Обещавам ви, че филмът отразява вярно същността на образа от комикса.“ Но, всъщност очаквам с най-голямо притеснение реакцията на хората, които никога не са чували за комикса. На тях бих казал: “Успокойте се”, защото това е нещо необичайно и нетипично за телевизията, в най-добрия възможен смисъл.
Как се работи с Доминик Купър (Джеси)?
Доминик е чудесен актьор. Искам да кажа, всички актьори са толкова невероятно талантливи, което не се случва във всеки филм. Когато работим заедно, всеки прави така, че другият да играе по-добре. Ние станахме истински приятели; всички са толкова чудесни. За всички ни беше голямо удоволствие да работим заедно и да се забавляваме.
Според Вас, как феновете на комикса “Проповедникът” ще реагират на сериала?
Независимо от компромисите по отношение на буквалното придържане към изходния материал, ние сме останали верни на общия дух и същността на образите. Със сигурност по–голямата част от хората, които ще го гледат, няма да са чели всички комикси, което според мен ни дава прекрасна възможност да експериментираме с нови сюжетни линии и обрати. А на запалените фенове на комикса бих казал: „Имайте търпение, филмът ще бъде излъчен скоро. Това е телевизия и ние се нуждаем от време, за да уточним мястото и образите.“
Носенето на протезиращ грим ли е най-предизвикателната част от това да изиграеш образа на Арсифейс? Или нещо друго?
Има интелектуални и технически предизвикателства. Очевидно, техническото предизвикателство беше да ограничавам движението на долната част на лицето си, което налагаше да предам много повече с погледа си – трудно, но и доста забавно предизвикателство, което трябваше да отработя; както и това да се науча да огъвам маската – лицето ми беше покрито с 2-3 сантиметра пяна, така че огъването му, с цел да изразя някакво чувство или реакция, понякога изискваше огромни усилия; стараех се да работя върху това (гледайки се в огледалото) при всяка възможност. Имам някои изражения на лицето, които ще останат запазена марка на Арсифейс. И последното голямо предизвикателство е да накараш образа да изглежда реален. Образът от комикса е страхотен, но е важно да му придадеш човешки облик и да го направиш да изглежда реален. Основната ми цел в хода на сериала е да накарам феновете да не обръщат внимание на безобразната външност на Арсифейс, а да го възприемат като реално човешко същество и да го харесат.
Бяхте ли фен на комикса „Проповедникът“- „Preacher“, преди да се заемете с телевизионния сериал?
Не, но името и основната идея ми бяха познати, тъй като имах приятел, чийто брат носеше кожено яке, черни дрехи и четеше “Проповедникът“- „Preacher”: представите ми се изчерпваха с това. Но, съм доволен, че прочетох сценария без връзка с книгата – удивителен пилотен епизод, който ми хареса. Беше удоволствие да го видя в самостоятелен вид и толкова впечатляващ. След това си помислих: “Кой е източникът на всичко това? Кой го е създал?” Така прочетох всички книги. Срещнах се с екипа (съизпълнителните продуценти Сет Роугън и Евън Голдбърг и шоурънъра Сам Кейтлин), които изглеждаха като обсебени – възрастни хора, говорещи за нещо толкова странно и опитващи се да обяснят как то ще се превърне в сериал. Беше една от най-забавните срещи, които съм имал някога. Можете да си представите как Сет, Ивън и Сам се мъчат да обяснят как ще се развие този сезон. Моята реакция беше: “Как ще направите това? Това е почти невъзможно! Но, аз определено искам да участвам.” Приятно ми беше да чета комикса. И съжалявах, че не съм израснал с него, четейки го и бидейки част от този свят. Имах чувството, че съм пропуснал нещо. Но за щастие, ние наистина останахме верни на идеите на комикса, на описанието на образите и дори – на външния им вид.
По какво се различава телевизионният филм от комикса?
Те (Сет, Евън и Сам) всъщност решиха да го направят като предистория, тъй като действието в комикса се развива със скорост, която ви увлича прекалено бързо по тези луди хора и идеи; затова те създадоха реален град и реално място и свят, който ние като зрители можем да възприемем и с който можем да установим връзка и да разберем хората в него. Много е важно да се познава миналото на Джеси и решението му да направи това, с това гадно и опасно минало, пълно с насилие. Мисля, че ние би трябвало да знаем тези неща, преди да тръгнем на това безумно пътешествие по света.
Религиозен човек ли сте в реалния живот?
Аз съм вярващ, но… не ходя на църква. Но, не съм противник на нищо и ми харесва идеята (в “Проповедникът”), че е важно да се говори за религията. Не мисля, че този сериал защитава която и да е позиция; това, което ми харесва в него е, че това са само разговори. Къде се намираме? Кои сме? Какво правим тук? Харесва ми, че Касиди и Джеси спорят по тези въпроси; те никога не постигат съгласие. Но, те харесват динамиката на тези разговори. Това е един безкраен разговор, нали? И не трябва да гледаме на него с омраза или гняв. Всеки има право да вярва във всичко, в което иска да вярва и, според мен, филмът иска да ни каже точно това.
Направихте ли някой от вашите акробатични номера в първия сезон, както при големия бой в бара?
Ние направихме голяма част от тях сами, но с един наистина много добър поддържащ екип. Аз обичам тази сцена, защото тя разказва история; тя не е включена просто така. Джеси е толкова против да бъде въвлечен отново в този живот и вече му се е насъбрало толкова много по отношение на миналото му и на това, на какво е способен… но, той го прави с удоволствие. Той прилича на наркоман, който накрая отново е получил своята доза и се наслаждава на всеки миг. Това е той; това е същинският той. Той е потискал това и се е мъчил да си придаде друг вид.
Вие работите и с компанията DC Comics (“Проповедникът“- „Preacher”, „Warcraft“, който предстои да бъде излъчен), и с компанията Marvel (Купър изпълнява ролята на Хауърд Старк в „Капитан Америка: Първият отмъстител“- Captain America: The First Avenger“ и в телевизионния филм “Агент Картър“- „Agent Carter”). Коя от двете компании предпочитате?
Харесвам това, което правят и двете. Мисля, че те са изключително креативни. И двете търсят по-необикновени и различни истории и винаги се стремят да открият предизвикателни неща за зрителите а, по мое мнение, този филм определено е такъв. Никога не съм виждал нещо подобно. Такава съвкупност от толкова много различни идеи.
Имайки предвид колко консервативни са феновете на “Проповедникът“, притеснява ли ви това, че филмът се различава твърде много от комикса?
Имам опит в това отношение с „Warcraft“ и Хауърд Старк. Натискът е огромен, защото хората наистина имат ясна предварителна представа за образа, с който са израснали и който виждат в съзнанието си. Но, това не трябва да те разколебава или да те плаши. Ти се справяш с подготвителната работа; разговаряш с творческия екип; разговаряш с автора на книгата и с героя, доколкото можеш; и след това, всичко зависи от теб. Трябва да изпълниш написаното на страницата за съответния ден и да решиш как, според теб, създаденият от теб образ ще реагира в дадената ситуация. Това е всичко, което можеш да направиш. В противен случай, трябва да вървиш през минно поле, обзет от страх за тези хора. А, в мрежата ще срещнеш безкрайно отхвърляне. Така че, налага се да ръководиш нещата с ясното съзнание и чувство на гордост от това, което си успял да постигнеш, и аз се надявам, че хората ще харесат моето представяне.
Беше ли южняшкият акцент на Вашия герой част от актьорските ви умения или се наложи да работите с учител по изговора?
Наложи се да работя с учител. Това беше важно.
Трудно ли се овладява акцентът?
Трудно е да не преиграеш с него; мисля, че в това е тънкостта. Лесно е да възпроизведеш повърхностно нечия представа за южняшки акцент, но не става по този начин, защото в крайна сметка ще се окажеш в положението на имитатор. Всъщност, тексаският акцент не е прекалено южняшки и не е така ярко изразен, както хората си мислят. Така че, имаше някои техники, за които ползвах помощ и това беше добре, той като не исках да мисля прекалено много за това по време на снимките; не исках това да заема първостепенно място във въображението ми, докато се стараех да вляза в образа.
Бихте ли ни казали нещо за работата си със Сет и Евън и за работата им като режисьори?
Никога не съм виждал нещо подобно. В началото имах известни притеснения, че ще получавам противоречиви указания и представи за играта си от тях, но това са двама души, които се познават от толкова много години и работят заедно толкова добре, че това някакси се получава; никога не е имало момент на несъгласие между тях. Освен това, имахме и шоурънъра Сам Кейтлин, която надзираваше нещата и правеше много конкретни творчески забележки за това, което искаше. Но, хубавото беше, че всички те познаваха материала; те имаха ясна представа какво искат да направят. Беше много важно да разполагаме с това в началото, преди да ни оставят да действаме, да знаем наистина какъв е стилът на филма и кои сме ние като образи. За мен беше истинско удоволствие да работя с тях.
Има ли някой незабравим момент от работата върху сезон първи, който сте запечатали в съзнанието си?
Всеки ден имаше много такива моменти. Когато се срещнеш с всички създатели на филма, виждаш, че това е странен екип от хора – прекрасен екип. Всички ние сме на ръба на лудостта, което може да създаде маса поразии: но, поразии в добрия смисъл; полезни поразии. Всеки ден се случваше нещо много забавно и тъй като снимките на всеки епизод продължаваха седем дни, ние имахме възможност да видим абсолютно всичко… и се налагаше да правим абсолютно всичко. В даден момент се случва… страхотен бой на бара; в следващата минута – спокоен, мрачен разговор около масата.
Кое беше най-голямото предизвикателство в работата по този филм?
Тишината около Джеси – тъмнината и тишината - по отношение на която имах известни безпокойства, че ще се възприеме като отегчителна, тъй като останалите образи са като ураган. Така че, според мен, предизвикателството е в това да вярваш, че вътрешният живот на Джеси и неговото минало са достатъчни, за да приковат вниманието на зрителя, за разлика от образа на Хауърд Старк, при когото случаят е обратен – той се втурва във филма като луд и постоянно бърза да отиде на следващото място, да измисли нещо, да бъде изобретателен.
Какво Ви вдъхнови за създаването на комикса “Проповедникът“/ „Preacher”?
Преди малко повече от двадесет години Стийв Дилън (съавтор на “Проповедникът“) и аз имахме много приятно сътрудничество по време на работата ни върху книгата “Hellblazer” (съвременна американски серия от хорър комикси – Б.пр.), с главен герой Джон Константин, която беше реализирана с успех на телевизионния и на големия екран. Това накара DC Comics да ни възложат да напишем собствена книга. Така започнах да трупам идеи. В началото нямаше оформена някаква глобална идея. Всичко се случваше на тласъци. Всъщност заглавието “Проповедникът“/ „Preacher” се появи малко по-нататък. Но, планът за книгата беше да бъде уестърн и да бъде в сферата на свръхестественото, но в хода на работата, тя придобиваше все повече характер на типична американска история. Джеси, от една страна, е типичният южняк, а Касиди е ирландски емигрант, представляващ другата част от американската история; всъщност – моята част, тъй като аз самият съм емигрант. Адът и раят се появиха в духа на типичния за онова време комикс. Първият, заел се с идеята за ада и рая, като места, в които можеш да отидеш и да се върнеш обратно, беше Алън Мур през 80-те години на миналия век със “Swamp Thing”. Тази тема беше използвана в много комикси, като “Sandman” и “Hellblazer” – както се случи и с “Проповедникът“/ „Preacher.” Но, влиянието на комиксите свършва дотук. Както можете да се убедите от прочетеното и видяното, основното влияние идва от филмите и телевизията – всички американски филми и телевизионни филми, които съм гледал като дете. Това направи комикса твърде необичаен тогава, тъй като до този момент повечето комикси бяха повлияни от други комикси.
Можете ли да посочите някои от американските и телевизионните филми, които Ви оказаха влияние?
В началото това бяха уестърните с Джон Уейн, които гледах като малко дете заедно с моя дядо. Когато пораснах малко повече, баща ми ме запозна с Клинт Йистууд и Сам Пекинпа… след това дойдоха криминалните филми и екшъните…и военните филми също ми оказаха голямо влияние. Докато растяхме през 70-те и 80-те години, ние гледахме повечето американски телевизионни филми, така че, когато в крайна сметка дойдох тук, вече познавах повечето от тях. Например, “Военнополева болница“/ „M.A.S.H.” – колкото и да е странно, без озвучаване на смеха, така че това беше от време на време смешна драма. Друго силно влияние изпитах, когато гледах оригинала на „Кинг Конг“/ „King Kong“ (1933). Но, дори когато бях малко дете, това, което ме впечатляваше повече от Кинг Конг, беше град Ню Йорк – това, че реално съществува град като Ню Йорк. Спомням си как питах баща си дали това място съществува в действителност и дали ще мога да отида там някой ден. Както се вижда в “Проповедникът“, това е мястото, където започва историята на Касиди – ирландския емигрант, слязъл току-що от кораба в Ню Йорк, който никога не е виждал нещо подобно.
Какво можете да ни кажете за предишните опити за адаптация на “Проповедникът” за киното и телевизията?
Още през 1996 година към Стив Дилън и мен се обърнаха хора, които искаха да направят от комикса самостоятелен филм, но идеята не се реализира, защото не успяха да осигурят финансиране. След това имаше един доста сериозен опит за реализация от страна на HBO, който се провали поради липса на достатъчна подкрепа. Последваха няколко опита за създаване на филми на тази основа от Сам Мендес („Американски прелести“/ „American Beauty“, „Път към отмъщение“/ „Road to Perdition“) и Д. Дж. Карузо – режисьорът на „Соленото езеро“/ „The Salton Sea“ (2002). Проблемът беше в това, че материалът в комикса беше прекалено много за игрален филм. “Проповедникът” е почти претрупан с гротескни образи и екстремни ситуации. Ако се опиташ да ги поместиш в един два и половина часов сценарий, няма да се получи. Някои се опитаха – например, сценарият на Джон Огъст („Голяма риба“/ „Big Fish“, „Ангелите на Чарли“/ „Charlie’s Angels“), който беше написан много добре, но той просто доказа, че не може да бъде реализиран, защото на всяка страница имаше някаква нова ужасна ситуация с поредния екстремен образ. Аз обичам да казвам, че трябваше да минат двадесет години, за да се направи “Проповедникът”, но след като Сет Роугън и Евън Голдбърг се заеха с това, бяха достатъчни само няколко.
На какво се дължи фактът, че точно този творчески екип (изпълнителни продуценти Сет Роугън и Евън Голдбърг; шоурънър Сам Кейтлин) се оказа подходящият избор?
Това, което ги отличава – а това е нещо, което съм видял в колектива – е, че всички, които са харесвали “Проповедникът”, преди десет-петнадесет години са заемали низши длъжности. Сега тези хора са се изкачили по служебната стълбица, но са запазили пристрастията и любимите си проекти и нещата, които винаги са искали да правят и които сега могат да реализират на големия екран. “Проповедникът” е най-убедителният пример за това, защото както Сет и Евън ще ви кажат, те винаги са искали да го осъществят, но просто не са били в състояние да направят това до преди няколко години. Това е, което създаде предпоставка за реализацията на комикса.
Според Вас, как ще реагират феновете на комикса “Проповедникът” на промените, които сте направили в телевизионния сериал?
Различните хора ще отговорят различно. Някои ще смятат, че промяната дори в най-малката подробност е кощунство, други ще разберат, че историята в първоначалния си вид не става за телевизионен филм, защото темпото е прекалено бързо. Както казва Сам Кейтлин: “Комиксът започва на високи обороти със 100 мили в час и бързо набира скорост.” Ако просто пренесете това на екрана, ще изчерпите материала за около сезон и половина. Затова те го адаптираха за темпото на телевизионен филм. Например, в книгата Джеси придобива своята сила и наръчника за ползването й, така да се каже, и взема решение за мисията си почти светкавично. В телевизионния филм са необходими няколко епизода, за да се установи какво е това, показва се какво според него той трябва да прави с това, какво е това и какво е предназначението му, но това отнема доста време, защото в началото той не е на прав път. Така че, необходимо е малко повече време. Що се отнася до това какво ще си помислят хората или как ще реагират? Това е нещо, което рядко се опитвам да предвидя, тъй като то е непредсказуемо. Но, двата въпроса, които винаги си задавам, са: „Дали ми харесва?“ и „Дали работи?“ – в смисъл, дали ще се задържи достатъчно дълго, за да се развие цялата история? А отговорът на втория въпрос може да не съвпада с рецензиите или с реакцията на феновете – той се крие в общия брой на гледанията. В крайна сметка, това е критерият дали сме успели или сме се провалили.
И Доминик Купър (Джеси), и Джоузеф Гилгън (Касиди) приличат на своите първообрази от комикса, но русокосата и синеока Тюлип във филма е афроамериканка (ролята се изпълнява от родената в Етиопия актриса Рут Нега). Кое наложи тази промяна?
Когато за първи път видях кадър с Доминик Купър в костюм, си помислих: “Боже мой, това е той! Това наистина е той.” Може би това беше моментът, в който всичко стана реалност. Но, аз смятам, че Сам Кейтлин искаше да… изследва темата за двойка от различни раси и как това би могло да утежни толкова много живота на Джеси и Тюлип. Мисля също, че в по-широк смисъл, налице е и темата за разнообразието. Мога да ви уверя, че ако се налагаше днес да работя върху “Проповедникът”, съставът би бил много по-разнообразен.
Като изпълнителен продуцент на филма, какви са ежедневните Ви ангажименти към продукцията?
Проявиха много добро отношение към мен от самото начало, като ми дадоха достъп до плановете, текстовете и ежедневните задачи, а сега – и до всеки епизод, след сглобяването му. А аз им правех някои забележки с конкретни адресати. Но, да ви кажа честно, колкото повече ги наблюдавам, толкова повече съм склонен да ги оставя да действат самостоятелно. Имам голяма увереност в направеното от тях.
Изхождайки от промените, направени от тях, има ли нещо, което сега бихте искали да бяхте направили другояче в комикса?
Нищо съществено. След като видях колко добре са се справили с някои от героите – особено, със Светеца на Убийците, намирам, че всичките ми възражения са оборени. Удоволствието, което изпитах, когато видях сцените със Светеца на Убийците – особено тази, в която той влиза на кон в малко градче от Запада, мислейки си: “Това е уестърн! Боже мой, това е уестърн! И той е мой” наистина стопи всичките ми резерви.
Участието Ви във филма не породи ли у вас желание да се върнете назад и да напишете нов комикс “Проповедникът”?
Мисля, че силата на този комикс е, че той е завършен и съществува под формата на тези шест книги на полицата. Наистина няма повече какво да се каже по отношение на историята. Предполагам, че бих могъл да се върна назад и да задълбая в това, което се е случило с Касиди през онези осем години в Америка до срещата му с Джеси, но какъв е смисълът? В сегашния си вид комиксът се справя добре със задачата си да покаже гледната точка на Касиди за събитията, противопоставена на това, което Джеси открива по-късно. Мисля, че няма нужда да се добавя нещо повече към това. Искам да кажа, че би могло да вземете някоя от тези книги-комикси и да я дописвате вечно, но колкото повече правите това, толкова по-слаба става историята.
На кои телевизионни филми сте почитател в момента и според Вас, какво мястото заема “Проповедникът” в настоящия телевизионен пейзаж?
Филмите, които харесвам в момента или съм харесвал наскоро, са “Американско престъпление“/ „American Crime”, “Хирургът“/ „The Knick”, “Дръзки“/ „Show Me a Hero” и английския “Happy Valley”. Намирам се по средата на “Нощният мениджър“/ „The Night Manager” и го гледам с голямо удоволствие. Но, си мисля, че “Проповедникът“/ „Preacher” по-скоро може да бъде отнесен към категорията на “Живите мъртви“/ „Walking Dead”; а поради участието на Сам Кейтлин (сценарист/продуцент на “В обувките на Сатаната“/ „Breaking Bad”) в екипа ни, се налага сравнението с “В обувките на Сатаната”. Мисля, че би могло да се каже, че между “В обувките на Сатаната” и “Проповедникът” има известна прилика, поради това, че и двата филма са снимани в Албакърки (Ню Мексико), и че голяма част от историята се развива в този сух пустинен регион, разположен на стотици ярда от пътя, където може да се случи всичко. Ако пътувате в тази част от света, ще почувствате тази неуловимо мистериозна атмосфера. Толкова много американски филми са построени върху това странно хрумване – някой спира на бензиностанция, за да зареди, или отсяда в мотел, където среща неподходящи хора и извън полезрението на пътя се случват катастрофални събития. “Проповедникът” също спада към този тип.
9 нови тв сериала, на които да обърнете внимание това лято 20.05.2016, 10:24 | синефиш.бг
Идеята телевизионният сезон да се простира от октомври до май отдавна вече е разбиране, останало в миналото. Вече няма правила кога точно да се състои премиерата на всяко ново тв шоу. Всъщност напоследък все повече телевизионни сериали дебютират през пролетта и лятото и последващите им сезони, ако има такива, също се случват в този период. В тези редове ще ви представим девет сериала, на които задължително да обърнете внимание през следващите няколко месеца. Няма гаранции, че те ще се превърната в хитове, но всеки от тях има своя потенциал за успех.
Game of Silence
Миналото се завръща, за да преследва петима приятели, чиято обща тайна е пазена двайсет и пет години. Всичко се случва, когато те са на по тринайсет години и помагат на своя приятел Джеси да се отърве от алкохолизираната си майка. Това довежда до девет месечен престой на тийнейджърите в изправителен дом, където нещата стават от лоши – още по-лоши. Много години по-късно, тези девет месеца и това, което са преживели през този период, се настанява отново в живота им по нов, още по-мистериозен начин. Сюжетът е базиран на турския сериал „Suskunlar“. Containment
Това тв шоу е базирано на белгийския сериал „Cordon, Containment“. То е хроника на това какво се случва след като смъртоносна епидемия обхваща Атланта, Джорджия и така американският град остава под карантина, а жителите му, превърнали се в своеобразни заложници, трябва сами да се борят за живота си. В такива времена, когато хуманността и доброто са поставени на карта, се раждат неочаквано герои.
Houdini & Doyle
Всъщност това е бритаснко-канадски сериал и той ще ни разкаже за странното приятелство между ескейписта-фокусник, един от най-големите магьосници на нашето време, Хари Худини и бащата на Шерлок Хоумс, великия автор - Артър Конан Дойл. Писателят по природа е скептичен и трябва да види всичко със собствените си очи, за да повярва. И другият е инатлия, той винаги търси научни доказателства, които да обяснят свръхестествените събития. Между тях назрява конфликт, когато трябва заедно да разследват серия от убийства през 1900 г. в добрата стара Англия.
Preacher
Морално объркан свещеник пристига в малък тексаски град. Той притежава твърде неконвенционални супер сили, които добива от неясен обект, намиращ се в… тялото му. Той, заедно с ирландски вампир на име Касиди и неговата бивша приятелка - Тюлип, се нагърбват с невъзможната мисия да намерят Бог…в буквалния смисъл. Може да ви се струва малко объркано, но все пак не забравяйте, че този сериал е базиран върху известен комикс.
Roots
Мини сериал от четири епизода, адаптация по едноименната книга на Алекс Хейли и разказва историята на група африкански роби, продадени в Америка. Това е сага, документираща и проследяваща не само техните тежки животи, но и тези на следващите им поколения. Актьорският състав е внушителен и включва Форест Уитакър, Ана Пакуин, Джонатан Рис Майерс, Лорънс Фишбърн и други.
Feed The Beast
Това пък е криминална драма, базирана на датския сериал Bankerot. В главните роли са Дейвид Шиумър и Джим Стърджис, чиито герои са стари приятели. Двамата се опитват да осъществят мечтата си и да отворят изискан ресторант в Бронкс, Ню Йорк. Те обаче се натъкват на препятствия, излезли наяве от миналото им, които трябва да преодолеят по пътя си, за да постигнат целта си.
Outcast
Сериал от създателя на „Живите мъртви“. Главния герой се казва Кайл Барнс – човек, който е преследван и обсебен от демонични сили през целия си живот. Заедно с преподобния Андерсън, свещеник със свои собствени житейски предизвикателства, той се отправя на дълго приключение, в търсене на отговори…Това, на което двамата се натъкват, може да повлияе не само на тяхната съдба, но и на тази на човечеството…
BrainDead
Лорел е млада жена, чиято първи работа е да е администратор в Американския конгрес във Вашингтон. Скоро тя открива, че правителството тайно е спряло да работи и че извънземен вирус бавно изяжда мозъците на високопоставения правителствен елит. Това би трябвало да е най-безумната комедия на лятото. American Gothic
В този сериал е замесена продуцентската къща на Стивън Спилбърг и много от детайлите се пазят в тайна. В общи линии става дума за голямо бостънско семейство и смъртта на неговия патриарх. Оказва се, че неговата кончина е свързана със серия от убийства, а уликите сочат, че някой от семейството е замесен в престъпленията…