Грешките, които останаха във филмите 20.04.2018, 08:27 | синефиш.бг
Колкото и многократно да е обсъждана тази тема, тя все още е интересна на всички нас, които сме избрали киното да бъде нашата голяма страст. За грешките на снимачната площадка не бива изцяло да обвиняваме режисьорите, въпреки че те командват парада какво, кога и къде да се случи. И в крайна сметка, дори да объркат нещо, винаги има втори дубъл, за да се поправят грешките. Понякога обаче нещата тръгват да вървят извън сценария и то не по неприемлив начин, а напротив, някои непредвидени гафове и импровизации така добре пасват на настроението и ритъма на филма, че те остават във финалните версии на филмите. Дори когато това е свързано с реално физическо нараняване на актьора или унищожаването на безценни интергалактически съоръжения и скъпи вещи…
Задругата на пръстена –Пази главата, Гандалф!
Със сигурност може да се каже, че сър Иън Маккелън е истински професионалист. Актьорът съвсем непоколебимо успява да остане в образ, след като в първата част на поредицата „Властелинът на пръстените“ той очевидно за зрителите съумява да удари главата си в тавана на Билбо.
Двете кули – Хванете флага!
Знамето, излитащо без предупреждение от портите в Едорас е случайно, то се превръща в тревожен символ на лошите неща, които ще се случат в Рохан. Това е щастливо произшествие на снимачната площадка - причинено от същите силни ветрове, които издухали очилата на режисьора Питър Джаксън направо от лицето му.
Титаник – Лео си гълта езика!?
Леонардо ди Каприо се оказва с преплетен език и си обърква репликите, когато кани голата Кейт Уинслет да позира пред него, за да ѝ направи портрет. „Добре, легни ей там на леглото, хммм тоест на дивана, де!“. Това леко объркване толкова се харесало на Джеймс Камерън, че той решил да го остави във филма. „Реших, че така зрителите още по-добре ще разберат какво минава през главата на Лео и героя му!“ – споделя той.
Омразната осморка – Сбогом на безценната китара
По време на снимките на филма Куентин Тарантино взема на заем една много ценна китара от 19 век, поверявайки я в ръцете на неукротимата героиня Дейзи, изиграна от Дженифър Джейсън Лий. Според сценария китарата е размазана от героя на Кърт Ръсел в изблик на гняв. За тази цел му била поверена реплика за този дубъл. Само че в последния момент станало объркване, за което той не бил уведомен и така унищожил пред камерата инструмент за 40 000 долара. Ужасът по лицето на Дженифър е напълно автентичен.
Обичайните заподозрени – Кой се изпусна?
Сцената в класиката на Брайън Сингър, в която героите са наредени в стаята за разпознаване, е трябвало да се случи много професионално, но няколкото актьора в нея непрекъснато се кикотели, превръщайки я в кошмар за заснемане. Причината- някой непрекъснато изпускал газове. В ДВД-то към филма Бенисио дел Торо споделя, че той нямал и все още няма представа кой е виновникът. Но колегата му Кевин Полак заявява, че именно той е „злосторникът“. Режисьорът не бил развеселен от смешката, но оставил този момент във филма.
Рейнман – Газовете винаги са смешни
Когато чуете историята, ще разберете защо всъщност много настоятелно и съвсем убедително Том Круз изиграва желанието си да излезе от онази телефонна будка. Дъстин Хофман наистина си „изпуснал душата“. Години след това, Хофман шеговито заявява, че именно тази сцена е „най-върховният актьорски момент в неговата кариера“.
Ани Хол – Кокаинова алергия
Съдбата не е била благосклонна към Уди Алън и с тази случка от снимачната площадка циментира статуса му на тотален задръстеняк. В една от сцените н филма има замесен кокаин, който струва 2000 долара за няколко грама и героите се редуват да го пробват. Но Уди съвсем нескопосано и без умисъл киха и го разпръсква наоколо. „Това беше напълно неплануван инцидент“ – споделя режисьора, но тестовата аудитория на филма толкова го харесва, че той остава в крайния вариант. А освен това доста олекотява сцената и прекрасно се връзва с непохватния образ на героя и човека Уди Алън.
В специално обръщение нейните представители изразяват съжаление за това, че може да са нанесли вреди и допълват, че заради мащабното отразяване на случая от медиите всъщност вероятно са допринесли за рекламната му кампания и привличането на още зрители в кината.
„Съжаляваме, че трябва да ви разочароваме, но не сме хакнали филма – твърдят те. – Купихме копие от него на улицата и със сигурност не сме били единствените пиратирали го. Ние искахме да споделим този филм с хора, които не са достатъчно богати, за да го гледат на кино или нямат възможност да изгледат всички номинирани филми на кино.”
От групата настояват, че винаги насърчават зрителите, които свалят качените от тях филми, да ги гледат и на кино и обещават да не качват повече пиратски копия преди премиерните дати на заглавията.
Няколко години след края на гражданската война в САЩ, насред заснежените планини на Уайоминг, в един дилижанс, се оказват двама ловци на глави, бъдещият шериф на Ред Рок, една осъдена на смърт чрез обесване жена и ...няколко вкочанени трупа на престъпници, струващи добри пари. Страховита буря заставя пасажерите да се спрат в изолиран хан, вероятно единственият им шанс за оцеляване. Тук са намерили подслон още четирима странници, които тихо и кротко се греят на камината и пият разредено кафе, в очакване на по-добри метеорологичните условия. Както се оказва по-късно, случайни хора тук няма.
Осмият филм на Куентин Тарантино събира в едно помещение осемте вероятно най-противни и гадни мутри, които Дивият запад е представял на екрана. Едва ли някой би се изненадал, ако разбере, че филмът е реверанс към спагети-уестърните. В изкуството понятието „маниеризъм“ е свързано с две авторови послания. Едното може да се обобщи като „вижте от кого се уча и какво ми харесва“, а другото – „вижте ме, че и аз мога като Големите и Всепризнатите“. Творчеството на Тарантино е една непрекъсната маниеристична декларация и надали някой ще се заеме да оспорва това твърдение.
Тарантино дава блестящ урок по екстравагантен маниеризъм, като заснема филма си във формат 70 мм, отхвърлен от професионалистите през 60-те години на миналия век – златният период на италианския уестърн. Архаичният формат киноизображение е с подчертано панорамно-пейзажни предпочитания, експлоатирани докрай във филма (съотношение височина към дължина на екрана 1:2,71), но екстериорните снимки са сравнително малко. Операторът Робърт Ричардсън се справя блестящо със задачата си, тъй като действието се развива изключително в интериор, който светлинно, композиционно и монтажно е доста по-взискателен. Верен на традиционния визуален стил свързан с антигероите-спагетисти, неговите портрети и близки планове заместват автобиография от 3 страници.
Филмът се разпространява в две версии различаващи се със 17 минути. Дългият вариант (183 минути) предлага допълнително петминутна музикална увертюра със статичен план в червено и черно, и технически неизбежна визуална пауза по средата на сеанса, (подобно на индийски филм) даваща възможност на публиката за ободряване и освежаване. В продължение на около година и половина, пратеници на дистрибуторската компания (TWC) успяват да съберат стотина все още работещи 70-милиметрови прожекционни машини, да ги инсталират в киносалоните (в САЩ и Канада) и да обучат персонал, който да си служи с необичайния формат. Носталгичните капризи на Тарантино струват скъпо (около 20 млн долара), но ако идеята е създаването на уникален продукт и артефакт, като ценител на кинематографичното изживяване, бих потвърдил, че резултатът е налице. Друг е въпросът дали целта ще оправдае средствата.
Тарантино включва в екипа си италианския композитор Енио Мориконе, живата легенда от епохата на спагети уестърна и група от верни приятели и сподвижници като Самюъл Джаксън, Майкъл Мадсън и Тим Рот (успешно имитиращ отсъстващия Кристоф Валц, вероятно зает по това време със „Спектър“). Към този доказал качествата си екип, се добавят и 79-годишният Бурс Дърн, Дженифър Джейсън Лий (отблъскваща както никога досега) и Кърт Ръсел (на чиито мустаци биха завидяли доста политически лидери). Известните от телевизионни сериали Демиън Бичир и Уолтън Гогинс допълват галерията от персонажи, която не може да не предизвика екстаз дори и у скептичните кинофенове.
„Омразната осморка“ надхвърля рамките на класическия уестърн. Тарантино прескача с лекота в камерния криминален съспенс à la Агата Кристи/Еркюл Поаро и цитира визуално хорър-жанра. Стилът му остава в сектора на гротесковото и крайно насилие, граничещо с абсурден хумор. Филмът разбива идеята за героите на дивия Запад като самотни ездачи-мълчаливци. Диалозите са много, на места понатежават, но чрез тях авторът (Тарантино е и сценарист) поддържа достатъчно висок ритъм и приковава вниманието към екрана. След дълго и тягостно въведение, подобно на труден пъзъл - говорилня, неприсъща за жанра, филмът намества героите и нагнетява въздуха, за да доведе зрителя до втората, доста по-динамична част от историята и фойерверков финал. Тричасовият филм компенсира сполучливо дължината си с осезаем съспенс поддържан от присъствието на огнестрелно оръжие и колоритни персонажи, които знаят как да си служат с него, а злокобна и застрашителна атмосфера, пропита от плитковати и нескопосни лъжи постепенно изпълва страноприемницата, за да доведе до логичната развръзка.
„Омразната осморка“ откровено отразява изостреното внимание към расовата дискриминация и насилието. Многократното повтаряне на презрителната дума „негър“ тенденциозно допринася за този съвременен поглед към толерантността и социалните проблеми, които не са само и чисто американски. Филмът предлага различни нива на неуниверсалното чувство за хумор на Тарантино, който очевидно се забавлява с тийнейджърски нарцистичен плам да прави старомодно кино и дръзко да провокира зрителя.
Той сподели пред Джими Фалън, че бил толкова отчаян, че изпращал на режисьора по един мейл всеки ден, като в него заплашвал всеки друг актьор, който искал същата роля. Той споделя, вероятно шеговито, все пак, че нямало да има нищо против да се затвори в една стая с останалите актьори – претенденти за ролята и в стилистиката на филма да влезе в двубой, докато се разправи с всички останали. „Много съм щастлив, че Тарантино не ми каза: „Е, кандидат за ролята е и Майк Тайсън., заключава щастливо Тейтъм.
Въпреки че филмът е изправен срещу обещанието за бойкот от страна на полицейските синдикати в САЩ, посетителите на предварителни прожекции, сред които авторитетни критици на медии като „Ролинг стоун”, например, са повече от доволни от видяното.
Въпреки че клиповете не са с качеството на 70-милимитровата лента, която ще имат късмета да гледат избраниците в ограничен брой кина, те все пак открехват още малко вратата пред сюжета на уестърна.
Нов трейлър на „Омразната осморка” 06.11.2015, 09:17 | синефиш.бг
Най-новият трейлър на „Омразната осморка” („The Hateful Eight”) на носителя на „Оскар” Куентин Тарантино е тук с целия си бляскав и многоброен актьорски състав от звезди – все любимци на режисьора, екшън и ударни моменти, подплатени с подходящ саундтрак.
В САЩ филмът ще може да бъде гледан и на 70 мм лента и на дигитален носител. Действието във филма се развива шест, осем или дванайсет години след края на Гражданската война в Америка, когато ловец на глави е принуден да прекара нощта в хижа насред ледената пустош на Уайоминг със заловената от него престъпничка и разнородна група от типове, които нямат нищо против да се сбият с него, за да докопат наградата за главата й.
В следствие на това полицейските синдикати започнаха да излизат с изявления, че ще бойкотират филмите на режисьора. Актьорът Джейми Фокс обаче подкрепи Тарантино с думите:
„Продължавай да казваш истината и не се притеснявай от хейтърите,” по време на раздаването на Холивудските филмови награди снощи.
Източник, запознат отвътре със ситуацията, твърди, че Тарантиkо щял да обясни коментарите си, а не да си извини за тях.
Филмът ще се разпространява в два варианта, като лентовият носител ще бъде с 6 минути по-дълъг от дигиталния. Времетраенето на лентата ще е 3 часа и 2 минути.
Филмът се очаква да се появи на 8 януари, а сред звездите в уестърна са Чанинг Тейтъм, Кърт Ръсел, Самюъл Л. Джаксън, Майкъл Медсън, Тим Рот и Дженифър Джейсън Лий.
Последните големи хитове, които се появиха на 70мм бяха „Интерстелар” на Кристофър Нолан и „Учителят” на Пол Томас Андерсън.
Това ще е първият саундтрак за уестърн, който италианецът композира от четири десетилетия насам. Сред известните филми, за които той е писал великолепни мелодии са „Добрия, Лошия и Злия” и „Имало едно време на запад” на Серждо Леоне.
В следващите няколко седмици Мориконе ще замине за Прага, където ще запише със симфоничен оркестър музиката. Очевидно, че разногласията между него и режисьора във връзка с начина, по който Тарантино беше използвал мелодиите на Мориконе в „Джанго без окови”, са загърбени.
Освен тази новина, Тарантино сподели в рамките на своето участие в Комик-Кон, че: „В днешно време трябва да заснемеш поне три уестърна, за да можеш да се наречеш с право режисьор на уестърни. Така че аз ще трябва да се справя с още един филм в жанра, за да си спечеля това име.”
Куентин Тарантино: „Омразната осмица” е най-забавният зимен уестърн 03.07.2015, 04:23 | синефиш.бг Куентин Тарантино сподели с медиите, че „Омразната осмица” е „най-забавният зимен уестърн на всички времена, колкото и мрачен и суров да е филмът ни. Той е по-смешен от „Голямото мълчание”, „Денят на престъпника” и със сигурност от „МакКейб и мисис Милър”.
И докато „Джанго без окови” беше вдъхновен от спагети уестърните, „Омразната осмица” като че ли черпи идеи от сериали като „Вирджинианците” и „Бонанза”, в които има всяка седмица гостуващи звезди. „Ще трябва да изгледате целия филм, за да разберете всичко – обяснява Тарантино. – Имаме ли герой или всички са лоши? Дали да не направя един филм само с отрицателни герои?”