Най-добрите финални надписи 05.01.2018, 11:34 | синефиш.бг
Изминалата година беше изпълнена с толкова невъзможни събития, че по-скоро приличаше на филм – къде сполучлив, къде –не. А какво се случва след края на филма? Задължително следват финалните надписи. Този аспект от правенето на кино често е пренебрегван. Почти винаги, още като тръгнат надписите от екрана, публиката напуска киносалона, освен ако това не е филм на Марвел и чакаме скритата допълнителна сцена сложена накрая. Истината е, че е важно да изчакаме те да се извъртят, за да уважим работата на толкова много хора. Някои креативни режисьори поставят оригинални финални надписи, като по този начин не просто ни карат да останем в киносалона, но те често са и част от атмосферата на филма, а и понякога дори от сюжета му…
Около света за 80 дни
Дизайнът е на легендарния Сол Бас. Тази анимация обобщава всички събития, които току-що сме видели във филма. Имат страхотна визуална енергия, която напълно се връзва с атмосферата на филма. Работата на този артист е революционна и той отваря вратите за други креативни начини, с които може да завърши даден филм.
Шерлок Холмс
Надписите сякаш са част от самия филм. Освен че са наслада за окото, те са попили посланието на филма и специфичния стил на Гай Ричи – съчетавайки класическо и модерно, лекомислено и интелигентно…
Великата красота
Понякога финалните надписи просто удължават чувството, което е оставил филмът у нас. Така е с този красив филм на Паоло Сорентино. Това е сложен филм, отворен за интерпретации и заглавието му много отговаря на висотата на кадрите. Именно върху последния красив кадър с реката текат финалните надписи, за да не сме лишени нито секунда от тази „велика красота“.
Убий Бил 2
Докато гледаме как филмовото пътуване на Булката приключва /Бил вече е мъртъв, а дъщеря ѝ е обратно в ръцете ѝ/, финалните надписи на филма ни припомнят за невероятният път, който е изминат, за да се случи този красив момент. Спомени, напомнящи ни за най-въздействащите сцени от двата филма. А да не забравяме и песента, която обръща сърцата ни.
Блу Валънтайн
Това е един от най-емоционално изстискващите филми. И той завършва с надписи, които са естествено продължение на романтичната любов, болката и евентуалната загуба. В красив монтаж виждаме фойерверки да експлодират – сякаш отражения на щастливите моменти в живота на героите, които те не са могли да задържат. Надписите визуално превъплъщение и елегия на тяхната любов.
Мълчанието на агнетата
В последната сцена, легендарният Ханибал Лектър, вече беглец от затвора, се обажда на Кларис Стърлинг, за да ѝ каже зловещо: „Ще вечерям с един приятел“. След това се отдалечава и изчезва в тълпата. Макар че няма нищо загадъчно в тази постановка, мисълта и кадърът, в който най-опасният психопат в света се разхожда свободно сред хората, докато текат финалните надписи, ни преследва дълго време и ни кара все още да се чудим какво ли се случва след това…
Седем
Филмът има едни от най-запомнящите се начални надписи. Те дават тон и настроение на това, което ще се случи по един много завоалиран начин. Финалните надписи обаче, колкото и да не са претенциозни, са доста ефективно въздействащи. Оригиналното решение да се въртят отгоре надолу, заедно с нетрадиционния им дизайн, създават чувство на дезориентация и объркване, което е напълно в синхрон с тона на филма.
Догвил
Финалните надписи на този филм много точно демонстрират какво силно послание може да сътвори разминаването между музиката и кадрите на екрана. Песента силно контрастира на болката и нищетата на забравените хора на Америка. Именно това несъответствие сякаш обозначава лицемерието на привилегированите, които се фокусират върху маниерните страни на обществото и забравят за страдащите. Това до голяма степен е и посланието на филма.
“Великата красота” – Залезът на римската империя или равносметката на един изморен човек 02.02.2014, 01:25 | синефиш.бг
Има филми, които хипнотизират публиката от първата минута и обезоръжават дори и най-критикарски настроените зрители. Причината за това може да се потърси в магнитната сила на изображението, в силното актьорско присъствие или в увода, който обещава интригуваща поредица от събития.
Със сигурност може да се каже, че “Великата красота” на режисьора Паоло Сорентино съдържа тези три компонента от началото до края и в моята класация се нарежда сред петте най-добри филма за изминалата година и се изправя като безспорен лидер за престижната оскарова статуетка в категорията за чуждестранни филми.
След близо десетминутно почти документално въведение, камерата ни отвежда на шеметен купон, отбелязващ 65-ия рожден ден на Джеп Гамбардела. Безгрижно дремещ върху репутацията си, създадена от роман написан през младежките си години, той се е превърнал в журналист, чието остро и саркастично перо може да съсипе всяка кариера. Затова, независимо от цената, която трябва да платят, мнозина предпочитат да поддържат добри отношения с него. Джеп е твърде интелигентен и достатъчно циничен, за да си прави илюзии за причините, поради които околните проявяват загриженост и внимание към него. Юбилеят му е сериозен повод за равносметка на изминатия житейски път. Противно на очакванията, Джеп, не е щастлив от отчета, вероятно заради самотата, на която е обречен, вероятно заради упадъка на обществото, в което живее, а може би и поради носталгията по безвъзвратно пропилените години и голямата му младежка любов, останала като далечен и тъжен спомен. Всички около него са в очакване на неговия втори роман, а той е в очакване на “великата красота”, която ще го вдъхнови, за да го напише.
“Великата красота” е амбициозен филм, в който Рим е персонаж, присъстващ дискретно в почти всеки кадър. Паоло Сорентино отдава почит на италианските класици от 60-те и 70-те години с градските си пейзажи и своя версия на известни сцени от филми, влезли в историята на седмото изкуство. Подобно на Марчело Мастрояни в “Сладък живот”, великолепният Тони Сервильо се разхожда из улиците на града, в който е врастнал, и който е врастнал в него. Пред неостаряващия плейбой Джеп, осъзнал празнотата на съществуването си, единствената перспектива е да съзерцава красотата на италианската столица с известна доза горчива ирония и жлъч. С безспорно майсторство и маниеризъм, вдъхновен от култовите Фелини, Роселини и Антониони (и нека го кажем - по-малко досаден от тях), Сорентино създава десетки гротескови персонажи участващи в един нескончаем карнавал. Циничен хумор и меланхолия се преплитат в сатиричния разказ за декаданса на цивилизацията, а монолозите за човешката природа издават висока авторска ерудиция и вкус към елегантния израз и универсална мисъл. Джеп е внимателен наблюдател и безстрастен анализатор на събитията около него. Отегчен и огорчен от заобикалящия го свят, той си дава сметка, за съжителството на вечната красота преминала през вековете и съвременната посредственост.
“Великата красота” е филм-настроение, филм-размисъл и филм-съзерцание и анализ. Подобно на Джеп бих простил на тези млади зрители, които ще се отнесат с резерви към филма, и дори ще го отхвърлят като досаден, бавен или скучен. Зрелостта на филмовото послание представено от главния герой не съвпада с техния житейски опит. А това, може би е добре. "Великата красота" е сред гала премиерите на 18-ия София Филм Фест.