12 заглавия от цял свят 30.01.2023, 09:32 | синефиш.бг
Международният конкурс на София Филм Фест за първи и втори игрални филми включва 12 заглавия от цял свят, които ще бъдат оценявани от жури с председател номинираният за Оскар режисьор Милчо Манчевски. Освен вече обявените филми „Добрият шофьор“ на Тонислав Христов (Финландия-България) и „Изкуството да падаш“ на Орлин Милчев, представяме още 6 интригуващи творби.
„Скитница“ на полския режисьор Михал Хмиелевски е дебютна копродукция между Полша и САЩ, създадена с подкрепата на Вим Вендерс, който е в ролята на изпълнителен продуцент. Хмиелевски е полски режисьор, сценарист и фотограф, автор на музикални видеоклипове, късометражни и експериментални филми, които са представяни и награждавани на много фестивали по света. Историята на неговия пълнометражен дебют е вдъхновена от мистериозното безследно изчезване на певицата Кони Конвърс през 1974 година. Филмът е своеобразен роуд муви в духа на „Париж, щата Тексас“ на Вендерс, който проследява главната героиня Сара в нейното безцелно лутане, случайни срещи и мимолетни връзки, които я провокират да търси своето място в света…
Във фокуса на копродукцията между Германия, Иран и Турция „Без край“ на иранския режисьор Надер Сайвар са човешките взаимоотношения и пречупването на реалността през лъжата. Животът на Аяз се превръща в ад, след като се поддава на провокациите на тайната поливция и се превръща в доносник. „Без край“ е втори филм за сценариста и режисьор Сайвар, спечелил заедно с Джафар Панахи, който е консултант на филма, наградата за най-добър сценарий на фестивала в Кан за „Три лица“.
В дебюта на германския режисьор Йоахим Неф „Нощен пазач“ младеж е в период на пробация след присъда за непредумишлено убийство. Когато го освобождават от затвора предсрочно, Пол започва работа като нощен пазач в университет, докато си намери постоянно място за обучение. Останал без цел и измъчван от спомени, той се опитва да се впише в обществото, но демоните от миналото не го оставят на мира. Йоахим Неф работи по комерсиални и независими филмови проекти като режисьор и монтажист; името му стои върху реклами за BMW, McDonalds, Barbour, Williams F1 Racing. Дебютният му филм е продуциран от неговата компания „Blue Hour Films“.
Впечатляващият дебют на Маян Рип „Другата вдовица“ е „елегантен и емпатичен портрет на най-охулвания женски персонаж – „другата жена“, съчетаващ ярки, детайлни черти на характера с подходящо театрално разточителство, за да постигне завладяващ ефект“, пише „Screen Daily“. Костюмният дизайнер Ела дръзко решава да присъства на седемдневния траур Шива в дома на починалия драматург Асаф, с когото са били дългогодишни любовници. Скръбта сближава Ела с вдовицата и брата на режисьора до мига, в който излизането наяве на истината за тайната връзка, е в състояние да взриви ритуала и да застраши премиерата на новата пиеса, по която са работили Асаф и Ела.
Действието в „Щипка карамфил“ на Бекир Бюлбюл се развива в Югоизточен Анадол. Главният герой Муса пренася трупа на починалата си съпруга заедно с внучката си. Липсата на средства го принуждава да търси случаен превоз по пътя. Ситуацията се усложнява, тъй като родното им село е на границата, където се води война. Режисьорът учи театър в университета в Истанбул, след което преподава кино и театър и участва в създаването на няколко късометражни филма преди да дебютира с „Моите малки думи“ през 2018 година. „Щипка карамфил“ е негов втори филм.
Копродукцията на Мексико и Италия „Червените обувки“ е пълнометражният дебют на Карлос Айхелман Кайзер. Той е роден в Мексико, учи режисура и продуцентство в Мадрид. Между 2006 и 2010 година работи като изпълнителен продуцент на телевизионни сериали, а през 2011 основава „Wabi Productions“, която продуцира документалния филм на Триша Зиф „Човекът, който видя твърде много“ (2016). През 2018 година по време на литературна работилница, ръководена от Майкъл Роу. „Червените обувки“ разказва за възрастен селянин, живеещ в мексиканските планини, който е принуден да замине за столицата, за да погребе дъщеря си, загинала при трагични обстоятелства. По пътя той се сблъсква с брутален и непознат свят, но намира и ново приятелство.
Останалите участници в Международния конкурс на 27-ия София Филм Фест ще бъдат представени допълнително.
Неминуемият въпрос, който ще бъде повтарян идните седмици е – ”Ще се превърне ли "Скитница" в новия "Здрач"?”. Защото именно "Скитница" бе книгата на Стефани Майър, появила се веднага след приключването на нейната Здрачна сага, а филмовите адаптации на нейните произведения се появяват в абсолютно същата последователност. Отговорът на въпроса обаче е лесен – ”По-скоро не”, тъй като филмът ще привлече верните последователи на Майър и любители на тийн романсите (гарнирани с премерено не-кървави приключения), но историята едва ли има потенциалът на вампирската тетралогия. – Програмата
Визионерът Андрю Никол е отговорен за някои от най-впечатляващите и тревожни футуристични картини в киното. Страхотната антиутопия "Гатака" от 1997-а вече е модерна класика, а сценарият му за "Шоуто на Труман"(1998) се оказа пророчески. За жалост "Скитница" явно не се е получил и беше премазан от критиците. Филмът получи определения като "фрустриращо абсурден" и "неволно смехотворен". – Труд
Филмът е режисиран от Андрю Никол, познат с чудесните "Гатака" и "Цар на войната". Той взима материала на Майър, завъртян около поредните юношески трепети (има си хас) и го омесва като хладна антиутопия. Но изглежда, способността да прави хубави филми я е изгубил. Най-забележителното в "Скитница" е специфичният визуален стил на Никол - хладни интериори, светли дрехи, бледи лица, прибрани руси коси. Но впечатляващите костюми и реквизит не могат да вдигнат този филм до нивото на добрите му произведения. – СЕГА
Бела и Едуард, върнете се – всичко е простено. – Джеймс Круут, Flicks.co.nz
Филмът не е романтичен, не е изкуствено романтичен, нито пък абсурден. „Скитница” притежава атмосфера, която е студена, сурова и язвителна. – Мик Ласал, San Francisco Chronicle
Ако целта на Андрю Никол е била да направи адаптация по Стефани Майер, която да е много по-недразнеща от който и да е филм „Здрач”, то тогава си е струвало. – Даниъл М. Кимъл, Sci-Fi Movie Page
Никол помага на „Скитница” да оцелее като научно-фантастичен филм, въпреки че е обременен с материала на авторката на „Здрач”. – Бен Кенигсбърг, Time Out New York